Публикувано на 04.06.2021 / 8:50

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ. ЗАБРАВА, В КОЯТО ТЪНЕ ДНЕС ИМЕТО МУ НЕ ПРАВИ ЧЕСТ НА НАШАТА ДЪРЖАВА

Текстът е посветен на 150-годишнината от рождението на моя прадядо Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония (той е роден на 21-ви ноември 1870-та година).

Тъжно е, че нито една телевизия в днешната евроатлантическа „България” не съобщи за въпросната 150-годишнина. А ако примерно бебето на някой от членовете на британското кралско семейство навърши 6 или 12 месеца, родните ни централни медии от сутрин до вечер ще ни заливат с информация по този повод и с възторжени репортажи.     

….

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ

На 21 ноември 2020 г. се навършиха 150 години от рождението на моя прадядо Ефрем Чучков. Той обаче е напълно забравен в България. Макар че в София има улица „Ефрем Чучков”, неговото име е фактически неизвестно за днешните българи.

Роденият в Щип Ефрем Чучков е един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония. В качеството си на революционер-практик, той е действал предимно в нелегалност (отговарял е за военната част, т.е. за подготовката и организирането на четите) и затова за съжаление не е имал време да пише спомени или да ги диктува на Любомир Милетич. Освен това, според мемоарите на неговите съратници, е бил и извънредно скромен. Забравата, в която тъне днес името му, обаче не прави чест на нашата държава, особено като се има предвид, че в западната ни съседка той е обект на огромен интерес.

Ефрем Чучков е първият войвода на основания от Гоце Делчев Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вж. например изданията „Илюстрация Илинден” от 20-те години на ХХ век). Още през 1898 г. сформира и повежда чета, първоначално в Малешевско, а след това и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и др. Той винаги е бил един от ръководителите на Организацията: началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на ВМОРО, а от 1908 г. до смъртта си през 1923 г. е втори по авторитет и по ранг в Организацията (след Тодор Александров, който, между другото, е започнал революционната си дейност като четник в четата на Ефрем Чучков).

Ефрем Чучков е бил най-големият приятел и другар на Гоце Делчев (значителна част от обширната кореспонденция между тях е запазена). Двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. На практика, Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в него. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.”

Многобройни са интересните, но слабо известни епизоди от неговата революционна дейност. Един от тях е следният:

По време на Балканската война, през октомври 1912 г., с четата си, вече наброяваща няколкостотин души поради включването и на местни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски войници. Тогава той отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят там поне малко българска редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите. Докато чака отговор от българските управници, знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип, той установява там импровизирана форма на временна българска власт и решава да приложи заблуда, като праща свои хора до Царството, за да донесат триста български военни шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобява униформите на българската армия.

За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление” до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български печат, а трябва по някакъв начин да „официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.

Всичко това забавя за известно време сърбите, но не би могло да ги откаже да окупират Вардарска Македония, а пък е и очевидно, че българското правителство е имало някакви тайни договорености с тях – договорености, които са били предателски спрямо македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София умишлено са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а всъщност ламтят да завладеят Солун, Одрин и Цариград-Константинопол (градове, които практически никога не са били част от българската държава).

Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-после получава отговор на писмото си. В този свой отговор безумните български управници му пишат, че няма да му изпратят като подкрепление нито един войник, а вместо това той „да изпрати хората си на Чаталджа”…

По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Ефрем Чучков, заедно с Тодор Александров, възстановява Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, която е вече превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разбита и почти унищожена след поредица от неравни сражения с многочислени подразделения на редовната сръбска армия (само през 1922 г. той води 7 сражения със сръбски военни части). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 г.

Макар и забравен от днешната българска държава, прославеният войвода и ръководител на Организацията Ефрем Чучков е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. Самият той, както пишат съвременниците му, е притежавал удивителни музикални и певчески дарби и омайващият му глас буквално е омагьосвал другите големи македонски революционери вечер, след сбирките на Централния комитет на Организацията. За разлика от много днешни наши съотечественици, Ефрем Чучков, който е бил учител по български език и литература в „легалните” периоди на своя живот, не е понасял чуждопоклонничеството, а е обожавал македонските и другите народни диалекти, съставлявали някогашното и вече почти изгубено богатство на българския език.

Забележителната музикална даровитост на Ефрем Чучков е наследена в особено голяма степен от някои от правнуците му като например от моя брат Виктор Чучков – пианист и композитор със световна слава, и от сестра ми Миляна Чучкова – виден микробиолог и дългогодишна ръководителка на прочутата българска лаборатория за БЦЖ ваксина, но и талантлива пианистка с многобройни успешни изяви. Дъщерята на Миляна Чучкова – Олга Гюрковска, праправнучка на Ефрем Чучков, е знаменит оперен и песенен мецосопран с международна известност.

Роденият преди 150 години Ефрем Чучков е отдал живота си за свободата на Македония. Поклон пред светлата му памет!

Явор Чучков

– на снимка 1 са Ефрем Чучков и Гоце Делчев (седнали), и Климент Шапкарев (София, 1901 г.). (Климент Шапкарев е синът на Кузман Шапкарев);

– на снимка 2 са, отляво надясно: Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков и Атанас Димитров-Бабата на Скопския конгрес на ВМОРО (1905 г.). („Баба” в случая е турската дума за „татко”);

– на снимка 3 отляво надясно са: Иван Гарванов, Ефрем Чучков и Милан Матов (Солун, 1906 г).;

– на снимка 4 е четата на Ефрем Чучков, фотографирана заедно с Ефрем Чучков, Даме Груев, Мише Развигоров и Михаил Чаков;

– на снимки 5, 5.1, 6 и 7 е Ефрем Чучков.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари 5 за
“150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ. ЗАБРАВА, В КОЯТО ТЪНЕ ДНЕС ИМЕТО МУ НЕ ПРАВИ ЧЕСТ НА НАШАТА ДЪРЖАВА”

  1. Толкова чети , толкова четници , а не са могли да освободят Бългрия. Фидел Кастро с една революция го направи както и много други латино-американски страни. Честно казано гледано отстрани така безпристрасттно, от онова време гледаме само снимки на войводи с големи мустаци и позиращи за фото. Но някак никъде няма много отзиви за истински сражения . Само някакви битчици тук-там . Обаче пък има легенди за Техните съкровища . Навежда ме мисълта …..Да не би сегашните мутри да са техните …….Така де , те да са предците …?

  2. Предлагам да се създаде сайт, на който всеки българин да може да сподели моменти от историята на своя род, на деди и прадеди. Все пак историята ни на тази земя е от 1340 години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *