ШАШКЪНИИТЕ НА ШИШКОВ НА „ЗЛАТНИЯ“

Много се говори за т.н. „незаконно строителство“ в последните 2 години. Проблеми бяха забелязани още по времето на министър Комитова, когато беше обявено, че по Лот 4 и Лот 5 на новоизграждащата се магистрала Хемус, има строителни дейности без да има издадени разрешения за строеж. Тогава се вдигна доста шум по медиите, дори се образува някаква преписка срещу „неизвестен извършител“, после дойде правителството на Кирил Петков с министър на регионалното развитие Гроздан Караджов, а от началото на м.август 2022г. министър Шишков.

Особено важно е да се подчертаят две неща:

1.Шишков е човекът, който от първия ден на служебното правителство на Стефан Янев е част от екипа на Виолета Комитова и като архитект и специалист по Закона за устройство на територията (ЗУТ), той е напълно запознат с всички действия, налични констатации и документи по казуса.

Нещо повече – не просто е наясно с конкретния казус, а с цялата дейност на МРРБ и структурите му по отношение на договорите за текущ ремонт и поддържане (ТРП), който бяха предмет за разглеждане на работна група с председател министър Демерджиев – тогава правосъден, сега на МВР.

Там констатациите се сведоха най-общо до това, че е налице многократно надвъзлагане по договорите за ТРП, което е в разрез, както със ЗОП, така и със Закона за държавния бюджет, а отделно като проблем се очерта, че възлагането е за текущи ремонти, които всъщност прикриват основни ремонти.

С цялата тематика и нейното развитие Шишков е не просто наясно, но и е участник в процесите, които в последствие продобиха неочаквани обрати и прехвърляния на правомощия между Народното събрание и ресорния министър Караджов.

Оказа се, че никой не иска да поеме никаква отговорност и да пристъпи към действия за решаване на проблемите, а това постави строителните фирми в ролята на жертви на едно общодържавно бездействие. Въпреки безсилието на държавните институции, темата бе коментирана в публичното пространство, но само с говорене и упражняване по риторика не се постигна друго, освен тежки имиджови щети по бизнеса и то целокупния пътищарски бизнес, както и имуществени щети поради неплащане на извършени и приети от държавата дейности по договорите за ТРП.

И в резултат на всичко зацикли и целия процес по поддържането и рехабилитацията на пътищата в страната, както и новото строителство.

2. Шишков, след като е наясно и то детайлно с проблемите от ден първи, вместо да ги решава, влиза в удобната схема на говорещите празнодумци, които не желаят да носят отговорност, да предприемат адекватни действия, или поне да направят нужното от своя страна, но за сметка на това излизат по няколко пъти на ден по телевизиите, за да показват колби и пясък, да обясняват как са в капана на ГЕРБ и да предлагат съмнителни решения, които според мнозина вероятно са и противоконституционни, освен, че са хаотични действия „на парче“, които отгоре на всичко и бяха отхвърлени от НС.

Как се стигна до задънената улица и кой плаща сметките? Народът, бизнесът – те плащат безхаберието, страхливостта и некомпетентността на властта.

А можеше да е друго.

Ако Шишков беше истински експерт и отговорен човек, макар дошъл на власт по стечение на обстоятелствата и уж за малко, но с гръмката заявка да решава натрупани проблеми…, ако беше, но не беше.

Да погледнем големия проблем с незаконното строителство „за милиарди“ по думите на арх. Шишков.

Той твърди, че понеже няма книжа по ЗУТ, защото става дума за основни ремонти, „прикрити“ като текущи, значи не е имало достатъчно сериозен контрол, понеже ЗУТ изизсква такъв, когато се прави основен ремонт, той (Шишков) няма да плати нито стотинка на тези фирми, които са правили основни ремонти по договорите за ТРП.

Но за сметка на това плаща на тези, които са правили текущи ремонти, а също така плаща и по инхаус договорите, за които знае и то пак от ден първи като съветник на Комитова, че има някои неясни моменти и проблеми, които  всички след служебния кабинет Янев, заметоха удобно под килима и тихомълком продължиха така, както го завариха.

