Чрез пенсионизъм – към европеизъм

КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната да похапнат на корем – животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:

Пенсионирани преди 1999. година, и

Пенсионирани подир 1999. година.

Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.

За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.

Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и

партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.

Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо

концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?

Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.

Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове.

И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.

ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които

висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.

Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не е в неговите задължения; В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема; Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.

Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят – са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.

В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България

около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.

КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.

Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и

надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да … помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват …

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