ШОКИРАЩИ РАЗКРИТИЯ ЗА СХЕМАТА С ГОРИВАТА И ВИСОКОПОСТАВЕНИЯ ЧАДЪР ВЪРХУ АФЕРАТА

В редакцията на АФЕРА се получи скандална и шокираща информация, разкриваща високопоставен чадър върху схемата с горива, в която е замесено лицето Веселин Марешки. Текстът е подписан от „Robin Hood“ и очевадно личи, че конкретната информация е базирана на оперативна разработка.
АФЕРА публикува сигнала, въпреки анонимността, поради високия обществен интерес по темата с аферите с горивата и поради конкретната информация, съдържаща се в него – на вниманието на прокуратурата!:

„Здравейте,
Искам да ви разкажа нещо, относно едно от последните предавания на г-жа Валя Ахчиева и разкритието на схемата за горива на г-н Марешки. Какво точно изобличава??! Тук тя е установила изцяло и последователно веригата за доставка на горива, но не е установила реалните лица, занимаващи се с кражба на ДДС от горивото в особено голям размер.
Схемата за кражба на ДДС е практика на тази група, която в миналото бе известна и с кражбата на акциз от данъчен склад „Кристал Химия“ гр. Велинград в размер на 3 млн. лв. Същият акциз бе гарантиран на митницата от банка КТБ. Лицето Стоян Демиревски заедно със зет си Никола Кирилов Стоянов стопанисваха данъчния склад, находящ се в бившия химически завод Кристал на територията на гр. Велинград. Г-н Демиревски е едно от лицата, които в последните десет години се ползваше от покровителството на Цветан Василев както и от средства на неговата банка. Ето от тук вече схемата за кражба на акциз е проста.
По Закона за Акциза, акцизът се гарантира с неотменяема банкова гаранция, валидна поне една година напред. Данъчният склад събира парите от акциза на горивото за периода от 1 до 30 число на месеца в размер до размера на банковата гаранция. Срещу тези пари се издава акцизен данъчен документ с уникален идентификационен номер (АДД).
Всъщност тези пари постъпват в сметките на данъчния склад от свързани с тях дружества, които имат договор за вложение. На дружествата вложители са сложени подставени лица за управители (бушони). Данъчният склад е длъжен да декларира и внесе събрания акциз за един календарен месец до 15 число на следващия месец. Когато КТБ тръгна да пада, Стоян Демиревски е имал предварителна информация в рамките на 20-30 дни (текущия месец). Към този момент гаранцията му в митницата е все още валидна и активна и той е включен към системата за предаване на данни към митницата „БАТСИС“. Получавайки тази информация, Демиревски заедно със зет си Никола започват активен внос на гориво от Гърция, а именно чрез поставените техни вложителки в склада. Количествата са 6 до 8 камиона дневно или 240 хил. литра гориво. Използват гаранцията за изваждане на горивото от склада, а същото продават без документи и включено ДДС, на данъчна основа.
Основните купувачи на гориво са близката до покойния вече Ваньо Танов русенска фирма “ Полисан“ с управител Христо Вълчев и небезизвестния столичен контрабандист на горива Атанас Димов, по прякор КУПЪРА. Срещу последния има повдигнати няколко дела, за кражба на ДДС, които отлежават незнайно къде. Същият в момента се укрива от органите на правосъдието, като изчаква да изтече срока за внасяне на поредния обвинителен акт срещу него и групата му в съда.
Купъра е собственик на верига бензиностанции Go Petroleum. Бензиностанциите Go Petroleum са известни в бизнеса с горива с това, че са покровителствани от митниците срещу месечната сума от 1500 лв. на бензиностанция. По данни на митницата Купъра има 16 бензиностанции на територията на България. Или това прави ежемесечна вноска от 24 000 лв. на ръководството на Митницата. Парите се събират от началника на районна митница гр. Пловдив, Павел Геренски. Същият има приятелски отношения с Купъра от времето, когато е бил началник на Митническо бюро Кулата. По това време Купъра се е занимавал с внос и контрабанда на стоки от общ характер, както и с черно тото в района на границата, за което срещу него е водено наказателно производство. По това време разследващ по делото на Купъра е сегашният главен секретар Георги Костов. Делото потъва. Малко по-късно Павел Геренски си тръгва от Кулата с белезници. Парите, които събира Павел Геренски от Купъра поделя с прекия си началник и понастоящем зам. директор на Главно Управление Митници, ресорен по акцизи Божидар Алексов. Геренски се чувства безнаказан в действията си, тъй като неведнъж на публични места е парадирал за топлата си връзка с Румяна Арнаудова, която понастоящем е говорител на Главния прокурор.
В знак на благодарност за подкрепата, която получава, Геренски е назначил мъжа й на ръководен пост в Районна митница Пловдив. Близостта между Купъра и Стоян Демиревски идва отново по линия на Митниците. Демиревски публично парадира с близките си отношения с бившия началник на Столична митница- Красимир Николов, по прякор Шпертплата. Шпертплата към настоящия момент е главният лобист в митниците, като е известно на всички в бизнеса с горивата, че без негово съдействие, лиценз за данъчен склад не може да бъде получен. Хонорарът за услугата е между 50 000 и 80 000 лв. Същият е в близки приятелски отношения Божидар Алексов, Павел Геренски и Слави Пеев. Всичко свързано с акцизите в страната се върти с благословията на тези четири лица. По този начин с покровителството на Павел Геренски и Слави Пеев( началник отдел акцизи на районна митница Пловдив), и с опиасаната по-горе схема лицата Стоян Демиревски и зет му през 2014г. успяват да откраднат от държавата сумата от 3 млн. лв. под формата на невнесен акциз. По-късно дружеството собственост на Демиревски е продадено на македонската гражданка Силвана Ризова.
Същата е разпитвана в Република Македония по делегация, по искане на българската митница. При разпита Силвана Ризова е заявила, че не знае да има фирма, занимаваща се с горива в България. За първи път чува за фирма Кристал Химия Трейдинг. В същото време митница Пловдив получава официално писмо с разпита на Силвана Ризова. Същото е потулено от покровителите на Демиревски. Междувременно Демиревски узаконява контактите си с Христо Вълчев от Полисан, продавайки му една колона за рафиниране на гориво, находяща се на територията на завод Кристал гр. Велинград. В завода е поставена обозначителна табела на фирма Полисан и по този начин се отхвърля възможността единствената връзка между Демиревски и Вълчев да е продажбата на гориво с откраднат акциз.
По това време срещу Демиревски тръгва разработка и разследване от ДАНС за връзките му с банкера Цветан Василев. Делото по оперативната разработка е било при Мирослав Маринов, началник отдел в дирекция „Финансова сигурност и пране на пари“. Мирослав покровителства бизнеса на Купъра и неговите приятели. По искане на Купъра делото срещу Демиревски е потулено. Като възнаграждение Маринов получава съдружие в концесията на плаж на българското Черноморие. Съдружничка в плажа на Купъра е любовницата на Мирослав Ваня Кирова.
Установено е по безспорен начин, че Демиревски е бил оперативен работник на военно разузнаване преди 1989г. и като такъв е отговарял за южната ни съседка Гърция. От това се обуславят и контактите му с гръцки партньори както и перфектното владеене на гръцки език. Офисът находящ се в район Лозенец ул. “ Голо бърдо“ 10 е именно офисът, който той ползва от години. Затворен е откакто го издирват. Същият е опасан с камери, чрез които Демиревски ежедневно вижда кой е идвал да го търси. Офисът има вход от вътрешната страна на кооперацията, през който влизат служителите на фирмата. Решетката е пусната за параван. Всъщност в офиса ежедневно има служители, обслужващи новата им схема.
Мозъкът на офиса на Демиревски и негова дясна ръка както и съветник за всичките му схеми е лицето Болдуин Симеонов. Същият му организира схемите с кухи фирми и управители за тях. Негов добър приятел и „водач“ на управители е лице на име Евгени, известен с контактите си със службите и тяхното покровителство срещу споделена информация за конкурентни структури.
След представянето на цялата структура нека обобщим. Стоян Демиревски застава в сянка, за да спаси себе си и не освети покровителите си. Пуска зет си Никола напред като на същия съдейства чрез споменатите по-горе лица за получаване на лиценз за данъчен склад. Гаранция за склада получава като ипотекира данъчния склад заедно с парцела, върху който се намира. Парцелът е закупен с кредит на банката от Демиревски и още няколко съдружника. Кредитът към настоящия момент все още не е погасен.
Демиревски използва контактите си на територията на гр. Разлог, от където е самият той, и чрез връзките си в района успява чрез фиктивна цесия да заграби част от парцела, върху който се намира и изградения вече данъчен склад. По този начин за пореден път ощетява банката. За придобиването на имота му съдействат близките му приятели родом от Разлог. Те са прокурорът Ангел Илиев от административна прокуратура и бивш апелативен прокурор, и следовател от районното следствено звено на име Валери. Впоследствие правят делба в общината, променят статута на парцела и Стоян Демиревски за пореден път вади лиценз за данъчен склад на фирмата на зет си Никола.
За промените в общината, както и за комплектоване на всички останали документи им съдейства Наталия Щерева. Същата се представя за адвокатка, но никога не е била. Има контакти на територията на гр. Банско и Разлог, от времето на голямото строителство, когато с помощта на нейните покровители е придобивала имоти по давност или със свидетели. После са ги вкарвали в регулация и са ги продавали за огромни суми. Използват я също за връзка между служители и контрабандисти, за да не бъдат засечени разговори или пък срещи, при който може да бъдат осветени.
Както е видно от Търговския регистър Никола е собственик на фирмата притежаваща лиценз за данъчен склад Глобал Петролиум Сървиз ЕООД. Тя от своя страна е собственик на капитала на Супериор Ауто Съплайс- една от подставените фирми вложителки.
