4. Веселин Данов – Мен ли ще ме арестуваш, бе? Мен? Дето съм те купувал едно време за чифт дънки?
Така се запалих и изкарах няколко школи. Карал съм курс при Джуна, при Борис Золотов и се учих при сибирски лечители. Така станах без и да искам най-известния лечител по онова време. Казваха ми – Лечителят от Батовата. На ден чакаха по 100 – 200 души, виеха се страхотни опашки.
Ще ти кажа, че никога не съм уважавал всички онези екстрасенси, които излизат по телевизията и говорят глупости. Това си е чиста подигравка с хората. Може ли да гадееш на някого и да му кажеш по телефона бъдещето, това са просто пълни глупости и шарлатания.
Категорично обаче заявявам, че вярвам във възможността да се лекуват хората по нетрадиционен начин. Когато се занимавах с тези неща, взех един способен човек при мен, обучих го и той лекува фантастично очни заболявания.
Какво мога да лекувам аз? Лекувам едно заболяване, което е нелечимо по медицински път – периартрит.
Излекувал съм всички, които са дошли при мен с такъв проблем и съм готов за застана пред камери, да ме вкарат в едно отделение и да се види какво мога. Второто заболяване, което лекувам категорично, това е мигрената. Ле.jpg)
кувам също и дископатия, болести на жлъчката. След като две години практикувах, спрях да се занимавам, защото видях, че всичко стана пошло и куцо, кьораво и сакато хукна да мами хората. От тогава помагам само на близки, на такива, които са идвали при мен, или на приятели.
Докато държах заведението на “Батовата” изкарах едни пари по-много интересен начин. Обади ми се един приятел от София и ми каза, че ще вдигнат цените на алкохола в пъти и аз поръчах на ЦКС и КООП-а да ми докарат два тира с алкохол. По закон трябваше да платя алкохола в рамките на две седмици. Аз изчаках, алкохола го вдигнаха след ден, продадох го на тройна цена и внесох парите на държавата. Изкарах много големи пари напълно законово, от акъл и късмет.
През това време се случи и нещо интересно. Когато ме вкараха в ареста и в затвора, вина имаха и едни хора от Стопанска милиция. Шеф на Стопанска полиция тогава беше Христо Петров. Негов заместник и началник “Валутен отдел” беше Драгоев, а най-опасното ченге за града по валутата беше Йоско Йосифов, на когото родителите му живееха на ул. “27 юли”, близко до “Делфин”-а. В същия ден, за който ме обвиниха, че съм извършил какво ли не, в 13 часа аз бях в дома на Йоско Йосифов на тази улица. Бях там, дойде и неговия шеф Ненчо Драгоев. И когато влязох в ареста, съпругата ми отива при тях и ги моли да кажат, че не съм извършил това, в което ме обвиняват, тъй като в посоченото време съм бил с тях в домът на Йоско Йосифов, просто да кажат истината, но те отговарят на жена ми – ние сме полицаи, не можем да бъдем свидетели.
Тогава аз дадох показания срещу тях, тях ги задържаха и то на “Развигор”,
прехвърлиха ме и мен месец и половина също на “Развигор” за да бъдат свидетел срещу тях. Уволниха ги от МВР.
1990 година Йоско Йосифов се беше върнал на работа в МВР, но го бяха преместили като дежурен офицер. Една вечер същата година по телевизията чух, че баща Христо Данов ми е станал министър на вътрешните работи.
На другата сутрин излизам, тогава живеех във “Владиславово” при тъща ми, и виждам на спирката Йоско Йосифов. Спрях с колата и му викам – влез бе, Йоско, ще те закарам. Той играеше на обиден от предишната ситуация, в която бяхме попаднали, но аз го контрирах – за какво си ми обиден, вие ми съсипахте живота. Той замълча, после каза – абе, така е, прав си и двамата си казахме, че не сърдим един на друг. И той ми разправя докато пътуваме – знаеш ли, какъв куриоз стана вчера, Веско, говорим с шефа на полицията и той вика ей, демокрация идва, нещата се менят, я, представи си, сега Веско Данов да стане министър на вътрешните работи, а аз му викам – това изобщо не може да стане.
А същата нощ баща ми беше станал министър на вътрешните работи.
Закарах Йоско до Окръжната дирекция и влизам в уличката точно пред входа, където е забранено да влизат автомобили, паркирам пред входа и си говорим с него в колата. Излиза дежурният полицай и ми вика – дръпнете колата оттук. Йоско го погледна многозначително, но онзи вика – Йосифе, виждам те, че си вътре, но махнете колата. Йоско отвори прозореца и отвърна – ами, кажи на шофьора, ако иска да я махне. Казах на полицая – тръгвам след две минути, говоря още нещо…Полицаят влезе остро обаче и почна да вика – абе, аз казах ли ти да се махаш оттука! И Йоско излезе и му каза – запознайте се, това е синът на новия министър на вътрешните работи. И оня само дето не почна да ми лъска обувките.
