Ген. Тодор Бояджиев: Агджа говори под диктовка
По темата Али Агджа ще разговаряме с генерала от резерва Тодор Бояджиев – първият главен секретар на МВР след 10 ноември. Той е бил също зам.-началник на разузнаването от 1981 до 1990 г., а също така президент и създател на Асоциацията „български евроатлантически разузнавателен форум".
– Нека започнем в началото с кратко припомняне на основната линия на събитията след атентата срещу Папа Йоан Павел Втори през 1981 г., реакцията на българските власти по българската следа и случая Али Агджа.
– Случаят е широко известен, имаше твърде много информация, но тъй като вас ви слушат и много млади хора, които не са съвременници на събитията, си заслужава да се припомнят основните няколко момента. Но преди това ще си позволя да направя един кратък коментар по интервюто, което току що изслушахме. Има поне едно нещо, което искам да коментирам. Той казва „Агджа ще каже това, което иска", което не е точно, защото Агджа от самото начало говори под диктовка.
– Т.е. това, което му наредят?
– Да, това, което му наредят. Българската следа не я измисли Агджа, тя му беше внушена. Така че и сега, през тези две седмици преди да започне да дава публични пресконференции, аз не знам неговите ментори, които го съветват чрез адвокатите му, а може би и пряко, каква линия на поведение ще му внушат и какво той ще следва. Лично аз смятам, че българската следа няма да е приоритетна. Самият Агджа разбира, че това е информация, която оттук нататък няма да го храни. Това е стара новина, от ’81 колко години вече минаха. Така че сигурно ще извади някакъв нов заек от ръкава си. Но да припомним случая:На 13 май 1981 г. в 17.19 ч. на площад „Св. Павел" турският терорист Мехмет Али Агджа произвежда няколко изстрела, ранява Папата, слава Богу успяват да го спасят, очевидно не е смъртоносно. Има един интересен момент около датата – защо папа Йоан Павел Втори смяташе дълбоко, с цялото си сърце, че го е спасила Девата от Фатима, или Дева Мария, но от Фатима. Поради това, че на същата дата 13 май в началото на XX в. – според всичко, което се е писало и пише до ден днешен, тя се е явила на 3 деца и е предрекла 3 световни събития – Първата световна война, Втората световна война и опит за убийство на римокатолическия папа. Това съвпадение очевидно кара Йоан Павел Втори да смята, че тя е неговия ангел хранител, че тя е спасила живота му. Агджа е арестуван моментално. Тук има още един интересен момент – в короната на Девата от Фатима е вграден третият куршум, който е изстрелян и попада в тялото на Папата. Този куршум никога не е бил подлаган на балистична експертиза. Двата куршума – да, за тях е доказано, че са от пистолета на Агджа.
– Защо?
– Папата не е разрешил. Вадят го от тялото му, смятат, че това е нещо свято, че това е послание и т.н. и го вграждат в короната на иконата. Така или иначе обаче това дава повод днес някои да развиват хипотезата, която аз също не бих отхвърлил на 100%, че е имало изстрел от друг пистолет. Както и да е… Арестуват го моментално. Много бързо римското следствие провежда следствие и още през юни, два месеца след атентата, Агджа е осъден на доживотен затвор. И при първото следствие, и при произнасяне на присъдата, която остава и затова той при второто дело е призован като свидетел, Агджа твърди, че е действал еднолично, че няма никакви съучастници и привежда две интересни доказателства. 1979 г., когато бяха от турския затвор след убийството на Абди Ипекчи, той до „Милиет" праща писмо, което е публикувано във вестника тогава, и две години пред атентата той отправя заплаха, че ще убие Папата. При обиска в хотел „Иза" в Рима, където той е отседнал последните дни преди атентата, също намират дневник на Агджа за последните дни преди атентата и там също той казва, че ще стреля срещу Папата в знак на протест срещу ООН и западния империализъм, но отново дава да се разбере, че действа сам. През октомври 1981 г., минали са 6-7 месеца, Агджа заявява пред зам. генералния прокурор на Италия, че иска да направи нови разкрития. Това слага началото на второ следствие, на което съдията Мартела е ръководител. Тук има също един много важен момент, който ме кара да твърдя, че той не говори само по собствена инициатива. В края на декември 1981 г. с разрешение на Мартела, Сгджа е посетен в затвора от двама представители на италианските разузнавателни и специални служби. Това са господата Петручели и Бонагура. Те не са призовани никога, от тях не са взимани сведения какво са правили и какво са говорили. Но се знае, че при тази среща те предлагат на Агджа, ако той направи „признания", ще получи третиране като разкаял се терорист, което дава право на помилване, съкращаване на доживотната присъда и т.н. На практика година и половина след атентата и 11 месеца след започване на второто разследване Агджа за първи път признава българско съучастничество и назовава тримата български граждани – ражда се българската следа, това става много по-късно от самия атентат. Има много доказателства, че Агджа е готвен. Той по време на процеса, при който вече Мартела го е призовал като свидетел, описва апартамента на Сергей Антонов, в който твърди, че е бил, а се оказва, че той описва огледалния образ на апартамента на Антонов – съседен апартамент, в който живее сътрудник на италианските разузнавателни служби.
