Публикувано на 21.12.2021 / 19:13

ШЕФЪТ НА ЧК НА РАДЕВ ДА ДАВА АКЪЛ ЗА ГЕШЕВ Е ВСЕ ЕДНО ДА ПИЕШ „СИНЬО“ УИСКИ В ПЛАСТМАСОВА ЧАША. ДО КЕНЕФА НА РАШКОВ.

Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, пред БНР:

„….Проф. Маринов коментира правителството на Кирил Петков и служебните министри, които влязоха в него, като подчерта, че те не са нито деца, нито съпруги на президента:

„Те са хора, които споделят общи ценности с президента Радев. … Ако има грешки, той ще ги казва, така че еманципирането не бива да се схваща като някаква свобода на действие, която освобождава от отговорност“.

В България трябва да се наложи върховенството на правото, а прокуратурата има важна роля в това отношение, изтъкна той.

Има знаци в прокуратурата, че полека нещата ще се нормализират. Често задават въпрос дали това няма да е сделка. Когато целта е важна и голяма, към нея са възможни различни подходи. Няма да има сделка, в смисъл, че няма да има индулгенции за престъпления. Поне това е гледната точка на президентската институция. … Когато става дума да се пребори една организирана престъпна система, това не може да стане без вътрешни хора. Не можем да очакваме, че тези хора ще са готови на саможертва. Не става дума за това някой да овладее прокуратурата и да я използва по познатия за мнозина начин, а най-после нещата да се нормализират“.

Сега пак го прочетете това – изречено от ЧК, пардон от шефа на стратегическия съвет на президента или каквото и да означава това!

Значи, какво разбираме от човека на „Мултигруп“, пардон, ЧК-то, пардон, стратегическия съвет на президента?! Че Кирил Петков и остальная от служебните правителства на Радев не му били нито деца, нито съпруги. Обаче! – „еманципирането не бива да се схваща като някаква свобода на действие“! Еманципирането, вика. Не трябвало да се схваща като някаква свобода на действие. Ако не сме окончателно полудели от тия „зелени чорапи“, то следва логичния извод, че Румен Радев е баш мастора на правителството, негов тамада и еманципирането от него не трябва да се схваща като свобода. Анадънмо?!

Сега навлизаме в дълбоките дебри на мисълта на човека на „Мултигруп“, пардон на ЧК, пардон на Радев.

Когато целта била важна, към нея имало възможни различни подходи. Уж намек за сделка с прокуратурата, ама не било сделка, нямало да има сделка, „в смисъл“ /туй „в смисъл“ като го чуем се хващаме за кобура!/ „че няма да има индулгенции за престъпленията“ – „поне това е гледната точка на президентската институция“.

Какъв точно е президентът, че той да решава какво ще става с прокуратурата, а?! Да не би да сме в 90-те и той да е Илия Павлов? Щото по негово време знаехме как се решаваха въпросите. Апропо и той си назначи цяло правителство, като новия шеф на Александър Маринов, но да кажем е бегла алюзия. Освен това, като гледаме Гешев не се е зесилил за никаква „сделка“, така че кой търси и кой има полза от сделка, първо трябва да питаме Пламен Узунов, например.

Вътрешни хора трябвали, чеше се по голата глава Маринов. Демек предателчета, дето минават сега за „наши хора“, ама не ставало дума някой да овладеел прокуратурата, а „нещата да се нормализират“.

И като как ще се „нормализират“?

Като как, след като правителството е на Радев „нееманципирано“, службите негови, прокуратурата и тя ще става негова, а като стане негова, нали се сещате кой ще изкадрува новите „правилни хора“ – оня с торбичката – Пламен Узунов и другият – Копринков от село Труд, през който прелитат сега всички прелетни птички, пардон, торбички…

Александър Маринов всъщност от какъв зор се изказва по националните медии? Какъв го играе тоя бивш мултак и за какъв такъв?

Демократите ревяха иначе /когато им позволиха на финала да реват, щото години преди това мълчаха като п…и/, че Боко бил иззел всички институции в държавата. Сега пак мълчат като п…и. Непоръбени и то.

Когато пред очите им един семпъл откъм интелект и лексика, лицемерен рецитатор „в синергия с дневния ред на САЩ“, заради психопатийно болестно комплексарство си е поставил за цел да надмине и Боко Тиквата.

Така нагло и цинично да се бориш да овладееш прокуратурата и съдебната власт, които априори са независима власт, само за да ги направиш СВОИ и за да дадеш индулгенция на всички СВОИ лапачи, е чиста диктатура. Разбира се, облечена в кадифе и лицемерни патосни „демократични“ рецитации.

