Анелия Цветкова: Искам да забравя ареста, мъжете с автомати и страшните им погледи
Тя е зодия Стрелец, родена е през 1966 г. в Перник. Преди година и половина става административен ръководител на административния съд в морската столица. На 17 юли т.г. Държавната агенция "Национална сигурност" и Софийската градска прокуратура проведоха акция по задържането й. Тогава се разбра, че е започнала по сигнал на страна по дело, което е гледала Цветкова. А зад акцията стои бизнесменът Стефан Стефанов – бившият приятел на съдийката.
Анелия Цветкова вече е готова да разговаря с хората. Но както често се случва в живота, и тя избра чрез кого да сподели чувствата си. След няколко уговорки успяхме да покажем, че нямаме намерение да взимаме страна по делото. Защото нито сме разследващ орган, нито пък сме съд. И спазваме свещеното правило, че всеки е невинен до доказване на противното. А в конкретния случай стана ясно, че доказателствата срещу нея са противоречиви.
Единствено пред „Народно дело“ Анелия Цветкова си позволи да разкрие тайни, от които много хора треперят. Уверявам ви, че тази жена не изпитва страх да ги направи публични, но не и преди да е приключило делото. Личи и по красивите очи, в които се чете болка, но и решимост да се бори. Тя е наясно с това колко много хора в момента потъркват доволно ръце, но все още вярва в доброто. Защото когато си бил шеф на административния съд, е нормално освен поддръжници да имаш и неприятели.
За огромен наш късмет бивш.jpg)
ият председател на административния съд ни кани в дома си. Предварително се разбирам с нея да си поговорим „по женски“. Не защото съм феминистки настроена. А за това, че от първия момент, в който започнах да събирам детайлите около случката с така наречения подкуп в размер на 10 000 лв., който уж съдия Цветкова прибрала в чантата, бях наясно със себе си. И не ми бе необходимо да чакам официалните изявления. Спя спокойно, защото никога не я нарекох „подкупната“. Имах много съмнения, които по време на разговора се оказаха истина. Но освен отговорите на въпросите, които сега публикуваме, има и такива, които ще запазим за по-късно.
Иначе Анелия Цветкова ме посреща в уютен хол. Обстановката говори, че домакинята е с разностранни интереси. Освен красивите мебели в дома на Цветкова има и фитнес уреди. Необходими, за да се преодолее дискомфортът на доброволния арест, който тя си е наложила.
– Г-жо Цветкова, кажете какво Ви се случи на 17 юли?
– Това, което ми се случи, още не мога да го осъзная. Беше прекалено изненадващо за мен. И се чувствам много зле в момента. Най-тежко ми е това, което моите близки бяха принудени да преживеят. Защото те го изживяват изключително тежко. Синът ми Александър имаше рожден ден миналата седмица. Не бях на себе си и не помня как е минало тържеството. Детето изживя невероятен стрес. Всъщност това е и най-тежкото за мен. Все пак аз съм голям човек и мисля, че ще се оправя, но за двама тийнейджъри е много трудно в такава ситуация. Синът ми и племенницата бяха останали сами в един момент тук.
– Има ли нещо хубаво, което ще запомните от този период?
– Много се притеснявах от това, че ще се видя със сина ми. Не знаех каква ще е неговата реакция, когато ме пуснат под гаранция. Защото дотогава той само беше чувал, беше ме гледал по телевизията. Но той беше изключително добре настроен. И каза, че не вярва на тези неща.
– Това е най-силното признание, което една майка може да получи. Означава, че така сте възпитали сина си, че да Ви вярва. Но явно е много лесно един човек да бъде смазан. Чувствате ли се обидена на някого?
– Действително се оказва, че е много лесно и става за секунди. Но не съм обидена. Показната акция много ме изплаши. Задържането беше ужасно. Посред бял ден маскирани хора, които нахлуват с автомати. Много е страшно. Още не мога да преживея стреса. Когато си затворя очите, си представям страшните им погледи. За момента не излизам от апартамента си. Вече няколко седмици съм тук. Тоест откак съм се върнала от София. Не ми е комфортно да се появя на улицата. Това не знам кога ще го преодолея. Но наистина замислям да напусна града. Трудно ми е обаче с децата. Те все пак ходят на училище и в момента ми е трудно да взема това решение. Аз все пак трябва да започна и да работя някъде, защото нямам средства в момента.
– Въпреки изнесеното по медиите и акцията на ДАНС хората около Вас и Вашите близки като че ли не се поддадоха. Лично аз съм разговаряла с доста Ваши познати. И всички единодушно заявяваха, че са с Вас и не вярват, че сте корумпирана. Даже и хора, които са Ви били подчинени и е нормално да злобеят в такъв момент, твърдяха, че според тях това е чиста проба инсценировка с цел да Ви премахнат от шефското място.
– Много се радвам, че тези хора останаха на същото мнение, което и преди имаха за мен. Те с нетърпение чакаха да се видят с мен. Подкрепата, която намирам от приятелите си, е невероятно силна и това е едно от нещата, което, освен децата, ме държат по някакъв начин в що-годе добро емоционално състояние. Повече от това за момента не може да се иска. Научих, че те са търсили телефона ми чрез адвокатите. Хубавото е, че никой от тях не се е усъмнил в мен. Грам съмнение нямаше у тях. Напротив, всички казваха – вярваме в теб, това е невъзможно да се случи. Това е недопустимо… Наистина много се радвам, че след всичко онова, което бе показано и чуто, те останаха хора.
– Сега покрай наказателното дело може би много хора ще започнат да Ви търсят, за да натрупат дивиденти. И в нашата редакция позвъниха, представиха се за адвокати и казваха, че искат да Ви защитават. А после се оказа, че Вие не сте ги наемали и дори не сте разговаряли с тях за бъдещи граждански искове, които те смятали да заведат.
– И на мен ми звънят. И в момента искат да ме защитават. Смятам, че това не е от желание да си правят пиар кампания и да печелят клиенти и слава, а просто защото искат да помагат. Хубавото е, че срещнах много човещина. В този момент наистина това е неоценимо.
– Трудни ли бяха делата от обществен интерес и най-вече изборните?
– Натискът, който ми бе оказан тогава, бе невероятен. Оставяме броенето на бюлетините. Предаването, съхраняването на чувалите бе някакъв ад. Ходих там и в събота, и в неделя. Носих чували. И заплахи получавах. Но мен това не ме плаши, аз съм свикнала.
– А мислите ли, че партиите, които нямаха шанс да влязат в Общинския съвет, не трябваше да водят безсмислени дела и да протакат още повече работата?
– Всеки от тях се бореше за 1 или два мандата. За да обжалват, те са имали интерес. Действително за съда бе много трудно да се справят с всички тези жалби. Най-активни бяха тези, на които не им стигаха мандатите. Но съм много доволна, че се произнесохме бързо. Първоначално вещите лица казаха, че ще им трябват около 5 – 6 месеца, но успяхме да го направим за около две седмици. Което е страхотен успех.
– Искате ли да кажете нещо на колегите си сега?
– Искам да продължат да работят, да не се чувстват предадени от мен и излъгани. Да не ги е срам. Просто да се чувстват достойни.
Нели Кирчева
В. “Народно дело”
За плановете на Анелия Цветкова, заплахите и отношенията със Стефан Стефанов четете утре.