« Върни се назад Публикувано на 10.03.2010 / 9:57

3. Ние ги хващаме, те ги пускат. Агентите – луди или за връзване

 

 

Словото е дадено на човека, за да скрива той мисълта си, казал преподобният отец Малагрида още в далечната 1830 г. Днес неговите думи ги има в учебниците по криминалистика. Там обаче нищо не пише за хората, които говорят, без да мислят.

А доста такива хора – част от тях на отговорни длъжности, за съжаление – взеха публично отношение към повдигнатата тия дни в пресата тема за агентите на МВР. Дебатите предизвикаха погнуса у професионалистите, неизкушени от политиката. Изнесените от МВР архивни данни потънаха в блатото на злонамерените измислици, многозначителните фантазии и най-обикновените щуротии.

От дирекция “Информация и архив” на МВР съобщиха: Двама покойници – Поли Пантев и Иво Карамански, били сътрудници на криминалната милиция. Дирекция “Човешки ресурси” не остана по-назад. Оттам обявиха, че в спортния отдел се водели като старшини състезателите по борба Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Маргена и гребецът Карамански. Не е тайна, че по Живково време спортистите от тогавашния “Левски-Спартак” заемаха щатове в МВР, а тези от ЦСКА – в армията.

Братя Галеви пък били милиционери, барети и антимафиоти, преди да станат бизнесмени. Мълвата добави: Кръстника помагал на милицията 7 г. да лови измамници и крадци. А Поли бил вербуван още като ученик… Дали е така? И двамата са мъртви, не могат да кажат. Щеше да е смешно, ако не беше грозно увлечението у някои да дописват биографиите на умрелите с подробности, които не биха знаели дори да са им били приживе кръвни братя.

 

Кому е нужно това?



“Около службите трябва да има спокойствие”, казва премиерът Бойко Борисов.
Ех, ако го имаше това спокойствие в изтеклите 20 години! Тогава борбата с престъпността може би нямаше да се ограничи до тупане в гърдите и връзване на хора с белезници. Тя щеше да бъде това, което е в по-напреднали държави: упорита работа на службите, в която се събира информация за подземния свят, а от нея се вадят доказателства срещу престъпници и се внасят в съда.

“Откакто ги има специалните служби по света, те се градят на два принципа: агентурния и конспиративния, обяснява експертът Димитър Иванов пред “Труд”. – При нас тия принципи са зачеркнати от две десетилетия. Агентът се счита за нещо гадно и неморално и е почти изваден от употреба. А секретността е заменена с едно постоянно говорене, жестикулиране и позиране пред камери и микрофони.”

 

Ако не беше така, хората у нас щяха да са наясно, че т.нар. служител под прикритие, който беше обруган покрай ареста на Алексей Петров, не е “морален изрод” (по израза на един социолог), а инструмент за събиране на данни в конкретно наказателно производство, пък впоследствие и важен свидетел на обвинението.

 

С помощта на служителя под прикритие се провеждат 3 типа важни операции: оперативно проникване в организирани престъпни групи, контролирани доставки и доверителни покупки на оръжие, наркотици, фалшиви пари, порнографски материали. Служителят на прикритие пък се вкарва в държавните ведомства, за да уличава корумпираните чиновници. А такива у нас дал Господ. Но има глад за сътрудници.

По Татово време агенти са се вербували на патриотична основа, с компромати или с пари, разсъждава ген. Кирил Радев, ексшеф на НСБОП. Сега първият начин е неприложим. Вторият също не се прилага – кой се плаши вече от компромати? Да си гей например днес не е срамно. И да си крал милиони не е осъдително – доста бизнесмени са го правили, пък не са затворници, а хора уважавани. И третият начин на вербовка е невъзможен – службите се безпарични, за разлика от групировките. Пък информацията е скъпа стока.

Сътрудници на службите били бандити! Ах! Добре, де, успокойте се, госпожо! А какви да са?



Кой нормален законопослушен човек у нас ще се съгласи да сътрудничи негласно на властта?

 

Първо, на него му е ясно, че подпише ли декларация до 3 дни или до 3 месеца, най-много ще чуе името си по телевизията. И родната му майка ще узнае за него неща, които дори не подозира. Не че ченгетата и агентите на ДАНС не могат да пазят тайна. Но явно това за тях е мъчна работа, та я вършат колективно и с помощта на журналистите.

