ИСКАМ СЪДБАТА ДА МИ ДАДЕ МОМЕНТ И САКСИЯ, ДА Я ЗАСИЛЯ В КВАДРАТНИЯ ЧЕРЕП НА ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ
Като ученик в едно средно образователно софийско училище, през един ведър октомврийски ден преди доста години, се облегнах на широкия парапет обграждащ класната ни стая по биология и без да искам съборих една саксия с мушкато от първия етаж. За добро или за зло саксията уцели точно в средата квадратната глава на всемразения дърт преподавател по трудово обучение. Той изпищя и докато правеше обиколки в тръс из двора, аз получих любовта на цялото школо. За 15 минути бях героят на училището.
Днес отново ми трябва случайност и мушкато, но не искам да бъда герой. Искам просто съдбата да ми намигне и да ми даде момент и саксия, която аз пък невинно да засиля в квадратния череп на проф. Михаил Константинов. Щото този дърт пергиш, не спря да се прави или от откровена тъпота действително да не разбира, че не Радев, баба му, дедо му или стринка му дискредитираха изборния процес в България, а това сториха олигарсите на Бойко, които поголовно изкупуваха цели региони, че това направиха наемниците на Цецо, които нагло и престъпно подменяха цели изборни протоколи, че виновници за случващото се, са и робите на ГЕРБ обитаващи “Информационно обслужване”, както и техните магии по съживяването на отдавна умрели души.
Накратко. Нужен ни е ясен, но болезнен знак. Пък било то и под формата на саксия с мушкато.
Лек ден, революционери!
Васил Петев