3. Босия: Дневник от Софийския затвор и ГСУ
Днес започва 71-ия ден от мистериозното ми задържане на 26 май. Малко преди 9 часа ми се обади непознат женски глас по телефона и поиска незабавно среща с мен/По-късно я идентифицирах. Работеше в ДС-Стара Загора, а мъжа и във ВКР/ Тръгнах веднага. Още след излизането ми забелязах, че ме следи кола, но не и обърнах особено внимание, тъй като това бе обичайно \до банята друга кола спря току пред мен и две цивилни ченгета ме сграбчиха и натикаха в „Лада” СЗ 2909/стар намер с частна регистрация/. Първият от похитителите беше съвсем бозов, с „косопад” откъм челото, около 35 годишен. Поисках да се легитимира той и другите двама в колата или да покажат санкция за задържане, подписана от прокурор. Нищо подобно…
Пристигнахме в София пред ГСУ около 13,30-14 ч.След нас спря същата „Лада” СЗ 2909, от която слезе ченгето Станчев от старозагорсата ДС. След около половин час ме вкараха в заведението и ме предадоха на стражарите. Преоблякоха ме в казионни дрешки и ме заведоха в „апартамент”п № 29. Там вече ме чакаше един един юнак от В. Търново, който бе загубил вяра в прииоритета на духа над материята. Към 15 ч ме заведоха при един токмак около 50 годишен, който се представи: „Следовател Чавдар Димитров”. Пред него имаше папка на която пишеше „Тренчев и Колев”, а отдолу „Следовател Величков”. По това разбрах, че в последния момент е бил сменен моя истиндикчия/следовател/. Той ме посрещна с щастливата констатация, че е прекъснал моята престъпна дейност и сега всичко ще си бъде мирно и кротко, както е било досега.За негово съжаление последвалите събития в страната в близките дни го опровергаха. Показа ми постановление за задържане по чл. 320 във връзка с чл. 269 от НК и очакваше да положа лице върху рамото му и да се разридая. Аз, обаче, не се сетих за това. Оказа се, че мога да разговарям с него само ако НПК и НК лежат пред мен, както повелява законът. Не му направих добро впечатление. С това първата среща свърши. Между нас не успя да пламне любов от пръв поглед. Сигурен съм в това. Липсата на сантименти той реши да компенсира с изключително трудолюбие, като на 27 и 28 май/събота и неделя/ ме викаша по цял ден да му помагам. Показа значителни познания в някои области, но учебниците, от които бе учил бяха мухлясали.
В неделя извика на помощ едно лице, което нарече Николов. Той се обърна към него/Ч Димитров-б.а./ с името Герасимов. Беше щедър и на десетата секунда от запознанството ни ми даде назаем няколко шамара. Този юнак ако се запознава с всекиго така, скоро ще получи инвалидна пенсия. После и двамата ме изгледаха със стоманени погледи. Сравних ги с Тези на ДЗержински от портрета на стената. Разликата не беше в тяхна полза.Сцената явно бе грижливо репетирена, но аз се оказах лош зрител и напуснах залата
Нещата продължиха така до около 20 юни, когато в отношенията ни нещо се скъса и той започна да показва навици на петле японска порода. Подскачайки , на разбираем български дуднеше:” Сега вече престъпната ти дейност е напълно разкрита. Ще ми играеш ката поп!” Добре подскачаше за възрастта си. Просто да им се чудиш на някои.
Случайно дойде един прокурор. Разказах му, че на завалията не му е добре. Разбра ме човекът.
Една седмица натисках одеалото с гърба си, но ни успях да се срастна с него., като Херкулес с хитона си. След това ме извикаха отново. Този път андроидът се казваше Христо Станчев-на
Междувременно материалистът от В. Търново се изнесе и аз останах сам в целия „апартамент”, голям колкото две японски татами. Подобри се и сървисът. За първия месец получих общо 10 минути чист въздух на три пъти, а сега същото количество получавах за седмица. Храната остана неизменна, но когато забивах един непокорен гвоздей на нара, кифлата все пак се счупи/шегичка”. Стомахът ми нипрекъснато мърмореше неприлични неща. Станах шампион в категорията си по спринтово кензане, но в интерес на истината, повечето пъти влизах в тоалетната просто като контролен орган по чистотата, след което излизах. Десетина дни преди да ме изхвърлят от хотел „Галантни и специални усмивки /ГСУ/, към мен прояви интерес още едно лице-Стефан Петров. Той си беше чиста проба мизантроп и ме гледаше с погледа на човек, дето знае, че тайно се секна в неговата носна кърпа и явно спя с балдъза му. Оставаше само въздиша тежко и аз бих се заклел, че баща му е естински хипопотам , а майка му-ивичеста хиена. Все пак той не въздишаше. Почти не въздишаше.
Един ден ме заведоха в стая 201 при началника и двамата с Петров се опитаха да ми изпеят /арията на клеветата/, но не знаеха добре текста и музиката им беше фалшива. Изпълнението приличаше по скоро на смесен хор от вампири вещици от кантатата „Магадански сюрприз” на грузинския композитор Джугашвили. Същият ден ме преместиха в „апартамент” 21 при австроунгарския поданик Ласло Тот. Той знаеше само унгарски и немски, които пък аз не знаех. Между нас се завърза оживена беседа. С помощта на думите футбол, леща и Будапеща му разказах „Обикновени хора” на Караславов и „Път” на Даскалов. Останах с впечатлението, че ги прие доста критично.
След това 3-4 дни избрани съчинения на Хр. Събев, Асен Николов/Хасан Бялков, Тодор Гагалов, Антон Запрянов и Костадин Тренчев под общата редакция на следователя Величков. Като се изключи Хр. Събев, който беше стигнал до небивали висоти по омаскаряването ми и отчасти смешки на Т. Гагалов и Хасанчо, останалото беше тривиално. Накрая се състоя и раздялата. На нея присъствува и един хуманоид от сектата на Телалов. Някакво бивше ченге, а сега адвокат на име Любен. Тостове нямаше. Дори и на тръгване не загасиха лампата след мен. Ще ги питам как ще се оправят с инкасаторката.
Интересен момент се получи при един разговор между мен и „главния редактор” майор Величков Тренчев той нарече „войвода”, нас -„четници”. -А вие?- попитах аз. – За нас остава башибозук.-откровено си призна Величков и излезе с мъката си.
Междувременно от 12 до 20 юни се разболях и ме лекуваха с една шепа хапчета, но после се оказа, че съм здрав, а хапчетата били ментови бонбони. Какво ли не става по „хотелите”?! Двамата доктори, които отначало помислих за бояджии не бяха от най-простите.Ако играеха шах и ирландския сетер на Коко Джамбаза/мой приятел от Стара Загора б.а./ им направи турнир на две дъски имаха шанс да направят реми.
Рекапитулация: В очите на българина аз трябва да бъда представен като подстрекател, създал специална група, разпространяваща неверни твърдения за „честното” ни правителство с цел дискредитация на последното. Понастоящем, придавам цивилизован вид на софийския затворв компанията на една муха-говнярка и една черна хлебарка, с които деля трапезата си.
П.П. Насън започнах, странно защо, да сънувам порнографски сънища по азбучен ред/от тефтерчето ми б.а./ от двете А. Дай Боже скоро да стане реалност. Повече прокурор, въпреки изричните ми мераци, не дойде. Изглежда, вещо в мен не им харесва.
Често сънувам Иглика/дъщеря ми-б.а./. Кога ли ще я видя?
Получих колет от майка. Изядох половин пиле и няколко сливи.Стомахът ми дълго се чуди и на двете. Може би, все пак, толкова месо е вредно, а? Тук храната е такава, че спокойно мога да обявя гладна стачка без да престана да се храня. Лампата също не гасне, а прозорецът е запушен с надупчена ламарина. За 9 дни ходих веднъж на разходка и пазарувах на лавката. Всичко това е с цел да започна работа. Аз, обаче, моята работа си я върша и тук. Сега ще започна една малка война, напълно законна. Ще си играем на Закон за изпълнение на наказанията.Няма какво да загубя. Да му меслят те.
Какво представлява затворът? Юристът твърди:” Място за превъзпитание и наказание.” Политикът-„Място за моите врагове.” Еснафът- „Така им се пада на хайманите.Въже за тях!” Току-що влезлият за първи път-„От тук няма излизане!” Старият пандизчия-„Място като място.” Грешат всички.
ЗАТВОРЪТ Е СТОПАНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ! Има си план, показатели и т.н. Това е основното предназначение на затвора. Всички останали функции се съобразяват с това. Затова и спрямо неработещите се прилага тактиката на извиване на ръката Изпълнен план-премии за администрацията и малко шекерец за пандизчиите. Превъзпитание? Глупости! Престъпникът не може, а и защо да бъде превъзпитаван?Пък и чрез събрания и публични дискусии на тема „Реалният социализъм и неговото евентуално появяване” не може да бъде превъзпитан дори желаещият това. Системата е „Трудът прави човека свободен!” Начинът за контрол също е прост и ефикасен. Ти на мене информация, аз на тебе облагица. Безотказно!
Председателят Живков каза през март на среща с представителите на част от „интелигенцията”: „Ние няма да признаем дружества и организации обявени по чужди радиостанции!” В такъв случай не трябва да бъде признат и ОФ, който е обявил програмата си през юни
Господин прокурорът много желае да сме сформирали група, която да подготвя едва ли не гражданска война.Неволно или нарочно той се затваря очите пред съществуването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Защо ни е да създаваме никому неизвестна група, когато и Тренчев, и Антон Запрянов и аз сме членове на Дружеството. Освен това, при нас има неписан закон да се излага позицията на Дружеството, а и нашата собствена открито и ясно. Ако ръководството на Дружеството бе отклонило Декларацията, аз щях да изляза в ефир от мое име, но щях да заявя позицията си, както сторих това през декември
Колкото до Хр. Събев и Тодор Гагалов, те и двамата не са членове на Дружеството и никога не им е поставяна задача от когото и да било. В написването на Декларацията не са взимали участие…
Снощи сънувах идиотски сън. Пристигам във Франция на курорт с майка ми и Иглика на борда на голям кораб. От плажа стадо овце бяха влезли до корем в морето и пиеха вода.
05.08.1989 г.
Прочее, за неуместното използуване на някои думи. Твърде често се употребява думата „социалистически”. Социалистическа демокрация, социалистически плурализъм. Това е куха фразеология в духа на създателя на „Краткия курс”. Демокрация означава дословно народовластие и никакви епитети не могат да променят смисъла на думата.
Просто демокрация или има- или няма. Прилагателното „социалистически” в никакъв случай не означава по-демокрация.. В това отношение тъжни примери са т.нар. Социалистическа биология на Т. Д. Лисенко, „Социалистически реализъм”, „социалистическа законност” на Сталин, Жданов и Вишински. Не бих се учудил, ако след време се чуе за „Социалистическа физика” и „Социалистически закон на ОМ”,”Социалистическо електричество” и „Социалистически атоми”. Това не е просто шега, за съжаление, а един тъжен изстрадан факт. И онези, които непрекъснато повтарят тези заклинания се наричат демагози, независимо от каква група произлизат или при какъв обществен строй живеят.
Човек не може да си прескочи сянката. Но на някои много им се иска. След време отчитат това като грешка и го наричат „прожекторство”. Тоест, грешка има-виновни няма. Те не желаят да признаят грешките си. Нещо повече, търсят грешката навсякъде, но не и в себе си. Този съдебен процес е ярко доказателство за това.. Аз няма да се съглася да бъда заложен в какъвто и да е експеримент без стопроцентови правни гаранции , че мога да участвувам или не, по мое собствено желание. Не съм дрозофила и не приемам и моите близки, приятели или просто съотечественици, независимо към каква група принадлежат, да бъдат използувани в какъвто и да е социален експеримент без тяхното съгласие и участие в управлението му.
Много важно е да се докаже, че именно нашите действия не представляват престъпление. Това ще стане като се разгледат нещата в общата им цялост. Може ли човек да разбере какво е искал да каже Рембранд с „Нощна стража” ако гледа само червения цвят? Може ли, държейки в ръка едно камъче от „Афродита Анадиомена” да получи представа колко съвършена е тази статуя? Но тогава ще бъдат показани истинските причини и виновници. Та нали това е целта на правосъдието? Имайки предвид това, не съм съгласен да лежа в затвора дори един ден заради чужда вина. Не съм и няма да стана боксова круша заради шепа самозабравили се властници, колкото и високопоставени да са те.
06.08.1989 г.
Снощи ме скъса колитът. Цяла нощ. Моят лиричен герой се спука от смях, докато аз затруднявах кофата.
Днес по график трябваше да взема Иглика, ако бях на свобода. Не съм я виждал два месеца и половина. Надявам се до края на септември да я видя. Поне да можех да и пиша.
Утре, вероятно, ще атакувам инстанциите. Малко емоции. Предполагам, че тази седмица ще получа обвинителния акт. Съдът положително ще отхвърли молбата ми за промяна на мярката за неотклонение. И тяхната не е лесна. Сигурно в състава ще има поне една жена. Най-вероятно-съдията.
С жени от този тип трудно се воюва с конвенционални средства. Слава Богу, интелектуално са изключително зле е това е добре за мен.
Храната е уникална. Супата прилича на Байкалска водица. Има, дори, подобен вкус. Трябва да се опитам да убедя готвача, че мазнината не вреди на яденето.
Отново сънувах идиотщини. Олга /Майка на мои приятели, които споменавам по-надолу/-шофьор на автобус. Владимир се жени за сестра ми. В Стара Загора-голям и модерен спортен комплекс!?А аз си седя и си сръбвам ракийка и бирица с Кольо. В града-пълно с курви. Гладна кокошка…
За приемствеността и мандатността. Тука сме много зле. Първо, няма кой знае какво ценно, което да приемем като проверено от живота и второ, цели поколения не се реализираха поради това, че не успяха да наложат нови идеи. За мандатността няма какво да се говори. Ние отдавна сме се върнали в първобитно-общинния строй. Умира стария шаман-старейшините избират нов и т.н. Виновни за това, разбира се, сме всички ние. Борбеността, изглежда, не е характерна черта за българина. Става дума за една непрестанна борба за по-смислен, по-добър живот. Иначе, в борбата за кокала българинът е знаменит. Индивидуалист без индивидуалност-това е българинът. И „малко” пресметлив. Къде ще падне повече аванта? Това българският Хамлет.
Темата се поразшири, но това е нормално. И така, за догматиците: Те са посредствени /сиви/ индивиди, големи егоцентрици и им липсва напълно, по тези причини, самокритичност. За сметка на това критичността им е хипертрофирала. Това е задължително за догматика. Такива хора, обикновено, имат комплекси докато се наложат. Тогава са жалки и интелигентните им прощават ограничеността. После, обаче, те стават първите жертви на новоизлюпения вожд-догматик. Комплексите си догматикът превръща в качества. Интелигентните, че все някога са сгрешили и са склонни да търсят в себе си несъществуващи грешки и дори престъпления. Тъкмо на тази струна свири догматикът Борбата с догматика е изключително трудна и обикновено хората издигнали на власт догматик като правило не могат да го свалят или променят. Той много бързо се огражда с посредствени, но изключително изпълнителни кадри, готови на всичко, понеже при никакви други обстоятелства не биха имали тази власт. Интелектуалния заряд, който все пак, макар и непълноценен съществува, се дава от голямата група на конформистите. Изобщо, тези понятия догматизъм и конформизъм са тясно свързани.
Смъртта на догматиците е гласността, правовите гаранции и демокрацията. Горбачов ги въведе едва ли не с оръжие. Живков също правилно не ги въвежда и ги гони с оръжие. Те биха му изяли главата. Но той е почти на 80 годишен и не може да спре зараждащата се лавина. Опита се да „изпусне малко пара”, но закъсня, пък и дозата бе минимална. Не дай Боже да стане някоя навалица!?
Мандатността е една изключително демократична форма, която гарантира невъзможността догматикът да остане на власт толкова дълго, че да унищожи опозицията и здравия разум.
