Я, стига с тези лицемерни сълзи и сополи!

Със същата мерзка ръчичка ли да бъда солидарна? С онази „боркиня” и „журналистка на истината” ли, която ме подписа под статия, пълна с отвратителни гнусотии, че детето на кмета на Варна не било от него? С такава журналистика ли да бъда „солидарна”?

С чорбаджията на същата тази безскрупулна „журналистка” ли да бъда сэлидарна, който часове преди да излезе същата лъжа, която трябваше да олайняви името ми, директно в очите ми каза, че „от „Галерия” ми се оплакаха, че нещо нервничат, заради теб!”? И още по-директно ми се скърцаше със зъби, защото „все ще намерят нещо и за теб да те атакуват”.

За каква солидарност става дума?

Лицемерна, такава, каквато винаги се демонстрира, когато нещо подобно се случи в гилдията ли?

Да стисна ръката на хора, които брой след брой плюха и писаха безумия срещу всеки, който не им харесваше?

И каква е разликата между „активното мероприятие”, врътнато върху името ми от това, което се случва? Дали ще убиеш едно дете с думи, или ще гръмне взрив, който те обслужва, кое е по-страшното?

Не вярвам на хора, които могат да лъжат и да измислят гнусотии и в същото време да ми обясняват как вестника им бил „политически” и „рупор на истината”.

Лицемерните сълзи и сополи някой друг да ги лее.

Аз ще си ги спестя.

Веселина Томова