« Върни се назад Публикувано на 04.06.2018 / 7:00

ШОКИРАЩО СКАНДАЛЕН ИЗБОР ЗА ШЕФ НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА! БЕЗПОЩАДНАТА ИСТИНА ЗА „МЕГА“ ПРОКУРОРКАТА ЛЪСНАЛА С БЕЗУМНИ ЗАПИСИ С БЛИЗНАКА, ЧАВДАРОВ, КОЙТО ПРОСПА КОРУПЦИЯТА ВЪВ ВАРНА, И НЕПУБЛИКУВАНО ЗА ВИЛЕН МИЧЕВ!

СТЕФКА ЯКИМОВАИдната сряда, на 6 юни т.г., прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет  ще проведе изслушване и евентуален избор на административен ръководител на Апелативната прокуратура във Варна.

Кандидатите за поста са трима – Вилен Стефан Мичев – и.ф. административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Варна, Владимир Чавдаров  – административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Варна и Стефка Георгиева Якимова – прокурор в Апелативна прокуратура – Варна.

Първо нека цитираме анотацията за тримата кандидати, дадена от ВСС:

Първият кандидат – Вилен Мичев е завършил висшето си юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984 година. Има над 32 години общ юридически стаж, като 27 от тях са в органите на съдебната власт като прокурор. Според становището на етичната комисия към прокурорската колегия на Съвета, прокурор Мичев е „компетентен и квалифициран магистрат, който притежава задълбочени правни познания относно националната нормативна уредба, правото на Европейския съюз и международните актове. При изпълнение на служебните си задължения проявява независимост и безпристрастност“.

Кандидатът Владимир Чавдаров също е завършил образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но през 1993 година. Има 24 години общ юридически стаж, от тях 18 са в органите на съдебната власт като военен следовател, военен прокурор и прокурор. Според етичната комисия прокурор Чавдаров „установява обективната истина по възложените му преписки и дела единствено въз основа на събраните по надлежния ред данни и доказателства. /БЕЛ. АФЕРА: МОГАТ ЛИ ДА НИ КАЖАТ ПО КОИ ДЕЛА Е РАБОТИЛ ПЕРСОНАЛНО ЧАВДАРОВ?/ В служебната си дейност създава необходимите условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители“. Прокурор Чавдаров бе допуснат окончателно до конкурса за апелативен прокурор на Варна на 18 февруари 2018 година, след решението на Конституционния съд от 30 януари т.г., когато конституционните съдии решиха, че изразът „с право на повторно назначение“ в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията не изключва възможността за назначаване на едно лице за административен ръководител на съд, прокуратура или следствена служба за повече от два мандата, но не и в един и същ орган на съдебната власт. Прокурор Чавдаров е окръжен прокурор на Варна от два мандата.

Стефка Якимова е завършила висшето си юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ също през 1993 година. Има над 24 години стаж в органите на съдебната власт като прокурор. Етичната комисия смята, че тя „никога не си позволява поведение, което би могло да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основани на какъвто и да било признак. В работата си винаги се основава на силно развитото си чувство за справедливост„.

И сега е време ЗА БЕЗПОЩАДНАТА ИСТИНА, КОЯТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ САМО В „АФЕРА“!

Започваме отзад –напред!

СТЕФКА ЯКИМОВАСтефка Якимова.

Не, не потресени сме, а ОТВРАТЕНИ от това, което четем като становище на „Етичната комисия“ за Стефка Якимова:  „никога не си позволява поведение, което би могло да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основани на какъвто и да било признак. В работата си винаги се основава на силно развитото си чувство за справедливост“.

Въпросната Стефка Якимова се прочу като „мега“ прокурорката покрай скандалното „мега“ дело във Варна от 2008 година, която тя „изведе“ до печално – потресаващ край и на финала то бе върнато от ВКС, поради драстични нарушения.