Резонно тук се задава въпросът дали целия шум не беше един зов за изчегъртване на лошите, за да дойдат добрите, които ще донесат голямата промяна. Дали не беше и предизборен щурм, за да може „добрият“ Радев да стане пак президент? Времето показа, че май така излезе и ако Караджов не направи нищо, защото „му пречел Асен Василев и цялото ПП и НС и кой ли не…“, то неадекватното и много приличащо на цирково шоу поведение на Шишков е неразбираемо, за да не кажа отвратително.

Шоу има, няма спор, но личните амбиции на един служебен министър не са достатъчно силен аргумент в полза на обществения интерес, така че щом види свободна трибуна да скача веднага, въпреки че  всъщност нищо не казва, а още по-малко  прави.

И нека минем по същество – по правото и по закона, така да се каже, да вървим, защото едно е да говориш общи приказки, друго е да се аргументираш със закон, с логика и с факти.

Държавата е възложила чрез открити процедури по реда на ЗОП обществените поръчки с предмет „Текущ ремонт и поддържане“ в лицето на институцията АПИ!

Държавата е посочила какви документи са нужни, какви дейности изисква, срокове, приемане, гаранции и т.н.!

Държавата е преценила кое е текущ ремонт и кое основен – и в случая конкретен, и съгласно ЗУТ, където е разписала, чрез своя законодателен орган някакви твърде неясни и трудно разграничими определения за това!

И тук е мястото да кажа, че проблемите тръгват от лошото законодателство, което предопределя възникването на много казуси, противоречиви тълкувания и прилагания на законите. Това касае не само ЗУТ, който сякаш е пренебрегнал разпоредбите за линейната инфраструктура, каквито са пътищата, респ. и в този частен случай. Същото е и при инхауса.

Държавата е разписала непълни текстове, реципирани от директивата на ЕС, но без да доравие уредбата и да създаде ясни и недвусмислени правила, така че да не се питаме днес как да излезем от капана, в който сами сме се вкарали!

Държавата е възлагала дейности по договорите за ТРП и ги е приела с документите и процедурите, които тя самата е заложила.

Тоест – как така липсват документи по ЗУТ, след като те никога не са били създадени, искани и прилагани в тези възлагания?

Налице са всички документи, такива каквито са посочени от възложителя, за което изпълнителят не може да носи отговорност.

Ако държавата, в лицето на служебите министри и тези на промяната са установили нередности, то първо възниква въпросът“:

Как точно са установени?

Има ли официално становище, след извършени проверки и по документи и след вземане на проби по законоустановения ред, в което да е казано и подписано от длъжностите лица, компетентни да установяват незаконно строителство, че този  и този обекти са незаконни, защото… с факти, а не с голи приказки по телевизора?

Има ли също така официални документи, които след проверки по законоустановения ред да са констатирали в изискуемата от закона форма, че този и този обект не отговарят на критериите за качество, че са опасни, че са извършени лошо?

Има ли документи, които по безспорен начин да установят, че възложеното от държавата не отговаря на изпълненото от строителя? Кой носи отговорност за евентуални неправилни възлагания?

Ако има грешка в предмета на обществената поръчка, то това е проблем на възложителя, не на строителя. А грешка в предмета на договора може да е основание за унищожаемост в определени случаи, но когато вече си приел работата е редно и да я заплатиш, съгласно договореното. Друг е въпросът дали може да бъде ангажирана отговорността на длъжностни лица за нарушения на служебни задължения, или за евентуални злоупотреби, неверни документи и прочие деяния.

Но безхаберието на такива министри, които търсят как да прехвърлят топката на друг и ако може да не вземат решения, за които да носят отговорност, може да стане причина да няма кой да поддържа и ремонтира българските пътища, както и до дела, които най-вероятно ще бъдат изгубени от държавата и сметката ще я плащат хората, не ти, или някой друг кандидат за висок пост.

По казуса с магистрала Хемус – заварени са незаконни строителства по лот 4 и лот 5, но същите са само на думи и няма документи, каквито ЗУТ изисква. А всички знаем, че когато едно нещо не е констатирано по законоустановения ред, то не съществува и няма никаква стойност говоренето.

Особено, когато става дума за „неизвестен извършител“!

