ПРАТИХМЕ ВИ ДА РЕЖЕТЕ ГЛАВИТЕ НА ЛАМЯТА, ВИЕ И СЕРВИРАХТЕ СОЕВО ЛАТЕ И СЕГА РЕВЕТЕ, ЧЕ НАРОДЪТ ТРЯБВАЛО ДА ВИ БРАНИ. МАЛКИ, ЖАЛКИ, СМЕШНИЦИ, МАФИЯТА ВИ СДЪВКА И ВИ ИЗПЛЮ. ЕМИ, НЕ, СЕГА НЕ Е УДОБНО. КЪСНО Е!

Спомен от лятото на нашия наивен протест, когато вярвахме, че промяната е възможна. После дойдоха сглобките, “ГЕРБ е само маркетингов враг”, а Христо Иванов ми писа във Вайбър: защото сами не можем да направим нищо, без ГЕРБ не става.

Още си пазя тениската с Тулупа в панделата…  Дъщеря ми Леа, която е вече на 10 я ползваше за нощничка… Да ни напомня за енергията, за споделената жажда за справедливост, за надеждата.

Сега гледам Бимбалов плаче на площада, че сме били излезли от чакалнята на диктатурата и вече сме вътре. В самата диктатура. А пред него едни млади градски хора вдигнали ръце под формата на сърце.

Добре бе, пичове, тоя филм нали го гледахме вече. Обаче като оставим сантименталностите някой трябва да свърши работата. Тези, които пратихме да борят мафията после й писаха: “Ехо, сега удобно ли е?”, а тя отговори: “Зв.” 

Няма да стане със сърчица, мили градски котета. Трябват хора, които да режат, да чегъртат и да изхвърлят боклука. Писах го още преди години. Не съм спряла да го пиша. Пратихме ви да режете главите на ламята, вие й сервирахте соево лате и сега ревете, че народът трябвало да ви брани. Малки, жалки, смешници, мафията ви сдъвка и ви изплю отново на площада. Еми, не, сега не е удобно. Късно е!

Ирина Асиова – Диамант