10 МЕСЕЦА ВЛАЧАТ ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ ВАРНЕНКА С ЛИСТОВКИ ПРОТИВ КОРОНА-ВИРУС, ПЪЛНО С КУПИЩА ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ

На 27 април 2020 от полицията във Варна съобщават:

„След получени сигнали за разпространени в различни райони на Варна листовки със съмнителен текст, касаещ наложените противоепидемични мерки по повод пандемията COVID – 19, в ОД на МВР – Варна е образувана проверка. Това съобщават от пресцентъра на полицията. В резултат от бързата реакция на служителите на реда, е установено, че листовките се разпространяват от 49-годишна жена – с инициали Н.С. от Варна. По случая има образувано досъдебно производство, материалите са докладвани в Районна прокуратура – Варна. Работата по доказване и документиране на извършеното престъплението продължава. Варненската районна прокуратура се самосезира след сигнал на БНТ за разлепени анонимни листовки в града против мерките срещу коронавируса и носенето на маски.“

И още:

„Невена Илиева – районен прокурор на Варна: Незабавно бе уведомена и полицията затова… Надявам се да установим лицата, които са поставили тези листовки с доста сериозни заблуждаващи, бих казала, послания към обществото, които в условията на извънредно положение и мерките, които се предприемат, считам, че са твърде сериозни. Наказанието за нарушителите, които разпространяват невярна информация, е лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева.“

Близо година по-късно досъдебното производство все още не е приключило, а по него единствена Н.С. е разпитвана като свидетел, въпреки че когато полицията я задържа, тя не е сама, а с дъщеря си.

Нататък дъщерята нито е задържана, нито е разпитвана.

Първоначално прокурор е Тони Томов от Варненска районна прокуратура, по-късно той е сменен от прокурорка от ВРП.

Прокуратурата завежда ДП 255/2020 по чл. 326 НК.

Член 326 от НК гласи: „Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.“

Н.С. и дъщеря и Д. са арестувани и задържани във Варна за „тежкото престъпление“ – разнасяне на листовки против корона-вируса.

Досъдебното производство обаче се води срещу един извършител, въпреки че извършителите са били двама.

По досъдебното производство има записи на видеокамери, както и свидетелски показания, според които става ясно, че две жени „разнасят листовки“, а е задържана само една. Неясни са мотивите на прокурора втората да бъде „изключена“ с нейни показания по доказателствената част.

Десет месеца досъдебното производство не може да установи нейната самоличност, била ли е обискирана и колко листовки са намерени у нея.

А изключването на втория свидетел или забавянето на свалянето на показанията й би влошило качеството на нейните евентуални показания.

При обискирането на автомобила не е предоставена заповед за обиск, а от протокола за „доброволно предаване“ не става ясно колко листовки са открити там и те с какво съдържание са и различни ли са.

По отношение на члена от НК, по който е образувано досъдебното производство, никъде в действащото законодателство по съответния ред не е записано и оповестено по необходимия ред наличието на заболяване от Ковид и начина на неговото диагностициране. Такова „заболяване“ все още не е класифицирано в DSM (diagnostic and statistic manual). В този смисъл сигнали за тревога и заблуждаваща информация, представляваща състав на престъпление по чл. 326 НК, са по-скоро думите: „Яко ще измрем“ и „Няма да ни стигнат черните чували за  трупове“, казани по национални медии по водещи фигури от Националния оперативен щаб.

Срещу тях обаче няма досъдебно производство.

В същото време всеки гражданин на Република България има право да изразява своето мнение и разбиране, без да е обвързан с налагане на репресия от това свое действие. Съдебната практика на ЕКПЧ е категорична в тълкуването на чл. 7 от нея, като по никакъв начин не се допуска налагането на репресия от действие и бездействие от което в момента на неговото извършване не е престъпление. Относим е и чл. 15 от ЕКПЧ, тъй като не е налице дерогацията на общите правила. Никъде в писаното законодателство не е упоменато да имаме отмяна на основните закони и действието на специалните правила на поведение, още повече че ДФЕС дава правна йерархичност на международното законодателство на националното.

По досъдебното производство разследващият полицай Любомир Любомиров (който по-късно е задържан с подкуп) обяснява на Н.С., че: „най-добре за мен би било да се съглася доктор Румяна Бояджиева да ми направи психиатрична експертиза, която да покаже че съм невменяема и не мога да участвам в ДП 255/2020, като по този начин ДП 255/2020 ще се прекрати, без да станат явни процесуалните нарушения от страна на служителите на МВР и на Прокуратурата.“

Н.С. не се съгласява и твърди, че: „Въпреки че съм психически здрав човек, около мен се създава ореол на душевно болен индивид. Различни адвокати (като Карен Бейлерян) са имали достъп до незавършеното ДП 255/2020 и говорят за мен, че вече имало експертиза по ДП 255/2020 според която съм психично болна и че смятат да използват този (според тях) факт срещу мен в други ДП. Това нанася огромни и непоправими вреди на моето добро име в обществото. Още повече че не отговарят на обективната истина и аз ги определям като клевета.“