Същата тази „мега“ прокурорка Якимова, заедно с бившия шеф на ОД на МВР – Варна Димитър Димитров, който сега /потресаващо!/ пък е съдия в Шуменския съд, натвориха безумни „методи“ и „прийоми“ по т.нар. варненско „мега“ дело, по което основни обвиняеми бяха Веселин Данов, Иван Славков и още куп тюрлю-гювеч обвиняеми, набутани като техни ОПГ-та. Истинският бос на мафията обаче – Веско Жеков бе под абсолютния чадър на същите тия прокурори и разследващи и лежа няколко дена в ареста, след което сключи смешно споразумение. Впрочем, за да не стигне до съда безумното дело, всички обвиняеми лежаха почти година в арестите и затвора без смяна на мярката, за да бъдат притискани да сключат споразумения с „мега“ прокурорката. Четирима от тях обаче, начело с Иван Славков отказаха и така делото влезе в съда. Гледано бе от изумяващия съдия Петър Митев и така го гледа същият съдия, че ВКС го върна за ново разглеждане, заради купищата безумия, творени по него. В момента делото тръгна отначало в Бургас.

По т.нар. „мега“ дело богопомазаният от „мега“ прокурорката Якимова вечен и дежурен свидетел Светлин Иванов – Близнака бе ползван като пешкир за да лъжесвидетелства, както и да намира лъжесвидетели, за да бъде натъкмено делото.

Всичко това пунктоално и със записи, които Близнака, впрочем, правеше на всички прокурори и на всички ченгета, включително и на „мега“ прокурорката, съм описала в книгата си „Бандитска Варна“.

Тук посочвам само част от СКАНДАЛНИТЕ И ШОКИРАЩИ ЗАПИСИ, В КОИТО Е ЗАПИСАНА „МЕГА“ ПРОКУРОРКАТА СТЕФКА ЯКИМОВА, които можете да прочетете!:

ЦАЦАРОВ, ВИЖ СИ „МЕГА” ПРОКУРОРКИТЕ КАК ВЪРШЕЯТ СЪС СВЕТЛИН ИВАНОВ – БЛИЗНАКА И СКАЛЪПВАТ „ЗНАКОВИ” ДЕЛА!

Човек, искам да изляза от играта! Искам истината да си кажа!

ДАНС в своя разработка потвърди всички данни и обстоятелства по незаконосъобразните действия на прокурор Якимова и шефа на ОД на МВР Димитър Димитров и предостави разработката си на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, който се хвана за главата „втрещен“ от чутото в записите и от действията на „мега“ прокурорките си, но изхленчи: „моля ви се, само не ми разваляйте дознанието“.

И не се намери в тая държава нито един прокурор, който да позволи реализация срещу Якимова и Димитров.

По-късно делото се срути и бе върнато от ВКС, а „мега“ прокурорката Якимова влезе в нов „екшън“ ПАК с ЛЮБИМИЯ СИ БЛИЗНАК, набутвайки го тоя път като свидетел срещу „килърите“.

Издигнаха я и като апелативен прокурор, а преди месеци главният прокурор Сотир Цацаров ни в клин, ни в ръкав, я награди и с … пистолет, заради делото „килърите“, към което приши „дежурния“ Близнак, дето не бе и помирисвал „килърите“. Подареният пистолет от Цацаров на Якимова бе показателно, че Якимова ще бъде набутана като шеф на Апелативна прокуратура.

Защото, по наше скромно мнение, тя е най-удобната. Но! Един съвет към Цацаров – от когото зависи всъщност избора! – прокурор, който е с ченгеджийски уклон, който се предоверява на ченгеджийските мръснишки врътки за обслужване на определени интереси, е не само удобен, но и опасен! Метафорично казано – ако на Якимова и кажат да хвърли някого от вълнолома, тя ще го хвърли от Еверест, в името на надхвърлящата и капацитета болезнена амбиция.

Фактът, че изобщо тази персона остана прокурор, след публикуването на тези шокови и скандални записи, в които действа като всичко друго, но не и прокурор, е доказателство, че в България няма правосъдна система, а кочина.

ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВВладимир Чавдаров – два мандата окръжен прокурор на Варна.

През тези два мандата във Варна НЯМА НИТО ЕДНО ДЕЛО ЗА КОРУПЦИЯ ПО ВИСШИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА. НЕЩО ПОВЕЧЕ – ИМА ТОТАЛЕН ЧАДЪР НАД КОРУПЦИЯТА ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА ВЪВ ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ  И ЧРЕЗ БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРОКУРАТУРАТА.

Писали сме стотици, хиляди материали за това и те могат да се прочетат в архива на АФЕРА.

Само през последната година от отчета на ВОС стана ясно, че във ВОП на един прокурор се падат по …4 обвинителни акта на ГОДИНА!

Чавдаров много се възмущаваше как тъй бившите шефки на Районна прокуратура Цветанка Гетова и Милена Даскалова били хванати да поркат като казаци, но неговия промил така и никой не провери.

Тоталното бездействие на варненска окръжна прокуратура във връзка с корупция, мафия, контрабанда, тоталното крадене във Варна, е абсолютен факт.

Чавдаров също е удобен избор. Разликата между него и Якимова е в това, че той и като апелативен шеф ще си кротува и ще си бездейства, докато Якимова го бие по хиперактивност, която граничи с диагноза, когато иде реч да се изпълнява сведена уйдурма от Горе.

ВИЛЕН МИЧЕВВилен Мичев

Публикувам един непубликуван досега откъс от касанието ми с Вилен Мичев – тогава шеф на Районна прокуратура – Варна – по случая с бившия шеф на РСБОП – Варна полк. Стамо Стамов, който бе арестуван за подкуп, по поръчка на тогавашния военен прокурор Николай Колев, и който впоследствие бе напълно оневинен.

Преценката си направете сами:

„…Около 23 ч. същата вечер телефона просъсква. Ние, репортерите, страдаме от ужаса на домашния телефон, тогава нямаше още мобилни телефони – непрекъснато и задължително, точно, когато ти се иска просто да дишаш спокойно, се намира някой, който се е добрал до личните ти координати и се кълне, че само твоята статия може да му оправи живота. Изревах нервното „ало“, но от другата страна разтреперан женски глас вече объркано нареждаше: „Обажда се съпругата на Стамов. Ваеселина, моля те, ела веднага у нас, случи се нещо ужасно…“

– Но, какво се е случило – опитвах се да измъкна нещо от неконтролируемия поток от думи. Съвсем тихичко последва: „Арестуваха Стамо…“ Успях само да кажа „Идвам“, записах адреса и хукнах.

В такива ситуации никога не изпитвам нищо. Никаква емоция, даже и учудване. Някак си превключвам на автопилот – без да мисля, без да чувствам, без да анализирам. Зная от опит, че това остава за после. Сега трябваше просто да съм там, където трябва да бъда: при труп, арестуван, взривен, все едно. Единственото, което никога не мога да си позволя в подобни ситуации е страхът. Разбира се, в журналистиката тези неща не винаги са плод само на опита. Те не се учат. Тях или ги имаш, или ги нямаш. Средното положение е бездарието, или чиновничеството. Другото, което отличава родения журналист от направения, е интуицията, онова тънко професионално чувство, което никога няма да те подведе. Дори и в първия момент да нямаш никакви доказателства и факти, то просто само те води.

В малката кухничка в съвсем непретенциозен апартамент във „Владиславово“ заварих съпругата на Стамов, Даниела, дъщеря му Иглика, сина Владислав, адвокат Петър Димитров и адвокат Лилко Йоцов, кум на Стамови, на почивка със семейството си във Варна. Малко преди аз да изпия горчивото кафе в кухнята, преди мен полицаите бяха извършили обиск в апартамента. Единственото, което разбрах, бе, че полк. Стамов е обвинен в получаването на подкуп от руснака Александър Багаев. За Багаев ми светна веднага. Бяхме го писали по задържането му при акцията на БОП пред църквата „Свети Никола“, пускаха го, задържаха го, делото се влачеше като камила. Никой не можа да ми каже къде е отведен Стамов, предполагаше се, че ще го настанят в болница, предвид здравословното му състояние. След около час си тръгнах, молейки Даниела Стамова да ми съобщи след като разбере къде точно лежи мъжът й.

Цяла нощ не спах. Навързвах една, друга, трета версия. Знаех само, че Багаев дал на Стамов подкуп от 2000 долара. Тъпо! Само по жалба да арестуват висш полицай и то по най-недоказуемия член за подкуп?! Та, нали самият Багаев, хванат за рекет с белязани банкноти, се моташе месеци без никакво придвижване на делото му?! Онова вътрешно чувство ми подсказваше, че Стамов са го изработили. Но кой? И защо? Тук имаше нещо много гнило. Не знаех, че ще замирише силно само след един ден.

