ЩЕ ПЛАЧЕМ, ГОСПОДА! А ПЛАЧЪТ И СКЪРЦАНЕТО СЪС ЗЪБИ ЕДВА СЕГА ЗАПОЧВА.

Едно е да воюваш за пари, друго е за идеали! Колкото и да е странно, емоцията печели пред разума. Именно това е ключа на живота, но за съжаление духове, които са сломени пред властта на материалното нямат шанс да го разберат!
Така се разви животът ми, че видях много смърт. С болка или без такава повечето хора умират достойно. Дори десетките млади християни сирийци, разстрелвани в общ масов гроб не плачат. Те не стенат пред фаталния изстрел. Специфична нагласа на психиката, но това в крайна сметка са обикновени хора, жертви на алчността.
Да видя обаче как цяло подразделение американски тюлени плачат, без никой да ги е докоснал, но поставени пред психологическо изпитание от иранските войници ми идва в повече. Ще плачем, господа! Докато идеалът са парите, ще плачем от слабост и унижение. Как допуснахме това падение на човешкия дух и стремежът му към съвършенство!?
А плачът и скърцането със зъби едва сега започва. Разглезени, недисциплинирани и страхливи всеки върви към лична голгота и с празни надежди, че точно на него ще му се размине…

Николай Марков