Тя разказва и как е станало самото задържане:

„В края на месец май 2020 г. около 13:00 ч. на ул. „Княз Борис I”, пред православен храм „Св. Николай“, бях закупила кафе в картонена чаша от магазин близо до храм „Св. Николай“ и вървях по бул. „Княз Борис I” в посока хотел „Черно море“ и държах в дясната ръка няколко листа формат А4 на които бях написала лично мнение по отношение на въведените противоепидемични мерки на територията на РБ от министъра на Здравеопазването, с които аз изразявах личното си неодобрение и гражданска позиция. Около 13:10 ч. изведнъж около мен се появиха 5-6 полицейски служители от 1-во РПУ Варна, които без да се легитимират в нарушение на ЗМВР и без да ми бъде обяснено по никакъв начин полицейските служители започнаха да упражняват над мен психическо и емоционално насилие като издърпаха от ръката ми листовете които държах. Веднага започнаха да ме заплашват с думите: „Идвай тук или ще те арестуваме“, „Ей ти за каква се мислиш бе момиченце“, „Ще те смачкаме бе боклук“.  След което ми поискаха документ за самоличност. Аз им заявих, че не е у мен тъй като съм я оставила в личния си автомобил, който се намираше на около 100 метра от мястото от което полицейските служители започнаха да ме малтретират и унижават пред разхождащите се граждани. Всички преминаващи хора ме гледаха едва ли не съм престъпник. Полицейските служители по никакъв начин не се постараха да съхранят моето достойнство на човек и жена. Под дясната си мишница държах няколко листа формат А4. Полицейски служител с тяло ми препречи пътя и с дясната си ръка започна да дърпа листовете като при това си действие ме опипваше по гърдите. Аз бях във шок и бях уплашена и унизена като жена . От тогава не съм на себе си, всяка нощ се будя през нощта със спомени за изживяното насилие над мен. След като против волята ми бяха изтръгнати със сила листата, бях принудена до отидем до личния ми автомобил, който се намираше на не повече от 100 метра от насилствените действия на полицаите от 1-во РПУ Варна. По пътя от мястото на срещата с полицейските служители до мястото където бях паркирала личния си автомобил, бях третирана като престъпник пред погледа на разхождащите се граждани на Варна. Когато пристигнахме при личния ми автомобил, ми бяха иззети ключовете и служителите без дори и да ме попитат влезнаха вътре в него и иззеха личните ми документи и започнаха да се гаврят с мен с думите:  „какво има тук, какво е това“, „я да видим“, „какви са тези визитки“, „ти май си много отворена“, „на каква се правиш“.

След повече от 20 минути брутално насилие над мен без никакво обяснение, бях качена в полицейски автомобил и бях заставена да седна между двама полицейски служители.  В 01-во РПУ Варна бях противоправно лишена от правото ми на придвижване повече от 3 часа без да има каквото и да било законно основание за това. Не ми беше предоставена заповед за арест и при мое питане, мога ли да си тръгна ми беше отговаряно с груб тон: „Ще седиш тук и докато не напишеш каквото трябва няма да си тръгнеш“. Бях лишена от правото на защита, при положение, че изрично я изисках. Никой не ми обърна внимание, точно обратното, това събуди подигравки с думите: „Каква защита бе моме, никой не те е задържал“, „ Ти май се мислиш за много умна“, „ Я вземи малко да си затваряш устата“, „Ще седиш тук докато си събереш акъла“, „Стига с тия драми“.

Беше ми заповядано да подпиша протокол за „доброволно“ предаване, в който липсваха съществени реквизити. Чух двамата служители на МВР да говорят помежду си, че това е процесуално нарушение, но нямат време да се връщат в районното за нови документи. На моя въпрос защо не са попълнени цели полета от „протокола“, полицейските служители ми отговориха: „Я подписвай тука бързо, че да не ядеш хурката“.

Н.С. отказва и да бъде подлагана на психиатрична експертиза, назначена от РП -Варна, тъй като се опасява от думите на разследващия полицай Любомиров, че тази експертиза има за цел да бъда освидетелствана като невменяема, въпреки че е психично здрава, с цел да се прекрати ДП 255/2020 по „най-лесния начин“.

Н.С. обаче се подлага на такова изследване, но в столицата и на 15 януари получава  Удостоверение за психично здраве, №21, издадено на 15.02.20121 от д-р Цветеслава Иванова Гълъбова, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, УИН 2300009816, вещо лице по съдебна психиатрия, вкл. в списъка на съдебните лица на СГС. Заключението е, че: „Н. С. е психично здрава.“.

До този момент досъдебното производство не е приключило.

Afera.bg