ШОКИРАЩО ПИСМО НА СЪДИИ – АКО МАХНЕТЕ ЖУРНАЛИСТА, НЯМА ДА ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ С НАС! НЯМА ЖУРНАЛИСТ, НЯМА ПРОБЛЕМ.

Умишлено забавих тази публикация. Първо, заради приятеля и колегата, който е обект на това издевателство, и който освен журналист, е и човек, с трудни житейски изпитания, а в територията, наречена България, се налага да зависи и от работодателя си. Второ, изчаквах да съзра елементарна храброст и чест у медията, към която е адресирано това писмо – скандално писмо! – подписано от председателя на Управителния съвет на Съюза на съдиите, защото да се пъчиш, че си независим, принципен и честен на думи и теория – е едно, а да се свиваш като плъх в дупката, да те отмине бурята – е съвсем друго.

Третото, би трябвало да е инстинкт за самосъхранение – и без това имам достатъчно дела на територията на Варненска съдебна губерния, за да си създавам поредни врагове сред „независимата“ съдебна система. Обаче. При мен този инстинкт никога не работи, когато става дума за чест, справедливост, истина и честност.

Сега ще прочетете едно шокиращо, скандално писмо. Всяка страница от него е с гриф „Съюз на съдиите в България“ и „Член на международната асоциация на съдиите /MAC/“.

Три потресаващи страници, подписани от председателя на УС на Съюза на съдиите. Очевадно писмото е инициирано от страна на съдийката от Варненски Районен съд Албена Славова, за която щом Съюза на съдиите в България пише подобна „пламенна филипика“, значи тя е негов член. Не става ясно дали с текста на това писмо са наясно председателите на Варненския Районен съд Ерна Жак Яков Павлова и на Варненския Апелативен съд Ванухи Аракелян, и дали те одобряват подобен „иновативен подход“.

Когато прочетеш писмото внушението, което прозира е едно: ако махнете журналиста, няма да имате проблеми с нас. Или простичко казано, по почина на Вишински – няма журналист, няма проблем.

В посочените публикации в писмото, написани от журналиста Георги Александров, няма нищо тенденциозно срещу въпросната съдийка от ВРС Албена Славова. Няма и никакви отправени квалификации към особата и. Твърдяла съм го винаги и продължавам да го твърдя – Георги Александров е един от много малкото истински журналисти, които познавам. Е, има кусур – не е „дръжка на микрофон“, никога няма да бъде, има характер, който липсва на всички „дръжки на микрофони“, и работи професията така, както е по призвание. Точно заради това понася удари. Удари, които „дръжките на микрофони“ не могат да изпитат дори и стигайки до пенсия. „Дръжките на микрофони“ лоясано дебелеят по бюрата и сърцата им „в лайна увити“, както казваше баба ми, произвеждат единствено поръчани и наредени им „опорни точки“.

Някои наричат Съюза на съдиите и членовете му „грантови“. Те уж се „борят“ за праведна и чиста от зависимости и натиск съдебна система. Красиви думички. Вижте обаче какво лъщи зад завесата!
Преди да контрираме Съюза на съдиите как така се случи точно членове на този съюз да оправдаят лицето Цветан Генчев Цветанов, и да попитаме – смеят ли да напишат подобно писмо, за да „сготвят“ някой „софийски“ журналист, публикуваме писмото на Съюза на съдиите едно към едно, с ремарки – коментар, вътре в него, направени от „АФЕРА“:

„До:
Мустафа Мустафов – Управляващ редактор на „Топ Новини“
Копие:
Николай Недялков Йонков, собственик на „Топ Новини“ ЕООД
Уважаеми господа,
Управителният съвет на Съюза на съдиите в България се обръща към Вас с това писмо, за да комуникира позицията Ви по изложения по-долу въпрос преди да вземе решение дали да сезира Националната комисия по журналистическа етика.
Бележка на АФЕРА: Забележете израза „обръща се към Вас, за да комуникира позицията Ви…“. Първо изречение, първо впечатление – усещане за лош Гугъл – превод на фраза от някой американо-евро „проект“.
Изразяваме своята загриженост, че в нарушение на Етичния кодекс, главният редактор на изданието на сайта varna.topnovini.bg. във Варна – господин Георги Александров – изглежда като да използва непочтени средства на журналистиката, чрез които не се цели обективно информиране на обществото, а единствено дискредитиране на наш колега съдия и то въз основа на личен мотив у журналиста.
Бележка на АФЕРА: „Национална комисия по журналистическа етика“, „Етичен кодекс“… В територията, наречена „демократична България“, куцо, кьораво и сакато, под път и над път, ни в клин, ни в ръкав, злоупотребява с т.нар. Етичен кодекс на журналистите. Много го любят тоя „кодекс“ и съдиите по време на съдебни дела, в които трябва да бъде „опраскан“ някой „неправилен“ журналист. Всъщност, Етичния кодекс бе първоначално създаден от няколко медии, които призоваха останалите да го подпишат. По онова време, веднага други медии – от пеевския кръг, също си създадоха кодекс, после се гушнаха и едните, и другите, и се провъзгласиха за „етични“. Всяка организация – включително и тази на филателистите, може да си измисли „етичен кодекс“ и да си го провъзгласи за „манна небесна“. А истината е простичка – точно онези, които размахват тоя „етичен кодекс“ са толкова далеч от етиката в журналистиката, колкото България е далеч от Румъния по отношение на съдебната битка с корупцията по високите етажи на властта.
Господин Георги Александров е осъден с присъда на Районен съд – Варна (ВРС) за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК от съдебен състав, председателстван от съдия Албена Славова. Присъдата е потвърдена с решение на Окръжен съд – Варна (ВОС) и е влязла в сила на 30.09.2015 г.
Бележка на АФЕРА: Георги Александров изглежда като да използвал непочтени средства на журналистиката, чрез които не се целяло обективно информиране на обществото, а единствено дискредитиране на „наш“ колега съдия и то въз основа на личен мотив у журналиста. И защо? Защото Александров посещавал редовно всички съдебни заседания на въпросната съдийка Албена Славова, ти да видиш. Изготвил „четири материала“. Уважаеми съюзни съдии, не само Александров, но и който и да е журналист, може да посещава, ако иска и сто и четири пъти съдебни заседания на който съдия си иска. И нещо повече – на съдия, към чиято работа изпитва обоснован интерес. А обоснования интерес се доказва и с падане на решенията на въпросния съдия на по-горна инстанция.
След тази дата господин Александров започва да посещава редовно всички съдебни заседания, провеждани от съдебния състав, председателстван от колегата Славова, и изготвя четири материала, публикувани във варненското издание на електронния сайт, чийто главен редактор е. По сведения на колегите ни от ВРС журналистът не е посещавал съдебни заседания по наказателни дела, разглеждани от други съдебни състави. Не е и отразявал други наказателни случаи в подобна реторика освен коментираните в четирите материала. Фактът на осъждането на господин Александров, обстоятелството, че той присъства редовно в съдебните заседания, водени от съдия Албена Славова, интересът му и отразяването само на наказателни случаи, възложени за разглеждане на нея, са все фактори, поставящи под разумно съмнение обективността на журналиста при отразяване на събитията, за които е счел, че следва да информира обществото. Нещо повече – това тревожно опасение се превръща в самодоказал се факт след като се проследи съдържанието на материалите, в които, освен безпочвени внушения и превратна интерпретация на факти, има лични нападки към съдията и неприемливи квалификации, адресирани до нея.
Бележка на АФЕРА: „По сведения на колегите ни от ВРС журналистът не е посещавал съдебни заседания по наказателни дела, разглеждани от други съдебни състави. Не е и отразявал други наказателни случаи в подобна реторика освен коментираните в четирите материала.“. А така! Нямахме представа, че във Варненски районен съд има и „външно наблюдение“, или се ползва такова. „По сведения“ – изумително „доказателство“! – Александров не бил ходил да слуша други дела. Пълна лъжа, естествено. Както е лъжа, че е използвал и квалификации срещу „злочестата“ съдийка Славова. Преди време лично аз станах обект на странен интерес, подписан уж „законово“ от председателя на ВРС Ерна Жак Яков Павлова – да бъдат ровени „трафичните данни“ на сайта АФЕРА по „аферата „червеи“, така че вече нищо не ни учудва, предвид следенето „по сведения“ кой журналист кои дела посещава.
Моля да се запознаете с четирите материала, достъпни на следните линкове:
http://varna.topnovini.bg/node/640814 – със заглавие „Варненец търпи жесток тормоз в затвора, за да промени показанията си“
http://varna.topnovini.bg/node/641965 – със заглавие „Варненец, пребил зверски няколко деца, се изправи пред съда“
http://varna.topnovini.bg/node/652652 – със заглавие „Варненска съдийка пусна сериен сексуален насилник да си ходи у дома“
http://varna.topnovini.bg/node/653949 – със заглавие „Варненска съдийка си припомни разпоредбите на НПК“