Следователят Димитров ми отказа категорично средства за писане с аргумента, че съм щял да пиша стихове??
Когато стане дума за държавническа мъдрост нашите глупаци са знаменити. Но стане ли дума за грешки и вина автоматично изваждат Аврам Голия и Николай Босия като единствени виновници, понеже имат зъб на социализма. Този път номерът няма да мине!
07.08.1989г.
ПАНСЛАВИЗЪМ И МИТОТВОРЧЕСТВО
Защо и по какъв повод бяха „побългарени” българските турци в България? Този въпрос е табу от
Естествено, използува се пресата, радиото и телевизията за масирана кампания за българския произход на турците в България. Що не казаха, че и циганите са българи-не знам. Използуват се изхабените оръжия на митотворчеството и национализма. Това явно прави и турското правителство с кюрдите/макар че там въпросът е малко по-различен/. В резултат на това правителството на България обвинява турското в пантюркизъм, но когато турското обвинява българското-нашето размахва байрака на псевдоисторическите факти. И това ако не е порочен кръг!
Разгаряният умишлено национализъм ще тласне неминуемо по-лабилните към тероризъм чрез най –лесно манипулируемите слоеве-младите хора с нестабилни и незавършени морални устои. В резултат на това невинни хора ще бъдат тласнати към престъпления. Потърпевшите също са невинни. Получава се следното: невинни хора убиват невинни. Кой печели? Някой си мислят, че това лесно може да бъде спряно с разяснителна работа или тежки санкции. Но това са повърхностни и наивни сметки. Там, където се е проляла кръв, трябва много дълго време за лекуване на раните. Историята е категорично. Един пример: отношенията между Англия и Франция.
Но да мина конкретно на темата
Що за идиотщина е да се сменят имената? Та кой християнин носи мюсюлманско име?Дори в други страни това не прави впечатление. В САЩ Касиус Клей прие исляма и си промени името на Мохамед Али. Много ли е чудно как един министър-председател/ тогава Гриша Филипов/ говорещ български със силен руски акцент може да докаже стопроцентово, че е българин? При това бяха използувани тежки форми на репресии като побои, изселвания, затвор, заплахи, дори разстрел. Как може същите хора, които твърдяха, че етническите турци в България са „славно трудово племе” и размахваха пред света сп. „Нов живот” и в. „Нова светлина”, които пускаха специална емисия по радио София на турски език, в един миг да забравят това свое съвсем близко минало. Явно, яйцето им е било на сфинктера, защото не успяха да направят „артилерийска подготовка” по масмедиите предварително. Дори отидоха още по-далеч и забраниха неща, без които е немислимо изповядането на мюсюлманската религия. Например: турския език, традиционното облекло, сватбите, погребенията и др. Забранена бе и турската музика. Получи се така, че 10 % от българските граждани бяха лишени от изконната им култура. Паралелно с това се прокарваха и националистически идеи, че са ни клали и потурчвали. Но:
В коя страна в света синове, внуци и правнуци отговарят за престъпленията на дедите си?
Как може да се докаже, че именно конкретни предци са извършили горните престъпления?
Нали според българските властници те са българи? Тогава за какво е всичко това?
Много просто, разделяй и владей! Създай изкуствено тероризъм и разчиствай сметките си политическите си противници. И въобще с недоволните.
В същото време се случи нещо непредвидено. В СССР властта беше поета от един сравнително разумен е реалистичен държавник /Горбачов/.
Изведнъж на нашите юнаци сополите им увиснаха, обаче нямаше вратичка за заден ход.
Опитаха се чрез бързо пробутване на паспортите, но благодатното време бе пропуснато. Сега вече въпросът не е кой кого, а кога. Аз и моите съмишленици се опитахме да предотвратим белята и може би, ако беше проявено разбиране можехме най-малкото, да я намалим, но апаратът беше вече задействуван и никаква сила не можеше да го спре. Нека сега се чудят какво да правят. Лошото е, че напрежението в страната порасна още повече и Господ да ни е на помощ, ако пламне искра между някои корави глави. Колкото до етническите турци, нека ги оставят най-после сами да определят националното си самосъзнание. Започвайки мирна борба на съвсем законно основание за защита на човешките си права и свободите си, те, в крайна сметка, отново бяха тежко репресирани. Проля се кръв, убити бяха невинни хора. По-късно това беше наречено „психоза”, а причините бяха измислени като неразбиране на закона за задграничните паспорти, въпреки че исканията на стачниците, а по-късно и на демонстрантите, бяха точно за правата им на граждани на България.
В същото време българските масмедии се намесиха едва след дадените жертви от страна на демонстрантите, тоест, след повече от 15 дни от започване на стачките. Нещо повече, от съобщението на БТА се остава с впечатление, че виновни са…жертвите. И това ако не е цинизъм!
И така, българското общество беше дезинформирано отначало с мълчание, а по-късно с продължителна тенденциозна кампания срещу борещите се. Естествено, трябваше спешно да се намерят виновници и неформалните сдружения бяха тутакси поставен под удар. Но тъй като Независимото дружество за защита правата на човека в България бе заело точна и ясна позиция и е най-многобройно, изглежда някои фактори решиха, че по-уязвима ще бъде позицията на отделна група, специално създадена за подсрекаване. Фокусът е лесен. Приписва се към мен, Тренчев, Запрянов, Хр. Събев и Т. Гагалов и така необходимата група е готова. За по-голяма достоверност се лепва и един член на мюсюлманите-Х. Бялков. Но няма и не може да има никакви доказателства, че такава група е създадена и съществува. Целият напън е да се прехвърли зора от здравата глава върху болната. Защото ако се погледнат истинските причини и виновници от
Днес в 16 ч. написах уведомително писмо до Мръчков/ гл. прокурор от 1986-1990г. б.а./, в което съобщавах за започването на гладна стачка поради грубото незачитане на правата ми по ЗИН/Закон за изпълнение на наказанията/, чл. 12, т.2…” ..има право на ежедневна разходка на чист въздух не по-малко от един час на ден”. Освен това не са ме запознали с правилника и наредбата за затворите. Опаковах си храната и я предадох на стражаря. Боба излях в кофата. След половин час ме извикаха при дежурния офицер, който любезно ме съобщи, че имам пълното право на ежедневна разходка и нареди да ме изведат. Попита ме дали ще оттегля молбата си. Отговорих отрицателно. Ако бяха обърнали внимание навреме стопроцентово щях да го направя, но 12 дни никакво внимание не е малко. Знам, че ще последва контраудар от тяхна страна, т.е. режим строго по правилника, но това на мен не ми тежи. Това ще дотежи на тях, тъй като те нямат търпението и навика за режим. Представям си с каква ненавист се занимават с нашето дело в прокуратурата. Август, отпуск, море, жега, а те седят и се чудят как да акушират теле от вола. Би трябвало да ни съдят преди „Екофорума” защото ще бъде пълно с чужди журналисти/ ако изобщо форума се състои/. Но определено не им е лесно!
08.081989г.
Вчера все пак ме изведоха на разходка, но днес вероятно доста ще ме разкарват.
Прочее, за нашите масмедии. В официалното съобщение на БТА се казва, че „…рикуширали куршуми при предупредителни изстрели” са убили трима и ранили няколко души. Аз съм бил войник, при това в Марица / днешен Симеоновград/ и съм дал твърде много наряди, за да си спомня, че предупредителни изстрели се дават във въздуха. Може би куршумите са рикуширали от небесния свод? Или от станцията „Мир”?
В съобщението се говореше още за пияни и т.н. По същия начин бе дезинформиран българина и относно моята гладна стачка/Става дума за Бобовдол/. Впрочем за гладната стачка не се съобщи изобщо и в двата случая с мен и с Петър. Питам се къде са честта и достойнството на български я журналист? Кого смята, че заблуждава? Българския народ? Световната общественост? Историята? А мръсната клеветническа кампания против Петър, Блага, Тренчев и мен? А това, че в моята родина аз съм следен и преследван за убежденията си, въдворяван по местожителство, провокиран, подслушван, обискиран, заплашван, тормозен? Кореспонденцията ми се филтрира. Как може да бъде определено това отношение на една държава към собствените си граждани? Само за това, че търся истината, която старателно се укрива от обществеността. Та това е средновековие! С тази разлика, обаче, че тогава инквизицията е била официална доктрина, а сега е прикрита зад купища лъжи и митове. Това я прави още по-чудовищна!
Току-що се връщам от дежурния офицер. Отново кандърми. Натискът е на морална основа. Да не хвърлям храната в кофата, нали уж съм интелигентен човек. Боже мой, че това храна ли е?!
На стената срещу мен има останали следи от текла вода с кафяв цвят. Отдясно има добре оформена мъжка глава с изпъкнало лица с малка брада и мустаци, свързани отстрани. Челото е високо и прорязано по средата с широка хоризонтална бръчка. Носът е вирнат и в основата си има нещо като брадавица. Очите са в дълбоки кухини. Изражението е интелигентно, но някак невиждащо. На задната страна на главата има голо женско тяло с малки гърди и голям задник/само контури/ като на С. Всичко това е включено композиционно в една атомна гъба. Главата има двоен косопад и сресано назад алабросче.
Днес отново ме изведоха на разходка. Този път с един юнак от Кюстендил. Твърди, че преди месец избягал от пандиза и го хванали на границата. Има зад гърба си 9 години в затвора на Бобовдол. Сега има 20 плюс вътрешната., която ще му дадат за бягството. На 34 години е. Има две омъжени дъщери и син, който иска да се жени. Господ да му е на помощ. Мернах Антон и Тодор отдалече. Смятам, че на делото ще се видим. Днес очаквах да ме извикат при някой от заместниците, но не пожелаха. Дадоха ми да прочета „Правилника”.
Снощи сънувах Степанида /гаджето ми Стефка б.а./ и още някакво гадже, май непознато. Мисля си колко започнати и недовършени неща имам. Колко работа ме чака. А лятото си отива. И пиесата трябва да възстановя, макар че идея за нова ми се мотае в главата. Колко бързо се мени обстановката в България? А трябва да подготвя и делото. И стихове напират. А няма хартия.
Относно законодателството в България. Понеже в Декларацията го поставям в недемократична светлина през последните 45 години. Наистина, кое законодателство, основано на сталинските краткокурсни принципи може да бъде наречено демократично? Във Франция Конституцията е на повече от 150 години, а основата и,Хартата, е на 200 години. През това време са се сменяли императори, крале и правителства, а тя си е останала непокътната. При нас за 45 години се смениха три броя, а управниците си останаха едни и същи. И баш Бозвелията не мърда. Кои закони допуснаха унищожаването на парламентарната опозиция? Кое правосъдие чака партия да му нареди кого да съди и каква да е присъдата? Какво представлява Указа на НМ/народна милиция б.а./, а сега ЗНМ / Закон за НМ/? А прословутия член 108 от НК? А премахнатите от тази пролет 279 и 281? А липсата на закон за печата? А пълната липса на гаранции, че законите са еднакво приложими за всички? А зависимостта от разни фалшиви ОЭ и трудови характеристики? А пълната липса на конституционен надзор? А това, че Народното събрание се е превърнало в тълпа марионетки? А противоречието на укази, постановления и други нормативни документи с по-висши закони без това да ги обезсилва? В целия този хаос съществува и един строг принцип-неудобен ли си-мисли му! За това има член 108 от НК, Бобовдол, Белене, клеветнически нападки по масмедиите, следене, подслушване, манипулиране на общественото мнение и т.н. Парламентът се събира общо на две сесии по за 2-3 дни, за да извика „Ура” на БКП и покорно да гласува това, което отдавна е решено някъде си и „де факто” отдавна се практикува. Кой ще защити правата на малцинствата?Пенчо Кубадински? Димитър Стоянов? Тодор Живков? Съвсем не е смешно. Играта на евфемизми вече не върви. Трябва да назоваваме нещата с истинските им имена. Ако искаме да решим проблемите си. А ние още не можем да съберем кураж да ги кажем кои са. Или пак ще чакаме някой да дойде да свърши нашата работа?
09.08.1989 г.
Денят започна добре. Струва ми се, че написах нещо много добро. Избръснах се. Дай, Боже, целият ден да е добър. И, въобще, нещата да започнат да се оправят. Гладът прави чук-чук. Изглежда той наистина стимулира творчеството. Поне при мен е така.
Сега си измислям идиотски идеи, които ще ни помогнат да се съвземем икономически. Макар, че имам толкова сериозна конкуренция в лицето на Министерството на икономиката и планирането. Моите идеи, макар и идиотски са смешни. Може би ще успея да скалъпя едно цикълче. Дай, Боже!
Дявол да ги вземе нашите токмаци. Тръбят Йерихонски, че България за пет века робство е запазила своята култура, религия и своя език, а в същото време, вместо да си вземат поука, се опитват да асимилират турското малцинство-културно, езиково и религиозно. Странно! Колко малко българи си задават този въпрос? Та това е хиперцинизъм. По този начин ще превърнем историята в един-единствен факт, повтарящ се непрекъснато. Това означава, че не сме мръднали от питекантропа нито на йота.
Отговаря ли ЗИН на изискванията на времето? Не! Съдейки само по режима на свиждане, кореспонденция и колети, уверено мога да кажа, чезаконът има изключително наказателен уклон но не и възпитателен. Как може да бъде превъзпитан човек, който е откъснат от обществения живот? От близките си и най-вече от семейството си. Но на 1, 2, 3, 6 месеца да се среща с тях по за 10 минути и да бъде вътрешно спокоен? Не! Той се озлобява или пречупва, за да стане страхливец, чакащ облага. Общество от страхливци се нарича тълпа и лесно се манипулира, но трудът на тълпата е неефективен, а творчество въобще липсва.
При това и малкото права, които затворникът има не се спазват, а качествата на контролните и възпитателни кадри са без коментар.
Изкъпах се. Не, толкова хубави неща за един ден са като че ли…Чук-чук!И макар, че ненавиждам прането се изпрах и се радвам, че нося чисти дрехи. Бях отново на каре със Стоянчо. Завалията няма цигари и храна. Няма как да му дам моята храна. И без това кой знае колко време няма да ми трябва. Сега чакам да ме заведат на лекар, за да взема „Бизалакс”/ очистително /. Ще направя жалба до началника, за да питам какво става с книгите и вестниците. Днес би трябвало да има вече отговор. На карето имаше още един юнак от Берковица. Изглежда малко циганин. Прибрали го заедно с брат му за убийство. Ако българинът учеше НК в училище вместо купищата пропаганда затворите щяха да бъдат поне три пъти по-малко. Но тогава кой ще изпълнява плана? Прокурорите, поставени да следят за законността са толкова жалки, когато се отнася за грубо нарушаване на закона от страна на правителството или от високопоставени бандити. Несанкционирането от страна на прокуратурата на нарушенията е пасивно съдействие от тяхна страна. Защото прокуратурата не трябва да бъде подчинена на друг, освен на закона. Уви, в България-страната на парадоксите не е така. Де факто не е така. За това партийният и административен апарат я ползват вместо тояга.
