ГЕРБ и сънят от 1997-а

Непротивоконституционствувателствувайте. Това е най-дългата дума в българския език. Състои се от 39 букви. По една случайност и депутатите от СДС, които преди 17 години лежаха пред парламента, бяха 39 на брой. Под шатрата, край шадравана Сидеров носталгира обилно по „града на истината” и по антиконституционните емоции, които тресяха 39-тимата герои. Там държи речи на воля, никой не го прекъсва и произвежда такова неизбродимо количество вулгарност, ненавист и цинизъм, че надминава и най-плодовитите форумни псувачи, от чиито постинги се точат лиги, слюнки, слуз и други телесни течности.

Единствената разлика между него и псувачите е, че той поне говори лично, а не се крие дързостно зад анонимността. Което не му пречи при всяко словоизлияние да нарушава средно между 3 и 5 конституционни принципа. За това свое фриволно и безнаказано газене през лехата с конституционния лук Сидеров разчита на латентната ксенофобия, напластена в общественото съзнание.

В същото време ГЕРБ бленува по снега от януари 1997-а, цинизмът е извън репертоара на партията и на нейните двама лидери, което не пречи на ГЕРБ също да противоконституционствувателствува. И докато Сидеров залага на първосигнални заклинания като „Първанов даде властта на убиеца на Левски”, от което следва, че Доган лично е осъдил и обесил Апостола, то ГЕРБ залага на поразителната институционална и конституционна безграмотност сред народонаселението.

Преди няколко дни ГЕРБ призова президента:
„Да започне консултации с партиите от тройната коалиция, парламентарната и извънпарламентарната опозиция за предсрочно прекратяване мандата на 40-то НС и изработване на програмата и приоритети, по които да работи назначения от него служебен кабинет в законоустановения срок.
Да издаде указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет с ясна и краткосрочна програма.
Да насрочи извънредни парламентарни избори през есента на 2008 година”.
Това са точки 4, 5 и 7 от 17-те стъпки на ГЕРБ „за връщане доверието на европейските институции към България”.

Звучи красиво, дори опияняващо за непросветените. Но няма нищо общо с основния закон на Републиката.
Президентът свиква избори за Народно събрание, когато има решение на Народното събрание (чл. 98, т.1). Президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, когато нито една парламентарна група (или коалиция) в новоизбраното Народно събрание не може да състави правителство (чл. 99, ал.6), или когато правителството е подало оставка, или на правителството му е гласуван вот на недоверие и отново нито една от парламентарните групи (или коалиции) не може да състави правителство (чл. 99 и чл. 111).

Във всички останали случаи държавният глава не може нито да прекрати мандата на парламента, когато му хрумне; нито да издаде указ, с който да прекрати мандата на правителството, каквито и възражения да има към него; нито да назначи служебен кабинет, дори и да му се иска; нито да насрочи извънредни парламентарни избори. Президентът такива правомощия няма.
Правителството (без значение дали и кой го харесва или не) току-що получи вот на доверие, не е подало оставка и няма въртележка за избиране на нов кабинет. На всичкото отгоре не е януари 1997-а, банките на гърмят, заплатите не са по 3 долара, навън е плюс 40 градуса по Целзий, а не минус 20, на барикадите няма жива душа, пък то и барикади няма, понеже всичко живо е по близки и далечни морета.

Чудя се дали ГЕРБ не знае и вероятно дори не подозира какво пише в Конституцията, или знае, но провокира нарочно, съзнателно и умишлено. Или просто го е ударила дамла поради жегата.
Ако ГЕРБ не знае какво пише в конституцията, това означава:
1. Че тези предложения на ГЕРБ са израз на въпиещо невежество, както благосклонно допусна президентът и прати гербистите на ограмотителни курсове;
2. Че ГЕРБ възнамерява да управлява някой ден от висотата на своето величествено незнание;
3. Че ГЕРБ приема собственото си незнание като политическа привилегия, бонус някакъв или просто PR.

Ако ГЕРБ знае какво пише в Конституцията, това означава:
1. Че ГЕРБ съзнателно и популистки спекулира с масовата безпросветност;
2. Че ГЕРБ възнамерява да използва и насърчава тази безпросветност, за да манипулира ако не цялото общество, то поне собствените си симпатизанти;
3. Че ГЕРБ абсолютно съзнателно произвежда провокация срещу Конституцията, държава и президента;
4. Че интригантства на гърба на Конституцията;
5. Че нарушава Конституцията умишлено и целенасочено;
6. Че ще нарушава Конституцията и когато (ако) управлява някой ден.

Вместо да отидат да четат на сенчица, гербистите се обидиха, че президентът коментирал (ах, нахал!) техните конституционни познания и даже го поканиха да се сборят на конституционния тепих. После го обвиниха в национална безотговорност поради нежеланието му да скочи в широко отворения антиконституционен капан. После се докачиха, че Първанов не приел протегнатата приятелска ръка и тъй си останал човек на БСП. И най-сетне признаха, че били знаели, че президентът нямал такива правомощия, ама рекли да пробват. Също като Юруков, който пък рече, че се бил пошегувал, когато призова гражданството да не плаща данъци, което също е нарушение на конституцията. Едните пробвали, другият се пошегувал.

Разбирам, че търпението на ГЕРБ пресъхва в жегата и чезне като вода в пясък. Разбирам ужаса на ГЕРБ, да не би тяхната бъдеща власт да се изпари като мираж, като дивно видение, танцуващо над пресния асфалт. Разбирам, че много им се ще да върнат времето и пак да сме януари-февруари 1997-а. Разбирам, че страшно искат президентът да им свърши черната работа. И за чест, и слава на ГЕРБ да опозори и себе си, и държавата.

Може да не понасяш това правителство. Може да ти е писнало от Сергей, от Ахмед, от Симеон, от тоя министър, от другия министър, от БСП, ДПС, НДСВ – заедно и поотделно. Може страстно да желаеш да се изметат от политическия терен, че да ти отворят жизнено пространство. Може да жадуваш ти лично да ги хванеш за яките и да изметеш с тях площада пред Народното събрание. Това е нормално. Това е разбираемо. Това е политиката. Такава е политическата игра. Но тази игра си има правила. И тези правила са записани в Конституцията. А Конституцията не е кварталната кръчма.

Велислава Дърева

“Всеки ден”