Баща ми беше много принципен човек. Това го знаят всички. Няма човек, който с ръка на сърцето, да каже нещо лошо за него. Той, може би, беше най-великия министър на вътрешните работи, който е имала България от 1990 година насам. Вече казах, че много тежко понасяше това, което пишеха някои вестници, че синът му е бил най-големия престъпник на света.
През годините, в които той беше министър на вътрешните работи, мога да кажа, че бях “най-ниска трева”, гледах да му не създавам проблеми
и никога не съм му създавал такива. Всеки един на мое място щеше да се възползва, щях да имам дипломатически паспорт ако поискам, но никога нищо не поисках от него през това време.
Е, много ясно, това беше единствения период, през който ченгетата не ме тормозеха. След като престана да бъде министър, баща ми отново се върна към адвокатскта професия.
Дойдоха и т.нар. “борчески години”. 1993 година започна създаването на ВИС, СИК, Аполо, и т.н. Във Варна от едната страна в “Секюрити груп” бяхме аз, Малкия Петьо, Камилата, Данчо Марков, Мазута, Черния Венци, Съка…, а от другата страна начело на “Марс 93” беше Христо Асенов – Бацата. Бяхме, общо взето, в приятелски отношения и като лидери на тези две групировки се очертаха Малкия Петьо от една страна, а от другата – Бацата.
На финала двете групи се скараха и се стигна дотам, че във Варна се събрахме триста въоръжени души. Водеха се преговори между ВИС, тогава още беше жив Васко Илиев, Данчо Марков, който пък представляваше СИК беше с нас и беше голям кошмар.
Вадеха се автомати през нощта пред “Орбита”, БОП-а пък арестуваха и прибираха масово тези,
които носят оръжие и нещата бяха стигнали до много тежка гангстерска война. На финала всичко приключи по мирен път, Данчо Марков стана лидер на едната СИК във Варна. Тогава той се свърза и с грузинците, и започна да работи с тях по проекта “Варна – Поти”.
Тогава се запознах с Веско Баретата, лека му пръст, с Алексей Петров, който създаваше дружеството “Сп.jpg)
артак” тогава, със Златко Баретата, Борчо и много други. Те ме направиха и представител на застрахователно дружество “Аполо и Болкан” във Варна. Мога да ти кажа съвсем искренно, че тогава “Аполо и Болкан” никога не сме извършвали престъпления, не сме изнудвали или грабили. Няма да направя лошо на никого и няма да цитирам имена, но тогава всичките от СПООР-а, с много малко изключения, работеха при мене. Всички, в това число и офицерите.
Нещата тръгнаха и всичко вървеше добре до един прекрасен момент, когато в “Аполо и Болкан” си развалиха отношенията помежду си и се разцепиха.
Докато аз бях в “Аполо” при мен дойдоха Веско Жеков и Иван Славков.
Иван Славков поиска да бъде, както се казва, заместник-шеф, а Веско Жеков си се хвана още оттогава с проституцията. По-късно се разделихме, защото бяха некоректни и това го казвам категорично. Аз се дръпнах от тях, Веско Жеков си хвана бизнеса, който го знаеш какъв е в момента, а Иван Славков, въпреки че беше шеф, винаги си беше лъган от Веско Жеков.
В един момент на Шведския хотел ме извика Златко Баретата и ми предложи на мен и на Иван Славков
дялове от новото дружество, което прави и заяви – аз се отцепвам. Казах му – Злати, брат, обичам те като приятел, обаче аз не мога да кажа като представител на “Аполо и Болкан” – аз вече не съм представител на “Аполо и Болкан”, ами на дружеството на Злати. Нека си останем приятели, но аз оставам представител на “Аполо и Болкан”. На Златко Баретата, това не му хареса, разбира се, и тогава Иван Славков стана негов представител за Варна.
Със Златко и до ден днешен сме приятели. Ще ти кажа и, че въобще не са истината половината от работите, които се пишат за Злати. Златко е много добро момче, много е честен и никога не е имал пари, защото ги е раздавал на приятели. Все го работеха приятелите му. Злати бил №1 по наркотиците. Може хора, които са при Злати да са такива, но Златко нито шмърка, нито продава наркотици и е много деликатно да се ръсят така приказки на ангро.