Леваците при обиска задържаха към следствените доказателства „Безсрочна гладна стачка” и Проектопрограма на НПС „Подкрепа” от моя личен архив. Като веществено доказателства. Бедните! За 20 секунди ще докажа, че това е мой ЛИЧЕН архив. Естествено, те ще разчитат на психологическия ефект от някои изрази върху съдиите, както и ужким „случайните” копия от дневника ми, които съществуват в дневниците ми, които се смятат за ерес. И тук са много уязвими, завалиите, защото тази тенденциозност от тяхна страна ще има обратен ефект върху обществеността. А аз ще се постарая да я информирам. Но както е потръгнало, ми намирисва на „ помиловка” за 9-ти септември. Така хем вълкът-сит, хем агнето-цяло. Но аз пак няма да се съглася и ще подновя делото. Заедно с всички тежки последици за тях. Ако искат да ни запушат устата ще ни оправдаят и ще намерят начин да ни изгонят от страната. Обаче, те смятат този вариант за твърде тежък за тях. Наивници! Не могат да разберат, че нямат печеливш вариант
Тежестта на приказките на един емигрант е толкова малка, а и твърде лесно могат да бъдат отричани. Но те не разбират това. Искат да ни направят истински герои и мъченици. От тази реклама по-добро нещо за нас няма. От друга страна, обаче, излизащите с нови паспорти, които ще си пробват късмета в скандинавските страни, САЩ, Канада, Австралия, та дори и в ЮАР ще видят какво е добър живот и ще наддадат вой, да не говоря каква сила ще имат хилядите писма и телефонни разговори до техните близки и приятели. Става дума за качествените хора, макар че и част от авантюристите ще се замогнат. А при този глад на стоки и „таланта” на българския търговец, очаквам милионерчетата в близките 3-4 години да си купят „ добри „ биографии. Всъщност, точно разликата в стандарта ще довърши комунизма.
Аз смятам, че ударът, който те/ комунистите б.а.„ си нанесоха сами, подписвайки виенската конвенция и в същото време грубо погазвайки човешките права в България, ще има, а вероятно вече има, силата на тежък нокдаун. Дано здравомислещите сили надделеят преди да е станало късно. Българският лумпен не знае, а и няма кой да му каже разбираемо, че тероризмът е един кошмар без край. А ще се намерят интелигентни психопати за лидери. И транзитните пратки с наркотици ще се увеличават и много скоро ще се събере една финансова сила, която ще може да финансира терористичните акции. Поводи-бол! И все пак главният виновник за това бъдеще е подменянето на традиционните ценности със сурогати и квазиморал.
10.08.1989 г.
Днес предадох молба до началника на пандиза за получаване на вестници и литература,тъй като тридневният срок отдавна изтече. В резултат на това получих нов вестник. Е,„Работническо дело” не е вестник в истинския смисъл на думата, но все пак…Точното определение е нещо средно между пасквилиада и боклук. Утре ще атакуват резултата от молбата ми да получа гаранции, ще ми се спазват правата по ЗИН. Гяволите ще издивеят, но сами са си криви. Отрядният онбаши изобщо не иска да ме визи. Защо ли? Стражарят сутринта се учуди ужким, че още не се храня и подхвърли за кашона с храната. Обясних му внимателно, че точно на него в понеделник я дадох за описване. Остана сам с мъката си.
Интересен феномен представлява незабавната смяна на обръщението от казионното „другарю” на „гражданино”. Нима са толкова тъпи, за да не разберат, че „гражданино” стои по- високо от „другарю”. За няколко десетилетия „другар” стана израз на дистанциране и ирония. Да не кажа, че понякога звучи като псувня.
Има нещо твърде сходно между ГСУ, затвора и т. нар. свобода. Органите разчитат на твоята неосведоменост и некомпетентност по правните въпроси.
Но грубото нарушаване на законността се чувствува най-силно там, където имаш най-малко права. Колкото и да е странно на пръв поглед това не е затвора, а следствието. Това недвусмислено показва обвинителния уклон на следствието. \По време на следствието си напълно в ръцете на следователя, а той обикновено е с мръсно под ноктите. Не можеш да защитиш нищожните си права по никакъв начин. Дори и гладната стачка се тълкува като опит да се пречи на следствието. Истински параграф 22. Презумпция за невинност? Напротив! Посреща те един ревящ и заплашващ катил и много често успява да измъкне признания дори от напълно невинен човек. Тук всичко зависи от волевите качества на човека и от неговата правна култура.
Да вземем например Христофор Събев. Признава се за виновен без сам да знае в какво точно. Въпросите към него показват директно желания отговор и като знам практиката, следователят да диктува отговора на машинописката, нещата стават съвсем прозрачни. Аз неведнъж остро реагирах на тази практика и накрая все пак успях. За 62 дни в ГСУ прокурор мина само веднъж, и той случайно ме завари в стаята на следователя, макар че ежедневно повтарях молбата си за среща с прокурор. Средства за писане ми бяха дадени само веднъж, но беше ясно, че молбата ми или няма да бъде уважена, или няма да бъде предадена по предназначение. Тогава успях да напиша молба и за адвокат, но отговор-няма. Това е, защото присъствието на адвокат ги размазва. Въпреки, че обвиняемият и следственият имат право на допълнение, това категорично се отказва от следователя. Върви се оплаквай на майка се. Конфиденциалният характер на следствието дава възможност за побои и психически тормоз върху обвиняемия и следствения. Разходките за първия месец бяха три, за по-малко от пет минути и то в затворено помещение. Чрез моето твърдо настояване успях да ги доведа до три пъти по десет минути седмично. По време на следствието нямаш право на свиждания и писма. Лампата не гасне никога и свети право в очите ти. На
Следствието не събира абсолютно никакви доказателства в полза на обвиняемия, макар че е длъжно. Мога да изредя още много неща, но смятам, че и тези са достатъчно красноречиви. Едно една част от правилниците-за сравнение между следствие и затвор.
СЛЕДСТВИЕ ЗАТВОР
Нямаш право на свиждане и писма Имаш право на едно свиждане месечно и
две писма
Тоалетна за 2-3 минути Тоалетна до 10 мин.
Баня на 10 /на практика 14/ дни Не по-малко от веднъж седмично
Лежането на нара през деня-забранено Лежане и спане-разрешено
Достъп до лекар1-2 пъти седмично Достъп до лекар-всеки ден
Пари за лавка-20 лв Пари за лавка-30 лв
Това е по правилник. Как могат / а това е крайно необходимо / да се поправят нещата?
Достъп на адвокат от първия разпит, дори от запознаването с постановлението за задържане.
Изработване на нови демократични и хуманни правилници.
Преминаване на следствието към прокуратурата
Правни гаранции, че законът ще санкционира злоупотреба със служебно положение на следствието и прокуратурата
Създаване на хигиенни и съобразени със здравните норми килии.
11.08.1989 г.
В броя от 11.08. в. „Работническо дело” лицето Алексей Брезин/по-късно разбрах, че това е прекръстен помак/ употребява термина „българска социалистическа нация”. Журналист-лисенковист. Човек може да си помисли, че до 9-ти септември
Сега българинът, който е крайно лесно манипулируем и поради дезинформацията си остава пасивен дума:”Ебал съм ги турците!Като не им харесва, да вървят на майната си!”, без да си дава сметка, че той е следващия пътник за това място. Нещо повече, то никак не е далеко. Какво политическо късогледство и нравствено падение! Нашите жирналисти-дрисльовци ядат краката на Мърдок, но лайняния цвят на собствените им писания е много по-страшен. Слава Богу, че са некадърни.
12.08.1989 г.
Имах аудиенция с дежурния, тъй като вчера отрядният не ме прие. Отстрелях десетина въпроса с различна трудност. ЗИН и гаранции не съм получил. В понеделник ще се наложи да започвам масирана атака. Налага се пускането на тежката артилерия. Дано имам физически сили поне до сряда. Много бързо отпадам. Изглежда много ми се събра и не можах да се възстановя физически. Наистина имах тежък график.:
17 март. Внезапен порив на сталинщина ме дари с 18 месеца принудително заселване в Бобовдол.
20 март-обявих безсрочна гладна стачка срещу необоснованото и противозаконно осъждане. В същото време работих до 13 април. Като дърводелец. Отслабнах с
20 април-Отмениха присъдата. На следващия ден прекратих стачката. След 5-6 дни, малко по малко, започнах да движа профсъюзните дела, които бяха доста занемарени. Всъщност-изоставени. Тичах до Бобовдол, София, Пловдив и Търново. Отпор на т. нар. „интелигенция” на Стара Загора, свързано с пасквилите по в. „Шипка” и „Септември”. Успях да намеря салон с голямо тичане. Нарочно избрах голям салон, за да има възможност всеки желаещ да присъствува.
10 май.-Дело в старозагорския окръжен съд за бобовдолската история. Решението не излезе в законоустановения срок. Отново неприятности. Непрекъснато следене и подслушване. Пълен запор на кореспонденцията, провокации от страна на органите. Заплахи към мен и майка ми.
20 май-обиск в къщи. Заплахи по чл. 109 заради „ Декларацията на мюсюлманския комитет”. Изпратихме Петър Манолов в изгнание.
22 май-информация за убийството на мирни демонстранти в Делиормана. Незабавно проверих информацията и написах декларация от името на ръководството на Дружеството. Прочетох я по „Свободна Европа”. Обявих осемдневна гладна стачка в подкрепа на демонстрантите. Тревога за бързото влошаване на положението в страната.
26 май-незаконен арест под формата на отвличане в 9 ч. сутринта. Откараха ме с кола в ГСУ-София. По пътя спряха и инсценираха разстрел. Скалъпено следствие и непрекъснат тормоз.
3 и 4 юни-принудителен глад поради пристъп на колит.
19-20 юни-силен вертижен синдром, сгъстена кръв и увеличени левкоцити. Храната-гадост
26 юли-откарване в софийския затвор. За 12 дни-една разходка на карето за 40 мин.
7 август-обявих безсрочна гладна стачка с 18 изредени нарушения на правата ми от страна на администрацията. Ако продължи до 17 август ще имам 50 дни глад за последните 150 дни. От тях 4 месеца по каторги и затвори.
Може би затова физически толкова отпаднах. Но с волята се проблеми нямам.
През това време написах няколко добри неща. Едва успявам да си водя дневник. Хартията е ужасен дефицит. Никакви вести от майка ме. Тревожа се за Иглика. Част от членовете на „Подкрепа” излезли с декларация срещу мен, Тренчев и Гагалов. Идиоти! Жалки дрисльовци. Като изляза, ще ги направя на дреб! С дружеството не зная какво става. Но се надявам, че скоро всичко ще се оправи.
13.08.1989 г.
Измина още един сив, незапомнящ се ден. Отново ходих на разходка. Пак шляпах бос, макар че трудно се движа. Слава Богу, че все още мога. Очаквах да падна, но издържах. Утре ми предстои доста работа: ходене до деловодството, евентуална среща с отрядния, писма и молби. Не мога да пиша нищо защото хем нямам хартия, хем не мога да се съсредоточа. На всичко отгоре пих много вода с „Лакситен” и ми е тежко на стомаха. Гласът ми падна. Почти шепна. Много ми липсват новини отвън. Симптоматично е, че не разрешиха свиждане с майка ми. Сигурен съм, че нещо става навън, но какво точно- мога само да гадая. Забавянето на обвинителния акт също означава нещо, което тълкувам в моя полза. Но да изчакам още малко.
Прочетох един брой на в. „Нова светлина”. Боже, колко професионална и духовна тъпота показват редакторите му. Ако тъпотата беше материална, можеше от нея да се направи още една планета, голяма приблизително колкото Юпитер.
14.08.1989 г.
Току-що се връщам от отрядния. Запозна ме с правилника за обвиняемите и подсъдимите. Но не и със ЗИН. Твърде съм отпаднал, но успях да говоря с него. Има по-интелигентен вид от останалите и е търпелив слушател. Макар че какво полза от това?
Изведоха ме на разходка. Получих лек колапс и се приземих. Сега разбрах какво е искал да каже Живков с неговото „Приземяване и снишаване”.Дойде една около
16.08.1989 г.
Защо в България и СССР отношението към социализма в този вид, в който съществува е твърде близко? Въпросът има икономическа, психологическа и културна страна. Икономическата се изразява в това, че най-слабите слоеве да се изравнят с имащите. Това може да стане по два начина: 1. Като забогатеят и 2. Като направят бедни имащите. Първият начин е несигурен и малко вероятен, защото за това са необходими определени качества и капитал. Вторият е по-лесно осъществим, защото изисква само сила. Комунизмът заложи на това и спечели. По същият начин действуват и продължителите му днес. Те имат един „аргумент”, с който непрекъснато спекулират, а именно: „Грешки е имало, но и успехите са безспорни.” Безспорни спрямо какво? Спрямо най-долното стъпало за сравнение, което в никакъв случай не дава точна обща картина. Това привидно благополучие е капан за лековерни и още при първата сериозна критика рухва.
Непрекъснатата спекулация с „примери за подражание” и „преизпълнени планове” е още по-смехотворна, но колкото и да е странно, намират се немалко хора, продължаващи упорито да си затварят очите. Обикновено, това са хора откъснати от традиционната патриархална земеделска култура на село, не успели да се приспособят към новата градска култура, а самите те не са в състояние да създадат трета, нова култура. От този културен вакуум произлиза и цялата трагедия на България. Досега властите залагаха на тази карта и с помощта на страх и облаги задържаха здравия разум.Сега, обаче, и това рухна.
Вчера сутринта ме закараха в болницата. Отказах, но без резултат. Видях се за малко с Тренчев. Новините са добри за нас, но лоши за България. Насила ми завързаха ръцете с белезници и ми преляха две банки глюкоза. Написах по този повод протест до Министерството на правосъдието, Главна прокуратура и Народното събрание. Поисках аудиенция с шефа на пандиза. Засега резултатът е никакъв. Имам сериозни опасения, че писмата не стигат до адресатите. \ще трябва отново да започна война. Идват да ме поздравяват всички пандизчии от болницата. Запознах се с д-р Ибрям Бекяров.
17.08.1989 г.
Вчера около 10.30.ч. довтаса д-р Косева, руса ламя и двама стражари.. Спокойно отказах лечение и поисках среща с дежурния офицер. В резултат на това ми направиха тупа-лупа от страна на едното заптие. Завързаха ме по корем но леглото, при което ми обелиха китките до кръв. Косева стоеше съучастнически отстрани и само дето не ръкопляскаше. Не успяха да ме прелеят нито грам. Не си казаха и имената. Написах нови молби. От старите- никакъв резултат. Нежеланието да се срещнат с мен и да отговорят има само едно тълкуване. Не могат по никакъв начин да намерят изход. Надяват се единствено на силата като последно средство. Законово срещу мен са безпомощни.. И жалки.
Горе има още едно момче, което отказва храна вече 60 дни. Хранят го насила със сонда. Не е възможно да не е излязла информация навън.
17. 08.1989./продължение/
Удивително съвпадение на социализма и „ теорията за флогистона”. Експериментите непрекъснато показват отрицателни резултати и затова, след като фалшифицирането не резултатите не дава необходимия ефект, се премина към усложняване на теоретичните постановки с нови купища условности/ На практика чиста проба демагогия /, за да се докаже нещо, което елементарната логика и здравият разум разбиват на пух и прах само с един въпрос:”Защо?”. Такива усложнения са „ скоковете „, „ реалният социализъм, „вражеският обръч”, „буржоазните остатъци „ и пр. митове. Време е вече да открием закона за запазване на веществото.
За догматиците измислянето на еретици е необходимо като въздуха. Идва, обаче, един момент, когато еретиците започват да се възпроизвеждат в геометрична прогресия. Това предхожда краха на догматиците. За съжаление без необходимите гаранции/ демокрация, правова държава и др/. Еретиците монополизират цялата власт и се превръщат в догматици.
Днес не дойдоха да ме „захранват” със шамари и белезници. Изобщо не се мярнаха. Изглежда администрацията най-после се усети или чака инструкции отгоре. Второто е по-вероятно. Научих името на онзи хайванин дето ме шамароса: Иван Поибренски. Около обяд дойде лейтенант и ме помоли да бъда добричък, понеже следобед щял да минава прокурор. Предадох му писмата до инстанциите и го помолих да ми каже номерата. Обеща и естествено, „забрави”.Също като д-р Тодоров, който щеше да прави протокол за раните ми по ръцете.
В Естония се развиват твърде интересни събития, които ще се окажат пробен камък за истинността на „Перестройката”. В Полша „Солидарност” ще образува правителство, ако получи гаранции, че Русия няма да се намеси. Това означава курс към пълна самостоятелност. Българските медии пикаят газ от безсилна ярост. След декларацията на НАТО, предполагам, че много държави ще се присъединят към нея. Този масиран натиск е добър за нас, но лош за България. Ако българското правителство не признае грешките си, а аз съм убеден, че в този състав е изключено, ще последват тежки икономически санкции. Следователно?!