Част от фактите, изнесени в тях, са неверни или са пресъздадени изопачено. Срещу съдията са използвани обидни квалификации. Например, че била „скандална личност“. Отбелязваме, че няма данни, нито пък журналистът сочи, името й да е било замесено в скандал. В третия материал е използвана и лична снимка на колегата, която не е предоставена на журналиста от колегата и за чието ползване тя не е давала съгласие. Произволно и без да има връзка с целта на публикацията са изнесени данни за семейното положение на колегата, в частност, че била майка на малко дете. Принципът за добрия тон и благоприличие са накърнени и в четирите материала.
Бележка на АФЕРА: Скрупульозно въпросната съдийка била засегната, че и публикували снимката, и били „изнесени данни“, че била майка на малко дете. Аууу, била и „скандална личност“. Съдиите ПУБЛИЧНИ ЛИЧНОСТИ ли са, апропо? Откъде накъде си въобразяват, че са с индулгенции никой, по никакъв начин и никъде да не ги КОМЕНТИРА, АНАЛИЗИРА И ДА НЕ ДАВА ПОЗИЦИЯ по тяхната професионална работа?! „Принципът на добрия тон“ бил накърнен. Под „добър тон“ очевидно се разбира журналистът или да копи-пейства прес-съобщенията за проведени дела, написани от купищата пресаташета, излишно назначени в съдилищата, или да пише единствено „добро, или нищо“. Като за умрял.
В това писмо не анализираме конкретните части от четирите материала, които според нас сочат различни нарушения на Етичния кодекс, нито пък излагаме опровержение на фактологията. Смисълът на обръщението ни към Вас е да прецените дали с действията си по отразяване единствено на наказателните дела, разглеждани от съдия Албена Славова, постановила осъдителна присъда спрямо Георги Александров, както и с начина, по който ги коментира, журналистът не подхожда тенденциозно и в нарушение на професионалния си дълг за обективност. И дали така предпазва обществото или напротив – уврежда интересите му, като създава у него нагласа на лична (към съдията) и институционална (към съда) ненавист. Винаги сме застъпвали позиция, че е дълг на журналиста като „страж“ на обществото да го информира по значими проблеми. Не само не отричаме, но и припознаваме като основна демократична ценност правото на всеки автор на критичен, негативен и с по-остри изразни средства коментар. Не твърдим, че журналистът няма право да коментира определено решение или публична личност като „скандални“, но подчертаваме, че етичният и добросъвестен професионален подход налага изнасянето на конкретни и верни факти, които да са в основата на подобен коментар. „Личното отмъщение“ чрез средствата на журналистиката е неприемливо и опасно, защото то уронва не само престижа и репутация на личността, срещу която е насочено, при това – в длъжностното й качество, но и е пагубно за правосъдието като цяло. А оттук – уврежда обществения интерес. Коментирането на съдебни казуси поначало изисква отговорен подход, доколкото е ясно, че обществото няма как да е запознато с фактите и доказателствата по делата, а правните знания не са достъпни за всеки, така че да оценява правораздавателната дейност. По тази причина задачата на журналистите, отразяващи различни съдебни дела, е със завишена тежест – именно от тях зависи да осъществят надежден „превод“ на съдебните актове. Едва ли е спорно, че постигането на тази задача изисква на първо място честно, обективно и точно отразяване на фактите, въз основа на които се извежда определен коментар.
Бележка на АФЕРА: „Фундаментален абзац“. Прочетете го пак! „Надежден превод“ за съдебните актове? Кой се изгубил в превода? Какво значи „надежден“ превод? „Лично отмъщение“ – ЕТО ТОВА Е КВАЛИФИКАЦИЯ, ЗАРАДИ КОЯТО, АКО АЗ БЯХ НА МЯСТОТО НА ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЩЯХ ДА СЪДЯ ЗА КЛЕВЕТА И ОБИДА СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ. Как така съдии квалифицират „лично отмъщение“ без абсолютно никакви доказателства за това? Че Александров бил осъден? Е, и? Знаем как мина и това дело. Да не влизаме в подробности, че ще стане мазало. ВСЕКИ ЖУРНАЛИСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН, НО ЧЕ Е ОСЪДЕН НЕ ВИНАГИ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА СЕ Е СЛУЧИЛО С ПРЕВРЪЗКАТА НА ТЕМИДА! ЛОШОТО Е, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ТОЗИ МОМЕНТ СЪДИЯ НЯМА ОСЪДЕН. А повярвайте ми, ако имаше служби, МВР и здрава прокуратура – осъдените щяха да са десетки!
Затова Ви молим да прецените дали в този случай, с оглед неговата специфика, господин Александров би могъл да отразява безпристрастно, обективно, и отчитайки всички гледни точки, наказателните случаи, поверени за разглеждане на съдия Албена Спасова.
Вече публикуваните материали са факт и увреждащите последици биха могли да бъдат само частично компенсирани, в случай че се установи нарушение на Етичния кодекс по предвидения за това ред. Но за нас от първостепенна важност е не последното, поради което и внимателно обмисляме своето решение, а бъдещото развитие на събитията. Ако и Вие съзирате проблем от принципно естество в хипотеза като процесната и в случай че имате решимост за неговото разумно разрешаване, бихме счели за ненужно да търсим нарочно произнасяне от НКЖЕ. Тъкмо по тази причина решихме да се обърнем първо към Вас, за да ни уведомите за Вашата гледна точка по случая, ако, разбира се, желаете.
Бележка на АФЕРА: И пак: „Затова Ви молим да прецените дали в този случай, с оглед неговата специфика, господин Александров би могъл да отразява безпристрастно, обективно, и отчитайки всички гледни точки, наказателните случаи, поверени за разглеждане на съдия Албена Спасова.“. В прав текст, без „грантови“ финтифлюшки: разкарайте го, за да си нямате неприятности с нас. На това какво му се казва – натиск ли? Нали се сещате как биха реагирали куп медии, когато съдии ти размахват пръст – или го махайте, или ще продължим да се занимаваме както с него, така и  с медията ви.
От името на УС на ССБ:
Атанас Атанасов – председател на УС“