В събота дивашки рано събудих зам.- главната София Стоянова, която водеше броя в неделя. Заявих и лаконично „бомбата“, и я заклех да мълчи, защото усещах какви тънки ходове ще уплетат вестника и шефовете му, за да млъкнат. Не се излъгах, може би, защото и преди съм яла същата попара.

Рано, в неделя вече знаех, че Стамов лежи в новия терапевтичен блок и вдигнах на пожар от дома му фоторепортера на вестника Добри Симов. Малко пародийно, като на филм, с трабантчето на Добри се понесохме към болницата. Не мислехме как ще влезем, не крояхме планове, просто бързахме. Сега ми е смешно, защото изобщо не се бяхме сетили, че е неделя и спокойно можехме да влезем следобед в сградата, тъй като има свиждане. Аз обаче бързах, защото знаех, че след болницата ме чака по-важната работа – да се добера до делото на Багаев.

На входа ни огледаха доста подозрително, Добри се опита да спаси положението като спомена името на негова позната лекарка, при която отиваме. Оказа се, че сгафихме, тъй като лекарката била от две седмици в отпуск. Тогава извадих журналистическата карта и на прима виста започнах да играя някакъв театър: могат ли да ме свържат с отделението на тази лекарка (боже мой, дори не знаех името на отделението) за да говоря с шефа за интервю, като надрънках още куп глупости. Гърбът ми беше потен, но се усмихвах прелестно и жената от рецепцията се върза. Свърза ме с някакъв мъжки глас, който явно впечатлен, че ще му вземам интервю нареди да ни пуснат. Хукнахме към асансьора и вместо етаж 4-ти, където ни чакаха за интервю, натиснахме фаталния номер 13. Там в 11 стая трябваше да е Стамов.

Очаквахме камара ченгета, но на етажа беше подозрително тихо и пусто. След секунди стояхме пред врата №11.

– Щом ченгетата ги няма отвън, значи са вътре – прошепнах на Добри – Отварям вратата, влизаме, каквото и да се случи, ти снимаш. Снимаш каквото и да е!

На „едно“, останали без дъх, вече бяхме вътре. Втори шок: Стамов седеше на едно от болничните легла с гръб към вратата и лице към прозореца. При нахлуването ни даже не се обърна. Нямаше и пукнато ченге. Приближих се до него и го докоснах до рамото. Той обърна поглед. В него нямаше изненада, че ме вижда. Очите на Стамов бяха вселена от болка и пустота. Това ме разколеба за миг. С насочен магнитофон срещу лицето му приличах на лешояд, готов да захапе плячката. Това, обаче бе само миг. Достатъчно печена бях, за да знам, че в тази професия разколебаването значи провал, а понякога и смърт. Избърборих скорострелно няколко успокояващи думи и тръгнах ва банк:

– Стамов, кажи ми няколко думи за всичко, което стана. Само ако искаш да говориш, обаче. Ако смяташ, че това интервю ще ти навреди, аз изчезвам…

– Давай – промълви полковникът.

Според Стамов зад ареста му стоеше сянката на Николай Колев, полицаят се разровил в старото дело „Звездец“ за кражба на оръжие, от което прокурорът имало за какво да трепери. Зад ареста ми стоят една банка и една охранителна фирма, намекна Стамов, визирайки Стопанска банка и охранителна фирма „ТИМ“, с която беше кръстосал шпага, заради ощетяващи държавата договори в курорта „Свети Константин“. Полковникът говореше отмерено и бавно, поемайки си дъх, опитваше се да се държи, но накрая се разплака. И отново обърна лице към прозореца, за да не видя сълзите му.

Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе младо униформено полицайче. Добри снимаше като луд, аз отстъпвах бързо към вратата, ръсейки несмислени извинения, и докато реагира ние вече „летяхме“ с трабантчето към редакцията.

Месеци по-късно щях да изживея една от големите драми на професията си, когато набързо изправиха това полицайче на подсъдимата скамейка, затова че не опазил полк. Стамов от… журналистите. Моят репортерски успех беше крах за младото ченге и въпреки, че знаех, че и то, и аз сме завъртени в месомелачницата на аферата Стамов, в безсънните си нощи непрекъснато се питах струва ли си цената да съсипеш един живот, само за да хванеш първи новината. Момчето беше осъдено от военния съдия Николай Петков /сега окръжен съдия във ВОС/, който по-късно осъди на първа инстанция и полк. Стамов, ефективно.

