Делото “Епщайн”- нагледен пример за родната корупция в общините

Тримата общински съветници ще отговарят пред съда за подкуп и търговия с влияние, а Епщайн и за участие в организирана престъпна група. Документирано е как се купуват гласовете в общинския съвет и колко струва гласът им за приемане на дадено решение с мнозинство.

Скандалът гръмна на 10 юни т.г., когато рекетьорите общинари бяха задържани с белязани пари. След близо 5 месеца зад решетките Тодор Петров и Николай Станчев сключиха споразумения с прокуратурата, като признаха участието си в организираната престъпна група. Те получиха по 2 г. затвор условно с 4-годишен изпитателен срок. Съдът отхвърли само споразумението с тартора Виктор Епщайн като “неморално”.

Сега Петров и Станчев ще се изправят пред Темида по останалите обвинения за подкуп и търговия с влияние като длъжностни лица. Епщайн напусна общинския съвет, като съпредседател на група “Развитие”, след задържането му в ареста. Неговите сподвижници бяха изгонени от Общинската избирателна комисия преди дни, заради 3 поредни отсъствия от сесии, натрупани в ареста.

Схемата на алъш-вериша с гласове на общински съветници е проста, става ясно от обвинителния акт. Първо се набелязва жертва по внесените докладни записки в комисиите. Някой от членовете и засича къде може да мине рекета и открива молителя по документа. Лично или чрез общи познати жертвата се уговаря да плати, ако иска неговата работа да стане, като парите се разпределят сред съмишлениците в местния парламент, които да подкрепят искането на сесия. В конкретния случай по делото “Епщайн” съветникът от “Атака” Тодор Петров издирва бизнесмена Пламен Илиев и действа заедно с колегата си от Народняшката земеделска партия “Никола Петков” Николай Станчев.

“Решавай бързо, 15 000 евро не са пари, но мога да изчакам”, казал тартора Епщайн, след като двамата колеги уредили среща с жертвата на рекета Пламен Илиев. В обработката му се включили и Тодор Петров и Николай Станчев. Бизнесменът започнал да се дърпа и сумата била свалена на 15 000 лв., но веднага и в брой, за да могат да се раздадат парите, ден преди гласуването. Епщайн бил готов и да подпише запис на заповед като гаранция и да върне парите, ако работата не стане.

Досега е нямало таквиз издънки”, отсича Николай Станчев. Той и Петров обещали на Илиев да му дадат и разпечатка кой как е гласувал и ако има по-малко от 30 съветници, да му възстановят разликата в исканата сума. Никой от тримата изнудвачи не е допускал, че Пламен Илиев бил на срещата с включен касетофон и записал целия този разговор, както и всичките им обаждания на мобилния му телефон. Бизнесменът подал жалба в полицията, а на другия ден записал още няколко пъти Петров и Станчев, докато се разбират кога да дойдат за парите. Преди да им даде събраните 5400 евро и 70 лв. – (равностойни на 10 631,32 лв.), двамата пак успокоили Илиев, че всичко е уредено.

“Това не го правим за първи или втори път”, гарантирал Николай Станчев. След минути той и съучастникът му били задържани, а след тях в ареста бил вкаран и Епщайн. “Като длъжностни лица обвиняемите са поискали парите, чрез изнудване и злоупотреба със служебното положение”, категорична е прокуратурата. Макар, че записите не са доказателства пред съда, те са улеснили разследването. Виктор Епщайн е в затвора от 9 септември т.г. и излежава 2-годишна присъда, след като призна вината си за тежка катастрофа с две жертви, предизвикана с личния му "Мерцедес" на магистралата край Варна .

Николай Каламов в. "Труд"