През годините в журналистиката съм минала през блатните пътеки на подобна „загриженост“ от страна на ТАКА НАРЕЧЕНАТА „СЪДЕБНА СИСТЕМА“. С единствената цел – да бъда неутрализирана. И са ме съдили, и са ме осъждали с директивата „ровете във всяка дума, съдете я непрекъснато, за да стане рецидив“, и са ме разкарвали хиляди пъти по прокуратури, следствия и полиция. Имаш два пътя – единият е да клекнеш и да се превърнеш в плазмодий, каквито са 99% от медиите, другият е – да останеш верен на честта, съвестта и достойнството си. Трети – няма. Третият е – да махнеш с ръка и да напуснеш професията. Въпрос на избор на сърцето ти.

Истинският журналист е гонен, необичан, пресиран, уволняван, мачкан. Никой не обича истината. Всички обичат мишоците и „дръжките на микрофони“, защото са безопасни игли. Закопчани отвсякъде.

Ако това е обаче позицията на съдиите за журналистиката , които иначе врещят „Стига вече!“, Цацаров е цвете.

П.П. И понеже „злочестата“ съдийка Албена Славова не искала Георги Александров да ходи по делата и, като че ли тя определя кой журналист да посещава и кой не съдебни заседания, АФЕРА уведомява Съюза на съдиите, че оттук нататък на всяко нейно съдебно заседание ще ходи Веселина Томова. Пък те нека напишат писмо на „АФЕРА“. Да видим как ще ни накарат да се уволним.

И последно: Уважаеми съдии, години наред ходя по дела и когато насреща ми седи достоен съдия, никога не съм пропускала да напиша и изразя респекта си към честността му. Когато обаче зад съдийските банки стоят видимо и невидимо зависими, смачкани и некомпетентни магистрати – ги мачкам. Защото обществото трябва да знае – ИСТИНАТА. И това не е „лично отмъщение“, въпреки че всичко е лично, когато минава през сърцето ти. „Нищо лично“ – има само в МАФИЯТА.

Веселина Томова

На снимката: Съдия Албена Славова от Варненски Районен съд