Я, ДА МИ СЕ ПОСТВАТЕ ОТ ГЛАВАТА…
Сълзи, гювечи, наполовина изпити бутилки и разгологъзени фотоси са естетическия и стереотипен пълнеж на Фейсбук. Замислен, като стилен обмен на информация, напоследък сайтът заприличва на кухненски плот или варел, в които изпъква основната човешка и духовна симптоматика. Досега не съм виждал някой да си постне изпражненията, но това- сигурен съм- просто не им е хрумнало. Никой не поства и пътуванията си на село, нито ,когато слиза в мазето зимъс да вади компоти или овчо с лой. Никой не поства как седи в градския транспорт, а всички се надуват снимани до чуждо Ламборгини.
Пълният онлайн хаос , изваден директно от душите и ежедневието на нашенци никога не е имал по –мащабна трибуна. Там се случват мечти и събития, които твърде много напомнят на и измерват дълбочината на сънародническия ни нрав по принцип.
Много сме яки онлайн, много сме наперени, много сме курназ и колим и бесим по български , ако ни се удаде възможност. А възможност за изброените – Фейсбус дава неограничено. Това е същият онзи ентусиазъм, който би трябвало да ни превърне в милионери, в преуспели джентълмени и дами със стил и който е похабен от висене и постване. Харесваме страници с модно съдържание а постваме маратонките на брат си. Изопнали джуки , поставили ръка на кръста се изсмиваме на света по някакъв балкански и нереден начин а бекгрунда са печка на дърва и въглища с кюнци, плетено ковьорче на една кука, ъглова спалня и кушетка в кухнята. Храните им- като лицата им- мазни, лоести и сиви. Тавичките, в които са ги пекли досами постването- обгорели и мрачни, сякаш са преживели Холокоста. И какъв е този необясним брак между мозъчни проблясъци за напредък и никакво движение в тази посока…
Какъв е този Парис Хилтън и Ким Кардашиян стил на позиране и дори гардеробно имитиране, а съучастници са ни кухненски перденца с къдрички, сервиз от чашки Нутела, сватбените чаши на родителите ти и тюлените им аксесоари с бонбони Детска радост вътре… Не мога да кажа дори, че е смешно. Не мога да го нарека тъжно. Нямам думи. Нямам обем на мисълта, който да обхване тази всеобща гравитация, която държи народа в панелките му и рисува с детски боички имагинерно бъдеще и балансира върху латентни мечтателни проблясъци. Струва ми се нещо, като да искаш да свириш на китара, но да си свалил струните и и да потропваш върху дървения и торс, което можеш да правиш и на кухненския плот.
Сгрешен природен код или „много си ми е добре” са причините за кухненското поведение на нашенци? Или е част от непукизма на Мис Крокодил с демонстрации на цици или пък „позволението” да си правим каквото искаме пък да става,каквото ще. Постването не отмина и гей обществото или поне онази част от него, която настоятелно държи да бъде видяна, демонстрирана, ПАРАДирана.
Като зная , че богатството на Природата е в нейната пъстрота, не отричам правото на избор и обществено поведение. Но гейовете са като русите, като ватманите или просто ,като всяка малко по-отличителна общност. Защо им е точно тази форма на изява, с боядисани в жълто задници, с една неискрена тържественост в погледа, с едно победоносно , напомнящо комсомолския жар настроение, което всъщност е пораженческо. Защото никой, който се чувства добре в кожата си, няма да тръгне на парад, който така или иначе досега не е имал нито точни послания, нито ако е имало са били убедителни. Пъстра седмица беше , драги ми читателю, но то и един миш маш е също така пъстър. Благодаря.
Евгени Минчев,
специално за в-к Супер 19