Летният театър, копторите, “24 часа” и хранилките

Вчера от местната притурка на “24 часа” ми се обадиха за да ми кажат, че имало възмутени граждани, които се жалвали как така аз съм стопанисвал снек-бара пред Летния театър в Морската градина. И не само това – възмутените граждани били направо потресени, че там свирел оркестър “тип- чалга”. Така и не разбрах кои и колко са тези разтревожени варненци, но днес в притурката на “24 часа” се появи подобаваща по големина статия, с която трябваше да се внуши, че съм извършил страховита злоупотреба с власт.

Тази публикация от сто метра мирише на поръчка, но аз не се сърдя на репортерите от вестника, защото и те са на хранилка при някой.

Искам обаче да попитам – откога “24 часа” стана приемна на възмутените граждани? И защо осем години назад във времето изобщо не откри нито един възмутен такъв за да напише и два реда кой, как и в какво състояние държеше същия този снек-бар?!

Има ли нещо нередно в това, че аз като бизнесмен, занимаващ се с ресторантьорство и хотелиерство, съм взел един снек-бар и го работя? Или може би не трябва да взимам снек-бар, а рушвети като общински съветник?!

Защо осем години, когато същият този снек-бар се държеше от едни и същи хора, особено близки на вип-общинари, приличаше на коптор и в него не бе вложен нито един лев, будната съвест на “24 часа” не се обади?

Днес, пространството пред Летния театър в Морската градина е оформено великолепно, благодарение и със съдействието на кмета на Варна, и нямаше да откажа на репортерите на “24 часа” да направят репортаж, ако бяха поискали да влязат с мен в кочината, наречена “снек-бар”, която заварих – пълен с мухъл, хлебарки и смрад.

Да, взех да стопанисвам този прословут снек-бар, който избоде очите на възмутените граждани, и го заварих с изтръгната инсталация и във вид, в който няма как да си представя каква стока и как се е съхранявала, и продавала на хората. Вложих много пари и създадох място, което, смея да кажа, стана прекрасно за радост на останалите невъзмутени граждани.

Що се отнася до оркестъра – той е на Ибро Лолов и всеки, който посети мястото пред Летния театър може безплатно да се наслади на виртуозната музика. Там се свирят евъргрийни, руски и цигански романси, и музиката няма нищо общо с чалгата. Изумително е, че същият този вестник само преди дни излезе със статия колко виртуозен бил оркестъра на Ибро Лолов, а кметът на Варна лично ме поздрави за добрия избор на музикално оформление на снек-бара.

Аз разбирам репортерите от “24 часа” – че всичко струва пари, но справедливо е да отидете на място и да видите с очите си кое е добро и лошо, и тогава надали ще се предоверите на възмутените граждани.

А ако целта е просто да ме наплюете, свикнал съм. Всичко това вече се прави от години и схемата е една и съща, режисирана от определени печално известни среди във Варна.

Е, не можеш да бъдеш угоден всекиму.

Каня варненци и гостите на морската столица да се насладят наистина на великолепието на това, което се сътвори пред Летния театър. А ако не харесат музиката на Ибро Лолов, то на 100 метра по-надолу е алеята на чалгата.

За която досега във “24 часа” не се е обадил нито един възмутен гражданин.

Ваш

Веселин Данов