-Т.е. описан му е?
– Описан му е, даже може би е воден да го види на място. Но той го описва именно такъв, какъвто му е показан, а при Антонов кухнята е в противоположна посока, банята също е в противоположна посока и т.н., но тези неща така или иначе не са взети под внимание, ражда се българската следа. Тук се появяват Клеър Стърлинг и Марвин Калб, президентът на ЦРУ в Гърция Пол Хенци, които разшумяват тази следа. И още едно име ще добавя тук, защото то е на българин, който и днес е доста популярен в българските медийни среди – това е Дими Паница, който по времето на разпространението на българската следа е главен редактор на „Рийдърс Дайджест" за Европа, а именно в „Рийдърс Дайджест" започва развитието на българската следа от Клеър Стърлинг. Дими Паница днес раздава златни писалки за разследваща журналистика на български журналисти, а той има участие в съчиняване на това.
– Кога е първата българска реакция за опровергаване на тази теза, че българските тайни служби под диктовката на КГБ имат роля в… Кога след второто разследване, спомняте ли си хронологично кога е реакцията?
– Мога да ви кажа и по дати и с цифри. На 25 ноември 1982 г. съдия-следователят Мартела за първи път обвинява българите и издава заповед за арест. На 9 декември, две седмици по-късно след този акт, в Главно следствено управление на Република България е образувано предварително производство и е открито следствено дело номер 179 от 1982 г. Българското следствие две седмици след обвиненията и след заповедите за арест на български граждани се задейства, започва самостоятелно следствие. Следствието се развива много активно, то се води по два члена от Наказателния кодекс на България – чл. 98, ал.2 – може би днес не е точно този, но тогава този член е за подбуждане към враждебни действия срещу България, делото е срещу Агджа, и чл. 286 – за наклеветяване пред съдебни органи на българските граждани Сергей Антонов, Айвазов и Жельо Василев. През 1985 г. делото е внесено в Главна прокуратура с обвинително заключение за предаване на българския съд на Агджа за клеветата му. Главната прокуратура е съставила обвинителен акт, но делото не влиза в съда поради отсъствието на Агджа. Само една цифра, която може да покаже колко сериозна работа е свършена – има 127 тома и 31 тома приложения. Също трябва да се отбележи, че това става и със съдействие на италианската прокуратура. Италианската прокуратура дава част от показанията на Агджа, които са приложени към делото. 1991 г., след промените, делото се вади от архив и е възобновено. Обърнати са наопаки архивите на МВР, на българското политическо разузнаване, българското военно разузнаване – никакви доказателства не са намерени и отново по една промяна в Наказателния кодекс, поради изтичане на някакъв срок, без да е влязло в съда, делото отново отива в архив. Така че в момента делото е в архив.
– Искам да Ви попитам за някои спорни акценти около цялата афера с Агджа и лансирането на тази версия за българската следа. Много често се твърди, че всъщност американското разузнаване – ЦРУ, е подхвърлило тази версия на Агджа. Да припомним, че цялото това нещо се разиграва по време на Студената война. Тогава по всякакъв начин двете страни са се опитвали да се дискредитират една друга. Има ли логика в това американците да желаят да прехвърлят тази вина на България и съответно на Москва?
-За да не съм голословен, защото сигурно веднага ще се намерят хора, които да ме обвинят, че аз искам отново в една определена светлина да трактувам делото, ще цитирам американец – старши анализатор на ЦРУ Мелвин Гудман – името е познато на някои. Мелвин Гудман е човекът, на който е възложено да направи първия анализ по атентата срещу Папата. Анализът на Гудман е категоричен, че няма българска следа. Връщат му го обратно. По това време директор на ЦРУ е Кейси – той е съавторът на президента за Империята на злото, той е дълбоко убеден, че зад всички злини в света седи Съветският съюз и неговите сателити. Не харесват този анализ, връщат го повторно. Правейки втори анализ, Гудман отново заявява „Няма българско участие", след което го отстраняват от анализа. Робърт Гейтс, който е зам.-директор на ЦРУ, но отговаря по анализа, назначава 3 жени да направят нов анализ и той диктува резултатите от анализа.
– Какво става с Мелвин Гудман, след като е върнат анализът?
– Ще цитирам само няколко неща, които той е заявил пред камера, не пред мен. Той е един интересен момент. През 1991 г., аз все още бях главен секретар на МВР, нямах възможност да се изявявам и като журналист, на домашния ми факс пристигнаха 5 страници – едно към едно запис на показанията на Мелвин Гудман пред сенатската комисия по разузнаването, която разглежда кандидатурата на Гейтс за директор на ЦРУ. В тези показания Мелвин Гудман директно заявява /и това е документирано/, че няма такова нещо като българска следа, че българската следа е измислена в ЦРУ, не атентата срещу Папата – тук не мога да отправям обвинения. Не мисля, че ЦРУ стои зад организацията, други са силите. Но ЦРУ седи зад фабрикуването на българската следа и след това по различни пътища тя стига до главата на Агджа и се разработва в детайли. През 1986 г. Мелвин Гудман напуска ЦРУ, подава мотивирана оставка. Цитирам от оставката му: „Причина – политизиране на разузнаването срещу Съветския съюз, достигнало върха си при директора на ЦРУ Уилям Кейси и неговия заместник по въпросите на разузнаването и анализа Робърт Гейтс".
-Той подава оставка именно заради този случай, така ли?
-Той подава оставка именно заради този случай и след като разказва как е правил двата анализа, как те са му върнати и т.н., той отново заявява: „През 1985 г. от България, от треторазряден непроверен източник от военното разузнаване, а не политическото разузнаване или КГБ, постъпиха сведения, че България е съпричастна към убийството. И оперативният отдел, който получи информацията, реши, че тя е невярна и не я даде за анализ. Кейси, който се изявяваше като оперативен работник, четеше информациите от резидентурата, видя тази информация и реши, че това е димящият пистолет, че това е доказателството". И продължава по-нататък: „Той самият реагира пред Робърт Гейтс, възразява срещу този анализ. Размахах копието от анализа и казах, че това е въпрос на честност, на почтеност, на интегритет. Не може да вземете една измислица от абсолютно непроверен и съмнителен източник и да правите заключения. Точно същото се случи и по-късно с твърденията за оръжия за масово поразяване в Ирак, което беше причината за началото на военните действия".
– Смятате ли, че тази тенденция в американското разузнаване – да се злоупотребява с оперативната информация на разузнавателните служби и да се използва за политически цели чрез манипулиране, може да я отправим и за днешно време.
– Аз не само, че ще кажа, че може, а и ще я разширя. Това не е нещо специфично за американското разузнаване. Това е вярно за много други държави. Какво се случи в Англия – разузнаването подава информация за наличие за средства за масово унищожение в Ирак, Блеър я дава на американците и тя става повод за военни действия.
-Да спомена, че все още има разследване за Иракската война.
-Точно така.
– Г-н Блеър беше изслушан от специално създадената комисия. Мисля, че премиерът Гордън Браун също ще бъде изслушан.
-Сигурно. Искам да кажа, че разузнаванията, не само американското… по принцип, в тази професионална сфера има две много сериозни заболявания, които се проявяват и може да намерите следите им навсякъде. Едното е пожелателно мислене. Мислене през мисълта на политиците. Да се направи нещо, което ще се хареса на политиците, да не сте вестоносецът, когото убиват, защото казва истината. Така че, това е едната болест. И я има навсякъде – има я и в българско, и в руско, и в американско разузнаване и т.н. Втората болест е политизиране на разузнаването. Когато по политическа поръчка, то стига до определени изводи и то е по същество почти същото, за което говорих. И третото, което много често се случва – разузнаването, даже и обективно, даже и предоставяйки съвсем конкретни и обективни факти, това не означава, че на базата само на тях се вземат политическите решения. Много пъти то е пренебрегнато. ЦРУ определено беше против бомбардировките на Югославия, но те се осъществиха. ЦРУ имаше своя визия за Косово, никой не ги послуша. Горе-долу същото се случи и за Ирак, където отново военното разузнаване беше това, което наложи военните действия, а не ЦРУ. Така че тези неща са изкривявания.
-За съжаление.