Второ, покрай комисиите за досиетата през годините званието “агент” стана обидно. То се приравни с презрителното “доносник”, все едно за кого се отнася – за някой клеветник или за кадрови офицер. И трябва да си луд, за да пожелаеш да ти го лепнат, без да имаш полза от това. Званието “агент” не се изчисти и след като бе дадено на служителите на ДАНС да го носят по примера на колегите си от ФБР. Даже напротив – като че ли се омърси още…

Трето, дори да му се прииска на някого да помага против престъпността, кой да му покаже как? Агентурно-оперативната, издирвателната, охранителната и превантивната дейност са строг технологичен процес, в който няма място за аматьори, пък били те и амбициозни. “Вербовките и ръководството на агентурата изискват обиграност и професионален авторитет както в службата, така и в оперативно-интересните среди”, казва Димитър Иванов, ексшефът на Шесто в бившата ДС, когото никой не може да упрекне в незнание на проблема.

 

Но колцина от тези, които от 20 години насам са по върховете на НСБОП и ДАНС, притежават тия качества?

 

“Имам стока, но нямам клиенти” – споделя бивш шеф на оръжейно предприятие. Човекът напразно опитвал да подари на службите информация как се разграбва този отрасъл.

Повечето агенти на службите са от ниски нива на подземния свят – така е днес. Това са хора, които имат интерес да се отъркат о ченгетата, признава полицейски шеф. Те и няма как да са от държавните кабинети. Според НК всеки, който привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби лице, заемащо публична длъжност – президент, премиер, депутат, кмет, магистрат, данъчен и т.н., се наказва с 1 до 3 г. лишаване от свобода.

По-големият проблем е друг, казва нашият източник. Правоохранителните органи нямат право да вземат и престъпни босове за спецагенти. Но го правят. И представете си сега как N-ският оперативен работник със 700 лв. заплата, завършил някак си школата в Симеоново, вербува мафиотски бос, който върти в международен план милиони? Кой кого ще използва?

Отговоро дава бивш шеф от НСБОП: има симбиоза между МВР и групировките. Ето как обяснява той обичайното скандално съжителство на полицаи с бандити:

“Бандитът снася на ченгето за някой свой конкурент и му дава някой лев, че на нашия не му стига заплатата. Може да купи компютър на дъщеря му… А пък ченгето пази бандита от арест, ако оня случайно бъде хванат от друга служба или РПУ. Обажда се веднага: “Тоя е мой агент, колеги, пуснете го!”

 

Агентура за чудо и приказ!
Виждаме я на показ в съдебните зали. Като почнеш от Били Лъжеца, Боксьора и стигнеш до Томов – сътрудника на следствието за източването на “Кремиковци”.

 

А партийното боядисване на агентурния апарат? Разправят, че когато червени са на върха на МВР, службите си другаруват с групировката СИК – тогава Маргените са “наши момчета”. А дойдат ли сините на ул. “6 септември” – тогава дружбата е с ВИС. Тая дружба не е безплатна за ВИС и СИК, разбира се. Тъй като партийните централи с кадрите си също като конете боб не ядат. Те и помежду си се разбират: един другиму донорите си не пипат, та не остава почти никой за арестуване – не сме видели, но така сме чули…

Татяна Дончева разказа по БНТ: Сергей Дамянов, днешният шеф на Инспектората на МВР, по-рано беше началник на отдел “Наркотици” в НСБОП. Та тогава той съобщил на ръководството, че ще има сбирка на наркобосове и тя би могла да се атакува. Ръководството обаче почнало да се ослушва – босове, босове, ама свои…” Тая информация, дето я имам, да я изям ли?”, запитал Дамянов.

Бедата може би е, че няма правила, а ако има, те не се знаят.
“Че къде пише как да вербуваш сътрудник? Никъде. А началството ни задължава да отчитаме по всяко време 3-4-ма информатори най-малко”, негодува спецполицай.

Фигурата на офицера под прикритие е въведена в НПК през 2005 г. След година е написан правилник за тази работа. И инструкции за агентурата има. Но по думите на спецполицая излиза, че той и колегите му не са чели никакви нормативи.

“Ама какво говорим за правилници, когато от 20 г. насам разузнаването и контраразузнаването работят без закон, като “шумкари” – избухва един от началниците им. Той признава, че подчинените му предпочитат да подслушват в подземния свят, отколкото да внедряват свои хора там. По-лесно е. Но по-неефективно.

 

Хващат ги със СРС, а съдът ги пуска.

Понеже мафиотите не са идиоти, за да си кажат по телефона: “Аз отивам на спирка “Латинка”, ела там да изперем едни пари!”

 

Наблюдаваните от службите са в повечето случаи предупредени и говорят така на запис, че съдиите отсичат: Това нищо не значи! Според Европейския съд у нас само за 1 г. са подслушвани около 10 000 души, а само 250 от записите са ползвани за нуждите на правосъдието.

Какво е станало с останалите? Не е ясно. Но може би благодарение на тях в МВР периодично се отваря публична сергия за информация, през която всеки може да мине и да си вземе каквото му трябва – с пари или безплатно.