18.08.
Днес се събудих, след като сънувах Иглика и майка и. След обяд дойде психолога на затвора. Дежурен е. Донесе ми част от изходящите номера. Върнах го за останалите. Обеща да донесе ЗИН. Началникът отново отказа да ме приеме.
Какво съвпадение! Бившият съпруг на Сашка-касиерката на профилакториума в Мало село е за трети път в пандиза за кражба. И в Мало село/Бобовдолско/, и в затвора ме запрати съдбата. Видях едно бивше семейство по на-невероятен начин на най-невероятни места.
В стаята останахме сами с Иванчо от Харманли. Днес отново го „въртяха на чеверме”/изсмукват с една помпа гной между белия дроб и плеврата/. Беше взел-дал, но сега отива на подобрение.
20.08.1989 г.
Вчера не можах да напиша нито ред. Сънлив съм и бързо се изморявам. Сутринта с голям зор успях да стигна до тоалетната. Снощи сънувах бате Божко. Сигурно ме мисли. А може Галя/една от дъщерите му/ може да е родила. Започнах да сънувам поетични спорове и стихове. Днес д-р Проданова ме заплаши, че в понеделник ще ме захрани насила. Обясних и разликата между човек и нея и между лекар и ченге. Струва ми се, че не ме разбра. Пък и при тази фамилия?! Нахвърлих нещо интересно, но нямам сили да го направя. В него има малко мистика, но сега с мен е така.
Нелепо е тялото да прави предателство срещу духа., но явно е неизбежно. Плътта е тленна, докато е човешки организъм. Но, изглежда, от всеки материал не става плът. Много интересна позиция по този въпрос заемат Вернадски и Флоренски.. Вероятно под влияние на Соловьов, но с логиката и дълбочината на висшата философия и експерименталната и теоретична наука/биология, физика, химия/
Наближава полунощ. Усещам как дращенето и тежестта в гърдите днес слизаше все по-надолу, докато обхвана целия дроб. Чувствувам бодежи в сърдечната област, но само понякога. Поддържам температура 37 по С. Утре каквото ще става-ще става. Най-вероятно е да ме захранят насила и по същия начин да ме лекуват. За съжаление много отслабнах и вероятно няма да мога да им се противопоставя. Ще трябва да се задоволя с моралната победа. Но ТЕ нямат морал!
Има и друг момент. От утре в моя подкрепа ще обявят гладна стачка и други мои колеги. Това за тях е удар в носа. В същото време лаят като побеснели срещу чуждите проблеми./ Имам предвид гладните стачки в турските затвори /. Направо става весело. /Имам чувството, че гладните стачки в турските затвори ги прави КГБ или ДС/. Предупредих, че разполагам и с други средства. Те, вероятно, си помислиха, че ще се самоубивам. Горките!!! Отиде им лятната ваканция.
Дано утре да мога да пиша. Ще бъде богат на събития ден. От стиховете засега не излиза нищо определено. Ще зреят още.
21.08.1989 г.
Днес наистина денят бе богат на събития. Сутринта рано влезе един дебел полковник/ по-късно разбрах, че е бил началника по режима Николов/, огледа се чорбаджийски и си излезе. Температурата ми беше 37,6 С през целия ден. Тренчев и другите стачкуват. Получих ЗИН от психолога. Под „вещото” ръководство на лейтенант Костадинов/ комендант/ ми туриха прангите и ми натикаха една банка „Глюкоза” и една банка „Рингери”, което ме вдигна на крака. Вие ми се свят. Получих 4 изходящи номера от 11 писма. Член 86 от ЗИН се отнася за лишени от свобода, а аз съм обвиняем./Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това застрашава живота му или здравето му, по предписание на лекаря, може да бъде принудително захранен/. Член 2, ал. 2 забранява унижаването на честта и достойнството на пандизчиите.
Дойде и подполковник Трайков, отряден на болницата, за да ме кара да пиша обяснение за гладната стачка. Казах му, че предпочитам да напиша „Поема за насилието”. За радост той се засегна и си тръгна. Написах молби до Министерството на правосъдието и СРУ на МВР с аргументацията на чл. 86, чл. 2, ал. 2 и чл. 37, ал. 2. Д-р Алексиев/ Ибрям Бекяров / го използуват като робот. Санитар, мед. Сестра и доктор. Нищо, утре ще им развалим настроението.
Изглежда развивам пиелонефрит и оттам ми идва температурата.
В Чехия стават вълнения. Турция ненадейно спря да приема емигранти.
Ще се опитам да нахвърля поемата.
22.08.1989 г.
Ден на събития. Д-р Вътков показа изключителна толерантност и твърдост едновременно. Браво! Нареди на заптиетата да ме вържат, но като разбра решителното ми противопоставяне, отмени нареждането.За разлика от д-р Проданова, която се включи в класацията на токмаците. Най-напред ми вляха „ Глюкоза 10%”, след това „Хартман” и сега „Алвезин нео”. Капката е садистично бавна. През това време при Тренчев беше районния прокурор Красимир Милев. После слезе и при мен. Два часа се правих на агресивен, а той на умен. Общо взето се оказа един най-обикновен лайнар. Казионен и продажен колкото си иска. Обеща до 26 да приготви обвинителния акт. Но аз отново смятам, че ще бъде използвана амнистията.. За гладната стачка се оказа, естествено, че „ не знае”. Предполагам, че до четвъртък на обяд резолюцията за удовлетворяване на желанията ми ще бъде готова. Живот и здраве, в четвъртък ще опитам вкуса на храната. Когато го попитах за майка ми каза, че е добре. Прочее, той твърди, че не е получил писмото ми за гладната стачка, а молбата ми за свиждане с майка ми отдавна е получил./ По-късно разбрах че майка ми ме е търсила 18 дни безрезултатно и стигнало до главния прокурор Васил Мръчков. Когато влязла и се представила, самият Мръчков казал, че Той не е главния прокурор, а уж Главния бил в чужбина в момента. Майка ми излязла при милиционера и попитала защо я разкарват напразно. Ченгето и обяснило, че в стаята е самия Мръчков. Тя се върнала, но вече било заключено. Какъв идиот!!!/
Сестра Петрова ми съчувства искрено, но тайно.Поемата полекичка започва да се оформя. Дано успея да я нахвърля за 2-3 дни. Оттам нататък ще трябва седмици и месеци да зрее и добива форма. Страшно ми липсва Евангелието.
През целия ден ми беше весело. Пях с белезници „ Ширака страна мая радная”. Д-р Проданова ми каза, че в пикнята ме има само ацетон. Предложих и да и напълня една бутилка за лакочистител, но тя отказа. Казах и, че ако бях отвън щях да я тресна. Стана и кеф, защото не разбра, че щях да го направя с класова „омраза”.
Правя си майтап с Иванчо. Изобщо,когато ми сложат прангите ми стана весело..
Прокурорът Милев опопва почвата, но няма да стигне до никъде. По начина по който се опитва да пробута идеите си личи, че е хитър, но му липсва фантазия. Днес по радиото началникът на отдел „Следствен” при Главна прокуратура Пеньо Платиканов съобщи за 5 дела за подстрекателство и за една група. Също 13 или 17 дела за неверни данни срещу държавен орган. Предполагам, че ние влизаме във втората категория. Но пак смятам, че ще ни гонят. Обещах на Милев да не казвам нищо за срещата, но не съм обещавал да не пиша за това. Написах впечатленията си в дневника, а също и бележка до Тренчев.
23-08-
Измина един спокоен ден. Относително спокоен, искам да кажа. Сутринта отидох на баня и се къпах цял час. Страшно съм измършавял. Но сега поне съм чист. Смених си пижамата. Около 10 ч. дойде старши лейтенант Едикойси. Завършил е Педагогическия институт в Шумен. Какъв вятър го е довеял тук един Господ знае. Има вид на образован човек. Изглежда София го е съблазнила, а след това и победила.Опита се да ме опровергае в някои постановки, но му липсват здрави критерии, обширен светоглед, опит, информация и система. Иначе изглежда като калем на круша, присаден на магарешки трън.
Тренчев е написал декларация в моя защита. Той смята, че ще има съд и умерени, до
България в момента е прицелна точка на цяла Европа заради етническия фал.
Наближава Екофорумът.
Фалшивостта на делото е твърде очевидна.
Международният натиск.
Възможността да си обършат ръцете с амнистия.
Възможността да бъдем „ изпратени „ на Запад без официална експулсация след 1 септември.
Отрицателният вътрешен резонанс.
Срещу това блюдо от другата страна слагам:
Злобата на умиращия.
Опит за прехвърляне на вината
Инерцията.
Струва ми се, че ако не в началото на септември, то до края ще бъдем вън.
Д-р Проданова отново ме закопча и ми вля три банки манджа.
Отново мисля за старата идея с тенис-кортовете до канала в Стара Загора. Непременно трябва да отида в кметството като се върна в Стара Загора. Убеден съм, че реакцията ще бъде твърдо не., но те не ме познават достатъчно. Важното е да разбера какви са им плановете за това място. Може да стане чудесно паркче и отлична спортна площадка. При това ще се изплати само за 2-3 години, а децата ще имат прекрасни възможности за спорт и игра. Особено кортовете ще ги интересуват много. А и всеки баща би предпочел кортовете пред улицата. Мястото има много големи възможности защото:
Намира се в самия град, пустее, а въздухът е чист.
Пространството е твърде обширно-30-40 дка
Има възможност да бъде залесено и лесно поддържано.
Не изисква големи капиталовложения
Възможност до бъде предоставено за поддържане на семейна фирма.
Съществуват комуникации и канализация.
Може да бъде застроено за кратък срок.
Ефективност и рентабилност.
Носи здраве.
Това е изключителен шанс за децата.
Това го мислих за фирма на профсъюза, но сега смятам, че е по-важно колкото си може по-скоро да бъде застроено, защото токмаците ще го съсипят за нещо идиотско. Другата идея за спортен и увеселителен комплекс „Баритна мина” е много внушителен и иска милиони. Пък и за него ще трябва да решава целия град. Но, живот и здраве, и това някога ще стане. Там въздухът и условията са наистина отлични. Е, може би ще хвръкне някое ранчо, включително и моето, но кантарът е в полза на живота.
Не знам нищо за Иглика. Кой знае какво и говорят за мен. Ако до 10 дни ме изхвърлят от тук, ще трябва да водя тежка политическа битка, за да я взема за няколко дни.Поне ще и кажа истината. Не може, а и няма какво да се крие от нея. Милата! Какво ли става в малката и главица? Очаквам изключително тежки месеци за нормализиране на отношенията ни. Трябва да прескоча до Москва на всяка цена. Ако не успея сега, ще мога да си го позволя чак за Нова година. Ако Тренчев дотогава не замине на Запад ще го заведа да види „свят”. Но и приятели.
Българистът от Шумен все пак не изпълни обещанието си днес да ми донесе за кратко НК и НПК.
При всички случаи в понеделник ще съм наясно за делото и гладната стачка. Дано дотогава ме оставят на мира. Днес не съм написал нито ред от поемата, която се очертава много тежка, трудоемка и сложна. Липсва ми Евангелието като четиво и справочник. Добре, че като ме закопчеят ми се вдига тонуса.
Написах една молба на Ибрям до прокуратурата и до МВР. Присъдата му е
Това е по-страшно от гилотината Имам чувството, че е напълно обезверен и едва ли ще успея да го убедя в нещо оптимистично. Лакмусът ще бъде „Екофорумът”. Ако Западът го бойкотира нещата ще станат изключително зле и ще се получи вътрешно сътресение с непредвидими последици. Как не могат да разберат това тези тъпанари и да направят единственото достойно нещо в живота си. Да се откажат доброволно от властта.
24.08.1989 г.
Най-после лъч светлина. Утре ще разбера дали е слънчев или лунен. Логиката казва-слънце. Малко след вечерна проверка влезе комендантът и ми показа документ от прокурора, че утре ще излезе с решение за моята гладна стачка и репресиите срещу мен. Ставам любопитен. Почти 100% съм сигурен, че ще изпълнят всичките ми условия, но ще се опитат да правят пазар. Ще се постарая…
Днес ритуалът отново беше спазен. Нареждане на Проданова и пранги на ръцете. Беше същият лайнар Поибренски. На този кретен ще се постарая специално да му създам ядове. Ще следя непрекъснато как спазва правилника и ще го работя. Сам си го изпроси.
Започнах да пиша декларация до Държавния съвет, Министерския съвет, Комитета за държавен и народен контрол. Утре ще трябва да я променя малко, след като видя развитието на моя въпрос. Утре стават двадесет дни от гладната ми стачка. Кога се извъртяха, дявол да го вземе! Изглежда в емисиите са раздухали случая. Чакам скорошна среща с майка си. Живков е приел един американски сенатор и посланика Полански. Вероятно се отнася за преговори около турския въпрос. Естествено е при това да бъдат засегнати и вътрешни проблеми, както и в най-общ план въпросът за отношението към опозицията. Предполагам, че междувременно Клубът най-после е успял да излезе с декларация. Най-малкото хората около Желев са го направили.
В Полша ПОРП загуби твърде леко, но и на Мазовецки никак няма да му е лесно да направи нещо действително значимо. В такива ситуации хитрите политици обикновено изчакват, а след това, критикувайки грешките си присвояват успехите и печелят. Това е подло, но е факт. Интерес за мен представлява дали ще бъде разгледан пакта Москва –Берлин от
За съжаление и при нас има опасност да пострадат много хора. Не говоря за себе си, а тепърва отсега-нататък.
Сутринта сънувах Пройчев. Мотахме се по разни крайни квартали, пълни със заптиета с тояги.
Тренчев пак зачерви гребенчето и нахлупи каскета на „стратег”. Няма да му уври главицата и този път. Последният „ хит” е „ВМИ д-р К. Тренчев”-г. Ст. Загора. Изпрати ми го по бележка.
Антон не бил добре.А той е „ни при чьом. Мен, поне, ме преследват защото им създавам главоболия, а той и това не е правил. Да отмъщаваш на един човек, когото не познаваш, знаеш че е невинен, означава само едно-който не е с нас е против нас.! Ех, Джугашвили! Ех, мръсно копеле, изрод, психопат! И неговите последователи искат да са същите, ама не им стиска и затова стигат само до лайнари.
Току-що прочетох, че Лех Валенса е направил изявление за възвръщането към капиталистическия начин на производство. За мен по точен е изразът „Възвръщане към истината”. Нашите лайнари ще вият като чакали. Но истината е, че мен сега ме интересува единствено и изключително България. Не ме интересува как ще се нарича. Важното е народът да живее добре и да може свободно да изразява волята си. Всичко останало е пропаганда и пукотевица. Но за да живеем добре, трябва да се преборим за правата си и да следим отношенията на държавите в света. Заиграе ли мечката у комшиите, ще дойде и при нас. Това е неизбежно. Все пак-Браво, поляци!
25.08.1989 г.
Снощи сънувах някакви идиотщини на вилата на Коко Джамбаза в Люляк. То бяха страсти, скандали, конфузи. Без никаква моя вина. Докъде стигнах, майка му стара. И насън страдам невинен. След това-още по-голяма идиотщина. Вървя покрай болницата в Стара Загора и от някакъв говорител се разнася съобщение от Главна прокуратура чрез БТА за мен и другите. Какъв беше точно текста не си спомням. Спомням си,че си помислих: Като се събудя трябва да запиша текста на БТА. След това се въргалях из една огромна болница и раздавах цигари. По едно време, облечена като медицинска сестра, се заусуква една моя съученичка и започна да проси вносни цигари. Изявяваше моментална готовност да прилегне до мен. Бях на последния етаж. Имаше открита тераса. На нея също имаше легла с болни. Почуствувах страх от височината.
Току-що ми донесоха снощното писмо и ми го оставиха. Това направи „ българистът „, който е дежурен по пандиз. Очаквам до обяд или рано следобед резултат от разследването.
