« Върни се назад Публикувано на 31.03.2014 / 20:18

ШОФЬОРЪТ ИЗМИРЛИЕВ – НЕОБХОДИМИЯТ ГРЕШНИК ЗА ТРАГЕДИЯТА В РЕКА ЛИМ. СЯНКАТА НА ПРИСЪДАТА СКРИВА ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА

 

10 години след трагедията в река Лим. Удавени истини – специална поредица на вестник Репортер. Във вчерашния брой на „РЕПОРТЕР” ви представихме материал на сръбския вестник „Таблоид”, извадил на бял свят неогласени факти около трагедията в река Лим на 4 април 2004 г., за скрити зависимости между собственика на автобуса-ковчег Цветелина Бориславова и властите в България. Екипът ни използва публикацията в сръбската медиа като повод за собствено разследване, хвърлящо яснота около трагичните събития преди 10 години и скритите виновници за тях.

Десет години след трагедията в река Лим, при която загинаха 12 деца, остават много неизяснени въпроси около катастрофата.

През 2007 година българският съд окончателно посочи като единствен грешник за инцидента шофьора на автобуса Илия Измирлиев.

Според съда неговите действия зад волана в миговете преди катастрофата, са причина за смъртта на Глория, Женя и Боряна, и трите на 11 години, Антоана на 13, Светослава – на 12, Валентин, Лора, Виктор и Антония, на по 14 години, 15-годишния Светослав, 17-годишната Александра и 18-годишния Юлиян.

Защо шофьорът Илия Измирлиев бе превърнат в „необходим грешник” за цялата трагедия. С неговата присъда родителите получиха възмездие, но получиха ли справедливост?

Защо депутати от анкетната комисия в 39-то Народно събрание, която трябваше да изясни обстоятелствата около трагедията, говорят за „деликатна ситуация” и „политически чадър” в хода на съдебния процес? Ако това е така, дали причината не се крие в собственика на автобуса „Пампорово” АД, притежавано от Цветелина Бориславова? По това време не беше ли тя спътник в живота на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, бъдещ кмет на София и министър-председател от 2009 до 2013 г.?

10 години по-късно въпросите, на които няма отговор, остават много.

Автобусът пада във водите на река Лим на 4 април 2004 година. Според обвинителния акт инцидентът е станал между 20:10 и 20:12 часа.

Началото

Автобусът тръгва на 1 април 2004 г. от град Свищов с 45 души – ученици и възрастни. Спира в София, където качва още трима. Така общият брой на хората в машината, включително водачите, е 50. Организатор на екскурзията по първоначални данни е „Дилижанс Експрес” с шеф Байко Байков. По-късно става ясно, че такава фирма няма, а договорът е сключен с „Дилижанс Експрес-Славка Казълова”. Разминаването е прието от съда като „грешка” и не е признато за нередност.

Автобусът е собственост на „Пампорово” АД – фирмата има лиценз за извършване на международни превози. Машината „Йонкер” е купена през 1992 година. Технически преглед е направен по-малко от месец преди фаталното пътуване – на 5 март 2004 година.

Според обвинителния акт автобусът пада в река Лим на 4 април, на път от Биело поле, Черна гора към Приеполе, Сърбия, между 20:10 и 20:12 часа. Зад волана е Илия Измирлиев, който два часа по-рано е сменил колегата си Димитър Керкелов.

Първоначалните съмнения

През октомври 2004 г. обвинителният акт е внесен във Великотърновския окръжен съд от смолянския прокурор Димчо Георгиев. Доказателствата са събрани в 16 тома.

В същото време в 39-то Народно събрание вече работи „Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.”, създадена на 2 юни.

Днес някои от нейните членове си спомниха пред „РЕПОРТЕР”, че дейността им е била сериозно затруднена и имат своите отговори за това.

„От определен момент нататък ни държаха встрани от същинското разследване и от разговорите и консултациите, които очевидно се водеха на други равнища. Така или иначе, един основен факт не получи достатъчно гласност – че децата са били превозвани от автобус, който е бил с техническа повреда и вината не може да се стовари 100% върху шофьора”, разказа пред вестника бившият народен представител от „Коалиция за България” и член на комисията проф. Кръстьо Петков.

Колегата му от ОДС Димитър Абаджиев още тогава има собствено виждане защо депутатите са оставени встрани.

„Към онзи момент имаше деликатност, породена от факта, че председателят на Надзорния съвет на „Пампорово” АД (Цветелина Бориславова – б.а.) е жената, която съжителстваше на съпружески начала с Бойко Борисов. Още тогава обясних, че е в техен интерес да се разкрие цялата истина. Но всичко беше спряно. Стигна се до това да се търси наказателна отговорност единствено от шофьора, което показва, че очевидно е имало някакъв чадър. Не мога да кажа дали е бил конкретно от Бойко Борисов, но резултатът е налице”, обясни пред „РЕПОРТЕР” Абаджиев.