Схемата за кражба на ДДС от горивата е проста. Начините са два:
1. Горивото влиза от Гърция На ВОД, на куха фирма, вложителка в данъчния склад. Фирмата вложителка плаща акциза по банкова сметка на данъчния склад както и фиктивно такса за вложение на горивото съгласно договор за вложение. В последствие данъчният склад изважда горивото на вложителката с платен акциз. Вложителката начислява ДДС и го продава на крайния потребител. Вместо да плати ДДС-то го покрива с кухи фирми, от които получава различни стоки и услуги. По този начин вложителката усвоява ДДС-то от крайния потребител като в същото време не го внася в бюджета. В повечето случаи това ДДС се поделя с крайния потребител или се разпределя между продавач и купувач във процентно съотношение по договорка. Това е причината, поради която по документи изглежда, че г-н Марешки продава горивото на загуба, а всъщност, връщайки му повече от 50% от ДДС-то на ръка, той генерира една добра печалба.
2. Горивото се купува от фирма вложителка в данъчен склад от друг данъчен склад без акциз, тъй като акцизът се гарантира от данъчния склад, с който фирмата има договор за вложение. Горивото се плаща, като върху същото се начислява ДДС само върху основата, без да е начислен акциз. Впоследствие фирмата вложителка плаща акциза на данъчния склад, с който има фиктивен договор. Таксата за вложение, която плаща по банка също е фиктивна. Парите се теглят. Когато вложителката извади горивото от данъчния склад за нея себестойността е основата на горивото с начислено ДДС плюс платен акциз, върху който тя начислява ДДС към крайния клиент, в конкретния случай фирма на г-н Марешки, като същото не внася, а както сама сте установила, запушва с фиктивни доставки от кухи доставчици. Или става дума за ДДС от 13 ст. на литър, което е данъчната ставка върху приблизително 65 ст. акциз за литър гориво. Ето така не само г-н Марешки, а и други клиенти на данъчния склад, реално покриват загубата си по документи от продажбата на гориво.
Контакта между Стоян Демиревски и Марешки, е създаден от Павел Геренски, срещу обещана комисионна от търговските сделки. Геренски си създава контакт и работи за Марешки още през лятото на 2014 г., малко след стъпването му на поста. Голяма част от лекарствата внос от фирми на Марешки се обмитяват от митница Пловдив. При отразяване на значително по-малки количества от реалните в митническите декларации, се спестяват огромни суми мита. По този начин се ощетява и фикса, тъй като на пазара се разпространяват лекарства, които по документи не съществуват. На тях им се надчислява мито и ДДС, които не са внасяни. Същите се събират от крайния потребител! Влизат в джобовете на Марешки.
Част от тях се връщат като възнаграждение за „услугата“, към Павел Геренски. Последния си е създал сериозна структура на различни нива и от различни звена на агенция митници, както и от структури извън агенцията. Всеки служител, който участва в престъпната му дейност има строго определени функции и отговаря за конкретни неща. Организира редовни сбирки на „отговорни държавни служители“ в района на Пловдив.
По оперативни данни в престъпната му дейност е замесен и директора на областното звено на ДАНС, Николай ! Същият пък е бил покровителстван от арестувания на 02.10.2015г., началник на отдел „Финансова сигурност и пране на пари“ в ДАНС, Мирослав Маринов. Връзката между тримата е била осъществяване на чадър и покровителство на небезизвестните в контрабандата с горива Атанас Димов- Купъра и Стоян Демиревски. Това е и част от обвинението на Мирослав. Той е изнасял документи и информация за разследване срещу въпросните лица и техни партньори, като с действията си е провалял операции на службата. След ареста му схемата продължава да работи, като от страна на ДАНС са покровителствани от друг началник отдел Любомир Радулов.
Радулов е най-близкия колега на Маринов. Запознати си спомнят, че именно Маринов довежда Радулов в службата. На същия през месец април му е отнет допуска за класифицирана информация, поради съмнения за злоупотреби и доказана зависимост от криминални лица, както и за получаване на материални облаги и средства от тях. Дни по късно Радулов подава молба за напускане от редиците на ДАНС, като от там е изпратен с благодарност за лоялната служба.(около 5 години). Взима си заплатите и случая се потулва.
Най-вероятно, така ще бъде потулено и делото срещу Маринов, въпреки безспорните доказателства по същото!! Към настоящия момент престъпната групичка, черпи информация, от служителка на същата дирекция на ДАНС. Служителката се казва Ани Домозетска. Била е една от най-приближените на Маринов. Вършела му е голяма част от черната работа. В знак на благодарност, Мирослав урежда и дава една бензиностанция на брат и Симеон Домозетски, който е само на 29 години. Бензиностанцията се намира срещу „София Мел“, в района на Сточна гара, в двора на бившия ДАП. Брата на Домузетска и към настоящия момент, продава необезпокояван гориво, с неясен произход, ползвайки се от протекцийте на кака си!! За хора като него, не важат масовите проверки от НАП, митници и други институции, защото се чувстват недосегаеми!!

Robin Hood“