Резултат от разследването няма, а има материал за ново разследване. Днес падна люта борба. Отново трътлестата докторка / Косева / разбърка говната и даде нареждане. Съпротивлявах се, но те бяха пет парчета. Обелиха ми отново ръцете. Този път ми вързаха с два колана и краката, а по-късно и с трети. На няколко пъти вадих системата. Не можаха да ми влеят нищо, но ме надупчиха на повече от десет места. Това стана под диктовката на една още по-трътлеста докторка/Влъчкова/. Дежурен беше „българистът”
Ругах го дълго и безполезно. Насилието продължи от 13 до 19 ч. Двете китки ме болят, вените на лявата ръка и левия крак са с кръвоизливи. Утре , вероятно, операцията ще се повтори. Предполагам -със същия успех. Предупредих тъпанарите, че разполагам и с други законни средства на състоянието ми, въпреки системите. Не взеха от дума. Сядам да пиша до последните инстанции. Ще им дам срок до сряда-17 ч. да прекратят самоуправството и да бъдат наказани виновните.
Донесоха ми от библиотеката 6-та и 7-а книжка на сп. „Септември” и три „Пламък”-а от
26.08.1989 г.
Около 10 ч. 30 мин. Дойдоха цяла глутница заптиета воглаве с един майор с вид на добиче. Дадох Декларацията на д-р Влъчкова и съобщих, че мога да приемам само соли и то през устата. Заптиетата гледаха тъпо и чакаха някой да им каже за какво става думата през последните 15 минути. Накрая така и не разбраха защо си тръгват. Сега ще имам възможност да чета и пиша по цял ден. Прочетох статия на Едвин Сугарев в „ Пламък „. Това, което ми харесва е, че той се труди и на практика да промени нещата из корен, сиреч, да отсее зърното от поетичната плява, която залива периодиката и издателствата. Има и неща от Румен Леонидов. Интересен индивидуален поглед към нещата, към красивото, към нравственото има, но прекалено много разчита на метафората. Аз смятам, че сега е необходимо по-директно казване на истината. И по-малко метафори. Но въпрос на вътрешни заповеди.
27.08.1989 г.
Измина още един сив ден. Чувствувам се отпаднал и затова рядко ставам. Утре започва четвъртата седмица. Надрасках едно сатирично стихотворение за това, че цял живот с нас се отнасят като с деца от детската градина. Идеята ми хрумна като четях една статия на Юрий Поляков в „ Пламък „. Там прочетох и много интересни есета от Е. Канети.
Уморих се и ще бъда кратък. Пия „Дароу „. От утре чакам развитие по три направления-гладната стачка, обвинителния акт/ДА или НЕ/ и изхвърляне.
29.08.1989 г.
Нищо особено не се случи вчера, освен че ме завързаха и ми преляха три банки. Въпреки Декларацията, която дадох на Вътков. Написах и пуснах декларации до Държавния съвет, Министерския съвет и Комитета за държавен и народен контрол, в които ги призовавам към законност и отговорност. Да потърсят отговорност от прокуратурата и затворническата администрация и прехвърлям отговорността за живота и здравето си върху тях..
От Районната прокуратура ни вест, ни кост. Сега си мисля, че вероятно палачите ще започнат да раздават милостиня през другата седмица. До края на август ще са във ваканция. Голям удар нанесе Прибалтика. Преразгледала германо-съветския пакт от юли
За мен е ясно, че ще упражняват насилие докато решат какво да правят с нас. Още повече, в този вид не искат да ме пуснат, а и моментът е твърде неизгоден за тях. Аз няма да кандисам и те, вероятно, си блъскат главите над това. В момента могат да ползват една съвсем малка отсрочка. А след това? Шах! По-скоро едноходовка. Ако продължават да я карат против закона, затъват още повече, а пък и това баш сега хич не им се иска. Да видим техният кантар какво ще каже. При всички случаи, обаче, ще се опитат да направят пазарлък, за да излезе, че едва ли не проявяват великодушие.
Изглежда и тази година няма да мога да летувам с Иглика. А имах такива разкошни планове. За последните 4 години само веднъж успях да бъда с нея за 20 дни през лятото. Поне за една седмица да можех да я взема ., пак щях да съм щастлив.
Отпаднал съм доста, но ставам от леглото. Тренчев също е отпаднал. Довечера ще попиша пак.
29.08.1989 г.
Идва прокурорът. Всичките ми искания са задоволени. Победа! В такъв случай трябва да прекратя гладната стачка днес, 29 август след 23 дни от обявяването и. Номерът на молбата е 4423 от 23 август. Значи 17 дни са я задържали. За насилието и побоите трябва да се обърна към софийския военен окръжен прокурор.
Току-що се връщам от столовата. Хапнах малко супица надробена с хлебец и ми стана тежко на стомаха. Взех си за горе малеби и кисело мляко.
30.08.1989 г.
Вчера отрядният обеща да ме заведе до библиотеката и да ми донесе НПК и НК. Не го направи и днес. Иванчо, завалията, разбра, че ще го местят в Ловеч и запъшка, заохка- Той помисли, че ще го пуснат при Айшето за някой ден. Сега чурулика скръбно върху леглото. Под чуруликане трябва да се разбират най-повтаряните думи от него, с които изразява богата гама от преживявания от рода на „ Мамицата ви…” и т.н.
Във въздуха се носи напрежение. Нямам сведения, че утре ще четат имената на тези, които ги засяга помиловката. Очаквам интересна постъпка от Янко / Янков /. Дали ще го изгонят насила?
За нас има няколко възможности:
Да ни изгонят с амнистия
Да ни сменят мярката за неотклонение и след това да замажат нещата.
Да чакат и се ослушват и като видят дебелия край да ни изгонят с Указ.
Тренчев хич не е добре и вероятно ще го използуват като претекст към отстъпки. Изобщо хиляди варианти, от които те ще изберат най-изгодния за тях.
Вчера не можах да се изкъпя, понеже наоколо се навъртал някакъв генерал Дамянов. Надявам се днес да успея.
Янко много иска да се срещне с мен. Да видим кога ще стане работата. Говори се, че Антон и Хасанчо ще ги изхвърлят. Може би и Тодор. Попа е башка. Ще останем ние с Тренчев. Баш белята! Майтап!
На обяд преядох. Изядох една супена лъжица повече и сега ми е тежко на стомаха. Получавам позивни от червата. Това е цяло събитие.
Половин час клечах над дупката хладна.
Сега чак разбрах, че имам и задник!
Клозетна поезия. Но отговаря на обективната истина. Лиричният ми герой стоеше отстрани и ръкопляскаше. След това се изкъпах. Благодат!
Интересен вариант се получава, ако помиловката действува и върху обвиняеми. От странични подробности подозирам, че ще ни изхвърлят:
Петрова нещо сдъвка, че Тренчев не е добре със сърцето.
Д-р Вътков се прави на разсеян.
Не ме заведоха в библиотеката.
Не се натискат да ме преглеждат и лекуват.
На бай Владо му намекнал някой си д-р Слабаков да постъпи в началото на септември на операция.
Без съдебно заседание ние фактически губим. Затова трябва на всяка ценя да подновим делото. Тренчев ще се навие, макар че се нуждае от почивка. Антон също ще се навие, макар че за него е най-добре да си грабва багажа и да се измъква за Щатите. Тодор лесно ще го надумам. Хасанчо се страхува и вероятно ще иска да се спасява за Турция. Надявам се, че и без него ще минем. Остава попа/ Хр. Събев/
Естествено, първото желание на ДС ще бъде да ни пръсне по света. Още повече натискът върху Тренчев, Антон и Тодор ще бъде много мощен. С мен работата ще се закучи. Те знаят, че от тук няма да мръдна.
Около „Екофорума ще се нажежи твърде много обстановката. Инструкциите за службите и съветите вероятно вече са готови. Но срещу мисълта инструкциите са безсилни. Ще се наложи да се направят малко снимки. Видеокамера е най-добре, но откъде?
31.08.1989 г.
Сутринта вдигнаха Иванчо за Ловеч. То беше рев, тръткания и т.н. Накрая кандиса. Вдигнаха и други. Времето от вчера много захладня. Да видим какво ще стане на визитацията. Прочее, сънувах, че пуша цигара, но без удоволствие. Сутринта имах нещо като ерекция. Не много категорична, но все пак е на добро.Последната беше на осмия ден от глада, т.е. на 15 август.
Данданията мина. Помилваха пет души болни. Само с окончателна присъда. Амнистия има някаква, но е персонална, а не по членове. При това положение, изглежда, се минава на друг вариант. Надявам се, че Тренчев ще излезе да се позакрепи, защото е зле.
Всички в пандиза са като попикано мушкато. Ибрям е много угнетен. Нищо, след някой друг ден ще се оправи.
Днес очаквам да отида до библиотеката. Дали са пуснали Янко? На обяд ще разбера. Все имам чувството, че скоро нещо ще се случи. Разбира се, свързано с делото.
01.09.1989 г.
Август-тю-тю. Днес стават 99 дни.
Вчера се получи интересна ситуация. Без предупреждение ни смъкнаха с Тренчев на долния етаж пред стаята на Проданова. Пръв влезе Тренчев. След около 45 минути излезе и вкараха нашего брата.. Вътре, освен Проданова, имаше още три хуманоида. Двама мъже-професор по психиатрия/ вдетинен и видиотен/, по кардиология и доцент по вътрешни болести-жена. Лафове, пързалки, трици и т.н. Направиха се на много загрижени, а аз на много здрав и работата приключи.
През цялото време ме спука стомаха. Изглежда, правя гастрит. Боли ме и черния дроб. Причината за визитата беше премълчана. Предполагам, че или БТА ще излезе с официална декларация, или вътрешно любопитство на някой глупак. Но първото е почти 100% сигурно. В същото време не ме лекуват, макар че непрекъснато точат пикня и кръв от мен. Като си гледам цвета на кожата, скоро няма да имат какво да смучат освен…Тренчев и той не е добре, но и него не го лекуват интензивно. Самият факт, обаче, че се проявява интерес към нас означава, че навън гората се клати. Днес съобщиха за вълнения в Неврокопско и Гоцеделчевско под формата „ На Шипке всьо спакойно!”
Вече ни водят разделно с Тренчев на манджа. Получих смешно писмо от Главна прокуратура. Аз съм се бил самоизолирал, поради нежеланието ми да работя, и че чл. 86 бил спазен. Имаше и два реда от Държавния съвет, с което ме препращат в Главна прокуратура.
На обяд получих колет от майка ми. Това също е симптоматично. Бързо се поправяй защото…
Тренчев е болен сериозно, но смяна на мярката за неотклонение още няма
В България нямало политически затворници. Дали да не поискаме сами статут на такива, защото с криминални престъпления хич не могат да ни свържат? Те да му мислят. Прочетох НК и НПК. Направих си извадки. През цялото време от ареста до сега са нарушавали законите. Ще трябва най-малко една тетрадка от 100 листа за описание на процесуалните и други нарушения от тяхна страна. Нямам пликове. Тетрадката също свършва. Спешно ми трябват 10 плика и една тетрадка. Д-р Миндизова, доцент Хаджитасев и професор Дончев-това са имената на членовете на вчерашната комисия.
02.09.1989 г.
Днес времето се пооправи. Да се надявам, че и нашата работа ще потръгне.
За делото трябва да се напишат много материали. Главното, разбира се, е да докажем липсата на т.нар. „група”. Това е лесно, но ще трябва да осигурим свидетелите преди да са ги обработили. След това има много ровене из библиотеките и вестниците, вкл и „Държавен вестник” от
03.09.1989 г.
Официално Главна прокуратура е забранила да се виждаме с Тренчев. Дъртият пръдльо изненадващо в петък направи герой Антон Югов и сие по случай 45-тата годишнина , а не по повод кръгла годишнина. Това се нарича „въртене на задник”. Но каква е целта? Консолидация на консерваторите? Много е вероятно. Очаквам сесията на Народното събрание. Нещо се мъти. Да видим дали не е запъртък. Днес ще напиша едно хубаво писъмце на Мръчков, за да разберем законите в тая ми ти хубава държава как се спазват и от кого. Изобщо се надявам да създам една интересна и съдържателна кореспонденция. Ще се опитам да допиша и поемата. Дано ми дойде ищах.
04.09.1989 г.
Тук дневникът ми прекъсва, тъй като същият ден сутринта ме изхвърлиха от затвора. Какво пък? И навън, може би, живеят хора.
Излизането ми от софийския затвор ми постави няколко нови задачи,свързани с бъдещето ми и бъдещето на страната. Наложи се да остана в София, за да мога да координирам в някаква степен започнатото и да създавам нови контакти. Започнах с „Подкрепа”. Тя се беше разрастнала неимоверно и на практика вече не беше онова, което бях сътворил. След излизането ми от Бобовдол беше лесно да изчистя новото попълнение, понеже беше малобройно. Но сега членовете и организациите бяха се разроили до такава степен, че очистване беше невъзможно. Затова,колкото и да ми беше тежко, реших да се отдръпна от „Подкрепа”, като се опитам да вкарам няколко човека на възлови постове, за да мога да имам поне информация какво става вътре. Тренчев, когото набих в апартамента на Ирен го оставих и започнах да се занимавам с положението в страната, с наближаващия „Екофорум” и с писане. Бях ежедневен посетител в клуба на писателите и журналистите. Запознах се с много хора, но малко бяха тези, които можеха да помогнат и искаха да направят нещо за страната. Не мога да пропусна такива имена като Иван Радоев и Христо Фотев. Двамата бяха много различни, но и двамата имаха свои морални устои, които ги правеха творци и хора с позиция. Често се срещах с Марко Ганчев, който много скоро след това пое ръководството на вестника на СБП „Литературен фронт”, чието име удачно бе променено на „Литературен форум”. Станахме приятели с Христо Калчев, у когото живеех дълго време след като създадох достатъчно неприятности на Богдан Глишев, на когото, заедно с жена му Ева Димчева и двамата му сина съм дълбоко благодарен. Богдан е особен човек в добрия смисъл на думата. Чете много и особено история. Приема я твърде емоционално и се вижда, че страда от политическата несправедливост спрямо България. Чувствителен на всякакви теми, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на страната. Има богата библиотека и живее с нея. Дадох му няколко стари и редки книги, защото съм сигурен, че ще ги запази. Аз живеех от квартира на квартира и при мен нещата изчезваха непрекъснато. Големият му син Данаил/Дани/ стана радиожурналист и има добри възможности за развитие. Малкият, Тики, е много емоционален и вироглав. Дано се запази такъв и като стане голям, защото много ни трябват такива хора.
Странна пасмина представляваше и все още представлява т. нар. СБП. Там преобладаващото мнозинство са хора, които никога няма да преиздадат писанията си. На практика тяхното т. нар „творчество” умря заедно с комунизма. Вкупом станаха ненужни и затова посрещнаха дори и козметичните промени с нескрита злоба. Повечето от тях не можаха да се пренастроят към новите условия и прекратиха литературните си опити. Натискаха си трътките в кафенетата и злобно подмятаха колко са велики, неоценени и страдащи. Малцина се настроиха към чалгата или червената журналистика, но общо взето престанаха да съществуват като автори. Ръководството засили интереса си към имотите на съюза и премина в сивата част на обществено-икономическите отношения. Една съвсем минимална част се включи в политиката и обслужваше разни търговски дружества, наречени кой знае защо политически партии. Изобщо, със спиране на кранчето се пръснаха да търсят други ясли, защото само това бяха се научили да правят. СБП си остана реакционно сдружение и една групичка, която и по-рано си раздаваше награди, продължиха да правят това. Не бих искал да конкретизирам с имена. Това е задължение на тях самите да се дъвчат един друг и да се извинят на читателите си, ако имат смелостта, интелигентността и морала. Лично аз се съмнявам, че ще го направят.