Има и мнения, че всичко в комисията е вървяло добре и благодарение на нейната работа е постигнато много. Такова е виждането на председателят й Мариана Костадинова, тогава депутат от НДСВ.

„Моите спомени са, че всички, които искаха да помогнат такова нещо повече да не се случва, бяха много отзивчиви и съпричастни към дейността на комисията. За разлика от тези, които чувстваха, че не са изпълнили каквото трябва – фирмата туроператор (Дилижанс Експрес-Славка Казълова”), дружеството, осигурило превоза („Пампорово” АД), учителките, които бяха агитирали за тази екскурзия, че уж е ученическа, а се оказа, че не е такава”, каза за „РЕПОРТЕР” Костадинова.*

Експертизите

Три петорни авто-технически експертизи са необходими, за да се стигне до решение на съда. Искането за четвърта е отхвърлено, а физико-химичната, направена от учени от БАН на практика е неглижирана.

В крайна сметка магистратите от Великотърновския окръжен съд се доверяват на третата. Според нея трагедията е причинена от „действията на шофьора Илия Измирлиев с органите за управление на автобуса”.

Така ли е всъщност? Още първата експертиза, извършена след изваждането на машината от водите на река Лим на 31 юли 2004 г., 4 месеца след катастрофата, установява следното – „задният ябълковиден болт на първата надлъжна щанга е разрушен и тя виси на предния болт”.

В хода на процеса се изяснява, че въпросната част е подменена около два месеца преди инцидента. Ремонтът е бил извършен в лицензирания сервиз на „Пампорово” АД. Защо и от кого точно, не е ясно.

През следващите три години до окончателното потвърждаване на присъдата срещу Измирлиев от състав на Върховен касационен съд, се търси отговор на въпроса – била ли е изправна тази част от автобуса преди катастрофата и ако не, може ли това да е причината за трагедията.

Според първата експертиза, извършена по искане на Националната следствена служба, отговорът е „Не”. Вещите лица посочват като единствен виновник за тръгването на автобуса по склона и падането му в реката шофьора Илия Измирлиев.

Но на 2 март 2005 г. тази експертиза не е приета от състава на Окръжния съд във Велико Търново, защото са установени нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс.

Според експертите и прокурор Димчо Георгиев, „при евентуално разрушаване на ябълковидния болт в прав участък, превозното средство би продължило направо и в конкретния случай при предстоящ десен завой би се отклонило вляво от пътя”. Тоест основната теза е, че машината е щяла не да падне в реката, да тръгне в обратната посока и да се удари в скалите (виж скицата).

Но заради нарушенията на НПК съдебният състав допуска нова експертиза, която обръща хода на делото.

На 27 април в залата е изслушан екипът от вещи лица, ръководен от доцент Станимир Карапетков (днес вече професор – бел. ред.). Карапетков е сред признатите специалисти у нас. Работил е по разплитането на големи катастрофи.

Мнението на експертите е, че причина за инцидента е именно скъсването на ябълковидния болт и машината е станала неуправляема. Заключението предизвика скандал в съдебната зала, родителите на починалите деца питат – „Тогава кой е виновен?”.

Какви са фактите според втората експертиза – специалистите дават заключение, че „като цяло автобусът е бил технически изправен, с изключение на разрушения ябълковиден болт и прекомерното износване на задната дясна вътрешна гума”. Критичната скорост на автобуса в този участък е била 75 км/ч, но Измирлиев е карал с 37 км/ч. Така че експертите са категорични – шофьорът не е можел да овладее машината и не носи вина за трагедията. Съдебният състав изпада в неудобна ситуация – вече са налице две авто-технчиески петорни експертизи, които са в пълно противоречие. Назначена е трета, която в крайна сметка решава изхода на делото.

Резултатите от нея са оповестени в залата през февруари 2006 година. На въпроса кога се е скъсал ябълковидният болт отговор не е даден, но изводът на експертите е, че шофьорът Измирлиев е можел да предотврати излизането на автобуса от пътя. Интересна подробност е, че според третата група специалисти спирачките не са били в пълна изправност, но мнението е, че това не е би попречило на водача да овладее рейса.

Така, след три петорни авто-технически експертизи, съдебният състав е спокоен – 10 от общо 15 вещи лица казват, че грешка на шофьора е причина за потъването на машината в река Лим.

