ЧЕТИВО ЗА ПОСЛАНИЦИ И УПРАВНИЦИ
„В правните системи базирани на общото право прецедент е юридически случай, установен като принцип или правило, който/което съдът или друго юридическо тяло може да утилизира, когато решава по-нататък подобни случаи или случаи, базирани на сходни факти.“
„За да има съдебен прецедент трябва да е налице съдебно решение по даден казус, което да е влязло в сила. Така това решение може да се прилага или да бъде ръководство за сходни дела.
Прецедентите имат роля на тълкувание на законите.“
И двата цитата са взети от някакви речници.
В историята на дипломатическите отношения има десетки и стотици случаи, когато посланици на едни държави се наместват във вътрешните работи на други държави. Тези прецеденти се изучават в първи курс на международните отношения с цел да създадат у бъдещите посланици и дипломати чувство за недопустимост към такива действия.
Дипломатите на страните от ЕС, изпратени в София, вероятно вкупом са пропуснали тоя урок и от 1990 г. насам си позволяват да поучават и назидават нашите управници. Добри или лоши, тия управници са си наши. Ние ги избираме, нали така? Нашите негодници обаче не реагират. Вероятно се чувстват по – важни и значими и са доволни, че вниманието на амбасадорите се фокусира върху техните особи. Иначе управниците с охота говорят за независимост, суверенитет, равноправие , произтичащи от членството ни в ЕС, НАТО и други евроатлантически структури.
На фона на тия нелицеприятни факти и явления, понятието „национално достойнство“ просто губи смисъла си.
Любо Кольовски