В края на ноември отидох до Стара Загора, за да организирам митинг на старозагорци да не подкрепят козметичните реформи, лансирани от БКП и част от т. нар. „неформални” сдружения като „Клуба за гласност и преустройство”, „Екогласност” и др. Исках да провокирам хората да потърсят правата си и имотите си, отнети от режима. Парадоксално е, но моят зет изпълняваше длъжността кмет на Стара Загора и се наложи да разговарям с него. Той никога не е взимал самостоятелни решения и сега беше поставен в много деликатна ситуация. Наложи се малко да го притисна и нещата се случиха. Вярно, центърът на Стара Загора на бързо бе затрупан с пясък тротоарни плочки, но на колодрума стана великолепен митинг. Бяха дошли около 10 хиляди старозагорци и успях да ги накарам да повярват, че страхът е най-лошия съветник. Това стана на 3 декември
ПРЕВРАТЪТ
Самият преврат мина някак си незабелязано. По кръчмарски, както се казва. Липсваше първичното, емоционалното възприятие на промяната. Хората не излязоха веднага на улицата, за да покажат отношението към промяната. Страхът и тънката хитрост на изчакването надделяха над чувствата. Това беше грешка на опозицията, доколкото може да се приеме, че е имало такава. Тя се зараждаше със скърцане и клатушкане. Явно, някъде горе се намери умна глава, която плю на идеологията и даде разумен съвет да се направи преврат, за да не се даде възможност на опозицията да се съвземе и организира. Ако бяха се забавили само с шест, дори с три месеца, организирането на протести и създаването на програми за изход от ситуацията щеше да бъде факт. Вече имахме връзка със „Солидарност” чрез кореспондента на „Газета виборча” /Предизборен вестник/, органът на „Солидарност”. Главен редактор на вестника е Адам Михник-мой добър приятел.
Беше ясно, че режимът не може да издържи и ще се сгромоляса. Аз бях се хванал на бас през лятото на
Процесите в бившата ГДР, Полша и Унгария ги свари твърде неподготвени за безкръвен вариант. Полша по сравнително по-силов, а Унгария по реформаторски път бяха поели трайно към свалянето на комунистическия режим. Помогнаха им две неща: Антирусизмът и антисъветизмът и католическата църква. Потушаването на унгарското въстание през 1848-9 година от 203 хил. руски корпус е твърде пресен и силен спомен, който мотивираше унгарците. Още по-пресен и болезнен бе споменът от 1956 година, когато съветските войски смазаха унгарското въстание. При поляците е още по-силно това чувство, заради руското робство. Избиването на поляци и унгарци по време на Втората световна война и след нея беше съвсем пресен и болезнен спомен. Традиционният антикомунизъм при тях премина естествено в антикомунизъм, като руско създание. Освен това и двете нации имаха твърде голяма диаспора извън комунистическия лагер. Интелигенцията и особено католическата църква бяха двата влекача, които изтеглиха държавите си и народите си в тихи води. Международното положение беше съществено променено, особено след смъртта на Сталин. След него нямаше нови идеи и естествено доктрината се изчерпи. Робовладелчеството на съветите спря на място и по този начин гъвкавият капитализъм го изпревари. Католическата църква, за разлика от източното православие държеше връзката със Запада и не бива да се пропуска кръстоносния поход на Ватикана срещу комунизма като една здрава база за съхранение на морала и здравия разум. Грешката, отчетена от Москва през
У нас и в Румъния нещата не стояха така. Румънците бяха изгладнели заради идиотското ръководство на Чаушеску, който реши да върне външния дълг с цената на глад и терор. Стигна се до масова проституция на румънските жени, за да могат да си изхранят семействата. В Русе за 10 яйца, които по тогавашните цени струваха около 1 лев румънките си сваляха гащите, за да оцелеят децата им. Гладът и страхът бяха и си останаха двете основни инструмента във вътрешната политика на комунизма.
В тази ситуация, изоставени от Москва, българската комунистическа върхушка се разцепи на две. Живков и малка част от ЦК искаха да заиграят собствена игра, дори и без Москва. Луканов, Лилов и компания си останаха за оставане на потъващия кораб.
Затова след преврата нещата бяха на косъм от безредици и дори гражданска война. Няколко години след преврата в докладите на американското посолство пишеше, че се очаква гражданска война. Естествено, тя щеше да бъде кратка, кървава и напълно безсмислена, тъй като комунистите нямаше как да спечелят. Те бяха изнесли парите на България в личните си банкови сметки и щяха да гледат отстрани какво става. По места беше раздадено оръжие и една искра беше достатъчна да направи голямата беля. Тук мога да цитирам писмото на о.р. полковник Любен Миленов от бившето РУ при ГЩ на армията:
„…Най голямата „заслуга” на полковник Кацаров” /по-късно ген. лейтенант и шеф на РУ при ГЩ б. а./ за повишаване в първо генералско звание е сляпото му и безотговорно изпълнение на заповеди, с които бяха нарушени старата Конституция /Живковата, б. а./ и законите на НР България. Известно е, че след инцидента с президента Петър Младенов пред Народното събрание на 14.12.1989 г в някои медии се появиха твърдения, че горнобанската танкова бригада е била готвена за потушаване на масови безредици в София. Твърденията са били верни, защото по заповед на полковник Кацаров в края на 1989 и началото на
СЪЗДАВАНЕТО НА СДС
ИЛИ
ПРЕДИЗВЕСТЕНИЯТ КРАЙ НА ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО
Много приказки и писания се изприказваха и изписаха за СДС. Самият факт, че това беше направено още през първите години, означава, че целта на тези книги е била не да кажат истината, а да я прикрият. Липсата на достатъчно качествени хора и организации с опит в създаването на политическа партия като опонент на БКП изигра лоша шега на българския преход. Това, което имаше в Полша, бившата Чехословакия и Унгария у нас липсваше. Традиционния антикомунизъм и антисъветизъм, които съществуваше в тези страни у нас на практика липсваше напълно. Католическата религия беше със силни позиции и беше запазила морала на вярващите, което позволи на тези народи да направят прехода поносим. На практика църквата и интелектуалците издърпаха на буксир държавите си до спасителния бряг. При нас църквата не само не помогна на народа си, но с бездействието си укрепи властта на криминалните престъпници, завзели властта в т. нар. „политически партии”. Вината на българската православна църква е неизчислима. Не разцеплението и съществуването на два синода бе лошо за страната. Лошото беше, че те и двата бяха огледални образи. Обслужваха изключително лични и корпоративни интереси.За вяра, отговорност и християнски добродетели изобщо не ставаше и дума. Липсата на вяра и духовен живот бе най-голямата причина за тогавашните и последващи обществени и държавни катаклизми. Интелигенцията също беше изцяло конформистка и прокомунистическа. Като оставим настрана факта, че т. нар. партии бяха създадени от ЦК на БКП и ДС, писатели, журналисти, артисти и всякакви „дейци на изкуството и културата” бяха храненици на властта и като такива или защитаваха социализма, или не взимаха отношение към събитията. Една много малка част намериха сили и кураж да се впуснат активно в строежа на нова България.Те, обаче, бързо се разочароваха и се оттеглиха. В общественото пространство останаха отново „старите муцуни” като Светлин Русев, Любомир Левчев, Антон Дончев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Валери Петров, Стефан Продев, Венцел Райчев и синовете му. Провинцията също не можа да открие духовните си лидери и да разчупи старите комунистически традиции. Единствено Пловдив донякъде защити репутацията си на интелектуален център. За журналистиката не говоря, защото тя изцяло беше и си остана подготвяна и финансирана от компартията и криминално забогателите типове. Самият факт, че един прононсиран комунист и човек със много съмнителен морал като Стефан Продев беше поканен от т. нар. опозиция да стане главен редактор на в. Демокрация говори достатъчно красноречиво за пълната лудница в главите на ръководството на СДС. За пръв главен редактор бе избран човек от ДС и със също така съмнителен морал-Йордан Василев/агент Емил, вербуван през
Имаше и такъв аргумент от Милан Дренчев, че докато ние сме учили в университетите, те с „пушка в ръка” са бранили страната. Това беше много смешно, защото е казано от един агент на Гешев, прехвърлен после към ДС. Той още
Първоначално в СДС доминираха старите партии-земеделци и социалдемократи. Те се впуснаха да трупат членска маса с цел не само да доминират, но и да дръпнат килима изцяло към себе си. Макар, че бяха възстановени от ЦК на БКП и ДС, те смятаха, че лесно ще подчинят по-малките организации и ще ги погълнат. Естествено, това не стана. Стана точно обратното, което беше логично, тъй като младите хора не се идентифицираха с програми, устави и лидери от 40-те години.И двамата лидери на тези партии-Петър Дертлиев и Милан Дренчев имаха достатъчно тъмна биография, сътрудничеха на ДС и настройката им, като политическа обстановка, беше най-много до 1953-
Първоначално битката за власт и влияние вътре в СДС се водеше между двете многобройни партии и КГП. Естествено, желювите хора доминираха. Стигна се дотам, че Петко Симеонов заемаше 5 възлови поста, защото не смееха да се доверят на други. Петко, бивш суворовец, и социолог/ Като такъв той задължително трябва да има чести контакти със службите и ЦК/ Работил беше при Стоян Михайлов, бивш кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и директор на Института по социология. В Суворовското училище е бил заедно с Петър Младенов./ Та Петко беше зам. председател на НКС на СДС, политически директор на в „Демокрация, управител на фондация „Демокрация”, директор на АЧП/Агенция за чуждестранна помощ/ и председател на предизборния щаб на СДС. Твърде много и все изключително важни постове. Принудих се да ги накарам да се опомнят. На едно заседание станах и поисках оставката му от 4 от постовете му. Обясних иронично че така ще погубим човека, защото за всеки от петте поста се изисква пълно отдаване минимум по осем часа. Като добавим и 8 часа почивка, излиза, че на Петко са му нужни две денонощия в рамките на едно. Георги Бакалов, бивш летец и ВКР-агент скочи ненадейно и ми изкрещя, че няма да дадат Петко за курбан на Босия. Отговорих му, че мърша не ям и въпроса приключи.
Всъщност, битката освен за власт и влияние имаше и още един аспект. СДС по сценарий трябваше да завие заедно с електората си към социализма и СССР. Така промените щяха да се изродят в никакви промени.Комунистите и техните по-задни ешелони трябваше да дадат всичко, за да не се промени нищо. В някаква степен успяха, но все пак времето се оказа по-силно от сценария. От цялата тази работа се облажиха няколко десетки престъпни типове. Едни си почесаха крастата на висши държавни постове, а други станаха милионери. За бъдещето на страната не помисли никой и ще има дълго да сърбаме времето на безвластието и безотговорността. Само от приватизацията бяха източени няколко десетки милиарда лева/марки/, защото активи за над 140 млрд лева бяха „приватизирани” за малко над 4 млрд. Това представлява петгодишният бюджет на страната по времето на приватизацията.
Интересен епизод представлява избирането на президент и поводът за този избор. Той представлява един пример как се движеше сценария за т. нар. „преход”. В него участваха малко хора, а стилът беше напълно като в периода на комунизма.
Повод за оставката на президента Петър Младенов беше една реплика, изтървана от пияната му уста. Не бих искал да крия този факт, макар че не ми е особено приятно. Петър Младенов имаше два прякора, които се ползваха от членовете на Политбюро, ЦК, МВнР и зевзеците. Те бяха Пешо Мастиката и Пешо Дамаджаната. Това идваше от слабостта му ежедневно да употребява в неумерени количества твърд алкохол. Гафовете му и изцепките му нямаха край, но някой отгоре си мислеха, че сред народа това не се знае.
Същият този П. Младенов на 14 декември
Навярно ще бъда упрекнат, че се вторачвам само в негативното. Възможно е да е така. Но нека някой ми покаже нещо хубаво, което е направил Желю като президент. Още самото му избиране беше некоректно към НКС и избирателите. След трите неуспешни опита на Дертлиев да стане президент, трябваше да се вземе решение в НКС на СДС за смяна на кандидатурата. Това трябваше да бъде последвано от преговори между парламентарните групи и открито да се съобщи информацията. Трябваше да бъде уведомен и Дертлиев, че неговата кандидатура е нежелателна повече. Това просто не се случи. Единственото нещо, което беше прието в условно наклонение беше, че ако Желю се кандидатира за президент, вицепрезидент ще бъде Петър Берон. Вместо това, решение за издигане на кандидатурата на Желю беше взета от БСП и то под натиска на Луканов. Дертлиев не беше уведомен за това. Решението бе прието от няколко души при това не в НКС, а в съседен апартамент на старото ченге Мишел Петков, който беше заместник на Дертлиев. По- късно Петков бе награден с титлата посланик в Мадрид, а по-късно и в Мароко. Като характер е изключително хлъзгав и подъл. Ненапразно предаде шефа си и организира срещата за издигане на президент в съседен на неговия апартамент. Когато ходех в Мадрид отсядах в апартамент на посолството. Преди отиването ми Коста Георгиев, който живееше там и беше член на БЛПЧ, ми казваше, че Петков му е казал да не ходя там, защото няма да ме приеме. Аз нарочно отивах там. Още при позвъняването , той изскачаше с възклицания и поздравления, взимаше ми куфарите и ме завеждаше до апартамента. Изборът донесе три изненади. Първата беше, че БСП гласува за Желю. Втората, че за вицепрезидент бе предложен от Желю и избран ген. Атанас Семерджиев- бивш шумкарски командир комуто тежат на съвестта най-малко две убийства съвместно с политкомисаря, небезизвестния фалшив поет Димитър Методиев/едното на 14-годишната Детелина Минчева/, бивш шеф на ГЩ на БНА и бивш министър на МВР в първото правителство на Луканов, който издаде заповедта за унищожаване на агентурните досиета. Дори само за последното трябваше да лежи в затвора, а не да става вицепрезидент. Тази мръсна сделка стана зад гърба на СДС и като най-потърпевш Петър Берон/агент Бончев/ изпадна в нервна криза, като се тръшкаше в парламента и ревеше като бит първокласник с двойка по физкултура. Това беше третата изненада. Самото номиниране и гласуване стана светкавично. Дебати нямаше. Нямаше време за обмисляне. Сценарият мина. Какво положително има в това, за да му се порадвам? Когато ме питат:”Кой ще спечели изборите и кой ще ги загуби?” отговарям: „Политиците ще спечелят изборите,а избирателите ще ги загубят!”.
Нека обобщя. СДС беше създаден по моя разработка и предложение от 25 февруари
1.АСП /Алтернативна социалистическа партия/ с председател доц.,по-късно проф. Николай Василев. Като представители в НКС влизаха още Васил Велинов, доц. Атанас Щерев, Илиян Шотлеков и Асен Мичковски. Издаваха в. „Начало”. Партията знаеше каква не иска да е, но не знаеше каква иска да е. При управлението на Виденов престана да съществува поради фалит.
2. БЗНС „Никола Петков”-с председател Милан Дренчев. Издаваха в. „Народно земеделско знаме”. Представители в НКС бяха още Георги Петров/Тъпото/, Никодим Попов, Сиво Чапаров и доц Божилов. Знаеха какво искат-власт. Но не знаеха какво да правят с нея. В БЗНС преди да се разцепи на десетки по-малки, лични безенесевца имаше какво ли не. От там започна, например, кариерата си проф Янчулев- първият избран кмет на София след преврата. Той имаше слабостта да присвоява и да се пребоядисва. След БЗНС смени още 6 партии. Там започна и Евгени Бакърджиев. Като син на легионер той не успява да стане член на БКП, макар че като студент подава две молби. Затова тръгва възходящо като комсомолски активист. Стига до председател на Вузовския комитет на ДКМС и става обект на интерес от страна на ДС и т. нар. „Оранжево БЗНС”, което десетилетия бе работило заедно с комунистите. Привлече го Ангел ?, шеф на външния отдел на БЗНС, полковник от службите и човек на ЦК в БЗНС. След преврата за кратко стана председател на БЗНС /оранжеви/. Бащата на Евгени, Стефан, е от Търговище и е бил най-младия легионер в града. На 9-ти септември
3.БСДП с председател Петър Дертлиев. Издаваха в. „Свободен народ”. Главен редактор- Офелия Хаджиколева. Когато Радой я попитал дали някой от родителите и не е артист, за да носи името на героинята от шекспировия „Хамлет”, тя отговорила, че баща и я кръстил на ОФ. Представители в НКС бяха Мишел Петков, Георги Бакалов, братя Пастухови. Дертлиев притежаваше неистов стремеж за власт и беше невероятен интригант. Нито един лагерник и затворник не каза добра дума за него. Работил по линия на ДС освен вътре в страната и в Канада, където живее дъщеря му, завършила в Прага и женена за сенегалец. В началото на 70-те отива при нея и стои близо 4 години По македонска линия на ДС. След това работи в МЗ и стига до шеф на дирекция. Типичен демагог. Дертлиев искаше да е президент, а останалите-държавни чиновници.
4. ОДЦ/по-късно ОХДЦ/ с председател Стоян Ганев и представители Венцислав Димитров, Илко Ескенази, Любомир Павлов/Пъпката/ и Стефан Софиянски. Нямаха печатно издание. Типични за партията са далаверата и силния гръб на ЦК и ДС. Любо
два пъти е хващан с пиратски порнокасети в София и Делиормана. Въпреки, че баща му беше проф. УНГ и лекуваше Тодор Живков, го вербуваха за службите. Стоян Ганев е руски зет на генерал от КГБ. Жълтият плик, който носеше за вербовката на Ф. Димитров не беше празен. След 14 декември Първулов изтиква напред млади хора, които са в някаква степен по-непознати, а старите се покриват. По-известни бяха Илко Ескенази, член на ръководството на фондация „Людмила Живкова” и активен участник в трансформирането на ТНТМ във фондация „Еврика”, където бяха отклонени и приватизирани 40-60 млн лева. Двамата с Венцислав Димитров активно участваха в създаването на ПЧБ. Изключително агресивна група, която се реализира във властта и получи много повече, отколкото би трябвало. Ганев стана за малко външен министър, Ескенази-вицепремиер, Димитров-шеф на бюджетната комисия, а Софиянски-председател на комитета по далекосъобщенията, а след това 2 ½ мандата кмет на София. Любо Пъпката се преквалифицира в банкер, като оглави Общинска банка.
5. Екогласност. Отцепи се от КГП. Пръв председател Петър Слабаков. Депутат във ВНС, а след това от коалиция с БСП. След това председател бе Петър Берон/Бончев/.Депутат във ВНС, след това от коалиция „Атака”. Участвувал като кандидат-президент от организацията на ВКР, Румно, ДС и НМ „Защита” Издаваха вестник „Екогласност”. Представители Деян Кюранов/ син на Чавдар Кюранов, чл на ВПС на БКП /после БСП, Владимир Левчев/син на Любомир Левчев/, Едвин Сугарев, Стефан Гайтанджиев, депутат във ВНС , а после от коалиция с БСП. Повече дрънкаха, отколкото действаха.
6. Зелена партия-отцепи се от „Екогласност”.Председател Ал. Каракачанов, син на ген. Панаьот Каракачанов, дългогодишен военен аташе в Москва и като такъв куриер на съветското ГРУ. Представители в НКС Иван Костов, Филип Димитров, Любомир Горинов. Ал Каракачанов беше временен кмет на София според решенията на кръглата маса и депутат във Великото народно събрание
7. НСДП/Нова социал-демократическа партия/. Председател Васил Михайлов/Нубиеца/. Представители Петър Марков,….
8. СГИ/Съюз гражданска инициатива/ с председател Любомир Собаджиев. Съюзът не беше политическа партия в истинския смисъл на думата. Любо беше доста странен като политическо мислене, но нямам съмнения в стремежа му да се променят нещата. Всъщност, както и НДЗПЧ, ДГИ беше една нормална неправителствена организация.
9. Републиканска партия с председател Ленко Русанов. Представители Иван Сотиров…
10. Християнски съюз „Спасение” с председател Христофор Събев/Фори Светулката, Реактивният поп/ Преди това …
11. КГП с председател Желю Желев след избирането му за президент-Петко Симеонов и членове Йордан Василев,
12. Демократическа партия с председател Стефан Савов. Издаваха вестник „Знаме”. Представители в НКС Георги Марков/Аг. Николай/, Ал. Праматарски …Георги Марков е подавал два пъти молба за БКП, втората започва с думите” Другари, със сълзи на очи ви моля…”…
13. НПС „Подкрепа”. Председател Костадин Тренчев. Единственият досега човек, който ми е признал още през далечната
14. НДЗПЧ с председател от 30 юни
15. Съюз на репресираните с председател Баталов, по-късно Неврокопски. Организацията бе създадена като абсурдна и си остана такава. Имаше политически цели, но и те не знаеха какви. Имаше репресирани земеделци, анархисти, безпартийни, и криминални типове.
16. Радикал-демократическа партия с председател Елка Константинова, по-късно Ал. Йорданов. Издаваха в. „Век
Вероника Николова, Аспарух Панов. Партия е силно казано, това беше една група, която искаше да участва във властта и успя. Елка стана министър на културата, след това преподавател в Ягелонския университет и дипломат в Полша. Ал. Йорданов/аг. Борис/ стигна до председател на Народното събрание, след това посланик в Полша и Македония. Мих. Неделчев беше председател на комисия по телевизия и радио в НС. Партията имаше дълбоки връзки с ДС и фактически бе създадена и употребена за асансьор заради няколко човека, които трябваше да влязат във властта. След като те успяха, партийният им живот замря и угасна. Прочее, всички организации, които престанаха да съществуват явно бяха създадени от и за определени хора.
17. Български демократичен форум с председател Васил Златарев. Той е политическото присъствие на съюз „Истина” и „Съюз на българските национални легиони”. Сериозна организация със здрав национализъм и антикомунизъм. Оттам излязоха хора като Дянко Марков, Стефан Чанев, Владимир Абаджиев, Никола Аначков. Хора твърди и целенасочени. За съжаление възрастта и попречи да бъдат по-активни и след тях от Форума излязоха хора като Петър Стоянов, Муравей Радев и др. Съюз „Истина” беше създаден, за да напише истинската история на БКП. Безпристрастно и точно с документи и анализ. Задачата беше много и все още е примамлива. За съжаление тази книга и до днес не е написана, а е от изключителна важност за бъдещето ни.
Често ме питат:” А като си знаел толкова много защо не участва на кръглата маса, за да оправиш нещата?”. Отговарял съм и отговарям сега. По същата причина, по която не участвах и на първия митинг. Не исках да имам нищо общо с тези хора. Смятах, че ще се намери нов център, около който да се съберат сериозни хора с програми, качества и морал. Без връзки с БКП и ДС. Опитвах се да убедя чуждите дипломати и делегации, че СДС не е това, за което го мислят. Че тези хора не могат да стартират демокрацията, дори и да искат. Че Луканов е човекът, който управлява страната изцяло, по указанията на Москва. За съжаление, илюзиите ги бяха завладели и те не повярваха, респективно не задействаха, механизмите на разума. Дълги години в доклада на американското посолство, например, пишеше, че в България се очаква гражданска война. Каквито и аргументи да им привеждах, те стояха на своето. След като ме избраха за председател на Дружеството и по неволя станах член на НКС се опитвах да прокарам разумни и прагматични идеи, както и да прочистя ръководството на СДС от ченгета и криптокомунисти. Някой да е чул нещо за това? В архивите е записано моето становище по всички важни въпроси, както и предложенията ми за промени в документите и действията на СДС. И какво? На 4 септември
Мога да приема, че е имало хора в НКС с чисти намерения. Мога да приема, че е имало хора с голямо желание. Но никой не може да ме убеди, че там имаше подготвени хора, или хора, които съзнаваха огромната отговорност, която трябваше да поемат. Нито Желю, нито Берон, нито Ф. Димитров, нито Иван Костов или който е да е имаха подготовката, волята и отговорността да измъкнат България от блатото на комунизма. И нека думата комунизъм бъде разшифрована като държавен модел от робовладелчески тип, при това използвайки всички достижения на науката за децивилизоване на народите. Спомням си, в първите дни след преврата пристигна френският писател и философ Бернар Анри Леви. Всъщност той е етнически евреин, както личи от името му, но имаше модерно западноевропейско мислене и беше далеч от ционизма. Срещата беше в Софийския университет. Преди срещата няколко човека, между които Стефан Тафров и останалите организатори ме притискаха да говоря с него и да му задам въпрос. Попитах го за какво е дошъл у нас. Отговори, че иска да помогне. Казах му, че ние не се нуждаем от помощта на Западна Европа и Америка. „ А от какво?”-учуди се той. Искам да върнете моралния си дълга към моята страна, че ни оставихте по един изключително коварен начин на Сталин. И ако избитите хора и осакатената нация не могат да бъдат възстановени, то Извинението и закрилата докато стъпим на крака е ваш морален дълг. Той замълча, след това стана, поклони се и се извини на всички от името на Франция. След това дълго разговаряхме в камерен състав и той си тръгна доста потиснат и угнетен. Този човек имаше социален морал, макар че беше хомосексуалист. Изобщо Франция беше много активна в началото, за разлика от Германия, която имаше твърде много големи неприятности с обединението си. Турция също беше много активна, но по друга линия. По време на преврата посланик бе един изключителен дипломат-н. пр. Ялчън Орал. Естествено, беше офицер от МИТ. Но действията му бяха перфектни. При това без да излиза на светло. Ако нашите дипломати бяха на неговото ниво, сега щяхме да сме в небесата. Изтъквам го, защото нито един друг посланик не беше на неговото ниво. Американските посланици с изключение на Сол Полански бяха на ниво на руските. Държаха се като губернатори. И най-важното-нямаха качества. До
Другата покана същата година беше награждаването ми от Фондацията „Заедно за мир”/Together for peace/ в Мадрид. Поканата беше лично от Президента на фондацията графиня/контеса/ Мария-Пия Фанфани, съпруга на един от най-уважаваните политици в Италия Аминторе Фанфани. Поканата ми направи лично тя при едно от идванията си в България. Вицепрезидент беше небезизвестният актьор Шон Конъри. Във фондацията членуват само короновани особи и всяка година награждават хора с особени заслуги за развитие на мирния процес и големи успехи в културата. Пътувах заедно с моя приятел Енрико дел Белло, за когото ще разкажа по-късно. Там ни посрещна Костадин Георгиев,български емигрант учил в Прага и през
Коста ни заведе в една прекрасна кръчма в центъра на Мадрид. Традиционна испанска кръчма с провесени бутове/хамбон/ и огромни пържоли в пръстени сачове дебели два пръста. Керамиката държи дълго топлина и пържолата не се залоява. Пихме „Сангрия”, макар че аз общо взето не пих, защото бях изкарал инфаркт на 4 септември същата година.. Беше късно, около полунощ, и хората полека-лека си отиваха. Останали бяха само 3-4 двойки. Попитах управителя има ли музика. Отговори ми, че тази вечер оркестърът почива. Реших да изпея на приятелите от компанията една песен и го попитах дали е възможно. Той кимна с глава и отиде да попита останалите клиенти дали имат нещо против. Те веднага се съгласиха и попитаха откъде съм. „От България”-отговорих. „А, Букурещ”-възкликна управителя. „Не, от София. Столицата на Букурещ”- му отговорих и той изпадна в размисъл. Вероятно не е очаквал от мен нещо особено като гласови данни, защото след „Яничари ходят, мамо”, която изпях ме помоли да я изпея още веднъж, а той прати едно момче да донесе касетофона. От съседните маси ръкопляскаха, любопитни влизаха отвън и сядаха, а управителят носеше кани с вино и разни сувенири от заведението. Помоли ме да изпея втора, трета и така десетина песни, докато заведението се понапълни. Покани ме при всяко ходене в Мадрид да отсядам всяка вечер в неговото заведение. Бях трогнат и озадачен от гостоприемството му. После разбрах, че испанците, освен че са много либерални, са изключително гостоприемни и ценят високо качествата на всеки човек. Бяхме на гости и на Йосиф Давидов, старо ченге от БТА и баща на две прекрасни щерки-Ана и Роза. Ана е много добра художничка, а Роза е актриса. По-късно Роза се омъжи за сина на най-известния испански актьор Надал. При едно от връщанията си в България през
Третата покана дойде от Международната федерация на вестникарските издатели. Тя беше за конгреса им в Атина. По-късно разбрах, че за гост са ме предложили журналистическите гилдии от Скандинавските страни, тъй като около и след преврата много често взимаха пространни интервюта от мен и бяха изключително доволни. Като почетен гост лично президентът на федерацията Тимъти Болдинг ме помоли да изнеса кратък доклад за ситуацията със свободата на словото в България. Приготвих доклада на английски и отидох до гръцкото посолство да получа виза. Пред посолството имаше голяма опашка от чакащи за виза. Показах поканата на един грък, който се мотаеше и ту влизаше, ту излизаше. Кресна ми на лош български да чакам на опашката и след 20 дни да дойда и евентуално да я получа.Имах три дни до полета и му казах това. Той се развика, че не го интересуват никакви конгреси и аз елегантно и на ушенце го напсувах на гръцки. Върнах се и се обадих в Париж на Тимъти Болдинг, че Гърция отказва да ми издаде виза, понеже конгресът не ги интересува. Той остана слисан и ме помоли да чакам на телефона и до половин час ще ми се обади. Той наистина се обади и ме помоли да кажа адреса,където се намирам. След двайсетина минути се позвъни. Беше гръцкият консул с печата. Помоли ме за паспорта и ми сложи един печат на цялата страница, на който пишеше „Гратис”. Извини се с много приказки за онзи хайванин и ме помоли ако ми трябва виза да се обърна лично към него. Така без да искам спестих пари от визата. Пристигнах в Атина, а там ме чакаше кола от посолството. Двама души ме посрещнаха и единият от тях беше…небезизвестният Красимир Райдовски. Беше на прикритие като културен и прес аташе. Настаних се в хотел „Интерконтинентал”, където ме посрещнаха Тимъти Болдинг и Георгиос Айдинис-организатор на конгреса от гръцка страна. Беше пълно с делегати и репортери. Там се запознах и с кореспондентката на „Уошингтън поуст” в Атина Керъл Рийд. Голяма симпатяга и с великолепно чувство за хумор. През цялото време бяхме заедно. Рибни мезета, узо и вино до късно през нощта. После тя идва няколко пъти в София и си прекарахме чудесно. Помогнах и да вземе интервюта от президента,премиера и председателя на НС. Разказах и какво става в България и какви са моите предвиждания. След време тя се върна в САЩ и повече не се видяхме.
Един ден в стаята при мен дойде една дама и се представи като г-жа Нота Айдинис, съпруга на организатора Георгиос Айдинис. Говореше перфектен български. Попита ме какво мисля за Македония. Озадачих се и включих предпазния клапан. Казах, че в страната ни има твърде много проблеми, за да си позволим и още един, при това много голям проблем. Опита се с допълнителни въпроси да ме накара да кажа нещо, но аз отклоних въпросите. Тя си тръгна изведнъж и видимо бързаше. Върнах се и видях на масата оставен един плик. Отворих го. Вътре имаше петстотин долара, звездата на Виргина и някакъв празен картон. Взех плика и побягнах след нея. Настигнах я долу до залата. Извадих доларите и ги хвърлих към нея. Видях Георгиос Айдинис и Тимъти Болдинг да гледат към мен. Отидох при тях и остро протестирах за направената провокация към мен. На другия ден ме имаше по вестниците как яростно хвърлям петте банкноти по сто долара. Изобщо, където и да отида все нещо се случваше или с мен, или с някой друг. След това дълго мислих защо и кой направи тази провокация. В крайна сметка реших, че е възможно и нашите ганювци да са направили това. Както ми откраднаха филмите от писателския конгрес във Виена.