От трън, че на глог, от Боко, че на Радев, че и с подскок!

А Александър Маринов да дава акъл за Гешев е все едно да пиеш „синьо“ уиски от пластмасова чаша. До кенефа на Рашков.

Afera.bg

Коментари 10 за
“ШЕФЪТ НА ЧК НА РАДЕВ ДА ДАВА АКЪЛ ЗА ГЕШЕВ Е ВСЕ ЕДНО ДА ПИЕШ „СИНЬО“ УИСКИ В ПЛАСТМАСОВА ЧАША. ДО КЕНЕФА НА РАШКОВ.”

  1. Професор, тоя селендурин на снимката ли, ами поне да си смени ф(л)анелката че ми мЯза на Асан циганина ?

    Както има една приказка : във всеки град – университет, във всяко село – академия и на всяко кръстовище – професор !
    ,Ми че те професорите (като този дървеняк) станаха повече и от студентите .
    Пък щом е влязал в Маймунарника професурата му е доживотно гарантирана .

    Ама образовнието кучета го яли, за това българчетата драпат да учат в чужбина че то тука, пускаш 20 и получаваш 3, пускаш 50 и получаваш 4 … не е само НовИЯТ Български т.н. Университет !

  2. „За мухите на тържището
    Бягай, друже мой, в своето усамотение! Виждам те зашеметен от гълчавата на великите мъже и целия надупчен от бодлите на малките.

    Достойно знаят да мълчат заедно с тебе гора и скала. Стани пак като дървото, което ти обичаш — разветвило широко клони, притихнало и заслушано, то виси над морето.

    Дето усамотението свършва, там започва тържището, а дето почва тържището, там започва и гълчавата на велики актьори и бръмченето на отровни мухи.

    В света най-добрите неща все още не струват нищо, ако не се намери някой, който тепърва да ги представи: велики мъже зове народът такива представители.

    Слаба представа има народът за великото, сиреч за творческото. Ала той има усет за всички представители и актьори на великите неща.

    Около откривателите на нови ценности се върти светът: невидимо се върти той. Ала около актьорите се върти народът и славата: такъв е „ходът на света“.

    Актьорът има дух, но малко съвест на духа. Винаги вярва в това, с което подтиква другите да вярват най-силно — да вярват в себе си!

    Утре той има нова вяра, а вдругиден — една още по-нова. Бързо мени мнението си той подобно на народа и капризите на времето.

    „Събарям“ значи за него „доказвам“. „Подлудявам“ значи за него „убеждавам“. А кръвта според него е най-доброто от всички основания.

    Истина, която се промъква само в изтънчени уши, той зове лъжа и вятър и мъгла. Наистина той вярва само в богове, които вдигат голяма врява в света.

    Пълно с тържествени палячовци е тържището — а народът се слави със своите велики мъже! За него те са господарите на мига!

    Ала мигът напира: и те напират също и искат от тебе едно безусловно „Да“ или „Не“. Тежко ти, ако поискаш да лавираш и сложиш стола си между „за“ и „против“.

    Ти, любителю на истината, не изпитвай ревност спрямо тези безусловни и напиращи блюстители. Никога истината не се е окачвала на ръката на един безусловен блюстител.

    Заради тези дебнещи блюстители върни се в твоето сигурно убежище: само на тържището те поставят безусловното „Да“ или „Не“.

    Бавно протича преживяването на всички дълбоки кладенци: дълго трябва да чакат, докато разберат що е попаднало в тяхната глъб.

    Встрани от тържището и славата се стреми всичко велико; встрани от пазарището и славата са живели открай време всички откриватели на нови ценности.

    Бягай, друже мой, в своето усамотение. Аз те виждам целия изхапан от отровни мухи. Бягай там, където вее суров, здравословен въздух.

    Бягай в своето усамотение! Ти живя прекалено близо до нищите духом и убогите. Бягай от тяхната невидима мъст. За тебе те не са нищо друго освен мъст.

    Не вдигай вече ръка срещу тях! Безчет са те, а твоят жребий не е да бъдеш бръскалка за мухи.

    Безчет са тези нищожни и убоги люде; а за гибелта не на една монументална сграда са били понякога достатъчни само капки дъжд и плевели.

    Ти не си камък, ала си станал вече шуплив от многото капки дъжд. Ще се раздробиш и пръснеш на късове от многото дъждовни капки.

    Изнурен те виждам от отровните мухи, на стотина места виждам по тебе кървави драскотини; ала твоята гордост дори не се гневи.

