« Върни се назад Публикувано на 05.05.2008 / 18:17

Що е то “агфлация”, или как ни прецакаха с високи цени на храните

В икономиката се появи нов термин – “агфлация”. Новата дума означава рязък ръст на цените на аграрната продукция.

В речта на икономистите се появи нов термин – “агфлация”, който означава рязък ръст на цените на аграрната продукция. Сега се опитват да го въведат във всекидневна употреба: в частност той се е появил в отчета на известната компания Goldman Sachs. В него отбелязват, че високите темпове на агфлация били фиксирани преди две години. Според мнението на Goldman Sachs, глобалният дисбаланс между търсенето и предлагането се поддържа от два фактора: използването на агросуровини за производството на биотопливо и изменението на порциона на жителите от развиващите се страни, които са започнали да консумират повече месо. Само в Китай цените на свинското месо са нараснали с 58 процента за година, съобщава Lenta.ru

Главният "макросюрприз" на 2008 година е ускоряването на световната инфлация, а не забавянето на ръста на икономиката, пишат аналитиците на Merrill Lynch в последния си обзор. В Gоldman Sachs за нападналото целия свят явление са измислили нов термин: "агфлация" – ръст на цените на аграрната продукция.

Ръстът на агфлацията е започнал преди две години, отбелязват аналитиците на Goldman Sachs. Индексът на цените на продоволствието, използван от Goldman Sachs, през миналата година е показал ръст 41 % срещу 28 % през 2006 година. За януари – февруари 2008 година той е нараснал вече с 8,5 %.

Време е да се свиква със скъпата храна

Експертите уверяват, че всичко започва от млякото и млечните продукти. Те са убедени, че такава напрегната ситуация на немския пазар на млякото не е имало от около 40 години: търсенето толкова превишава предлагането, че производителите се възползвали от изтичането на дългосрочните споразумения в отрасъла, за да настоят за рязкото увеличаване на изкупните цени. След тях тръгнали в настъпление животновъдните ферми и хлебозаводите, след което вълната от заявки за предстоящи повишавания на цените заляла практически цялата хранителна промишленост на Германия.

Такъв плисък на агфлация беше неочакван именно за немците. През последните две десетилетия продоволствието там поевтиняваше. В резултат средното ниво на цените на хранителните продукти се оказа едно от най-ниските в Западна Европа: ФРГ по този показател е на пето място сред 15-те “стари” членове на Евросъюза.

Относителната евтиния на храната в Германия се обясняваше не толкова с високата производителност на местните фермери, колкото с жестоката конкуренция в търговията на дребно, където действат едновременно няколко мощни мрежи от прекупвачи. Безспорен лидер сред тях е търговския концерн Aldi, собствениците на който – братята Карл и Тео Албрехт – отдавна вече възглавяват списъка на най-богатите немци. Решението на този гигант да вдигне в началото на септември 2007 г. цените на около 50 продукта станало знаково събитие за цялата търговия.

Какво е подтикнало нагоре цените

Глобалният дисбаланс между търсенето и предлагането – причина за скока на продоволствените цени – се поддържа от два източника, пише Goldman Sachs: използването на агросуровини за производство на биотопливо и изменението на порциона на жителите на развиващите се страни, все повече консумиращи месо. Въпреки, че в Китай цените на свинското за миналата година са нараснали с 58 %, купувачите всяка сутрин се нареждат на опашките за месо, споделя наблюденията си германският ежеседмичник Der Spiegel.

Обстоятелствата, принудили Aldi да си поразвали репутацията на “магазин икономична класа”, са безпрецедентни. Главният аргумент е стремителният ръст на световните цени на селскостопански суровини. В качеството на друга, но по-скоро второстепенна причина неизменно се споменава поскъпването на енергията и горивото. Статистическото ведомство на ФРГ подкрепя тези аргументи със сухи цифри. Една от най-впечатляващите: цените на едро на зърното, на семената и на фуража – на основите за болшинството селскостопански производства – за година – от септември 2006 до септември 2007 – са нараснали в Германия с 62,9 процента.

Защо? Експертите са единодушни: защото в слаборазвитите до този момент страни от Азия, Африка и Латинска Америка, главно в Китай и Индия, в хода на бурния икономически подем рязко е нараснало търсенето на селскостопански суровини и на хранителните продукти. Че какво общо имат тук китайците, ще се изуми потребителят, когато млякото поскъпва в близкия селския магазин? В Германия за това не питат – в страната, която е световен шампион по експорт и където от световната икономическа конюнктура зависи доходът на по-голямата част от семействата, за глобализацията само са чували.

Като цяло е напълно закономерно страната, вече няколко години изпитваща хроничен глад за промишлени суровини, сега да е усетила апетит и за селскостопански суровини. Небивалият подем не е могъл да доведе до повишаване на благополучието в бедния преди Китай, където порциона на милионите още съвсем неотдавна представляваше същата тази христоматийна “шепа ориз”.

Дълго време източник на ниска световна инфлация беше китайският пазар на труда, отбелязва Merrill Linch: производствените разноски за единица продукция в Китай се понижаваше с 4,5 % на година чак до 2004 година, евтиният китайски експорт поддържаше световните цени на ниско ниво. По оценките на ФРС, евтината китайската работна сила способстваше за понижаването на инфлацията в САЩ на 1 процентен пункт.

Но ресурсът на евтина работна сила е почти изчерпан: разходите за труд в Китай през 2005 година са нараснали с 1,5 %, през 2006 година – с 2,9 %, а през 2008 година, отчитайки укрепването на юана по отношение на долара, е достигната вече двузначна цифра. Заплатите в Китай растат, останали са само 50 милиона нископлатени работници, пише Merrill Linch. И този ресурс ще бъде изчерпан по-бързо, отколкото изглежда, – през 2009 – 2010 година – предупреждава Инвестбанк.

Влиянието на агфлацията върху развиващите се страни е по-голямо, отколкото върху развитите, отбелязва Goldman Sachs. В страните от Латинска Америка през миналата година цените са нараснали с 6,2 %, от тях 3 % се падат на продоволствените цени; в страните на Азия делът на продоволствието е 2,2 % в общата инфлация от 4,7 %.

В Китай нивото на ръста на цените на продоволствието в общият индекс на потребителските цени представлява 89 %, докато в страните от еврозоната той е 35 %, са изчислили в Goldman Sachs . В Русия, Чили, Бразилия това ниво е над половината.

Аналогична е ситуацията и в Индия.

И какво да се чудим? Когато хората започват да имат пари, те подобряват преди всичко своето хранене. Например, започват регулярно да включват в менюто си месо. Но за да се “отгледа” килограм месо, са необходими 10 и повече кг зърнени храни или фуражи. А ако си спомним, че в Поднебесната населението е около 1,3 милиарда, а в Индия – около 1,2 милиарда, става очевидно: на нашата планета скачкообразно се е увеличило количеството не толкова на жителите, колкото на платежоспособните консуматори и това не е можело да не наруши сформирания баланс на търсенето и предлагането на пазара за хранителни стоки.

Що се касае непосредствено до млякото, то в Китай през 2007 г на пълни обороти се проведе кампания по неговата популяризация. В частност, мляко са започнали безплатно да раздават в училищата. “Аз имам мечта, – заяви миналата година премиерът на Държавния съвет на КНР Уен Цзябао, – да осигуря на всеки китаец, преди всичко на децата, половин литър мляко на ден”. Претворявайки в живота този лозунг, Китай само за изминалата година е увеличил импорта на млечен прах и на млечни продукти с 25 процента.

Безумието с биодизела

Разбира се немските експерти и медиите са далеч от това, да обясняват агфлацията изключително с “китайския фактор”. Ситуацията, безусловно, са усилили грешките в аграрната политика на ЕС, която в течение на две и половина десетилетия е била насочена към това, да се опазва Европа не от дефицита, а от свръхпроизводството на продукти за хранене, при това, преди всичко, именно на мляко и масло. Възникналата в резултат на това свръхсложна бюрократична система от квоти, субсидии и наказателни санкции не може да бъде отменена в един миг и даже не може да бъде коригирана. Така че обединенията на немските фермери и на различните предприемачески организации не бързат на обвиняват Брюксел.

За това пък, те много твърдо критикуват Берлин за неговото увлечение по биогоривото. Така, Федералният съюз на сладкарската промишленост, обявявайки неминуемото повишаване на цените за печене на сладки през следващата година, обвини правителството в едностранна поддръжка на производителите на възобновяеми източници на енергия, поради което сега за много фермери е по-изгодно да отглеждат не продоволствие, а суровини за биодизели. За съответните култури в Германия са отредени вече 17 процента от селскостопанските площи. Да се сложи край на “това безумие с биодизела” неотдавна публично настоя изпълнителният директор на Института за международни екологични изследвания на Хамбург, професор Михаел Браунгарт. Той далеч не е единственият, който счита, че “селскостопанските имоти не са подходящи за производство на енергоносители” в условията на стремителен ръст на търсенето на продоволствия.

Биотопливото е престъпление против човечеството?

Специалният докладчик на ООН по правата върху продоволствието Жан Зиглер заявява, че преходът на селскостопанските производители към биотопливото – това е престъпление против човечеството. Според мнението на представителя на ООН, в резултат милиони хора ще се окажат под чертата на бедността.

