« Върни се назад Публикувано на 20.09.2014 / 20:08

30 ХИЛЯДИ ВОЛА. ГВОЗДЕИ В ПРИЗРАКА

Кеворк КеворкянБойко постави добро начало.
Сега само трябва да подари още 30 хиляди вола по 500 килограма, при това добре опечени, и консумирани от поне по 10 турци – за да изравни преимуществото, което ДПС има в своите райони. При неговата енергичност, като нищо може да свари и до 5 октомври.
Като разбрах, че е започнал акцията с воловете от село Венец, Шуменско, веднага си рекох, че ще успее. Ето защо.

Попаднах във Венец през далечната 1985 година – малко случайно, ако мрънкането на чиновниците от Идеологическия отдел на ЦК на БКП може да се приеме за нещо случайно. Тези хора бяха порядъчно досадни, но все пак се придържаха към някакво приличие, гледаха да я карат по-кротко, зрелият социализъм си мислеше, че отива към пълна хармония на личността със самата себе си, макар че всъщност отиваше в съвсем друга посока – тоест, на майната си славна. Тъй че ония чиновници я караха вече по-кротко, макар че и пак тъй кротко можеха да те разпорят. Времената бяха други, но те продължаваха да се озъртат непрекъснато през рамо – изглеждаха се плашеха внезапно да не ги застигне онзи Призрак, дето бродел из Европа; Маркс затова отново е най-изучавания учен, защото най-грандиозните му внушения понякога имат и един чудовищен подтекст – например, той им е казвал на будалите още преди 166 години, че комунизмът ще си остане един призрак, нищо повече. Обаче един чиновник от Идеологическия отдел на ЦК на БКП откъде да е сигурен, че това не е някаква особено садистична проверка за лоялност – затова, оглеждай се през рамо за Призрака. Някои от тях вече се бяха загрижили и да оправят очите на синчетата си, да не си останат и те кривогледи като бащите си, и в някои случаи успяха да го постигнат, без да прибягват до услугите на проф. Мулдашев – и той един събирач на призраци, но неговата опера е друга. Онези чиновници се справиха донейде с кривогледството на синовете си и някои от тях днес са най-видните шамани на българския антикомунизъм, ентусиазмът им е неизчерпаем, а за гушите им да не говорим – всеки от тях незабавно би станал ударник и в най-реномираната френска фабрика за угояване на гъски, гушите им могат да се разтягат до безкрайност. Обаче техните идеологически надзорници – Сорос и пр. титани на справедливостта – не са будали като ония чиновници от ЦК, пълнят ти гушата, но искат и устата ти да мели непрестанно; някоя от тези гъски трябва да е дал идеята за воловете на Бойко, можете да се обзаложите за това. А пък Сорос сигурно ви е разплакал, ако случайно сте попаднали на един документален филм, излъчен по Би Ти Ви в понеделник през нощта – подходящо време, за да не намразите прекалено много американския финансов бандитизъм. Всъщност, финансовият крах през 2007- 2008 година бе нещо като иракската война, само дето я водеха срещу собствените си граждани – не беше казано точно така във филма, но такова беше внушението. И най-много срещу бандюгите от „Голдман Сакс“ мрънкаше Сорос, Великият Спекулант, представяте ли си, който изглежда е бил проспал онази далавера, та затова се е сетил, че съществува и нещо като справедливост. След излиянията му тукашните соросоиди сигурно са плакали на глас, докато са гледали филма.
И какво стана с 30-те хиляди вола на Бойко. Ето какво.
През месец юли 1985-а реших да направя „Всяка неделя“ от морето. Във Варна винаги е имало прелюбопитни образи, а аз бях влюбен – но не в тях, а в една жена и нямаше да е зле да погледаме заедно морето от хотелския апартамент, а пътьом да свършим и нещо полезно за зрителите. Очертаваше се една приятна хармония – но както винаги се случва в подобни случаи, цъфва някое от ония мрънкала на Призрака. Тогавашният шеф на телевизията Лалю Димитров беше врял и кипял в медийните бъркочи, той беше талантлив вестникар и почтен човек, а пък бе и наясно какви ги бъркам, та насочил онзи главанак директно към мен – да ми разваля хармонията. Ето така се вясваше онзи Призрак винаги в най-неподходящите моменти, как човек да вярва в ебания им комунизъм. И онзи започна да ми звъни по три пъти на ден – и накрая не издържах и тръгнах към Венец. Приближаваме се към 30-те хиляди вола на Бойко.