Магистратите произнасят решението си – Илия Измирлиев ще лежи седем години в затвора. По частните искове на родителите той трябва да плати кръвнина от 600 000 лв. Още толкова, като граждански ответник по процеса, е осъдено да даде „Пампорово” АД.

Адвокатите на Измирлиев – Любен Лашков и Огнян Симеонов обжалват пред Великотърновския апелативен съд, където присъдата е намалена на 4 години.

На 21 май 2007 г. състав на Върховния касационен съд, ръководен от тогавашния зам.-председател на съда и настоящ магистрат от Конституционния съд – Румен Ненков (баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков), отказва да върне решението за ново разглеждане. Измирлиев – единственият и необходим грешник, влиза в затвора.

Всичко приключва и сянката на присъдата скрива „Пампорово” АД и собственичката на дружеството Цветелина Бориславова.

От свои източници в Сърбия в-к „РЕПОРТЕР” се сдоби с резултатите от огледа на местните власти, започнал по-малко от два часа след катастрофата. Към него има приложена и скица на местността.

Ф.Т. – фиксирана точка, ъгълът на каменно-бетонния зид, по-близък до Приеполе.

О.Т. – ориентирна точка за посоката, отдалечена на 1.50 метра от пътния знак „Ляв завой” и отдалечена на 46.30 метра от проекцията на Ф.Т.

О.П. – ориентирна посока – лявата транспортна лента, гледано в посока към Биело поле.

1 – следи от левите гуми на автобуса, оставени по слоя настилка и на земята в страничната лента. Дължина – 13.10 метра.

2 – следи от десните гуми на автобуса, оставени по слоя настилка и на земята в страничната лента. Дължина – 14.10 метра.

3 – Повърхностни следи от разпръсната настилка по платното с размер с размери 9.50 метра на 2.70 метра.

4 – предно стъкло, разбито, с размери 110 см на 60 см. Допълнително е установено, че не е от автобуса.

5 – следи от пневматика – черни следи по платното, открити след изсъхване на асфалта.

6 – следи от изкоренени и изпомачкани храсти на склона към река Лим.

7 – автобусът в река Лим.

Адвокатите на шофьора: Съдът не е отчел всички факти

Какво е мнението на адвокатите на шофьора Илия Измирлиев – Любен Лашков и Огнян Симеонов? Вестник „РЕПОРТЕР” ги потърси, за да разкажат за процеса.

Симеонов си спомни как по време на делото е установено, че счупеният ябълковиден болт е бил сменен в лицензирания сервиз на „Пампорово” АД месец и половина преди фаталното пътуване.

„Най-малкото отговорност трябваше да се търси от длъжностно лице от фирмата, която е извършила ремонта -„Пампорово” АД. Защото при поправката е сложен болт, който не е отговарял на изискванията. Именно той се е счупил. Но благодарение на отношенията, в които беше собственикът на фирмата (Цветелина Бориславова – б.а.) с тогавашния главен секретар на МВР (Бойко Борисов – б.а.), нещата се замазаха и премълчаха”, каза юристът.„До края остана неизяснен въпросът за момента на скъсването на ябълковидния болт и какво значение има той за настъпилото ПТП”, каза пред вестника другият адвокат на шофьора – Любен Лашков.

Зададен е и още един въпрос – защо втората авто-техническа експертиза е приета от съда на 13.06.2005 г. по следния начин – „Заключението е обосновано, ясно и пълно. Вещите лица са отговорили на всички поставени въпроси”, а в мотивите по присъдата е налице следното – „Съдът не дава вяра на заключението по тази авто-техническа експертиза, тъй като тя не се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства”.

Налице е и още едно сериозно разминаване – по делото не са приложени всички доказателства, събрани от сръбските следователи. Липсва основен документ – доклад на експертите Чамил Хаджалич и Драган Луич, който съдържа доказателства и факти след изваждането на автобуса от река Лим.

Родният НПК не признава мненията на чужди експерти, но въпреки това сръбските данни биха хвърлили още светлина върху случая.

Затова Великотърновският окръжен съд определя на 02.03.2005 година докладът да бъде изискан чрез Министерството на правосъдието от сръбската страна. Но до окончателната присъда, потвърдена и от Върховния касационен съд, данните не пристигат у нас. До днес няма отговор защо се е получило така.

*Целите интервюта с бившите депутати, членове на парламентарната анкетна комисия, адвокатите на Илия Измирлиев и неговото мнение, хора от следствието и спасителите от Сърбия и Черна гора, четете в следващите части на разследването на вестник „РЕПОРТЕР”

Утре четете втора част от разследването на „Репортер“ по случая Автобусът ковчег скрит под водата

В. Репортер

«