ЩЕ ИМА ЛИ НОВА КЪРВАВА РЕВОЛЮЦИЯ НА 10 НОЕМВРИ 2013 ГОДИНА

Ако човек се зачете внимателно в интернет, най-вече в социалните мрежи, и събере на едно място всички тънки намеци, подсказки и недомлъвки, ще разбере, че се подготвя нещо значимо. Датата е подбрана внимателно – 10 ноември, денят на промяната от 1989 г. насам. Участниците са ясни – протестиращите неуморно вече половин година и новоприсъединилите се към протеста студенти. Организаторите-идеолози не са съвсем ясни, но е очевидно присъствието им.

Студентите обявиха общонационален протестен митинг (странно защо е общонационален, като е само за София) за 11 ч. в неделя. Успяха даже посреднощ да бележат софийските тротоари с призиви за присъединяване. Символът им е вдигнат в революционен патос юмрук (типичен ляво-радикален символ, използван от почти всички комунистически бунтари от типа на Че Гевара).

Целта е да се адренализират отново протестиращите, но този път чрез радикални действия. Тук там, някак под сурдинка, се промъква и намекът какво точно ще се случи на 10 ноември.

Планира се нахлуване в Парламента. Точният призив е „Да влезем в сградата, която всъщност си е наша“.

Това ще бъде кървав протест. Така е предвидено. Това ще бъде преломен момент. Така го искат кукловодите. Тихите революции вече не са на мода, а и не водят до светкавичен успех.

Арестът на Асен Генов беше нещо като концерт на подгряваща група преди да избухне същинското шоу. Консолидацията на здравите сили беше осъществена, сега трябва да се използва.

Не пускайте децата си да се разхождат по софийските улици в неделя. Опасно е.

В цялата тази патаклама на мафиотски скандали с депутати, арести на вандали, истерии с бежанци никой май не чу единственият разумен глас, дошъл от най-неочаквано място. Набеденият за радикален и краен, наричаният „новият Волен“ и оплюван поради крайните чувства на обич и омраза, които го съпътстват, противоречивият в представата на хората Николай Бареков се оказа единственият разумен политик, който предложи да се спре с конфронтацията, за да се решат първо сериозните проблеми с националната сигурност. Предложи не протести, а концерти. Събира хора в същата тази неделя пред Националния археологически музей, за да чуят гласовете на българските таланти, а не на българските хейтъри. Защото освен вселенска омраза, в България има и космически гласове. И те ще пеят, докато на метри от тях някой планира кървави погроми. Историята се повтаря, защото сме я забравили.

Но белият гълъб на Бареков е факт. Уж либералите подавали ръка, ето ви изненада. Уж бил майстор на професионалните протести, ето ви ново лице. Бареков се прояви като държавник от нов тип точно в този момент и, ако беше чут от фундаменталистите и от двете страни на барикадата, те щяха да се изчервят от срам.

Уф, какви ги говоря. Срам е дума, която те използват за другите и никога за себе си. И защитниците на правителството, и противниците на правителството ще бъдат виновни за това, че не чуват гласа на разума, който излиза от затворения в клетката на бедността си български народ.

Спрете се. Спрете се и дайте да помислим за България.

Пресиян Антонов