По-късно Върховния съд го оневини полицайчето напълно, но в този момент се търсеше психологическия шок: всеки, който „сбърка стъпката“ по „делото Стамов“ го отнасяше. Нито един от шефовете на РДВР не подкрепи полицая си, въпреки че той не носеше никаква вина, поради неизпипаните разпоредби на началството. В съдебната зала до момчето бяха само неговите колеги от Второ. Не шефовете, а редовите. Големите го бяха дали курбан…

В редакцията се обадих по телефона на тогавашния шеф на Районна прокуратура Вилен Мичев. Беше неделя, след късния петъчен арест почивните дни не даваха никакъв шанс за добиране на информация. И затова е било помислено, си казвах, докато чаках отсреща някой да вдигне слушалката. Знаех, че Вилен Мичев, единствен от прокурорите винаги можеше да бъде намерен в неделя в кабинета си, но този път, чувайки гласа му, наистина му се зарадвах.

– Здрасти, Весито Томова е. Можеш ли да ми кажеш докъде е стигнало делото на Багаев и защо го мотат толкова?

– Откъде се сети път точно днес за Багаев? Трябва да проверя, хайде, обади ми се утре… – Мичев се забавляваше с напрегнатия ми глас и нервните ми настоявания точно в неделя.

– Мичев, страшно е важно! Искам да знам само на какъв етап е делото и защо още не е приключено… – усетих, че отсреща напоритостта ми се приема като шантава репортерска приумица и разбрах, че трябва да изплюя камъка – Снощи са арестували Стамов по жалба на Багаев за подкуп.

Мичев се разсмя:

– А сега, вземи го напиши утре на първа страница, че да ти се смее целия град.

– Точно това ще и направя – ще го напиша на първа страница. Не разбираш ли, че е истина? Идвам от болницата, където направих интервю със Стамов, там лежи под полицейска охрана…

Мичев си глътна граматиката, но успя да ми каже, че ме чака в прокуратурата. Сградата беше абсолютно празна, Мичев ми оключи и вече от кабинета си по телефона веднага извика следователката Бухлева. Нареди й да вземе със себе си делото на Багаев. Бухлева пристигна и в продължение на повече от час двамата дискутираха по следственото дело, а докато четяха на глас, аз трескавно записвах всичко в тефтера си. Накрая Вилен Мичев от упор попита Бухлева:

– Какво още чакаш, че не приключваш това дело, та то е напълно готово?

Бухлева обясняваше нещо съвсем неубедително, когато Мичев й сервира новината за ареста на Стамов. Тя изрази пълно учудване. Много по-късно щях да прочета в протоколите по делото, че точно от нейния кабинет започва всичко. И, че Ивелина Бухлева в този неделен следобед „в пълно неведение“ лъжеше.  Тя се обърна към мен и ме помоли да не публикувам нищо от това, което съм чула и записала, тъй като много се страхувала, че ще убият Багаев. Твърдението и беше смехотворно, относно следственото дело на Саша, и Вилен Мичев засмян го удари на шега:

– Делото ти е готово приключено, какво толкова те е страх, че щели да убият Багаев?! Като го убият, просто няма да има дело…

Месец след това на първа страница на в.„Стандарт“ в неподписана дописка с тлъсто заглавие щяха да бъдат перифразирани думите на Вилен Мичев и щяха да го изкарат, че едва ли не искал смъртта на Багаев. Някой го „заграждаше“ и него, а схемата бе от проста, по-проста: на разговора бяхме само аз, следователката Бухлева и Вилен Мичев. Кой може да „изтряска“ по тоя начин районния прокурор – колежката, или журналистката?! По това време в стола на Вилен Мичев се целеше още един участник в началното разследване на Стамов, наблюдаващия на районно ниво прокурор по делото „Багаев“, Олег Атанасов.

Привечер същия  ден бях готова с публикацията и интервюто със Стамов, вече ги бях занесла на главния Петър Тодоров и изтощена от нерви и умора, зачаках. Такъв тип материали Петър винаги изнасяше за коректура късно, малко преди приключване на броя, за да не изтече информация. Късно следобед на работа дойде и Илка Катрева, която този ден бе дежурна по брой. След като си поговориха с Петър, той ми сервира, че Илка имала нова и по-различна информация от мен и затова публикацията щяла да бъде компилирана.

Побеснях! Знаех, че ще ме изработят. Не Илка и Петър, а онези, които въртяха рулетката и съвсем „добронамерено“, в името на „доброто“ на вестника, чрез вътрешна интрига гледаха да спрат публикациите. Късно вечерта Петър изнесе за коректура публикациите. Интервюто оставаше едно към едно, но уводната статия беше неузнаваема, не написана от мен, въпреки ползваната моя информация. Всичко по делото на Багаев беше отрязано, а под заглавието се мъдреше подзаглавие, което всъщност бе единствената „нова“ информация на Илка – „очакват се нови арести“.

Глупости! Никакви нови арести нямаше да има, както показа и бъдещето, но тогава някой „набутваше“ паниката и го правеше по най-мръсния начин, чрез журналистите. Вдигнах грандиозен скандал, бях бясна, не толкова, че ми се изземваше авторският материал, колкото, че ония типове ни правеха на салата и постигаха дори това – да се изтрепем помежду си. Сега вече си мисля, че съвсем „добронамерено“ са посъветвали Петър: ако материалът ми излезе такъв, какъвто бе, ще се попречи на следствието и прочие идиотщини. Самият Петър, орязвайки всичко по делото на Багаев, употреби пред мен същите думи на Бухлева: ами ако убият Багаев?

Айде, бе! Някой искаше да ни вземе за калинки. А други дори разпериха крилца.

Казах си: да става каквото ще и към 21,30 ч. си тръгнах. Вбесена бях и на Илка, и на Петър, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че не правят нещо умишлено и лично, а някой просто гледаше да замаже изобщо пресата в случая. Духът беше излязъл от бутилката и се търсеха механизми да бъде натикан отново обратно. Не можех да кажа и на двамата какво знам. Първо, защото пазех източниците си и второ, защото много неща не можех да докажа черно на бяло. Третото беше без значение – аз никога не съм била любимката в този вестник. Единственото, което ми подсказваше интуицията бе това, че рано или късно събитията ще потвърдят това, което съм написала и мислила.

Половин час по-късно всичко започна да си идва на мястото.

Вече вкъщи, по телефона ми се обади арендаторът на заведението „Буната“ Митю. Митю и брат му държаха кръчмата, но фактически здравото рамо отзад удряше бизнесменът Огнян Сапунов, чиято фирма „СМН“ по времето на директора на „Златни пясъци“ Николай Костов жънеше златни парчета. Около името на Сапунов витаеше охранителната фирма „Инвайс“ и полк. Христо Величков, а зад тях се промъкваше и сянката на Иво Карамански. Познавах Оги Сапунов – един от чаровниците на новия бизнес. Бизнес, свързан и със… Стопанска банка. В „Инвайс“ пък тогава работеше и Евдоки Докимов, иначе – официално служител пак в Стопанска банка.

Та Митю, твърде елементарен като изразност и напълно не в час, ми изстреля по телефона: „Веси, Сапуна те търси под дърво и камък, каза ми да ти предам да спреш веднага някаква статия, дето утре щяла да излезе…“

-Ти луд ли си, бе? – креснах му – Който ме търси да ме намери!“

Ако нещо наистина можеше да ме изкара от равновесие в занаята, това бе някой да ми нареди, или да „натисне“ да спра това, което съм написала. Последва разговор със Сапунов. Инстинктивно усещах, че трябва да играя, в нашата професия просто трябва да бъдеш всичко. Каза ми, че знае, че съм била в болницата при Стамов, че съм била при Мичев, увери ме, че Николай Колев имал страшни компромати за Стамов и ми даде мобифона му. Да съм се обадела на Колев в сряда и първа в България съм щяла да получа цялата информация. Само да съм спряла публикацията… Мило и усмихнато му обясних, че вестникът вече се печата и че нищо не мога да спра, но пък ще се обадя на Николай Колев. „Не по-рано от сряда обаче…“ – настоя Огнян Сапунов. Защо точно в сряда, щеше да стане ясно след дни.

