ЩАСТЛИВИ БЕЗ ПАМЕТ. ЦЕННО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СБЪРКАНИЯ ГЕН НА ПРЕХОДА

Предлагам ви кратки фрагменти от два мои текста, които са публикувани през  2012/2013 година.

Могат да ви свършат някаква работа, докато наблюдавате пазарлъците около новия кабинет.

ЩАСТЛИВИ БЕЗ ПАМЕТ

Качете се на Шипка, Бузлуджа или Мусала – ако ви пусне царят.

И погледнете оттам към политическия пейзаж и човеците, които го населяват. И се запитайте, коя от по-известните фигури ще има смелостта да каже: „Аз не съм грешен!“

Отговорът ви е ясен. Никой.

Някой ден Историята неизбежно ще констатира едно могъщо разминаване между преживяното от обикновените хора, така както то е съхранено в тяхната памет – и спомените на „първенците“ ни.

Бързата забрава е най-голямото предимство на българските политици.

Вече никой от тях не си спомня, какво точно се случи през последните две десетилетия, а и не иска да си спомни.

Например, истината за Големия Грабеж отдавна е погребана, затова крадците се изживяват като светци.

В наши дни новите гробокопачи също са порядъчно заети.

За Грабежа не се говори, той е най-голямата тайна на политиците.

Те обаче охотно говорят за поредния провал на опонентите си – на всеки 4 години тази тема е дежурният им предизборен аксесоар, макар че е само една несръчна инкрустация върху нищоговоренето им.

Практически не съществува памет за изминалите години.

Преходът просто е една уличница, която всеки използва както може.

Никакви хора  – с помощта на неразкрити и досега механизми – бяха натрапени във властта. Изникнаха от нищото и се стопиха пак там, затова и везните на Историята изобщо няма да ги хващат.

Трябва да си изключителен наивник, трайно зомбиран или да си техен хрантутник, за да вярваш на подобни хора.

Големият късмет на тия хора всъщност се оказа тяхната анонимност, липсата на всякакви доказателства, че са съществували.

Тези хора обичат да говорят сами за себе си. А са просто едни временни обитатели на мътното време, нищо повече.

Дори когато вече са без никаква тежест или номинално присъстват в политиката – те упорито озвучават пространството – на какво отгоре?

И продължават да си вярват, че са имали бляскаво минало.

Нашите политици са абсолютно непрозорливи, това е известно.

Те са обаче и напълно слепи за миналото – и особено за собственото си минало.

Те се виждат по някакъв магически начин винаги като герои на това минало. Изглежда, ползват някакъв специален допинг, който изключва от паметта им всичко онова, което е било жалко, грешно или порочно – и то сътворено от самите тях.

Понятието „грешка“ не съществува за тези хора, съзнанието им не калкулира подобни неща – и затова те не могат да си обяснят защо, всъщност, ги изхвърлят от властта – за да потънат окончателно в блаженото лоно на самовъзхвалата.

А преди това не могат да кажат и защо, всъщност, идват във властта, защо я обладават за известно време.

За мнозина от тях това е истинска загадка, понеже вътре в себе си те знаят, че са малки хора.

Думите на бившия вицепремиер Нейчо Неев: „Егати държавата, на която аз съм вицепремиер!“ подреждат сакралната фраза на Прехода.

Тя издава, извън всичко друго, и пълната изненада на тези хора от игрите на Съдбата.

И сто пъти да повторим тази фраза, пак ще е малко.

Но не го правим, дори избягваме да си я спомняме, защото трябва да се самозаплюем…

Честността на Нейчо е причина да разполагаме с ценно свидетелство за сбъркания ген на Прехода.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN