40 години от смъртта на Иван Башев
ОТ 1957 г. е чиновник в просветното министерство, стига до званието първи зам.-министър през 1961 г.За една година е зам.-министър на външните работи, а оглавява външното ни ведомство на 23 ноември 1962 г., когато властта на Тодор Живков в партията и държавата е вече напълно утвърдена.
Остава на постта си до своята мистериозна смърт на 13 декември 1971 г.
Приема се, че е бил от министрите с разкрепостено мислене, либерал, защитаващ интересите на малка България в сложна и взривоопасна обстановка на разделен на две системи свят.
Той е правел нужните компромиси, накърняващи чувствително имиджа му на напредничав държавник – споменавам само късането на дипломатическите отношения на България с Израел на 10 юни 1967 г. и инвазията в Чехословакия на 21 август 1968 г.
Същевременно полага усилия за нормализиране на отношенията ни със Югославия, особено след посещението на Тодор Живков в Белград на 5 – 6 юни 1967 г., когато се затвърждава новата позиция на страната ни по отношение на македонския въпрос, формулирана още на пленума на ЦК на БКП от 11 – 12 март 1963 г. и Турция, с която подписваме изселническа спогодба, одобрена от парламента ни на 30 май 1968 г.
Башев полага усилия за подобряване на отношенията ни със САЩ в светлината на решението на Политбюро на ЦК на БКП от 25 август 1960 г.за разширяване на политико – икономическите и културни отношения със Съединените щати.
Негова е основната заслуга за провеждането на Деветия международен фестивал на младежта и студентите, открит в София на 28 юли 1968 г.и за успешната визита на Живков във Франция между 10 и 15 октомври 1966 г.
Трагичната му смърт на 13 декември 1971 г. пораждат слухове, че е ликвидиран по заповед на Тодор Живков, които се оказват преувеличени инсинуации.
Какво се случва всъщност тогава?
На 12 декември 1971 г.сутринта министър Башев заминава на ски на Витоша.
Шофьорът му го закарва до хижа „Алеко” и получава инструкции да го чака в17 часа на Копитото.
В уречения час министърът не се появява и след като изчаква 90 минути шофьорът му се връща в неговия софийски дом и съобщава за изчезването му.
По заповед на шефа на БЧК д – р Кирил Игнатов е мобилизирано военно поделение с прожектор, високопланинско оръдие и вертолет и 86 души от Планинската контролно – спасителна служба.
Акцията по спасяването ръководи лично МВР генералът Лука Варадинов.
В полунощ положението на Витоша е отчайващо.В планината вилнее буря, температурата е минус 12 градуса.
Хеликоптерът се издига във въздуха и се разбира, че на платото под Черни връх е спокойно.
Бурята се е разпростряла между Резньовете и Кумата.
На Големия Резен прожекторът е използван като фар за евнтуална ориентация на министър Башев, но видимостта е едва метър.
Стреля и планинското оръдие, но виелицата го заглушава .
Районът е преброден от планинските спасители през нощта.
Открити и спасени са четирима студенти и едно семейство.
Призори бурята утихва.
Тогава са намерени ските на Иван Башев, а спасителите се натъкват и на следи от обувки.
След кратка почивка в 7,30 сутринта на 13 декември 1971 г. спасителите отново тръгват да търсят изгубилия се министър.
Преспите са два метра дълбоки и се спуска гъста мъгла.
Групата, ръководена от Константин Георгиев, тръгва към Меча поляна.
При краткото разсейване на мъглата Георгиев открива щеки на около 15 метра от себе си и повежда хората си натам.
В снега лежи тялото на министър Башев.
При вдигането му се чува хриптене и от устата на политика изтича вода, което обърква спасителя, смятайки че министър Иван Башев е жив.
Спасителите разтриват краката и прилагат изкуствено дишане на жертвата.
Повикан е хеликоптер с медицински екип, но машината не успява да кацне веднага.
Лекарите се появяват едва след 40 минути, използвайки кръвопреливане и инжекции.
Без нужния ефект.
В действителност министърът умира час преди да бъде открит.
Цяло денонощие той се лута в бурята, без да разбере, че е само на 15 минути път от хижа „Алеко”!
Накрая пада от изтощение в преспите, замръзва и умира.
Веднага в столицата плъзват спекулации, че Тато се е отървал от един свободомислещ министър, настояващ за повече самостоятелност и връзки с външния свят.
Тези слухове се оказват неверни и преувеличени.
В онези години външната ни политика не се формира в София, а в Москва и доказателство за това е дейността на приемника на Башев, поел родната ни дипломация – Петър Младенов, останал неин ръководител до 9 февруари 1990 г.
Борислав Гърдев