По същото време в редакцията се развива друг „екшън“. Малко преди завършването на броя влизат четирима униформени полицаи и заявяват, че трябва да затворят редакцията за 24 часа, защото имало сигнал за поставена бомба. Чест прави на Илка Катрева, че се справя перфектно със ситуацията. Илка се опитва да разбере откъде е дошъл този сигнал за бомба, полицаите й обясняват, че ги пратил дежурният в РДВР. Момчетата от компютрите бързат неистово, за да привършат броя, Илка заглавичква полицаите, но те са непреклонни. Тогава, вбесена Катрева им размахва първата страница на бял макет, откъдето крещи заглавието: „Варненски антимафиот №1 арестуван за подкуп“. Ченгетата са шокирани. „Затова ли искате да спрете вестника? – крещи Илка. – Само след като сме завършили броя. Ако ще да гърми бомба!“ Ошашавени от това, което са видели, полицаите си тръгват.

Днес, като навързвам всички тези събития през призмата на времето, разбирам неистовостта на някои среди, с цената на всичко да постигнат пълно мълчание по случая. След като става ясно, че съм „излязла извън сценария“, първо се е приложило старото конспиративно правило да удариш сред свои, т.е. във вестника. И поне малко от информацията да бъде осуетена. Както и стана. От друга страна – елегантен натиск върху мен самата. От трета – брутален опит с фалшивата бомба в редакцията…

И да не забравяме: „не по-късно от сряда“. Защо?

Година по-късно стана ясно, че планът е бил много прост. Арестуват в петък вечерта Стамов. Никой нищо не знае. Пълна секретност. Медиите се пличкат по плажовете. В прословутата сряда полк. Любо Димитров е трябвало да даде пресконференция – фризирана и режисирана. През това време по БТА в няколко реда, че висш офицер е задържан за подкуп, Стамов вече ще е на „Развигор“ и оттук нататък на медиите ще бъде пускана манипулирана информация, но журналистите ще я лапат гореща поради липса на нещо друго.

Аз и онова „Черноморие“ обаче объркаха сценария. Това беше един от редките и звездни мигове, когато сме правили истинска журналистика. Не само аз, а екипът, с който бях.

Впрочем по гореописаната схема в Стара Загора, малко след Стамов, „изгоря“ и тамошният шеф на РСС Оник Калустян. Но там явно си нямаха Веселина Томова и „Черноморие“. Подобно на Стамов, Калустян бе оправдан напълно.

В понеделник сутрин Варна живееше единствено с думите: „Чете ли „Черноморие“? Единствени в България гръмнахме медийната бомба не само с новината, но и с интервю, и с автентична снимка на арестувания полк. Стамов. Колегите бяха в шок, че са проспали всичко. Ченгетата бяха в паника. Властта във Варна се разлюля.

Аз? Никакъв герой не бях. Бях се провалила – истината по делото „Багаев“ беше спряна. И тогава за първи и за последен път направих маньовър, който по принцип мразех. В нашата гилдия знаят, че аз съм изключително дръпната на тема „обмяна на информация“, още повече, когато става дума за журналистическо разследване. Точно затова изненадата на столичните кореспонденти беше огромна, когато мило им предложих да им споделя някои неща. Колкото и да не ме обичаха, нямаха изход, милите, тъй като разполагаха само с понеделничния брой на „Черноморие“ за преписване. В офиса на „Труд“ чаровно „сведох“ информацията по делото на Багаев, на колежките си. На другия ден столичната преса гръмна с цели страници подробности кой е и за какво е следствен Багаев.

Петър Тодоров, докато четеше вестниците в редакцията, косо вдигна поглед и ме попита:

– Веси, тия откъде са се добрали до тази информация? Нали само ти я имаше?

Усмихнах му се прелестно:

– Ее, Петьо… Нали знаеш, че от следствието все някак изтича информация?!“

Това се случи през 1995 година.  И досега е същото. Същите „игрички“ преживях и по времето на Якимова, и на Чавдаров…

Веселина Томова

На снимките: Прокурор Стефка Якимова, прокурор Владимир Чавдаров, прокурор Вилен Мичев

«