Всички се осраха, но лошото е, че свикнахме със миризмата

ЦСКА, ЦСКА, този път Томов яко се осра!

Не, че съм голям специалист по футбол, но ми се струва, че цялата работа в скандала с ЦСКА повече мирише на политика, отколкото на футбол. Въпросът е в коя политическа футборна врата са головете.

Като се замисли човек обаче, стига до вечния български въпрос – къде ли и кой ли не се осра у нас. Отварям вестниците и чета заглавия: “Някой сви 21 декера в центъра на столицата”, “Закон на Тачева бил срам и позор”, “Повечето политици и бизнесмени се лекували на Четвърти километър”.

Вярно е, че са нервозни и все повече министри, заместник-министри, политици и депутати прибягват до психиатри. Добре, ама кой ги избра тези хора във властта? Не сме ли всички ние – тези, които отдавна сме минали през Четвъртия километър и не живеем ли всички в една страна на абсурдите? Защо тогава се сърдим, че нас лудите, ни управляват още по-луди?!

В скандала с ЦСКА основният въпрос е кой даде футболния отбор на Александър Томов и защо. Дали да прави футбол, или имидж покрай клуба и да лапа здраво от “Кремиковци”?

Нима държавата чак сега се усети, че “Кремиковци” е хранилка за купища партии, политици и бизнесмени през всичките тези години на прехода. Нима не беше ясно, че в “Кремиковци”  винаги са работили условно казано две фирми. Едната, която когато и предложат метал го приема с подскоци от радост, но когато отидеш после да си вземеш парите от фирмата се установява, че съвсем различна фирма трябва да ти плати, а тя по стара българска традиция, няма пари да го направи. Не беше ли световноизвестна практика, че трябва да се дадат огромни рушвети за да си вземеш от “Кремиковци” това, което всъщност фирмата ти дължи?

Но, спри сърце. Нека се върнем на политиката. От няколко дни се тръби, че изборите в Сандански щели да бъдат опорочени от т.нар. схема “Сандък паша”. Така е, спор няма, но този процес от вчера ли е? И какво толкова се дивим, като от години това е практиката на изборите в България. С една разлика – че досега се купуваха само цигански гласове, а днес вече се купуват всички. И българските гласове също са на пазара.

На серигята са, защото тези, които се лекуват на Четвърти километър докараха дотам огромна част от населението, че последния му пристан е глада и мизерията. И българите стигнаха до заключението, че им е абсолютно все едно кой ще дойде на власт и за кого ще гласуват. По-добре да вземат някой лев, че да си подсладят горчивия залък, когато гледат в изборния ден кой от всичките маскари е взел е властта.

Българският народ дори не роптае. Той си знае – българинът винаги го е управлявал Оня от Четвърти километър, а ако не е бил от тях, то задължително в един момент ще долази до въпросния километър.

Европа изхвърля ЦСКА, грее огромно заглавие на местник. Не е ли време обаче да прочетем заглавие: “Европа изхвърля България”? Не е ли време вместо да четем, че фенове вдигат бунт, да прочетем уводни заглавия по вестниците: “Българи вдигат бунт”?

Време е, но надали това ще се случи.

Някой бил свил 21 декара в центъра на столицата. Това вече стана практика, но пука ли му някого за това? Обърна ли внимание някой, че във Варна се открива изложение на най-модерните яхти в света и, че българи вече спокойно си напазаруваха яхти от по 1,2 и дори 9 милиона евро?

Попита ли ги тези хора някой откъде имат тези пари? Не, естествено. Защото и тези, които трябва да ги попитат – и те са си купили яхти и апетитни имоти за десетки милиони.

Нас пита ли ни някой, когато превърнаха Златни пясъци в колония на софийски олигарси и международни, и български бандити, които дори с цялото си нахалство поискаха курорта да се превърне в отделно кметство. Днес чета, че във всеки град трябвало да има шериф. Аз предлагам Златни пясъци да стане един град, в който да си живеят и управляват свръхбогатите, да си назначат местен шериф и съдия, и ако някой се осмели да припари до техния рай и да наруши спокойствието им, да лежи в местния затвор. За тази цел може да използват хотел “Интернационал”, например.

Та като заговорих за насиране, скъпи братя и сестри, всички, които бяха в управлението на страната, не се ли осраха?

Лошото е, че май свикнахме с миризмата.

Веселин Данов

В.”Народно дело”