За сметка на това обаче, до ден днешен за същите тези лотове няма издадени разрешения за строеж, което бави фатално строителството, а това естествено води до оскъпяване и претенции за индексация. Нима не беше по-добре да се изпълни процедурата по ЗУТ за „видяното“ незаконно строителство и същото да бъде констатирано, респективно премахнато?

Там става дума за дребни неща, които ако направим сметката, то ще излезе, че празните думи на министър Шишков ще струват на данъкоплатеца в пъти повече, отколкото ако беше просто изпълнил предписаното в закона и беше издал разрешенията за строеж.

А относно инхауса, който е „капан“ от ГЕРБ, зададе ли министъра Шипков правилните въпроси на НС, което е длъжно да даде автентично тълкуване на собствените си творения (закони), за да стане ясно на прилагащите тези закони как да го правят? Инициира ли поне една работна група, която да даде официално становище на МС с възможни решения на проблемите? Опита ли поне да промени договорите с доставчиците и наемателите така, че от една страна да се ангажира повече тяхната отговорност за строителството през гаранционния период, защото именно в тази отговорност е проблемът.

Задейства ли се Шишков да администрира процедурите час по-скоро, защото колкото повече се бави, толкова повече се трупа сметката, която плаща обществото!

Направи ли нещо, за да изчисти поне онези въпроси, които са изцяло в негова власт, а именно – извърши ли проверки и на обектите, и на действията на администрацията, и на методиката, по които се случва инхаусът, и на договорите за доставки и наем на техника, и на проектите за слачищата, за които той е наясно, че има проблеми?

Кой си ти, г-н Шишков, че да решаваш дали ще, или не ще изпълняваш закона?

Защо не работиш по реалните проблеми с такава страст, с каквато хапваш бонбони по служебните маси? Защо смяташ, че твоите кампании за набиране на популярност следва да се плащат от хората, че даже и да получаваш овации за безхаберното си поведение, прикрито под формата на фалшива активност?

За хората най-важното нещо е да имат пътища, те да са годни за придвижване, да са безопасни за живота им, да се поддържат в изправност, да се управляват адекватно и в полза на обществото. А за бизнеса е важно да работи спокойно и да знае, че никой няма да му извива ръцете, няма да го притиска и няма да иска ресто.

Защото и ти и аз знаем, че когато имаше някакви наченки за промяна в модела, всички те искаха само това и бяха доволни, ако ще има правила и те ще се спазват и то с ясното съзнание за отговорността, която носят за качеството на извършеното!

От две години живеем в шоу, основно под знака на избори.

Говоренето е популистко и в духа на предизборна кампания, действията са ден за ден и всеки минава за малко, твори глупости, или нищо и си заминава, за да се появи пак на сцената на политическия театър.

Как един кандидат за власт не каза поне веднъж на избирателите: Извинявам се! Сбърках тук, не постъпих правилно там, не подходих по най-добрия начин еди къде си….?

Как всички са безпогрешни, единствени и неповторими, как те са бели, а всички други са черни? Е като всички се държат така, не е ли резонно на човек да му писне и да си каже „Сиктир, бе, всичките сте еднакво лъжливи, лицемерни, алчни, страхливи“…

И понеже вижда човекът, че уж има, но няма демокрация, уж има, но няма закони, уж има, но няма справедливост, той се оттегля навътре в себе си, проумявайки голямата лъжа, че нещо зависи от него. А пък така е удобно за властта. Колкото по-омаломощени, по-бедни, по-наведени, по-уплашени хора, толкова по-лесни за манипулация, за управление на къс и строг нашийник. Толкова по-разединено общество и търсещи само личното си спасение индивиди!

Липсата на смели и отговорни политици, на ясна и стратегия, на правилно планиране и предвиждане на адекватни стъпки, приоритети и дейности  и на осигурен финансов ресурс при целесъобразно бюджетиране, създават един хаос, който виждаме и в който живеем всички.

Резултатът на лошото управление е не само лоши пътища, но и все по-затихващо доверие в институциите,  в държавата и нейната роля за развитието на обществото, в лошо самочувствие и несигурност. Външната деградация, която наблюдаваме и изпитваме е пряк израз на вътрешната такава, а тя е следствие от безпътицата, в която сме затънали от години и, за която трябва да „БЛАГОДАРИМ“ на онези, които се упражняват с властта.

Десислава Христова