Какво следва?

Светът е попаднал в "колело на нещастието", рисуват перспективите аналитиците от HSBC: бързият ръст на развиващите се икономики води към ръст на цените на нефта, продоволствието и метала; ръстът на цените на тези стоки съкращава покупателната способност в страните на развития свят; съкращаването на търсенето поражда в страните рецесии, в резултат ФРС и други централни банки са принудени да отиват на понижаване на процентните ставки. Приспособяването към долара не позволява на развиващите се страни да укрепват своите валути, провоцирайки нов кръг от повишаване на цените на суровините.

През тази година ще започне нов етап на ръста на световната инфлация, прогнозира HSBC: като цяло в света нейният ръст ще състави 3,6 % (срещу 2,8 % за 2007 година), в развиващите се страни – 6,6 % (5,5 % – 2007 г). Merrill Linch повишава прогнозата за световната инфлация от 3,4 % до 4,2 %. От 10 индикатори, влияещи върху ръста на инфлацията, седем вече "кипват", пишат аналитиците от Merrill Linch.

Нарастващото търсене от страна на развиващите се пазари държи в напрежение цените на суровините и продоволствието. Очакваше се, че поне ръстът на паричното предложение който се ускори през последните две години, ще се забави заради кредитната криза в САЩ – но това за сега не се е случило, отбелязва Merrill Linch. Административното потискане на инфлацията в ред развиващи се страни (държавен контрол над цените, забрана на експорта, импорта) води до нерационално разпределение на ресурсите, което удря и по развитите страни и в крайна сметка още повече подгрява ръста на цените.

Как го правят в Русия?

Кое е общото между слънчогледовото масло и цимента? И едното и другото при желание може да бъде обявено за социално значима стока и техните цени да бъдат замразени. При това без какъвто и да било административен апломб. Гражданите предприемачи доброволно поемат върху себе си завишени задължения. През изминалата седмица съзнателност проявиха производителите на минерални торове: те се договориха да понижат цените с 1 – 5,6 % и да се придържат към тях до 1 юни – по времето на сеитбената кампания. Това, разбира се, е съвпадение, че решението беше взето тъкмо когато в правителството започнаха да обсъждат въвеждането на експортно мито за минералните торове (зад граница се изпращат 80 % от продукцията на този сектор).

Началото на президентството на Дмитрий Медведев може да съвпадне с поредния скок на цените на хранителните стоки (агфлацията) и в Русия, от което най-много ще пострадат най-необезпечените слоеве на населението. До ново поскъпване на продуктите за хранене заплашва да доведе реализацията на мерки, изговорени от правителствените чиновници, предава NEWSru.com.

Министерството за борба с инфлацията се преориентира от забранителни мерки (ограничения за износ на продоволствени стоки) към стимулиращи. Според думите на заместник министър Андрей Клепач, едно от нововъведенията ще бъдат инструментите за стимулиране на спестяванията на населението . Това ще бъде също толкова неефективна мярка, предполагат от "Ведомости". Защото ключовите фактори, влияещи върху ръста на цените, са други: световната тенденция към поскъпване на хранителните продукти и горивата, притокът на капитал в страната, ръстът на разходите и ниското ниво на конкуренцията в икономиката.

Министерството на икономическото развитие не вижда необходимост от продължаване на споразумението за замразяването на цените на основните продукти за хранене след първи май, защото замразяването е престанало да е ефективно. По такъв начин, признато е, че да се пребори инфлацията с разбираеми за населението административни мерки не е възможно, както сочеха икономистите.

МИРТ (Министерството на икономическото развитие и търговията) предлага нова програма за противодействие на инфлацията в замяна на неефективното замразяване, а премиерът Зубков иска да ограничи импортът на месо.

Замразяването от самото начало се критикуваше от икономистите, в това число от вице-премиера Кудрин. Ръстът в края на миналата и началото на настоящата година, в това число на замразените групи стоки, също не оставяше варианти за тълкуване. Да напомним, че в списъка на "замразените продукти" са влезли "социалните"сортове пшеничен и ръжен хляб, мляко с масленост по-малка от 1,5 %, 1-нопроцентното кисело мляко, кокошите яйца и слънчогледовото олио. Само за първата половина на април яйцата са поскъпнали в страната с 2.4 %, слънчогледовото олио – с 2,3 %. Хлябът рязко е вдигнал цената си като цяло в ред региони още през март, скоковете там бяха толкова големи, че се наложи да се намесват местните власти, указват "НИ".

Само че трябва да се помни, че руската икономика, такава-онакава, но е пазарна. Замразените временно цени ще си наваксат после своето.

Отраслевите лобисти, обещавайки да не повишават своите цени, веднага изискват да се замразят разценките на доставчиците. Най-добрият начин да се борим с инфлацията е да се развива производстото и да се бият през ръцете монополите. През есента на миналата година във Великобритания най-големите търговски мрежи Asda, Safeway и J Sainsbury бяха глобени сък 116 милиона британски паунда за монополното повишаване на цените на млякото. Сюжетът е почти руски, но при нас ФАС и властта като цяло не успяха да докажат нито един заговор на потребителските пазари. За това и се налага да се ограничаваме с предписване на неразбираеми и малко какво решаващи споразумения.

В Съюза на потребителите на Русия посочват, че администрирането е довело до изместването на евтиния продуктов асортимент, доколкото по тази част производителите не са имали никакви задължения. А търговските мрежи, отзовали се на призива на държавата, лесно са покрили загубите си от продажбата на "евтини" продукти за сметка на вдигането на цените на "замразените". Така че общият инфлационен ефект от тази мярка явно не е бил от полза за потребителя. Накрая: рязко се е влошило качеството на "социалните" продукти, което е особено забележимо при хляба, който са започнали да пекат от брашно с ниско качество.

Отложеният ефект, по мнението на специалистите, все още предстои. Те очакват след първи май да започне нов етап на ръста на цените на хранителните продукти. Макар нито производителите, нито търговията, да не са загубили кой знае колко, те "ще си довземат тяхното" вече на законни основания.

За отбелязване е, че грижейки се за процъфтяването на своя бизнес руските играчи на пазара мислят преди всичко за развитието на своя собствен бренд, докато чужденците се грижат за това най-накрая. Съгласно анкетата, проведена от компанията Ernst&Young , 90 % от руските производители развиват собствени марки. Чуждестранните играчи на първо място поставят повишаването на ефективността на бизнеса.

Сред трите неблагоприятни фактора, препятстващи развитието на пазара специалистите отбелязват обострянето на конкуренцията, натискът на розничных мрежи и нестабилното законодателство.

Натискът на ритейла и е онзи фактор, който подтиква руските производители към създаване на собствени брендове. Сега в Русия делът на частните марки в розничных продажби на продукти за хранене и напитки средно е не повече от 1% от пазара. А най-големият им дял е в сегмента на сладкарските изделия и млечните продукти.

Що се касае нестабилното законодателство, то това е главното препятствие за чуждестранните инвестиции. Защото чужденците са готови да влагат пари в руския продуктов пазар и, преди всичко, в компании, оборотът на които приближава $ 100 милиона, а ежегодният приръст се задържа на ниво 20 – 40 %. В най-голяма степен това е справедливо за производителите на месна продукция, сладолед, снекове и бързи храни.

В Украйна през първото тримесечие инфлацията е надскочила годишната норма, съставлявайки 9,7 % при официална прогноза за цялата година от 9,6 %. За същия период на миналата година цените в Украйна са нараснали с 1,3 %. Както и в много страни, основният влог в рекордния ръст на индекса на цените в Украйна е внесло продоволствието: за януари – март то е поскъпнало с 5,8 %, а за последните 12 месеца – с 42,5 %. В началото на февруари на 2008 година премиер-министърът на Украйна Юлия Тимошенко заяви в едно от своите телевизионни интервю, че увеличение на инфлацията през тази година няма да има. Но през март ръстът на цените рязко се ускори, представлявайки 3,8 % срещу 2,7 % през февруари и 2,9 % през януари, съобщи Държавният комитет по статистиката на Украйна. През последните 12 месеца инфлацията състави 26,2 % (за сравнение : в Русия – 13,3 %).

В еврозоната потребителските цени за първото тримесечие са нараснали в годишно съотношение с 3,5 %, почти два пъти надвишавайки целевия ориентир на Европейската централна банка (2 %).

Така че, независимо от това, дали ще се прихване новомодната дума “агфлация”, самото това явление е на сериозно и за дълго. В това специалистите са твърдо убедени. Петер Брабек, глава на най-големия в света производител на продукти за хранене – швейцарския концерн Nestle, предсказва “повсеместен и дълготраен ръст на цените на продоволствието”. Ханс-Йохим Кербер, многогодишен председател на управлението на най-големия немски търговски концерн Metrо, призовава “да се настроим за живот в условията на ограничени суровинни ресурси”. А германският министър за защита на правата на потребителите, продоволствието и селското стопанство, Хорст Зеехофер, по принцип говори за “начало на нова епоха”. Епоха, когато делът на разходите за хранене в общия доход на семейството, който през ХХ век в развитите страни неуклонно се е понижавал, сега отново ще нараства.

По материали на чуждестранни медии

Поля Стаменова