Ще забравим ли вкуса на българския домат?
Или 550 млн. лв. от Европа и 211- планирани от предишното правителство в републиканския бюджет. Все още не са разплатени всички средства, но неразплащането е незначително.
Сега, когато е модерно да изчисляваме загуби, причинени от предишното правителство и външни фактори – гранични блокади, неблагоприятни природни условия и др., е редно да си зададем въпроса: какви щети сами нанесохме на земеделието си от закъснялото плащане?
Загубите от закъснението на Станишев коментира сегашното правителство. Загубите, които носи земеделското стопанство от сегашното закъснение, слагат началото на годишна криза в земеделското стопанство:
1. На основата на очакваната директна земеделска субсидия стопаните са взели кредити на стойност около 170 млн. лв. Със затрудненията в изплащането на кредитите те влизат в просрочие и наказателни лихвени проценти. Това може да е добре за банките, но не и за земеделските производители. В тежката икономическа ситуация за по-дребните това е равносилно на фалит.
2. При простата сметка на арендуването на земята в повечето случаи субсидията отива за арендата. Хората, които дават земята си под аренда, са обикновено хора от третата възраст или такива, които изпитват финансови затруднения, за да я обработват сами. За тях арендата е важен приход. Когато те не я получат навреме, освен морални изпитват и материални притеснения. Моралното измерение на тези загуби остава на съвестта на управляващите. Материалното им измерение е свиване на потреблението и задълбочаване на кризата.
3. Най-сетне министърът на финансите трябва да разбере, че парите през февруари не са като парите през декември. Ако погледнем цената на необходимите за пролетната кампания торове, ще видим, че със същите пари през декември земеделецът е можел да закупи 15-20% по-голямо количество. Изобщо подготовката за пролетната му кампания щеше да бъде по-евтина.
Когато съберем всички последствия, получаваме незавидна прогноза: увеличаване на себестойността на земеделската продукция с 15 до 20 процента, а за земеделците в по-тежко състояние – намаляване на обработваемата площ приблизително с толкова.Като прибавим, че средната земеделска субсидия в Европа е около 40 евро на декар, а у нас се събират около 25 лева, може да признаем с уважение стоическата издръжливост на българския земеделец.
С влизането ни в ЕС се появиха нови възможности за обновяване на техническия парк и приближаване до европейските стандарти за обработване на земята. От подадените около 2500 проекта за закупуване на машини, оборудване на селскостопанските дворове и др. са одобрени около 1700. Останалите още чакат. До началото на февруари обаче, програмите за финансиране през еврофондовете не работят. А средното закъснение на реализация на одобрените проекти вече е около 8 месеца.
При одобрен проект земеделецът, който бърза да се подготви за текущата кампания с нова техника, тегли кредити, които нормално се погасяват от средствата по европейската програма. Закъснението отново води до оскъпяване на техниката, а там, където се натрупват неплащане на субсидията и неплащания по програмата, реално може да се достигне до вземане на ипотекираната техника – и практически до фалит. Какво ще прави банкерът с тази техника? Нито оре, нито сее. Кому е необходимо това?
Когато гледаме тази печална картина не трябва да обвиняваме министъра на земеделието и хората в министерството. Те работят и имат общи интереси със земеделските производители. Коренът на проблема е финансовата политика на правителството и нежеланието на финансовия министър да преодолее стереотипите, наследени от тройната коалиция. Загубите трудно могат да бъдат компенсирани. Себестойността на земеделската продукция през 2010 г. ще бъде по-висока, храната – по-скъпа, земеделците ще печелят по-малко, ако междувременно не са фалирали.
Какво правим с бюджет 2010? Поради пропуснатата възможност на предишното правителство за нотификация на субсидията и невъзстановяването на акциза като държавна помощ земеделецът ще бъде облаган с 10-процентен данък. Защо сегашното правителство услужливо замълча по този проблем и не потърси изход от тази ситуация. Защото на практика 10% от европейската субсидия ще бъдат прибрани в бюджета.
От тази субсидия, зад която без преувеличение стои тежкият труд на земеделския работник, от тази субсидия, която човекът, дал под аренда земята си, чака приходи. Тази субсидия, която министерството на финансите неоправдано задържа и за чието получаване то няма никаква заслуга освен рутинната бюджетна работа. Но изглежда, това не стига, за да изтормозим земеделеца докрай. От 4-те лева, които получаваше за възстановяване на акциза след представяне на съответните документи за гориво, сега земеделецът ще получи, без да му търсят документи, под 3 лева.
Как да наречем това освен насърчаване на “сивата икономика”. Като прибавим и по-ниската българска компонента от субсидията – 211 милиона директна земеделска субсидия за 2009 г., около 150 милиона без възстановяването на акциза за горивата за 2010 г. и мъгляво обещани при актуализация на бюджета още 150 милиона лева, получаваме намаление на субсидирането на земеделието за 2010 г. поне с 10 %. Мрачно.
Всички дадохме своя принос за членството на България в ЕС. Там се чувстваме по-спокойни в едно голямо семейство. Но както в едно семейство всяко дете има свой характер, така и в общото европейско семейство всяка нация има своята идентичност – културна, икономическа… Земеделието е основна част от идентичността на българина, което налага то да бъде приоритет в работата на всяко правителство.
Ако предишните правителства не налагаха тази идентичност, то не виждам причина това правителство да продължава тази тенденция. Основното ни предимство пред европейците е, че ядем по-вкусна храна от тях. Това се дължи само на нашия земеделец. Но той няма безгранични възможности. И ако продължава да не получава от държавата тази помощ, която другите европейски държави дават на земеделците си, ще станем жертва на европейската хранителна конфекция – евтина, лъскава и безвкусна.
Кои са мерките, които трябва да бъдат предприети още през тази бюджетна година?
Първо, незабавно започване на процедура за нотификация на държавната помощ в земеделието, за да отпадне плащането на данък през 2012 г.
Второ, плащане на земеделската субсидия на два пъти: националната компонента от субсидията веднага след описването на земеделските земи – юни-юли, преди лятната кампания, и европейската компонента – септември-октомври, преди есенната кампания. Това ще осигури добро прибиране на реколтата, нейното съхраняване и добри цени за вътрешния и външния пазар. Държавна кампания за стимулиране на износа на земеделска продукция, особено в Русия, където има традиции, и в Третия свят.
Трето, бърза и ефективна работа със средствата от ЕС за развитие на селските райони, без забавяне на утвърдените плащания.
Тези мерки са напълно осъществими, не искат мобилизирането на вътрешен финансов ресурс, а изискват добро боравене с бюджета. За съжаление лошата бюджетна рамка и нескопосността за оперативно боравене с бюджетните средства на министъра на финансите не ни дават оптимизъм.
А какво прави парламентът?
Кой там защитава интересите на българския земеделец? Имаше един човек, който разбираше – бившият министър на земеделието Венцислав Върбанов, но Иван Костов и Мартин Димитров го изгониха от парламента. И сега няма кой да работи така, че да не забравим вкуса на българския домат.
Стефан Софиянски
в. Труд