15 години от убийството на Андрей Луканов
Признавам, че съм нямал симпатии към тоя човек, който в съзнанието ми дълги години е олицетворение на комунистическата номенклатура като зам. министър – председател ( 28 януари 1986 – 9 февруари 1990 г.),а след това и премиер, но става така, че точно той с Петър Младенов сваля от власт Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., заема се с Александър Лилов да реформира БКП, превръщайки я в БСП на 3 април 1990 г., легитимира СДС като реална политическа сила с Националната кръгла маса от 3 януари до 15 май 1990 г. , кумува с отпуснатата хартия на раждането на вестник „Демокрация” на 9 февруари 1990 г. , помага на Стоян Ганев да стане депутат на 17 юни 1990 г. и сам поема държавното кормило на 9 февруари с.г. , оставайки премиер на два кабинета до свалянето му от власт на 20 декември 1990 г., когато е сменен от правителството на надеждата на Димитър Попов.
Луканов е меродавна фигура в своята партия до смъртта си, през 1996 г. никак не се разбира с тогавашния премиер Жан Виденов, прави му спънки с прословутата компания „Топ енерджи” и постоянно критикува съпартийците си министри, че не са достатъчно смели реформатори.
А ние го помним най – вече с Лукановата зима ( тя всъщност си беше Димитър – Попова) с опашките за мляко, сирене , олио и хляб, с купоните за нафта, с черната борса за цигарите…
После разбрахме, че , осигурявайки ни някакъв стандарт за 1990 г. и без да започва никакви съществени реформи е целял :
първо – печелене на изборите от БСП за 7 ВНС на 10 юни 1990 г.,
второ – унищожаване на компрометиращите досиета в ДС чрез верния си вътрешен министър ген. – полк.Атанас Семерджиев,
трето – едностранно налагане на мораториум върху плащането на външния дълг на 29 март 1990 г.
и четвърто – раздаването в куфари и срещу подпис на доларите (2 милиарда, изнесени два месеца преди мораториума и без които валутният ни резерв пада на 300 млн.долара!), на свои хора, които трябва да изградят новата комунистическа буржоазия.Самият Иво Недялков, някогашният бос на пирамидата „Ист – уест интернешънъл” потвърди на 16 януари 2011 г. по btv за акцията пред 200 подбрани кадри и за изповедните думи на Авдрей Карлович – „Другари, назначавам ви за милионери!”
Луканов искрено се стреми да прокара демократичните реформи у нас – и в сферата на политиката , и в икономиката.
Но става така, че общественият консенсус на 12 юли 1991г. ражда една некачествена конституция, срущу която недоволството нараства с всеки изминат ден, а в икономиката, особено през 90 – те години на миналия век вилнеят мутри и бандити, свързани с МВР и ДС, раждат се ракови бизнес – образувания като Г – 13 , от които днес няма и помен.
Къде са митичните групировки „Трон” и „Мултигруп”, заради които спря митичното тв шоу „КУ – ку” на 17 октомври 1994 г.?
Какво стана с империите на Васил и Георги Илиеви и Емил Кюлев?
И колко жертви в мирния преход заметоха следите на най – голямото разграбване на националното богатство на България?
Самият Луканов става жертва на разместването на пластовете, първо с отнетия му на 7 февруари 1992 г. депутатски имунитет по искане на главния прокурор Иван Татарчев, вкарването му в следствения изолатор на 9 юли 1992 г., шумното му пребиваване на „Развигор” № 1 , откъдето праща прочути писма, като това от 2 октомври 1992 г. , освободен на 30 декември с.г. като част от сделката по създаването на кабинета „Беров”.
Оттам до показното убийство на 2 октомври 1996 г. крачката е само една.
Никога не съм се съмнявал в интелекта на Луканов.
Спомням си на какво ниво е беседата му с Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” на 15 -29 юли 1990 г. и как с неговото дискретно съдействие в Софийски градски съд е регистрирано ДПС на 26 април 1990 г. с цел разцепване гласовете на демократичната опозиция.
Не забравям, че с благословията му, след оставката на председателя ( президент) Петър Младенов на 6 юли 1990 г. „шареното политбюро” в парламента избира на 1 август 1990 г. Желю Желев за президент и за негово вице генерал Семерджиев, елегантно обезгалвявайки СДС.( Там драмата избухва с особен драматизъм след изваждане досието на д – р Петър Берон от Желев и смяната му от лидерския пост на Съюза на 4 декември 1990 г.от Филип Димитров – б.м.).
Той допуска две студентски стачки, първата започнала на 11 юни, а втората на 23 ноември 1990 г., затваря си очите пред очевидните фалшификации на изборите за 7 ВНС , чиято еманация е избликът на Йосиф Сърчаджиев пред тв камери в нощта на 10 срещу 11 юни 1990 г. и чака хладнокръвно паднето си от власт, чувайки стихове, посветени на него и четени на именния му ден, 30 ноември 1990 г., от ветерана Йосиф Петров, ден след като си е подал официално оставкатата си , което наистина граничи с мазохизъм!
Вярно е, че Луканов е и добър управленец, майстор – демагог.
Как увлича само червените бабички по митингите и особено на най – грандиозния от тях на 8 юни 1990 г. и с какъв талант разиграва етюда „На прощаване” в тв студио на БСП два дни преди това!
Случайно ли е тогава,че след пожара на Партийния дом на 26 август и попиляването на Града на истината на 27 август 1990 г. прясно избраният президент Желев възлага именно на него да състави втория си кабинет, който стартира на 22 септемри 1990 г.
След паднето си от власт Андрей Луканов минава зад кулисите.
Едва на 7 февруари 1992 г. името му отново нашумява след отнемане на неговия именитет, материализация на опита на правителството на Филип Димитров да декомунизира България.
Последва показния му арест, поклонението при него , в което участват фигури като Лилов и младият тогава Георги Първанов и чудодейното му освобождаване на 30 декември 1992 г.
От него ден съм запомнил култовата фраза на председателстващия заседанието заместник – шеф на парламента Кадир Кадир – „Председателят ( Александър Йорданов – б.м.) ми каза , че отива на митинг, но ми поръча да продължим гласуването на кабинета!”…
Повечето му фенове очакват да направи нов щурм към държавното кормило.
Вместо това той се ориентира към бизнеса, създавайки фамозното дружество „Топ енерджи”на 23 май 1995 г.
И веднага влиза в конфликт и с премиера Жан Виденов , работейки за неговото сваляне, и с всемогъщия шеф на „Мултигруп” Илия Павлов, който нагло се изцепва на 30 септември 1996 г.при влизането в съда, където най – после е докаран като свидетел срещу глоба от 1500 лева : „Андрей Карлович да внимава кой ще кара влака!”
Преди това е знаковата среща на 2 септември 1996 г.във вилата на Петър Манджуков в „Бояна” между шефа на НСС Юлий Георгиев и Луканов, като последен опит на боса на групировката „Орион” Румен Спасов, който моли за съдействие Георгиев, в името на партията – майка БСП – да се изгладят отношенията помежду им.Отговорът на Луканов към Юлий Георгиев е показателен : „Кажи на тези мародери, че с тях в домушлук няма да влизам”.
Това е краят.
Истината е, че експремиерът се движи без охрана.
Но и убийството му оттеква със злокобен тътен в нашата страна.
То се случва само три медеца преди щурма на парламента на 10 януари 1997 г. и преди падането на Виденов от власт на 4 февруари 1997 г.
Тогава, когато събира в папка компромати срещу групировката „Орион”, като целта му е при новото правителство Румен Спасов и хората около него да отидат в затвора.
Как тогава покушението срещу него да не е знаково?!
Печалното е, че с убиството си Луканов отнесе в гроба много мръсни тайни от началото на нашия зловещ преход,
включително и икономическите досиета, с които трябва да стане ясно не само кой кой е, но и защо е предпочетен, за да е господар в България.
Вярно е, че все пак част от истината за онези години вече се открехва и става ясно, че управниците ни са държали българите да загубат вяра в правосъдието и да не се надяват, че у нас ще има средна класа, но начинът по който номенклатурата се превърна в капиталистическа прослойка, монтирана срещу подпис и доживотно обещание за лоялност, е типично Луканово ноу хау, пред което бледнее със своята евристична сила дори шедьовърът на Били Уайлдър „ Едно, две , три”(1961).
А що се отнася до килърите –Кичатов е заловен на 31 май 1999 г., Юрий Ленев е арестуван на 1 юни 1999 г., а на 4 юни – Ангел Василев, на 23 ноември 2003 г. Софийският градски съд осъжда на доживотен затвор, без право на замяна , „вдъхновителят” на убийството Ангел Василев, бивш шеф на строителната фирма „Колонел” и още четирима подсъдими – Георги Георгиев , Юрий Ленев, Алексей Кичатов, както и Александър Русов, набеден за физическия убиец на експремиера.
В интервю пред Димитър Златков от 28 юни 2006 г. Русов отреча съпричастността си към грозното престъпление с думите – „Не съм признал! Човек признава, че е убил или свидетелства за убийство срещу себе си , или лъжесвидетелства за убийство.Може някой, направил убийство, да е принуден да си признае, като го пребият.Но тук по сценарии вкарват хора, които принуждават да кажат онова, което следователят иска. Всичко е много просто!”….
Това той го заявява 20 дни след като Софийския апелативен съд отемяна изцяло присъдата, дадена му от Софийския градски съд.
В тв интервю пред Лора Крумова на 16 януари 2011 г.Русов обещава да напише книга за своите патила по „делото Луканов”, която естествено първо трябва да излезе на български език в негово присъствие.В същия разговор той отново споделя мечтата си да заживее в България, напускайки Украйна….
Юрий Ленев изкарва в ареста на Националното следствие година и два месеца.
Първата съдебна инстанция го осъжда на доживотен затвор на 23 ноември 2003 г., но следващите две отменят присъдата.
Осем години по – късно по негови признания „закачих на колана си скалповете на прокурори и на куп ченгета, набедени за топкриминалисти.Победих ги, защото действах като вълк единак, а в тях беше цялата държавна машина, с цялата й мощ и всички механизми.”
Сега той съди държавата в Страсбург заради изтезанията, чрез които са изтръгнати самопризнанията му, незаконния арест и използване на неразрешени СРС по делото „Луканов”…
Топкриминалистът Ботьо Ботев , работещ по убийството на Луканов от 2 октомври 1996 г. смята, че за да няма резултат по делото основна вина носи тогавашният шеф на НСС Бойко Рашков, стремящ се да спаси монтанския зърнен бос Райко Петров, изнесъл зърното от северна България с парите на „Орион” , предизвиквайки зърнената криза, оказал се близък и до Румен Спасов, и до Бойко Рашков…
Борислав Гърдев