БЪРЗА СМЪРТ
Телевизионното интервю е в сериозен упадък – не става дума за крякането на крак, осигуряващо на телевизиите пълнежът за новинарските емисии, който твърде често е чист боклук – затова, за да изглежда донейде по-приемливо, преди години го оприличих на случаен секс с непознат в парка.
Сега имам предвид продукцията на разговорния жанр, който е
най-представителният за всяка телевизия. И тъкмо там много рядко срещаме нещо, което да не забравим веднага. Дори да са успели да примамят някоя сериозна фигура, резултатът най-често не е по-приличен от този в споменатата среща в парка.
А най-жалкото е, че и когато – по изключение – успяват да измъкнат нещо важно от събеседниците си, телевизионните водещи не си правят труда да го запазят за Времето. Единици са онези, които са наясно с ползата от това, защото притежават здрав инстинкт за самосъхранение – звучи превзето, но си е точно така, останалите само се трепят да увеличат празнините в общата ни Памет.
Сещам се за Мира Добрева и Люба Пашова, които през последните години издадоха книги с интервютата си и така те оцеляха от безгрижната разпуснатост на телевизиите към собствената им продукция – те сякаш не съзнават какво притежават, изцяло са обсебени от нуждите на деня, а колкото по-усърдно слугинуваш, толкова повече губиш далновидността си.
Има и друго: все по-малко остават личностите, които са безспорни първенци на духа, които са естествени властелини на публиката. Трябва да се задоволяваме с хорица, които сляпата случайност е изблъскала на сцената.
Люба издаде две книги с подбрани интервюта, общо 60, от популярната си рубрика „Извън играта“ и така им осигури допълнителен живот във времето. Скоро след това и тя остана „извън играта“ – нещо неизбежно за по-кадърните хора от телевизионния занаят. Могат да ти вземат предаването или направо да те разкарат, но това е без значение, ако си посмял да съхраниш усилията си в една или няколко книги.
Мира също успя да се пребори със Забравата, която е прокобата на нашия занаят, като издаде два сборника с изповедите на столетници – едно мъдро четиво, което ни помага да разберем по-добре Живота.
И в двата случая телевизията не успя да наложи капризите си – най-противния от които е нагона й да се самозаличава, тя сякаш няма достатъчно доверие в себе, сякаш е в плен на някакъв необясним мазохизъм, който я кара да не съхранява собствените си постижения/открития и да ги запокитва обратно в небитието.
Сещам се обаче и за Даниела Тренчева – поредицата „Ничия земя“, която от доста години вече тя поддържа, заедно с режисьора Русакиев, е удивителен източник за познание за „другия“ Живот и за неговите герои. Изповедите им почти без изключение са съвършено естествени, те безспорно са много впечатляващи, особено на фона на тоталната разпуснатост, която властва в днешните телевизии.
В крайна сметка, тези изповеди дават една честна, макар и понякога смущаваща представа за „другия“ Български Живот – и ни карат да размишляваме, коя е всъщност „ничията земя“.
Но, за да бъдат почтени към собствения си успех, авторите на поредицата трябва да се погрижат и за нейния книжовен живот, за да бъдат съхранени и по достойнство осмислени уникалните човешки истории, които ни представят от години.
Тъй или иначе, малцина обаче се нагърбват с ролята на Пазители на Паметта.
В замяна, често срещаме хвалби за интервюта, от които няма и следа, авторите им трогателно разказват, какви знаменитости са интервюирали, само дето и една дума не е съхранена от тях – и така ги превръщат в непознатите от парка, където се вихри случайния секс.
Изповедите на героите им отдавна са забравени – а не са редки и случаите, в които не са представлявали нищо повече от чопленето на кожичката край възпален нокът.
Захвърлени нейде в архивите на телевизията и практически напълно забравени, дори сполучливите предавания не могат да бъдат осмислени, пък и никой няма желание да го прави.
Така я карат, без никакъв интерес към чуждия опит или постижения, те пък са особено дразнещи за тях. Всеки започва от начало, поне така си мислят наивниците. Калоянчев и Мутафова, например, неведнъж са казвали, че им е омръзнало да отговарят на едни и същи въпроси – сякаш за първи път ги виждат. Правят телевизия – а сякаш изобщо не са гледали телевизия.
В крайна сметка, бързата смърт дори на успешните предавания в разговорния жанр се оказва изгодна за мнозина.
Такива са времената – скоро всичко ще започва от заранта и ще приключва с края на деня – в това ще се превърне уж непобедимият Живот. Никой няма да си прави труда да схване по-издълбоко отминалия ден или очакванията си от идващия ден, Миналото и Бъдещето ще са някакъв излишен товар. Постепенно същата нелепа участ ще има и телевизията.
И разговорният жанр вече започва да изглежда за някои като ненужен в ерата на монологистите от Мрежата. Но майсторските попадения в него още дълго ще се съпротивяват.
Издавайте си сами книгите – не чакайте подаяния, не се стискайте – казвам го на кадърните хора от телевизиите.
А Владо Пенев/актьорът няма никакви шансове пред Гебрев.
Това пък е оръжейният търговец, който оцеля, когато някоя от руските спецслужби се опита да го ликвидира с прословутия новичок – вероятно са използвали негодна партида от тази смъртоносна отрова.
Или пък са прибягнали към любимия си номер – да ти прочетат присъдата, но да я изпълнят, когато им кефне. По-изгодно е да си имаш работа с уплашен до смърт оръжеен търговец, отколкото с мъртъв търговец.
Гебрев обаче нямаше вид на уплашен – и преди няколко дни изстреля, в
„На фокус с Лора Крумова“, една истинска сензация – и ние научихме, че турците имали 500-хилядна армия, украинците разполагали с 800–хилядна, а ние сме се облажили със също толкова руснаци, маскирани тук като собственици на апартаменти – според Гебрев поне 800 хиляди апартамента на наша територия са собственост на руснаци, дори само по един човек да ги обитава, сметката излиза.
Превзети сме без бой – това искаше да каже човекът, може би под въздействието и на някакви остатъци от новичока в него.
А Владо Пенев, пак в същото предаване, размишляваше за Смъртта – отдавна не бях чувал толкова мъдри слова по телевизията.
Всъщност, и Гебрев говореше за Смъртта, макар и не толкова логично.
Сега познайте, кое интервю има по-голям шанс да бъде съхранено.
Кеворк Кеворкян