През тези борчески години се запознах чак през 1996 година с братята Маргини на хотела на “Кабакум”,
който по това време го държеше Максим Мазута. С Жоро Илиев се запознах в Пловдив и моментално се харесахме взаимно. Жоро беше голям бохем, много голям мъж, не му пукаше от нищо, много свястно момче, лека му пръст. Е, имаше си недостатъци, но кой ги няма?!
Имам чувството, че той знаеше, че е обречен. Имал съм само един единствен конфликт с него, когато негови хора ме набедиха за едни неща. Тогава отидох в офиса му, извикаха и същите хора, и накрая Жоро каза – вижте какво, човекът е абсолютно прав за това, което казва и аз му вярвам. Вие трябва да го уважавате и директно им каза да ми дават едни пари, които разбира се, никой от тях не ми даде по-късно.
Мето Илиенски също беше много свястно момче. Много културен, интелигентен, четеше страшно много, разбираше от много неща. Него го погуби наивността му. Прекалено много се доверяваше в хората. Мето ме е водил на концерти, да, ходеше с охрана, но никога не е правил някакви екшъни с гардове, или тъпи изпълнения. Аз имам много хубави чувства към него, които ще пазя винаги.
Във Варна по времето, в което колеше и бесеше тогавашният шеф на Военна прокуратура Николай Колев,
когото разстреляха по-късно, се случи и една голяма мръсотия. Тогава, както се казва, поръчаха да бъде смачкан тогавашния шеф на БОП – Варна полк. Стамо Стамов. Поръчкаа идваше от местна групировка и от Стопанска банка. Отвратителна поръчка беше. Стамов ми беше приятел от 1973 година и аз не го крия, нито той някога е крил, яли сме и сме пили заедно. Стамов не е взел никога и от никой нито една стотинка. Можеше да седне да пие една водка, да, сигурно е черпел информация, но не е работил за никого. Тогава, благодарение на полк. Николай Колев арестуваха Стамов и му измислиха обвинение за подкуп.
Аз лежа вкъщи с 40 градуса температура и идват Николай Колев, и един следовател от Сливен, Ников. И Кольо казва – Веско, трябва да дадеш показания срещу Стамов, защото иначе и теб ще те арестуваме.
Сега сигурно, никой няма да ми повярва, какво съм му казал, но аз съм много импулсивен човек. Станах, както бях на легло болен и му изревах –
Мен ли ще арестуваш, бе? Мен? Дето съм те купувал едно време за чифт дънки? Айде, арестувай ме!
Аз няма да кажа нищо за Стамов, защото просто няма какво да се каже за него. И му казах още – сега, ако си голям мъж, арестувай ме, ако не, сядай и пий нещо, и си отивай. Той изгони Ников да го чака долу, седна пи една чаша коняк, помня, стана и заминавайки си, каза – може да си всякакъв, ама… Даже, може би и той в злобата, и гадостта си прозря, че не съм някой гадняр. И си замина.
Но този човек, който прозря, че аз не съм гадняр си остана гадняр.
След няколко години, една сутрин в шест часа сутринта се звъни. От опит знам, че като звъни някой толкова рано, не е за добро. Обадих се по домофона и попитах кой е и отсреща ми се казва – Полиция! А аз викам – кого търсите, те казват – Веселин Данов, и аз казах – Вкъщи няма никой.
Пълна глупост казах. И се сетих за Мечо Пух, който като го питат има ли някой вкъщи, отговаря – няма никой вкъщи и сяда, и разсъждава – за да кажа, че вкъщи няма никой, значи има някой, за да каже, че няма никой…
Но явно полицаите не бяха чели Мечо Пух.
Поглеждам леко от прозореца и виждам трима цивилни долу. Спряха да звънят, после пак почнаха. Очевидно обаче бяха приели, че са объркали звънците долу. По телефона събудих един мой приятел и го помолих да мине покрай къщи за да види каква е хавата. Обади ми се и каза – въобше не излизай, има един микробус с барети с качулки. Микробусът беше със старозагорски номера.
В това време ми звъни по мобифона един от шефовете на службите от Варна и вика – Веско, какво правиш, а аз му отвърнах – чакай, че тук съм в София и бучи един трамвай, не те чувам…Ама в София ли си, да в София съм. Кога се връщаш, викам – след два дни. Очевидно го бяха накарали да ме прослуша. И казах на един мой приятел – иди пред къщи, имах един микробус, ритай по гумите, все едно търсиш нещо, те ще те арестуват и ще те питат какво правиш тука, а ти им кажи, че шефът каза, че ше заминава и каза, че ще остави ключа на микробуса на предната гума…
И наистина така и стана, и те си заминаха.