Няма скоро да ги стигнем американците.
Помните ли аферата “Плейм”? Американската преса разкри принадлежността на съпругата на американския дипломат Джоузеф Уилсън към ЦРУ. Това предизвика политическа буря в САЩ. Обект на разследване станаха 2000 служители на Белия дом и още повече на Държавния департамент, ЦРУ и Пентагона.

От всички изискаха декларации, че нямат вина за разкриването на Плейм като служителка на “компанията”. Луис Либи, шеф на кабинета на вицепрезидента Дик Чейни, и Карл Роув, зам.-шеф на администрацията на президента Джордж Буш, бяха обвинени за изтичането на информацията и се простиха с постовете си след огромен скандал. Бившият шеф на ЦРУ и президент Джордж Буш-старши каза по повод аферата: “Тези, които разкриват самоличността на агенти от вътрешното и външното разузнаване, са най-коварните предатели.”

Защо така? Защото в САЩ законът за защита на секретните агенти, приет през 1982 г., оценява – и то еднозначно! – разгласяването на принадлежност към държавна агентурна мрежа като тежко криминално престъпление. Този акт заплашва живота на агента и на негови колеги, слага кръст на всички оперативни комбинации, градени от години, с които е бил свързан тайният служител.

Това е в САЩ. А как е у нас?
В новородената ни демокрация поредицата предателства почна с разгласяването на имената на действащи разузнавачи чрез “оня списък”. Кой даде жълтеникавия плик на тогавашния турски посланик? То се разбра. Стана ясно и кой е осигурил съдържанието му. Но каква съдебна отговорност понесоха уличените? По-лека и от тази на бившия МВР шеф Румен Петков и бившия антимафиот № 1 Ваньо Танов, които по-нататък в годините с общи сили осветиха Алексей Петров като офицер под прикритие. Изобщо не беше повдигнато обвинение срещу Танов, а Петков беше оправдан.

 

Обаче Алексей Петров бил бос на мафията, бил Октопод, твърди МВР шефът Цветанов.“Дали е бос или обут, ще се разбере след години” – контрира адвокатът Васил Василев.

 

Средно 5-8 г. трае у нас едно съдебно разследване. Засега Петров е само част от рубриката “Ние ги хващаме, те ги пускат”. Той е арестуван в суматохата, заснета с камери на МВР – със 130-те стриптийзьорки, натръшкани от барети, с тигъра на Братята Стоянови и т.н. Източил ли е “Кремиковци”, за което го обвиняват?

Ще мине време, докато узнаем. Досега се изясни, че той е пратен като офицер под прикритие в комбината – пратен е от Националната служба за сигурност (НСС), в която е на щат със санкцията на тогавашния шеф на службата ген. Атанас Атанасов. Дадена му е задача да измести “Мултигруп” от входа и изхода на “Кремиковци”. Какво е сторил – изпълнявал ли е стриктно задачата, или е влязъл в престъпни комбинации, би трябвало да знае водещият му офицер Иван Драшков. Ако Петров е крал и изнудвал 10 г. – той със знанието на своите началници ли го е правил? Или те нищо не са знаели?

И едното, и другото е осъдително, разбира се. Ето защо в съда през идните години ние би трябвало да чуем показания не само от Александър Томов и N на брой други анонимни свидетели, но и от шефове на ДАНС и НСС. В противен случай голата истина за службите в държавата ни може да се окаже по-грозна отвсякога.

Журналистът Огнян Стефанов предлага: Да се разкрият досиетата на Петров и на други офицери, работили в криминалните среди под прикритие! Да видим какъв е техният принос срещу бандитизма!

Звучи добре. Но от прокуратурата отбелязват, че разкриването на подобни досиета и у нас, а не само в САЩ, се сочи от закона за тежко престъпление. Има и друго: те явните служители на НСС у нас са толкова тайнствени, че откриването на свършеното от тях е непосилна задача за Джеймс Бонд и чуждите служби, взети заедно. А пък тайните им сътрудници са – сто на сто – още по-неразгадаеми.

“У нас е така – покажете ни сътрудник на службите и ще ви напишем трагедия”, казва Александър Ботев, дългогодишен криминален репортер. А може пък да е така не само у нас. Помним думите на ченгето под прикритие от холивудския екшън “Справедливи убийства”: “Ние пазим 99% от населението от останалия 1%. Проблемът е, че прекарваме живота си с него. И ако си вършим добре работата, хората мислят, че няма нужда от нас.”

Тук песимистът би казал: По-лошо в българските служби не може да стане.
А оптимистът: Може, може и още как.

 

Анна Заркова
в.Труд

 

 

«