-Аз винаги съм казвал: „Разузнаването е остър инструмент, като скалпел. С него добрият хирург прави животоспасяващи операции. Ако попадне в ръце на убиец то се превръща в средство за убийство". Така че не бива да бием само самара и да казваме – разузнаването е виновно. Защото над него седят тези, които взимат политическите решения.
-Точно така. Искам да Ви попитам – какво впечатление имате, след като Агджа излезе от затвора тази седмица, обяви се за месия.
-Това не е за първи път. Той го е правил и друг път. Агджа търси нови реализации, нови сензации, които ще приковат вниманието, които ще донесат хонорари. Лично аз смятам и той направи анонс за това. В последното писмо, което изпрати, говори за нова американска империя, говори Бин Ладен и Хитлер в една група и т.н. Агджа ще направи опит да се прероди от осъществен, но разкаял се терорист в антитерорист. И тука някой може да реши да го използва. Може да реши, че едни тези развити от Агджа – мюсюлманина, който се е отказал и от Исляма уж, могат да се използват в пропагандна цел в мюсюлманския свят. Едва ли ще хванат дикиш в Европа и отворените умове. Така че не бих се изненадал, ако Агджа опита сега да се прероди в един говорител на антитероризма и да хвърли въдицата към великата сила САЩ „Вие трябва да сте империя". С други думи, аз съм тука, ако платите, съм готов.
–Чел съм, много се пише за тази стандартна версия, че когато се извършва един атентат на толкова високо равнище, каквото е покушението срещу Папата, обикновено физическият убиец никога не остава жив. В случая, Агджа излежа присъдата си и доживя да излезе от затвора.
-Сега, между другото, някои от хората, които отхвърлят българско участие или руско участие, това го използват също като аргумент, че ако бяха заангажирани разузнаванията на КГБ и българското разузнаване нито Папата щеше да е жив, нито Агджа щеше да е жив. Обикновено в такива случаи винаги има човек, който ликвидира този, който може да почне да говори в една или друга насока. Затова версията, че Орал Челик и сега не бива да се забравя, въпреки че той вече мисля не е между живите. Но така или иначе, там е имало втори човек. Каква е била задачата му – дали да ликвидира Агджа, дали да стреля срещу Папата, за да се осъществи атентата е трудно да се каже.
-Тъй като напреднахме с времето, последен въпрос. Каква е оценката Ви за реакцията Ви, или по-скоро за липсата на реакция тази седмица от официалните български власти на освобождаването на Агджа? Нито дума не чухме от политически представители.
-Лично аз мисля, че това е правилна линия. На какво да реагират българските власти? Агджа е помилван 2006 година от италианския президент. Доизлежал присъдата си. Чист пред турското законодателство, пускат го на свобода. Реакция трябва да има, ако Агджа започва да хвърля хули срещу България отново. И за момента това трябва да моментът, в който българската Прокуратура отново да се самосезира, много по-активно, отколкото по-рано, да извади нещата от архив, но при наличие на нови данни за клевети на Агджа.
-Очаквате ли той да говори отново против България?
-Той няма начин да не говори, но няма това да е според мен акцента. Другаде ще сложи акцента, защото заради това…За западните медии това е всяко чудо за три дни. Няма да му плащат дълго. Така че той ще се опита с нещо друго да привлече вниманието. Тука искам само една скоба да отворя, дали не говорим за неща, които са обърната страница и са в миналото? Ще спомена само, че през ноември във Франция излезе книга на съдия-следователя Брюгиер, в която той отново вади българската следа и това щеше да бъде така, само достатъчно да го погледне с пренебрежение, но работата е там, че Брюгиер е този, който пред комисията „Митрохин" на Италианския парламент даде показания, че има българска следа. Комисията „Митрохин" излезе със заключение, че има българска следа. Съдията Импозимато с това решение отиде в Полша и в момента, в Полша е отворено следствено дело към Агджа от техния Институт за национална памет – еквивалента на нашата комисия за отваряне на досиетата, за да изясняват българското участие в това нещо. Така че въпросът не е останал в архивите. Въпросът продължава да е актуален. Ако не е Агджа има други, които отново го поставят и отново го поставят.
–Или докато поне самият Мехмед Али Агджа е все още жив ще остане тази тема?
-Така че според мен, ще се наложи да има официална позиция и на българските власти. Тя се чувства. Все пак, обществената телевизия – БНТ е на бюджет.
-Излъчихме и филма.
-Излъчихме. Днес ще бъде излъчен филма на Канал+ на Румяна Угърчинска, маса интервюта. Реакция на медийната среда има и това е хубаво.
БНР, Неделя 150