ЧОВЕК Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

Внимателно следя случая с двойното убийство на възрастните хора в Пловдив, както и бездарно написаните от т. нар. „журналистка“ Анелия Перчева дописки в „24 часа“.

От изписаното тонове мастило по случая обаче стана ясно, че – да, мотив за извършване на убийството има, но престъпникът не е открит, не е намерено нито едно годно доказателство за вината на полицай Караджов, не е открит пистолетът, от който е стреляно, няма го и прословутият „кози крак“, който полицай Караджов си бил донесъл чак от Англия, брейй! – и с който предполагаемият убиец – в случая пак той, е взломил вратата, няма нито ДНК-следи от убиеца, нито негови дактилоскопични отпечатъци в къщата на старците, но затова пък от снощи има една компютърна папка, кръстена „Гадовете“, пълна със снимки на убитите родители – и тази папка „Гадовете“ е голям коз в тестето с козове на прокуратурата, защото показва какъв гадняр е полицай Караджов и как е мразил своите родители.

Да, може би не са се обичали, имали са имотни делби и разпри, но баща и майка не се убиват така лесно, както твърди прокурорката Черешарова, и както услужливо и с влажен от умиление поглед Анелия Перчева повтаря в сладостен екстаз нейните холивудски тези. В хода на полицейското дирене в абсолютно нарушение на всякакви писани и неписани МВР-разпоредби, както и погазване на Закона за закрила на детето, със среднощни разпити бяха тормозени синът на полицай Караджов и неговата съпруга, първо обвинена в съучастничество по чл. 115 – за убийство, след това освободена поради липса на доказателства. Без да се свени от факта, че е жена, а може би и майка, Анелия Перчева стигна дори до там, че в публикациите си сатанизира до такава степен образа на момчето на Каля и Венцислав Караджови, че с редица вестникарски трикове и инсинуации го изкара по-черно дори и от Дявола. Но най-срамното в случая е не толкова това, че авторката на дописките Анелия Перчева не владее тънкостите на занаята. По-гнусното е другото, че Перчева се изживява като дръжка на услужлив микрофон, напъхан в устата на пловдивската прокуратура. И няма нищо общо с истинската журналистика.

Полицай Караджов посочи в съдебна зала, че негов шеф – ченге от Икономическа полиция в Пловдив, има интерес да го натопи, защото по неговите думи е злоупотребявал със служебното си положение. Нито веднъж не чух и не прочетох името на този митичен шеф, дали изобщо е дал показания по случая. Никой от братската журналистическа гилдия дори не си направи труда да го намери, да го пита, за да бъде убеден драгият читател, че най-сетне в България „журналистиката“ – и особено криминалната, не е тенденциозна и се базира като инфо на няколко независими източника.

И още нещо като призив, който си позволих към часовата „журналистка“ Анелия Перчева. Анелия, понеже става въпрос за погубени човешки животи, а и за едно българско семейство, което е на път да бъде окончателно съсипано не без участието и на българската журналистика в твое лице, вместо да седиш по турски с микрофона пред пловдивското МВР и пред Прокуратурата, що не вземеш да потърсиш колегите на полицая Караджов, да ти кажат нещо за него, да попиташ поне веднъж дали, аджеба, не са истина неговите твърдения, че някой в службата не му търси цаката и иска да му запуши устата, така хем ще видиш нещата по-отвътре, хем съвестта ти пред семейството ще бъде чиста, а и пред Истината, която не винаги изглежда такава, каквато ни я поднасят на тепсия в прокуратурата. Обвинението няма нито едно годно доказателство, че полицай Караджов е убил родителите си, обвинението работи само по предположения и по слухове от рода на „Една жена ми каза на пазара!“, най-лесната работа е ченгето да бъде осъдено и бутнато в затвора и всички да плеснат с ръце и да се прегърнат.

Но човекът все още е невинен – и ще бъде такъв, докато неговата вина бъде доказана.Всеки човек по света е невинен до доказване на противното, но, изглежда, в Пловдив този принцип от правните науки не важи.

Валери Станков