Публикувано на 01.05.2021 / 9:15

ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ! КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА

Едно приятелско семейство били влюбени от ученическата скамейка и се оженили месец след завършването на гимназията, а след 6 месеца тя родила близнаци, когато била само на 18.

Дванадесет години по късно се появила и дъщерята…

Той бил предприемач, имал няколко фирми, които неотлъчно следвали принципите на почтеност и имали много клиенти. В онези години на възкръсване на капитали и ценности произвеждал благини за хората…

…..

Видях ги в „Александър Невски“ по време на литургията. Беше Великден. Уговорихме се да обядваме в близките дни.

По време на кафето той, някак си с усмивка при това, успя да ми каже колко е разочарован от непрекъснатия рекет на който е подложен и как не искат да му върнат данъка за добавена стойност и как умело го притискат разни субекти с бели якички, очевидно пратени от някого…

Не спестяваше критиките си на глас…

За 4-5 години беше чест „гост“ в някое и друго тв предаване – показваха го предимно като грешник…

….

Звънна неочаквано и помоли да обядваме семейно.

По време на този обяд разбрахме две новини:

– Тя е отново бременна. „На стари години“ казваше с изключителна топла усмивка, а той добавяше – въпреки, че всеки момент чакаме внуци от момчетата…

– Втората новина беше шокираща – напускаха България. Бяха обезверени. Разпродали цялата покъщнина. Всеки един спомен, стол, плевнята към селската къща и куп ненужни вещи. Останал един таван, който имал отделен нотариален акт и който приютил един очукан велосипед и стотина дискове с музика…

„Ти нали обичаш музиката, ето ти ключ от тавана, отиди и ги вземи….“

Не казаха къде заминават. И не искаха да кажат. Отрязаха пъпната връв с Отечеството…

– Някой ден ще се намерим, светът е малък…

…..

…..

Напразно го търсих в Лицевата Книга (както обичам да казвам на facebook), питах общи приятели, писах му мейл – уви – нито следа….

…..

И получих картичка преди две години. С три думи написани:

„Ще те намеря!“

…..

Беше отново Великден. Непознат номер от далечна земя разлюля тишината. Каза тихо „Здрасти“…

…..

Купили си къща в едно малко градче, почти село, на скалата, но с чудна гледка към морската шир, всъщност това не било море, а океан. Близнаците живеели далеч от тях, намерили си работа на един остров, дъщерята учела в Париж, имала си приятел, май и там сватба ще има, а те отглеждали близначки, да точно така, тя родила близначки (нали помните „На стари години!“).

Избрали това малко градче, почти село, защото имало училище в което идвали и от другите малки градчета (почти села) наоколо. Той се договорил с директора на училището и направил козметичен ремонт – сменил всичките 121 прозорци за негова сметка – сложил цветни дограми – бели, червени, жълти, зелени, каквито цветове се сетите – такива. Кметът бил изненадан, а всички били очаровани. Живеели тихо, скромно и се справяли с живота…

Един ден отишли при кмета с молба – дали може да им съдейства да осиновят дете – така и така били огромна фамилия, защо да не отгледат още едно. Процедурата не била лесна, но те не се отказали… Осем месеца по-късно в тяхното семейство дошло още едно тригодишно момче.

Първата вечер то заспало в ъгъла на стаята, а не на леглото, като се покрило с юргана, който трепел от неговите страхове…

След няколко дни пощальонът им връчил голям плик, вързан с конец и червен восъчен печат.

Президентът на Републиката им написал кратко писмо. На ръка, не на компютър. Така и така – благодаря Ви, че ще дадете семейство и живот на още едно самотно дете. Ваш … и подпис…

….

Всеки последен петък в градчето, дето приличало на село, местните рибари предлагали прясната риба, която изваждали същата сутрин. Съпругата на моя приятел винаги ходила на този рибен пазар. Седмицата след като осиновили детето тя пак била там, за да купи прясна риба. Избрала две риби, попитала колко струват, а рибарят казал – От днес Вие и Вашето семейство, уважаема мадам Р. няма да плащате за рибите – това е от нас с благодарност…

….

След малко повече от половин година звъннал телефонът на моя приятел. Кметът развълнуван му казал:

– Президентът обикаля страната. Звъннаха от кабинета му и попитаха дали имаш нещо против, ако утре се отбие и дойде да ви види?

….

На другия ден дошли две коли – ни повече ни по-малко – нямало кортеж, нямало охрана, не минал три пъти хеликоптер, нито пък предишната нощ асфалтирали централната улица – и в къщата на моите приятели дошъл Президентът на Републиката.

– Имате ли нужда от нещо? – това попитал той, а моят приятел, с присъщото си чувства за хумор, отговорил:

– Не, а Вие?

Всички се разсмели…

Не си направили снимка за спомен. Нито пък селфи. През цялото време момченцето седяло в скута на майка си и я стискало за ръката…

….

Пак е Великден.

Един българин, чужденец в собствената си страна, но свободен по дух и останал Човек, създал дом в близост до морската шир. В България оставил страховете и онази тиха ненавист към управниците и рекетьорите…

А един Президент сигурно си е извадил поуки от една случайна среща и е бил щастлив, че има поданици, които имат сърца, без значение каква е кръвта във вените им….

…..

Възкресявам този спомен и тази история защото вярвам, че кръвта вода не става!

Игор Марковски

Коментари 20 за
“ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ! КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА”

  1. Колко обикновено и простичко написано , а какво въздействие указва. Много съм впечатлен от истинската история и от стилът на писане. Продължавай да пишеш Марковски , бива те.