„Трябва и ти да направиш нещо най-сетне – мрънкаше пратеникът на Призрака – само стоиш и гледаш сеир. Засрами се поне от арменския геноцид“ – нареждаше той плачливо. „А ти какво искаш – и аз ли да си сменя името?“ – продължавах да се опъвам, макар че и в това имаше някакъв резон, понеже един турчин от Червен бряг се инатял и искал да го прекръстят на Кеворк, Георги Джагаров ми го каза и не беше въодушевен от идеята. Наскоро бяха сменили имената на турците и човекът на Призрака искаше да поканя един добре премислен избраник, който, според тях, щеше да свърши работа. Смятаха, че е подходящ да се превърне в герой на приобщаването към магариите на Призрака, а въпросният човек си беше и наистина герой – на социалистическия труд, обаче сега искаха да го направят двоен герой. Реших да не се опъвам повече –за да не му се случи нещо на онзи чиновник, нервите им вече не издържаха, и тяхната не беше лесна – сутрин по три пъти се кланяха пред портрета на Живков, набързо приклякаха и пред портретите на останалите членове на Политбюро, за всеки случай. А вечер трябваше да оправят кривогледството на синчетата си: „Иванчо, зарежи Призрака, не ме гледай мен, клетника, светът отива на криво, никакъв Призрак няма и да се весне, преустройвай се докато е време, готви се, Иванчо, идва времето, когато ще ковеш гвоздеи в Призрака, яж сега храна от стола на ЦК, обаче си мисли за друго, някой ден, като се настаниш във Виена, ще ме благославяш…“
Представях си терзанията на чиновника и от страх да не му стане нещо, кандисах. Хайде към Венец. Вече сме на няколко крачки от 30-те хиляди вола на Бойко.
Между другото, страховете ми за чиновника са били основателни, три години по-късно с убедих в това. След сензационното ми интервю с акад. Амосов, в което той направо разкости Призрака – надявам се, че комунистическите призраци имат и кости – ме спряха, а сетне, като получиха стотици гневни писма от публиката, се чудеха как да ме пуснат отново в ефир. Извикаха ме пред главния идеолог на БКП Йордан Йотов, а аз, понеже вече бях набрал инерция, така се разкрещях, че на един от чиновниците на Йотов му потече кръв от окото! Дори не бях чувал за подобен феномен, все си мислех, че ратаите на Призрака са по-добре сложени, но какъв беше този номер и досега не мога да го проумея. Ето го Венец, ето ги и воловете на Бойко – вече се виждат.
Избраникът се казваше Борил Косев, знаменит строител на онова време, председател на АПК във Венец, направиха го и член на Държавния съвет, имаше си всичкото възможно признание, само дето му бяха сменили името и хвърлили в мътилката на анонимността; само дето му бяха отнели всичко, бяха го превърнали в безродник. Катин, с екзекутираните полски офицери, е нищо в сравнение с това да хвърлят в един общ гроб родовата памет на стотици хиляди клетници, и пр.
Борил се оказа разкошен човек, силен, но и благ. Стана приятен разговор и по едно време дори си мислех, че ратаите на Призрака, докато мислят за бъдещите аванти на своите Иванчовци, могат и да ти предложат нещо свястно.
А най-приятното се случи накрая. Имах една книга, в която Събеседниците по желание записваха своите девизи или любими фрази – и тази идея я свиха, 35 години все отмъкват по нещо от „Всяка неделя“ и все остава още нещо за изкрънкване. Борил мисли известно време и накрая написа: “Щастието е в живота, а животът – в работата“. И се подписа.
Сложих пред камерата тетрадката и чак тогава забелязах как се е подписал. Разговарях с Борил Косев – избраникът на Призрака. Но той не се беше подписал Борил Косев.
Да не дълбая повече в тази история. Всеки, който пече волове, разбира смисъла й. А ако не го разбере, дописникът ви е на разположение.

В тази история с волове се промушва един важен въпрос. Докато въртите на шиш 30 хиляди добичета, се попитайте: „А ти помниш ли какво каза вчера?“
Този въпрос се отнася за хората и от двете страни на чевермето.
Докато си мислех за Борил, се сетих и за Монк, героят на известния телевизионен сериал. В една реклама за сериала се казва: „Като бебе, Монк сам си сменяше пелените“.
Ето, това е – и нашите политици са такива, сами са си сменяли пелените. С всички последици от това.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Уикенд

«