2010: Големи надежди и малки шансове. Нов „План Маршал“ е най-оптимистичният сценарий за България

Когато става дума за бъдещето, футуристите са убедени само в едно: хубавите неща се изграждат за десетилетия, докато лошите неща се случват мигновено. Не вярвате ли? Тогава си представете, че сте се върнали 100 г. назад. В 1910 г. Европа държи в почти пълно подчинение Източното полукълбо, между страните от "Стария свят" процъфтява "свободна търговия" и е налице безпрецедентен "финансов успех". Най-стабилната институция са банките. Думичките "мир" и "благоденствие" се радват на огромна популярност.

Америка е бледа, далечна и пасивна. Бъдещето изглежда фиксирано – Европа ще продължи да властва над света, а "независима" България ще държи огромни територии и ще е с излаз на две морета. Други прогнози? Не е имало. Оттогава никой не смее да се занимава сериозно с футуризъм!

Сега се пренесете обратно 100 г. напред в бъдещето. И да осмислим възможното и невъзможното.
Какво ли ще се случи с многострадална България през 2010 г.? Със сигурност поне едно – за българите идва (поне в началото) годината на "Големите надежди"!

За обикновения човек надеждите са свързани с новото правителство (и лично с Бойко Борисов), което вече окончателно е прогонило духовете на "злата троица", но в замяна на това е препълнило хазната с еврофондове, укрити данъци, неплатени сметки и т.н. И като резултат – най-бедният гражданин на богатия Европейски съюз вече ще има както стабилна и високоплатена работа, така и насрещно изобилие от по-евтини и по-качествени блага и услуги. За децата му – отлично образование в нови детски градини и училища, както и "европейско" здравеопазване от нов тип. Накрая "смърт на корупцията, свобода на народа"

Няма шега, хората точно това очакват!
Обратно, за властта вероятно голямата надежда е да се докаже като "управление от ново (европейско) некорупционно поколение", от Self-Made личности, посрещани с нескрита радост в страната и с дълбоко уважение в Брюксел или Вашингтон. България – "най-желаната млада невеста" на Евросъюза! Ето това очакват и политиците!
Дотук с бляновете и надеждите, сега идва ред на прогнозите!

Наистина, ще успее ли страната ни да реши успешно най-съществените проблеми, и то точно през новата 2010 г.? Освен всичко останало, ако през отминалата година лайтмотивът беше "кризата" или "ограбиха хазната", старата песничка вече не става за масово разпространение.

На практика годината започва със замразени или даже с понижени заплати и крайни доходи, както и с по-малко средства за обществените услуги (здравеопазване и образование), но вече при леко пълзящи нагоре цени на основните блага. Искат или не искат, 3,5-4 млн. души отдавна свиват разходите си. Намалените лични доходи, а чрез тях – и разходи, силно удрят българските производители както пряко – чрез стоките за крайно потребление, така и косвено – чрез индустриалните стоки, предназначени за производство на стоки за гражданите. Свитите доходи свиват производството, а на свой ред свитото производство свива доходите.

Змията си захапва опашката!
Освен всичко свиват се и приходите на държавния бюджет – чрез нарасналата безработица (която пък ще иска повече разходи от същия този бюджет!) и свитите доходи! От много лошо – към напълно нетърпимо положение!
Спокойно! Изход от подобен "омагьосан кръг" има, и то не в една, а в четири посоки. Първо, чрез магии и заклинания, както и продължаващи тежки укори към предишните управляващи (вече не става). Второ, чрез съществено увеличаване на потока от чуждестранни инвестиции (много повече от 2009-а) и още по-съществено намаляване на лихвите по кредитите до 3-4% на годишна база. Трето (ако не е възможно първото и второто),  чрез рязко увеличаване на държавните инвестиции. Четвърто (краен вариант), ако се случи невъзможното европейско "чудо" – богатите страни от ЕС да помогнат на по-бедните, примерно чрез нов "План Маршал".

За зла участ на управляващите прогнозите не сочат нито коренна промяна на притока на чуждите инвестиции, нито "благонадеждност" от страна на банките (които точно през 2010 г. ще започнат да разбират какво означава лавина от необслужвани кредити – именно поради намалелите доходи и ограничените възможности за повече работа). Така че "вторият път" ще е възможен само чрез мръсни български капитали или пък "нежелани" инвестиции най-вече от… петролните шейхове, или ("О, Боже!") от Голямата мечка. За още по-зла участ политиката на ГЕРБ се дефинира като "дясна", което означава "отдръпване" на държавата от активно инвестиране.

А "третият път" означава управляващата партия да си смени политически "половата принадлежност" – да въведе прогресивни данъци, национализации и т.н., което пък е невъзможно. Остава "четвъртият път", а именно човекът, на когото не е нужно да споменаваме името, но което всеки го знае, да организира вождовете на по-бедните племена в ЕС с настояване за пълно съдействие за излизане от кризата от страна на много по-богатите "бели хора", за които се твърди, че са и "по-цивилизовани". Колкото и да звучи абсурдно, спасителен е най-вече "четвъртият път".

Но "четвъртият път", на свой ред, е вероятен единствено при устойчив растеж на "големите" от ЕС, както и на отвъдокеанския партньор – САЩ. Ще имат ли те такъв растеж и ще бъдат ли по-благосклонни към по-малките и по-бедните страни? (Това ще коментираме в следващия брой.)

Да се върнем отново към България и към най-вероятната (за съжаление), но не единствена прогноза. Ако "антикризисният план" на правителството не пребори кризата до средата на годината (такова е обещанието – много по-малко от 800 дни!), а това означава – работа за всички, висок икономически растеж и бърза динамика на минималните и средните доходи, то и ГЕРБ, и неговият лидер ще се срещнат с врагове и заплахи от много посоки: първо, сегашните "подкрепящи ги" ще се превърнат в твърда опозиция; второ, общественото доверие и подкрепа ще се сринат и стачките ще блокират където каквото могат; трето, бюрократите от Брюксел ще си спомнят някои "неясноти" и "твърдости" и на премиер, и на правителство; четвърто, самият ГЕРБ ще залинее "отвътре" чрез бързо прехвърляеми партийци към други "бъдещи надежди". Нищо от горното не е в изгода нито на ГЕРБ, нито на самите българи. Но нека внесем и доза успокоително – никога не се случват "най-вероятните" събития, даже в метеорологията.

Към сложността на "нашенското прогнозиране" ще добавим и следния факт. Не трябва да се забравя, че България не е само страна. Тя е преди всичко болестно и болезнено състояние. Годините на "прехода" обезвериха гражданите на страната по повод на "по-доброто бъдеще" до степен, която може да се илюстрира с отговора на един българин, когото чуждестранен журналист попитал: "Основният проблем на България, за да стане развита страна, са невежеството и апатията, нали?".

Българинът отговорил: "Не знам и не ме интересува."

Доц. Боян Дуранкев
www.standartnews.com