Николай Колев нарежда на Военна полиция в Казанлък и Стара Загора да вземат барети, да дойдат във Варна, да ме арестуват, да обискират целия апартамент като е казал дословно – една гилза от куршум ако намериш празна, водите го!
Целта каква е била? Тогава разбрах, че някои хора не само са злобни, но са и много прости. Според Николай Колев аз съм бил закупил тракийска златна огърлица от някакви иманяри с брилянти.
Толкова е тъп, че дори не знае, че по тракийско време брилянти няма. Обаче аз полудях от злоба от тоя цирк,
качих се на колата и отивам в София. Имахме общи познати и разбрах, че в момента е в едно заведение. Влязох вътре, той беше седнал заедно с любовницата си, която я обвиниха за убийството в Пазарджик и сега се крие в Лондон, и още 10-на прокурори. Влязох вътре, той ме видя и вика – аа, здравей, Веско. А аз му казвам – ти ли ще пращаш барети да ме арестуват. И го наврях в кучи гъз.
Накрая заради издевателството срещу Стамов, който го бяха преместили в затвора в Плевен и не му сменяха мярката за неотклонение, аз отидох при Татарчев и му казах – в името на старото приятелство с баща ми, защо държите по поръчка Стамов, пуснете го, това е пълна идиотщина. Той кандиса и тогава ми даде един прокурор, няма да му казвам името, все още е прокурор във ВКС – с една бяла “Темпра”, тръгвайте за Плевен, дал съм на прокурора постановление да осводят веднага Стамов под гаранция. Ходил съм на свиждане при Стамов, този огромен мъж плака като дете от унижение. Можеш да си представиш какво значи шеф на БОП сред рецидивистите в затвора.
Закъсняхме и пристигаме по – късничко, и главният надзирател казва – елате утре, защото делоловодството не работи. Прокорурът хъка, мъка, а аз се развиках, и му показвам документа от Татарчев – незабавно да се освободи Стамо Стамов, значи днес, а не утре. След един час го пуснаха по анцуг и си го закарахме в София.
Мина делото, оправдаха го Стамов по всички обвинения и аз се гордея, че той ми е приятел и бях приятел с него и когато беше в затвора. Човек не бива да си мени и предава приятелите.
Има живи хора, Иван Славков е виждал, когато аз и той сме излизали срещу 70 души въоръжени в град Варна, няма да казвам кои, но от много силна групировка.
Влязохме двамата с него, даже той ми каза, чакай да се обадим на други за дойдат,а аз му казах – или сме мъже, или не сме.
Така че като ми загреят бушоните, не ми пука от нищо и от никого.
Заплашвали са ме с .jpg)
убийства и всичко, да, семейството ми е страдало, и аз съм го изживявал, но в крайна сметка човек живее за едната чест.
Много интересни неща мога да кажа относно един проблем с финансовите пирамидите, но не мога да обясня всичко, което знам. И защото има още много от създадетелите им, които са живи, и защото някои неща не мога да ги докажа, но ги знам.
Всички големи пирамиди, най –мощните, бяха създадени с участието на службите. Категорично го заявавам.
Едната “МАЙ утре”, беше софийска на ДС, Диамандиев и Красимирра Данаилова бяха подставени лица, те и сега нямат една стотинка. Името на единият от хората, които управляваше и разпределяше парите от финансовите пирамидите беше Баев от София. В един момент се занимаваше с олио, сега чувам, че са го ограбили. Момчета от ДС и барети ги охраняваха и пренасяха парите за София с коли.
“Югоагент” – можеш ли да отидеш в Югославия и да управляваш такива пари без знанието на службите? Нека не си говорим глупости.
Във Варна една от фирмите, които държеше пирамидите е една фирма за недвижими имоти, много известна, в момента просперираща, оттам и тръгнаха парите и капитала,
заедно с руснаци играеха. Много известна фирма е сега с пет букви в името, има офиси из цяла България.
Не мога да го докажа, но го знам. Една от най-големите групировки във Варна имаше също пирамида, офисът и беше близко до шадраваните.
Всичко си беше контролирано и манипулирано от службите. Всъщност, пирамидите не бяха българско изобретение, имаше ги по цял свят и аз не сажалявам тези хора, които изгоряха. Защото не може да очакваш да има 14 процента лихва на месец, когато банковата е 4 процента и всичко да е редовно.
Много хубаво им беше когато взимаха големи лихви, даже някои се подиграваха – вижте какви пари лапаме на месец. Ами лапаха, лапаха, накрая го лапнаха.
Записа Веселина Томова