    Кръв искат да пият от тебе те най-невинно; кръв жаждат техните безкръвни души — и затова забиват най-невинно зурлите си в теб.

    Ала ти, дълбокият, ти страдаш прекалено дълбоко дори от дребни рани: и преди още да си оздравял от тях, пропълзява по ръката ти също такъв отровен червей.

    Прегорд си ти за мене, за да убиеш тези лакомии. Ала пази се да не би да се превърне в твоя съдба да носиш цялата им отровна неправда!

    Те бръмчат около тебе и с възхвалата си за тебе: натрапливост е тяхната възхвала. Те търсят близостта на твоята кожа и твоята кръв.

    Те те ласкаят като някой бог или дявол; те хленчат пред тебе като пред някой бог или дявол. Какво от това? Та те са ласкатели и хленчльовци и нищо повече.

    Често те са и любезни към тебе, ала любезността им е била винаги хитрост на страхливците. Да, страхливците са хитри!

    Те размишляват много над тебе със своите тесногръди души — винаги си им изглеждал съмнителен. Всичко, над което дълго се размишлява, става съмнително.

    Те те наказват за всички твои добродетели. Прощават ти изцяло само твоите прегрешения.

    Тъй като си милозлив и с усет за справедливост, ти казваш: „Те са невинни в своето дребно съществувание.“ А тяхната тесногръда душа мисли: „Вина е всяко велико съществувание.“

    Дори когато си милозлив към тях, те имат чувството, че ги презираш: и те ти се отплащат за благодеянието ти с подмолни злодеяния.

    Безмълвната ти гордост не е по техния вкус: те ликуват, щом ти станеш понякога достатъчно скромен, за да проявиш суетност.

    Това, което откриваме у някой човек, него и разпалваме. И тъй пази се от нищите духом.

    Пред тебе те се чувствуват малки и тяхната убогост тлее и се разгаря в невидимо отмъщение срещу тебе.

    Не си ли забелязал колко често те замлъкват, колчем се приближиш до тях, и как тяхната сила излита като дима от гаснещ огън?

    Да, друже мой, ти си гризяща съвест за своите ближни: защото те са недостойни за тебе. И тъй, те те ненавиждат и на драго сърце биха изсмукали кръвта ти.

    Твоите ближни ще бъдат винаги отровни мухи за тебе: великото у тебе тъкмо то ще ги прави по-отровни и винаги по-мухоподобни.

    Бягай, друже мой, в своето усамотение и там, където вее по-суров и по-здравословен въздух! Твоят жребия не е да бъдеш бръскалка за мухи.

    Тъй рече Заратустра.“

  3. Този БОКЛУК навремето беше „основал“ АСП – Алтернативна социалистическа партия, която си беше поставила за цел да унищожи д-р Дертлиев и дс запази Луканов! По поръчка на ДС! Боклукът си е боклук! Нали така, „другарю професор“?

  4. Ако всички с право на глас в РБ гласуват, едва ли някой ще избере Радев и тази му комунистическа свиня за друго, освен за затворници! 33% от задължително гласуващите „суверени“ отидоха да гласуват, от тях за Радев гласуваха около 55% (това според моите лични наблюдения) и този изрод, назначен от избрания с под 18% от задължително гласуващите българи ще се изживява на ментор, червен дебел,2 небългарски изрод с вид на башибозук, мамицата ви червиви, ДС доносници, изроди.

  5. Това дърто ДС ченге какво да го коментираме! Вместо да са натикани по затворите, те сега ни управляват и ни поучават на нов морал! Политически хамелеони и нагаждачи, имащи едничка цел – докопване до държавната хранилка, лесно и бързо забогатяване, гарнирано с неконтролируема власт! Борим корупцията? Преговори на светло? Дрън-дрън!Митовете и легендите по българските политически тарикатлъци…

  6. това говно на каренца му порасна май работата – пази Боже говно да се размирише…

  7. Единственото хубаво нещо в ренегата Александър Маринов са хокейните му битки.

  8. Комисията по досиетата обявява за първи път името му сред сътрудниците на бившата Държавна сигурност като съдържател на явочна квартира през периода 1983-1990 година с псевдоним „Майстора“ с Решение № 64/21.05.2009 г.[4]

    Агентите само си менят Господаря!!!

    1. А кога така наречената „Комисия по досиетата“ ще обяви имената на ВСИЧКИ сътрудници на ДС??? Инересничко четиво ще стане, а дано ама надали……Той и М. Андреев „оглавяваше“ комисията ама тогава от там нищичко не излезе…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *