15 ГОДИНИ „АФЕРА“! МАЧКАЙ, ТОМОВА! ТОЗИ ЖИВОТ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е ЗА СМЕЛИТЕ!
На 28 януари 2008 година бе първият ден на сайта АФЕРА.
15 години от тогава.
Пиша умишлено този текст няколко дни преди рожденния ден на АФЕРА,(защото Ч.РД., АФЕРА! ще ме завари на път в чужбина), пренасяйки се в онези дни преди 15 години, когато псувайки се учех как се прави сайт и как се управлява.
На 28 януари 2022 година сайта АФЕРА ще бъде напълно подновен, да не кажа, направо нов, благодарение на Боян Георгиев и бандата му, които правеха и правят чудеса, за да удържат АФЕРА над водата при този брутален хакерски тероризъм прилаган върху сайта.
Що псувни изреваваме на ден, хубаво е, че не чувате. Що крясъци бълвам, добре, че ме търпят. Обичам те, Боби, и ти благодаря за това, че си предан приятел и брат -такива вече почти няма.
Нема да се плашите! И аз още не съм свикнала с променената визия на сайта, но по-важното е, че онова, същественото, остава същото! Винаги истината – брутално откровена, винаги – всичко, което другите не ви казват и крият, винаги безпощадни, защото журналистиката е мисия, а не четвъртата проститутка.
Тия дни от Горе ми казаха: „Премина през черната река, не се удави, премина през блатната река, не те засмука, сега влизаш в бистрата река с камъни. С камъни, но е бистра и ги виждаш камъните и знаеш къде да стъпиш…“.
Аз ще ви го кажа някак по-различно – 15 години правя АФЕРА с любов и въпреки жестоките батаци и сокаци през които преминах, истински се забавлявам, защото животът е игра, Игра!, а аз продължавам да бъда и разбойник, и дете, и разследващ питбул, и поет, и воин, е, хайде бакалъм, и жена – всичкото в едно.
Малко съм смотана откъм самочувствието, но се гордея с това, което постигнах с АФЕРА! И АФЕРА се превърна в онова, което още в началото исках – медия от която властта да трепери, медия на която всички да и имат респекта.
Благодаря на приятелите, братята ми по оръжие, без които това нямаше да се случи.
Благодаря на разбойниците и ъндърграунда, с които си имаме респекта, а и те са едни от най-блестящите източници, които всеки журналист трябва да заслужи.
Благодаря на мъжкарите – ченгета, които са приятели на АФЕРА, и от които съм научила ужасно важни неща. Благодаря им за доверието.
Благодаря на хилядите читатели, които никога не изоставиха АФЕРА, и винаги са ми били най-мощния гръб.
Благодаря на всички онези, които помагаха на АФЕРА, за да оцелее. И продължават да го правят.
Благодаря и на плашипутарниците властници, от всички цветове, които ме карат шеметно да се забавлявам, когато АФЕРА ги кара сън да не спят и да се чудят как да и запушат устата.
Мачкай, Томова!, чувам отвсякъде и … мачкам!
Наскоро силен мъж, той си знае кой е, ме попита защо не намеря още двама трима журналисти, които да наема да работят за АФЕРА. Обясних му, че не всичко опира до пари, а до това, че със свещ трябва да търсиш журналисти, а не дръжки на микрофони, истински журналисти, а не страхливи мишоци, сгънати от автоцензура и от шубе. Търся ги със свещ, ама нещо свещта догаря…
Въпреки това, Бог да дава здраве, скоро АФЕРА ще ви изненада с неща и хора сърцати, с които пак ще преобърнем хастара на властта, където и да се е опитала да се скрие потайно.
15 години АФЕРА са една част от пътя ми в журналистиката, но най – изумителния път, който с душата си обичам и благодаря на Бог, че ми повери тази мисия.
Здраве и любов и на себе си желая, и на вас – всички онези, без които няма никакъв смисъл да я има АФЕРА.
Този живот е наистина за смелите.
Пийте едно и за мен!
П.С. Пускам ви фрагменти – снимки от това, което съм зад онова, което четете от мен. Ей така, да се позабавлявате.
Поклон на всички читатели на АФЕРА!
Веселина Томова
…
Тулумбичката Томова
Два косъма и половина на главата, но с панделка
Отличничката на мама
С мама и татко на златната им сватба
А! И булка съм била
Я как ме гледа Илия Павлов, а?
А тук в Израел, при МОСАД
И Фатална със сабя… С финес „да отрежа“ нечия глава. Или да я завъртя.
И като Мата Хари
Разпасана с Кирил Аспарухов, Бог да го прости
С Моето момче Пенчо Иванов, който 8 години бе в едно с душата ми и с АФЕРА. Обичам те, Пенчак, Слънце мое, където и да си Там!
Войник съм си аз, войник в действие
От време на време флиртаджийка
Когато Бог ти резне средния пръст на Съдбата, щото си много отворена
Писателката
Чакам тука Невъзможния Мъж, дето се мотае някъде и все ме пропуска
Обаче даян му е майката, даян и трамбоване