  2. Кръвта на ВСИЧКИ е червена…….Независимо какви са /руси, черни, жълти и т.нт./ и на какъв Бог се кланят……Важно е да бъдем Хора, с главно Х…….

  3. След.Руските плесници нашият-чуждият президент дори не отиде на едни тържества Априлското въстание

    1. Въстанието е Априлско, а не първомайско – стига с еврейските схеми като 8 март например !

    2. Ей нямате умора гърбухелски тролове, все президента ви виновен……Днес поне се засрамете, 12 години тормозите България, с по 50 000 души намаляваме на година, президента им виновен……ОТВРАТ герберска!

  4. До Непукист
    01.05.2021 в 10:22

    Приятелю, ние пак сме заедно в този сайт!
    Не бих напуснала България никога, каквото и да ми се случи! Познавам света, най-вече през литературата и обиколките си по Европа. След като сме се родили тук, има някаква причина! Всички познати, които напуснаха България, като се върнат, макар и за малко, изглеждат потиснати по странен начин. За съжаление само двама-трима ми казаха истината.

    Приятни празници и поздрави! Здраве и късмет!

  5. Родината – предадена и разпната,
    а разпващи с безбожното лихварство
    с набожни маски за Свястта открадната
    остават със успешното коварство.

    11,10 ч., 01.05.2021
    Велика събота
    София

    Тежка участ българска заради разпване на даруваната за спасението ни, вкл. да не ходим немили – недраги по света,
    днешна „Азбучност“, дарувана от Бога и похабена и отхвърлена от политици, станали възможни чрез нея.

    Разпната Азбучност
    Ответ – тълкуване „от“ Свети Кирил Философ

    Спасителя – по правило разпъваме
    с ужасната ответност на спасените;
    Спасителното – кара да ревнуваме –
    със силата чудесна – гняв за тленните.

    Спасителното – зов за настървение –
    засяга се наличната претенция,
    спасеното прегръща осквернение –
    утеха за засегната валенция.

    Спасителното – скок над правилата
    със правило от висшите селения –
    разпъвано с права на сатаната
    чрез ревността във негови владения,

    Спасителното следва правилата
    от Божиите Царствени решения,
    сасипващи света на сатаната –
    ревнивите и кални осквернения.

    Спасителното – Кръст на Светлината
    със рани от прободена живителност
    от невъзможното извайва чудесата –
    цветята на Иисусова творителност.

    19 ч., 11.02.2015
    София

    Да даде Господ Живителна милост за всяко Негово добро българско дете-Разпнат патриот и страдалец заради властници – безумци и предатели!

    Разпети петък

    Цъфтежът – причудливата възвестност
    за Божията милост и в Разпънатост,
    за да ликува Отческата Свет-свеност –
    над раните ликува Цвето – свързаност.

    Цветът е всемилуваща Възкресненост,
    Цветът е всепобедната висинност,
    защото той омива кално – бедственост
    с финеса на Агнеца – Небо – Син – ност.

    Вашингтон
    САЩ

  6. Отдавна не бях плакала. История на добри хора, надявам се и у нас да са останали. И талантливо написано! Благодаря!

    1. Прекрасно усещане за Доброто, мацка !
      Ако бяхме заедно, сигурно щях да ти предложа да заминем някъде далече и да си купим къща.
      Не са фантазии, а просто порив, може би инстинктивен.

  7. БРАВО!!!
    Животът на всеки от Нас може да е тих и щастлив стига да ги няма Душегубците ни!!!
    Monon lave!!!

  8. Много хубаво г-н Марковски, тук преди 1989 г. също така бяха нещата, но ние им се присмивахме.
    Сега, след новите най-висши ценности „поднесени“ от чужди и наши креатури, разбираме, защо в Ада няма дявол до българския казан.

  9. Сюжетът, описан от г-н Марковски е трогателен, защото показва на отчаяните и обезверени туземци, на какво са способни свободните българи, но акцентирайки на това, че тук, в България, Свободата е някъде дълбоко скрита, и то умишлено.
    Що се отнася до разните субекти с бели якички , с чанти и показалки в ръцете, и с пагони на раменете, именно ТЕ са причината българската Свобода да е скрита някъде.

  10. „Много съм доволен от напредъка на строителството на АМ „Струма“. Видях, че има добра организация“. Тези думи премиерът в оставка Бойко Борисов изрича на 15 април по време на дежурната инспекция.
    Едва 15 дни по-късно на новостроящия се участък на АМ „Струма“ край град Симитли се срути скат. Точно така, както и Борисов се сгромолясва.

  11. И дойде време българи да ни колят тъй както турчин не ни е клал.Не е време разделно,време е безпътно и мътно.

  12. Прекрасно-като завършек.И тъжво-защото тези пресвестни хора са напуснали родната земя почти прокудени.

  13. Това е така защото там нямат „Европейски ценности“ и със сигурност не са отличници на Европейския съюз. Ето защо могат само да ни завиждат. Крайно време е да им изпратим известно количество наши родни мутри да въведат и там ред и дисциплина.

  14. Браво г-н Марковски!
    Но у нас водата става кръв, която олигархията измуква. А хората ходят жадни.
    Трагедия!

  15. >И това може да се случи на обикновения трудещ се човек и то в България,но само при условие,че 38 % от населението се засели принудително в Сибир и 12 % в Космоса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *