10 принципа, с които да променим света
“10 принципа, с които да променим света“ на Махатма Ганди
1. Промяна
“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”
2. Контрол
“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”
3. Прошка
“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
“Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”
4. Действие
“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”
5. Сегашният момент
“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”
6. Всеки е човешко същество
“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”
7. Постоянство
“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”
8. Доброта
“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”
“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”
9. Щастие
“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”
10. Развитие
“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”
Блогът на Майк Рам