Чудодейният Станишев, официозът му и чалга-пропагандата
Станишев връща крадено сено” – това не е нескопосен виц, а титулно заглавие в съботния брой на в. „Труд”. В статията се разказва покъртителната история за това как някакъв човечец се оплакал от свой съселянин, който окосил ливадата му, без да го пита.
Оплакал се обаче не на арменския поп, а направо на българския премиер. И – гледай ти – чудо: канцеларията на премиера сезирала общинския кмет, той привикал селския такъв плюс спорещите за сеното от ливадата – и накрая незаконния косач си признал греха си – и се съгласил да компенсира ощетения си съселянин с 1000 кг. сено.
Звучи като приказка, дори като притча. Ако Бойко Борисов е „Генералът на народа”, то се очертава Станишев да се превърне в „Премиерът на народа”. Само да се си помислите, че с връщането на откраднатото сено се приключва сагата за добрите дела Станишеви? Не, каквото прави „Труд”, го прави с размах: добродетелта и филантропията на родния министър-председател се леят по трудовашките страници като от рога на изобилието.
Богоугодната тема започва от първа и продължава на втора и трета страница във вестника, където можете да научите още и как ямболския бизнесмен Борис Пеев го изпързаляли и му продали скапан телевизор, но той писал до Станишев и го поканили да си избере какъвто си иска телевизор от магазина, за да може да гледа после любимата си Ани Салич, от чиято липса много бил страдал.
Също така и: как столичанката В. Ч. му писала, че детето й е назад в списъка на чакащите за детска градина – и моментално го преместили напред в този списък (сиреч пред децата на онези балъци, дето не са се сетили да пишат на Станишев).
Също за Сехер Исмаилова, която пък с премиерски помощ вредила сина си в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова”. Нищо, че не му достигал бала.
Също за варненския премиер А.Т., на когото Станишев осигурил 2000 лв, които не му достигали за операция на колянната става.
Също за цяла една кооперация, която с помощта на българския премиер се преборила с един от мобилните оператори, които били поставили базова станция за GSM на покрива й – и нейните лъчения увреждали физическото и психическо здраве на обитателите (?!). Операторите били си платили за което, но юначния наш премиер въпреки това се справил с тях.
И накрая, за да не остане Станишев прекалено самотен на фона на добрите си дела, писачите от „Труд” са дали място и за челния пример,следван по добрите стари традиции (политически и семейни) от Сергей Станишев.
Примерът в случая е персонифициран от руския президент Дмитрий Медведев, от когото тринайсетгодишната Анастасия от село Калитвенски поискала женско морско свинче, защото си имала мъжко и то било много самотно. И руският президент, разбира се, откликнал на молбата й. А как се сетила Анастасия да се обърне към него с подобна молба? Много просто – Дмитрий Медведев не е самотен в порива си да откликне по човешки на всяко искане. Има си и той челен пример, който пък указва модела за ефективно общуване с висшите руски държавници. Анастасия просто последвала примера на Даша от Далечния изток, която поискала от Путин рокля – и не само че получила такава, но и покана от Путин да отпразнуват с баба си Нова година в Москва.
Въпрос с повишена трудност към издателите на „Труд” – тези от „Зюддойчецайтунг”, които, както е известно, не се интересуват от съдържанието на вестника, а само от реализираната печалба. Реализираната чрез титулно заглавие и цели две вестникарски страници реклама на българския премиер Сергей Станишев платена ли е или не? Би трябвало да е платена, тъй като си е чиста предизборна пропаганда, за каквато обичайно партиите плащат по специални тарифи. Най-често обаче такива текстове са съпроводени с бележката „платена публикация”, каквато в този случай липсва. Ако не са платени публикации, то тогава просто се налага един неизбежен извод: в. „Труд” потайно и полека е станал официоз.
То не че и досега не е бил – въпреки хвалбите на главния си редактор Тошо Тошев за това колко „Труд”-а били нужни, за да бъде свален всеки един от българските премиери през годините на прехода. Ала поне е официозствал някак си поне малко благоприлично и по между другото. Сега официозстването е съвсем ачик. В този случай вероятно би трябвало да се пита колко „Труд”-а са били нужни, за да повтори БСП мандата си и окончателно да досъсипе България.
Към всичко това трябва да добавим, че пошлият подход, избран от вестника за разхваляването Станишево, съвсем не е измислица на Тошо Тошев, а е съзнателно избрана стратегия на предизборния щаб на „Позитано”. Точно в тази позиция, която Тодор Живков някога определяше като „по-близо до народа, винаги сред народа”, е имиджово разигран премиерът в онези 90 000 цветни брошури, с които социалистите тръгват на предизборна пропаганда из страната. В тях Станишев е сниман с каска на главата сред работници, с докторска престилка край легло на болен, как си купува бонбончета от проста народна сергия и прочее такива подчертаващи хождението му сред народа визии.
Впрочем заглавието на брошурите, отпечатани с отстъпка в печатницата „Демакс” на червения бизнесмен Петър Кънев, са озаглавени с думите: "Изпълнихме каквото обещахме". Едно заглавие, което конкурира дори фамозното „Станишев връща крадено сено”. И може да бъде изучавано като емблематичен пример на чалга-пропагандата.
Едвин Сугарев