Убий Гамизов!

Убийте Гамизов с камъни!

Ако може го застреляйте на площада. Ефектно, посред бял ден. Пратете му наемници, нахлузили маски на Бойко и на Първанов и после гледайте сеира на странния ни народ. Същият този народ, който днес ровичка – кой е тоя Гамизов, откъде се пръкна, ама как така ще служи на американците, абе, кой е тоя, че ще прецаква братушките, тоя ли е най-големият безстрашник, че ще напада месията ни бат Бойко – същият този народ, ако утре застрелят Гамизов, ще го направи герой.

И ще реве с крокодилски, но искрени сълзи, че в тая шибана страна убиват всички, които казват истината.

Те това сме ние. Българи.

Които обичат истината само, когато е изречена от “нашия” си човек. Българи, които сме готови да пратим на кладата всеки, който е казал онова, което душите ни крещят отдавна, но спотаени под юрганите, ние никога не изричаме.

Преди да убият Георги Стоев, въпреки че аналогията е абсурдна, надали повечето от онези, които впоследствие го провъзгласиха за герой, бяха прочели и един ред от хроникьора на мафията. Всички те обаче, заклеймиха държавата, правителството, цялата ни орисия и плакаха с човешки сълзи, че мутрата, решила да се пречисти, си е получила куршума заради това, че казва истината. Никой даже не питаше вече, това ли е всъщност истината. На българина му трябваше поредният убит харамия.

Ние сме царе да воюваме за паметта на убитите си войводи, но никога не ги опазваме живи.

Кажете ми едного българин, който да не е предаден от българин, пише Захари Стоянов.

“Народе” с четири въпросителни изхлипва Левски.

Омерзен, Ботев изригва “А вий, вий сте идиоти”.

И какво от това?

Всички те, които са обичали преди всичко и първо България са били предадени от българи. Същите българи, чиито поколения по-късно ще се кълнат в светостта на предадените.

Гамизов няма нищо общо с това. На пръв поглед обаче.

Без значение кой е той, има ли или няма образование, “дървен философ” ли е, или агент на което и да разузнаване, той просто каза нещата такива, каквито са. И които не са изненада за никого, който следи политическите процеси в страната изкъсо.

Ама защо го казал точно сега, ама кой го бил активирал, кой в крайна сметка му плаща охраната и защо – се изтрепаха да “разследват” мощните медии, чиято задачка обикновено е такава – поръчково да издигнат някой в небесата, и още по-поръчково да го сринат в земята.

В цялата суматоха от услужливо ровене около личността на Стефан Гамизов трябваше да се получи най-същественото – да се забрави всъщност какво точно е искал да каже. В крякането на историци – подлоги на Бойко Борисов и придворни на президента журналисти, трябваше да изгубим нишката – за истината, която ни бе хвърлена в лицето точно от Гамизов.

Той изрече нещата такива, каквито и ние ги знаем. Или поне се досещаме, че са такива. Повечето от нас си ги говорят на маса, тихичко сред колегите, че да не вземе някой да чуе, и никой не излиза, и не търси начин, въпреки всичко гласът му да се чуе.

Защо тогава искаме да убием Гамизов?

Ами защото ни бръкна дълбоко в комплекса – че все някой друг, вместо нас прави точно това, което винаги сме искали, но никога не сме посмели да сторим.

Не познавам Стефан Гамизов. Не играя с него в някакъв отбор, но от опит знам, че когато човек каже истината в прав текст и уцели десятката, първи скачат като ужилени онези, които си ударил право в челото. И понеже те са мощни и властта е в тях, цялата машина се задейства срещу теб докато в един момент не можеш да се познаеш – такъв образ ти е създаден, че ако нямаш здрава психика, трябва директно да се гръмнеш.

Пропагандната машина, платена от огромните пари на олигархията може да смачка всекиго. Могат да те изкарат всякакъв, само и само да омаловажат думите ти, просто защото, не куршумите, а точно думите ти са уцелили тези политически чудовища право в междуочието.

Страховитата истерия, в която изпаднаха президента Първанов и Бойко Борисов, тръгвайки на персонална война срещу един гражданин в лицето на Стефан Гамизов показа, че очевидно имат от какво да се притесняват.

Но ни вади очите и още един извод – че е страшно за всеки от нас, който си позволи да им препречи интересите.

Никакво значение няма кой е Гамизов.

Важното е, че онова, което изрече е истина.

Напълно нормално е да се правят анализи и коментари на взаимовръзките между него и кръгове от властта, да се анализира и кога, и защо появата му стана шумна именно в този момент, но у нас това не се прави толерантно и коректно.

Ние винаги сме на принципа “Осанна” и “Разпни го”.

Така че, убий Гамизов!

Така за поред път генетичната ни вина към всички останали убити ще бъде подхранена за пореден път – те са героите, защото казаха истината.

А ние, ревейки, просто броим труповете.

И тук не става дума за физически убийства, а затова, че с позорното си мълчание и безразличие към мръсната властова машина, която се опитва да ни убеди, че всеки различен истиннен глас е фалшив, убиваме първо душите си.

А после онзи, пък и най-големия Мунчо, който вместо нас е дръзнал да каже, че царят не само е гол, ами и е мърляв.

Веселина Томова