През всичкото това време пишех много и всичко. Стихове, сатири, пътеписи, статии, фейлетони, памфлети. Пресата ме търсеше и имах възможност да избирам. Живеех с парите от хонорарите и ми бяха напълно достатъчни. Дори май не можех да ги изхарча. Финансово живеех безгрижно и бохемски. Обикалях страната и наблюдавах процесите в обществото. Нещата бяха тръгнали по емоционална линия и нямаше сила, която да отрезви българина. Конфликтите бяха на всякакво ниво, дори на семейно. Младите бързаха, но нямаха икономическа база. Дори апартаментите и къщите, където живееха бяха като правило на родителите им. Това водеше до политизиране на обикновените семейни отношения. Старите не отстъпваха, защото интуитивно чувстваха, че ако признаят грешките си, ще останат без минало и автоматично ще се превърнат в аутсайдери. Започна масово напускане на млади хора, които се насочиха към САЩ, Западна Европа и близките страни Гърция и Турция. За около 10 години страната напуснаха около 1 млн млади хора. Това намали безработицата, но обезкърви интелектуално и демографски страната. Престъпността се увеличи значително, като се появиха и нови, непознати досега организирани банди и синдикати. Циганската престъпност по селата и малките градове се увеличи до такава степен, че селяните отказаха да обработват земята си и производството падна. Допълнително бе обезсърчен производителя и от прекупвачите, които бяха силови групировки и владееха пазара. Вместо да се организират и да дадат отпор, те отказаха да произвеждат. Това ми напомня на австралийските аборигени. Когато условията за живот станат лоши, те престават да се възпроизвеждат. Тук трябва да спомена, че държавата не си изпълни функциите да елиминира монопола на прекупвачите и не даде достъп на производителя да продава пряко на пазара с оправданието, че вече имаме свободна пазарна икономика.
В Унгария и другите бивши соцстрани кооперациите бяха силни и се пребориха за пазара. При нас кооперациите бяха докарани умишлено до фалит. Назначиха се ликвидационни комисии, които наистина ликвидираха селското стопанство. Не се обмислиха от правителството и парламента инструменти за субсидиране на селското стопанство и за кредитиране на обработването и отглеждането на селскостопанска продукция. Всъщност, банките, включително земеделските нямаха никакво намерение да се занимават с фермерите. Източването им и инфлацията изсмукаха спестяванията на хората и така парите безконтролно и криминално смениха многото си собственици и влязоха в джобовете на неколцина големи престъпници.
Понеже стана дума за Енрико дел Белло, трябва да отделя специално внимание на него. Той е роден и отрасъл до 14 годишна възраст в България. Майка му е австрийка, а баща му-италианец. Той пък се чувстваше като българин. И работеше за България. След преврата на 9-ти септември, напускат България. Година след това, едва петнадесетгодишен се връща нелегално, за да се бори с оръжие за освобождението от комунизма. Залавят го още на границата и го тикват в затвора. След една година италианското посолство успява да го освободи и го изпраща в Италия. Енрико работеше в министерството на финансите, но всички българи, успели да избягат през Триест бяха негови гости, докато си намерят работа и квартира. Дребен, пъргав, с много тънко чувство за хумор и с голяма душа. В България е бил член на Легиона и поддържаше топла връзка с Иван Дочев. Живееше в Рим и поддържаше връзки с много българи в Италия, Западна Европа и Америка. Член беше на Българската лига за правата на човека. По негово предложение станах шеф на лигата на едно събрание в Женева. В Рим поддържаше много близки отношения с Димко Статев, син на зам. председателя на Народното събрание Христо Статев. Той беше от старите емигранти, но отказа да вземе италиански паспорт, защото се чувстваше само българин.
Българската лига за правата на човека е най-старата правозащитна организация в България. Създадена е през
Външният дълг
Пирамидите
Банковите фалити
Инфлацията
Приватизацията
Земеразделянето
Концесиите
Чрез тези инструменти бяха ограбени стотици милиарди лева, които управляват и ще управляват страната още дълго. Само от приватизацията активи за близо 150 милиарда бяха приватизирани за около 5 милиарда. Има ли нужда от подробности? Фактът, че няма осъдени за това от нито една партия означава еднозначно, че има задкулисни договорки и щаб, който определя правилата на ограбването и ненаказването на играчите. Това означава, че в България няма държавници и партии. Има мафиоти и търговски дружества.
Българските „политици” имат силно рестриктивно мислене относно икономиката, децентрализацията и правата на човека. От една страна това е заложено в човешката природа, а от друга е подсилено от връщането към робовладелчеството по време на комунизма. За съжаление, същото мислене имат и управляваните, понеже или са твърде смачкани, или имат тайната или явна надежда да се доберат до властта. Тогава демокрацията не им върши работа. Тя е слаба защото е децентрализирана, добре контролирана и не им върши работа, т.е., не отговаря на начина им на мислене. Разбира се, такова е изобщо мисленето на хомо сапиенс, но в демократичните държави е придобита, с течение на времето, система за контрол. Било чрез съда, чрез медиите или общественото мнение. Вероятно, когато човек има идеи се дразни от липсата на повечко власт, за да ги реализира, но рязкото движение винаги води до отвитна реакция. Затова съществува и тайната дипломация. Лошото е, когато липсата на информация прескочи едно поколение. Тогава се получават сътресения от друг тип. Съмненията са за измама и лични властови или користни цели.
Българските „политолози” и „социолози” също не са стока. В мнозинството си те са бивши философи от марксистко-ленински тип, защото са учили да преценяват събитията и перспективите чрез лъжеучението на Маркс и особено Ленин. Затова и работата им е не само неефективна, но и обречена. Те познават сравнително добре тактиката, но стратегически са напълно безпомощни. Не ми е ясно в хаоса, който цари в т. нар. „политическа класа” как се ориентират кое е ляво и кое дясно. Какви съвети дават на дрипльовци1, докопали случайно властта и обявили се за десни и кави- на милионерите от т. нар. „социалисти”. Явно, това са политически алхимици от рода на Евгени Дайнов, Минчев и Димитър Гронев. Наукообразната им словесна и програмна еквилибристика не е допринесла с нищо за напредъка в политическия живот у нас. Дори ми се струва, че ефектът е обратен. Те си задават тези, които нямат нищо общо с действителността и предлагат решения за тях. Тези тези изобщо не са необходими на страната и съответното търговско дружество, наречено партия. Препоръките им-още повече. По този начин те обслужват единствено себе си. Рядко има изключения, колкото да дадт надежда за промяна. Например Минчо Христов съм го канил да дойде при мен, но той отказва с аргумента, че има ляво мислене. След като стана депутат, той показа, че и действията му са смислено леви.
Друг случай представляват „социолозите”. Те също като „политолозите” боравят със съответната терминология от наукообразен вид. Само че не поставят тези, за да търсят и предлагат решения, а получават задачи от „политиците” и „политолозите”. Те получават задачи да се получи определен процент и активно започват да търсят всякакви /ненаучни и откровено заблуждаващи и измамни трикове/, за да измамят избирателя и евентуално да се прибилижат до желания резултат. В крайна сметка се оказва, че у нас историците, социолозите и политолозите, а в крайна сметка и политиците са в кавички. Вместо да се занимават с приложна наука, те трупат пари и псувни за сметка на собствения си морал. Това лумпенизира и избирателите, които в крайна сметка също се оказват в кавички. За мен смешното не е в това, че съществува цялата тази пасмина, а че все още се намират партии, които да ги наемат за работа. Ако трябва да се анализира този факт, много бързо ще разкодираме истинските намерения и на едните и на другите-личния и групов интерес изцяло за сметка на избирателите. Имам чувството, че тези хора смятат, че живеят в леденото царство.
Редно е да се споменат още и медиите и неправителствените организации. За медиите много лесно можем да разберем що за манджа са като видим кой е собственика. Може ли бивши величия от комунистическата върхушка и тази на ДС да имат цели, различни от това, с което са се занимавали преди това-да властвуват чрез лъжи, провокации и демагогия? Може ли от един професионален лъжец и мижитурка, наричащ себе си журналист да стане борец за правда и просперитет на обществото? Теоретически-да. Но на практика ми кажете какво е необходимо, за да стане честен човек Иван Гарелов или Тошо Тошев. Може би трябва да стане нещо разтърсващо в личния им живот, за да се променят. Но дори и тогава се съмнявам в промяната. Защото Тошев преживя трансплантация на черния дроб, а Любомир Павлов/Любо Пъпката/ катастрофира тежко и двамата заявиха, че започват нов живот. И на двамата новият им живот ги промени към по-лошо. Крадат и лъжат още повече. Що се отнася до неправителствените организации, там нещата не са по-различни. Достатъчно е да спомена, че те всички искат да са масови и да сменят политическите партии, когато се дискредитират, ако не могат да влязат при тях. Достатъчно е да спомена общинските избори, където по места масово се създават неправителствени организации, издигащи кметове и общински съветници.След като спечелят, резултатите от тяхната работа не се различават от тези на партиите. Разбира се, и тук има изключения, но те са в рамките на статистическата грешка. Иначе схемата е проста:Проектче-парици-власт. Ако имах възможност бих публикувал всички трудови характеристики и анализ към тях на ръководителите и работещите в горепосочените институции. Резултатът би бил впечатляващ.
Нормалният мъж след смъртта обича най-много жената. Тази моя теза съм развивал пред ужким интелигентни хора, но не получавам разбиране. Мъжът е бил преди всичко ловец и войн. Той трябва да се самодоказва непрекъснато, защото загуби ли веднъж самолюбието си като победен или дезертьор, той се прекършва като характер. Във всички времена е било изключително престижно да станеш герой. Езическите религии, както и ислямът внушават на вярващите, че ще попаднат в задгробния живот само ако умрат като герои на бойното поле. Това го е имало и при викингите. Изпитанието на честта и достойнството са по-важни от секса. Срещата със смъртта е висш оргазъм за мъжа. При това тя е еднократна.
ЗАЩО КОМУНИЗМЪТ И МАФИЯТА СА БЛИЗНАЦИ
Да започнем от възникването. Сицилианската мафия е създадена като конспиративна организация с прекрасните цели да възстанови свободата и справедливостта на народа в Сицилия. Първото и наименование е „Societe d”onorato” /Съюз на честта” б.а./. Названието на първият комунистически кръжец, което става след създаването на мафията е „Съюз на честните”.
Някой ще каже, че това е просто съвпадение. Уви, не е така. Пряката връзка между двете организации е, че възникването им е с еднакви програмни цели-да помогнат на хората да живеят свободно в един справедлив свят. Тази цел е привлекателна за огромното мнозинство и особено за младите. За постигане на целта се предвижда насилствено взимане на властта чрез една конспирация. Но това са обявените цели. Необявената цел е, че една конспиративна организация трябва да се издържа и за това са необходими много пари. За организационно строителство, подготовка на кадри, оръжие и военна подготовка, издателска дейност, PR, медии и др. Какво предвиждат двете организации? Отговорът е един-ЕКСПРОПРИАЦИЯ или по новому РЕКЕТ.
Понеже свободата и справедливостта са нещо относително, на младите се обяснява, че има абсолютна свобода и абсолютна справедливост. Нито един човек с жизнен опит не може да приеме абсолютното. Това може да приеме само младият човек и той ги приема с пълна вяра. Това вече е религия. И без да се усетят, младите хора се превръщат в религиозни фанатици. Но ако са християни, ще се получи пълно объркване, понеже християнските ценности са различни. Десетте Божи заповеди казват: „Не кради, не убивай, не лъжи, не прелюбодействай и т.н.” Двете религии не могат да съществуват в човешкото съзнание паралелно и изходът от това комунизмът намери в атеизма. Това е при християните, но комунизмът има претенции да бъде универсална религия. Така се стига до отказ от всички останали религии. Така се елиминират всички богове и се заменят с материалното. Духът се заменя с материята. Задгробният живот се отрича, за да може да издържи на критика комунизмът. Така се стига до бездуховност, където картината на Леонардо „Мона Лиза” се противопоставя на мотиката и воденичния камък. И в резултат на това се превръща в
Тези заклинания ползват религията и променят ценностната система на младите, понеже са казани просто и на пръв поглед верни. Активността и чистота на помислите на тази нова религия завладява волята на младите и те активно се включват в конспирацията, идеологията и въоръжената борба, където впечатляват с чистота и вярата си останалата публика. Особено т. нар. „Творци”, които насочват фантазията си към невъзможното. Точно те и тяхната саможертва са основния материал за изграждане на митове, които ползват шайката ръководители, оглавяващи организацията. Използват се и криминални типове, които имат заложби и реализация на убийци, като постъпките им се представят за героизъм. Но предвид конспиративния характер на двете аналогични организации, липсата на прозрачност за целите, задачите и най-вече разпределянето на финансите, организацията се дезавуира и лъсва истинската и същност. И понеже сицилианската мафия се зароди по-рано, тя беше и дезавуирана по-рано. При това мафията разбираше това, което комунистическата партия разбра доста по-късно. Именно, че организация от този тип може да съществува само като паралелна държавна власт. Мафията не може да произвежда. Може само да граби и мами. И ако дойде на власт няма да има от кого да краде дълго време. Това комунистите разбраха едва в края на шейсетте, когато нямаше накъде да мърдат. Разбраха, че комунизмът е мъртвороден, едва когато бяха отрязали всички пътища в друга посока. Затова се сгромолясаха и се опитаха отново да раздадат картите, чрез т. нар. „Перестройка” и „Гласност”. Но криминално-конспиративната им същност не може нито да се преустрои, нито да стане прозрачна. Затова се укриха и унищожиха всички основни документи, компрометиращи престъпната им организация, с надеждата да се преоблекат с демократична дрешка, която да заблуди публиката. За заблуда стовариха вината на няколко политически аутсайдера и като травестити се върнаха на политическата сцена. В основата си, обаче, те си останаха конспиратори и престъпници. Създавайки „Нова конституция” и „Нови закони”, те монополизираха икономиката така, както на времето я бяха политизирали. Чрез външен дълг, пирамиди, банкови фалити, черни каси и други престъпни методи парите на гражданите бяха откраднати, а банковата система осигури на шепа хора от върхушката заеми и монопол на търговия, производство и услуги.
Бих могъл да приведа множество аргументи за аналогията на двете организации. Но това вече не е необходимо, тъй като времето има странното качество да показва нещата такива, каквито са. Затова ще се върна в сегашно време и у нас, за да направя една фотография на момента.
След убийството на Луканов българската мафия се раздели най-грубо на две: на икономическа и военна. Дори това намери изражение и в създаване на генералското движение в БСП. Не че нямат допирни точки. Самият факт, че са членове на една и съща организация означава, че общи връзки имат. Но се борят за надмощие. Въпреки яростното отричане на кръга „Монтерей”, че дърпат конците на част от мафията, вече с просто око се вижда, че това е така. При тях има компромати, които те смятат, че никога няма да излязат на бял свят. Това са досиетата на много сегашни и бивши политици от най-висок ранг. Там има папки на поне един бивш министър-председател и на един бивш президент. Има папки с документирани престъпления на лидери на партии-формални и неформални. Има връзки с подобни центрове и от други държави. Има медии и социологически и ПР агенции. Има и много пари, като цялата им стратегия се осребрява от тези, които те издигат на власт.
Втората част от мафията е икономическото крило. То разполага с фирмите и връзките с икономически групировки от цял свят-енергетика, митници, източване на ДДС и пр.
В момента, макар че правителството е коалиционно, всъщност коалицията е от двете крила на организацията. Но нервите на военното крило не издържа и иска веднага цялата власт. Чрез подставена опозиция .И българският избирател трябва избере една от двете злини-да бъде ограбен и изгонен или ограбен и бит. Това предлага настоящият момент. И ако българските граждани не се усетят и не създадат свой център и своя организация, способна да смачка мафията, то изборът ще бъде горепосочения. Сега моментът е твърде удобен. ЕС се усети и натисна спирачките на мафиотската композиция. Ще бъде жалко, ако не се възползваме.
2 август
Николай Колев – Босия