ЧЕРНАТА ДУПКА В ЗЕМЕДЕЛСКОТО МИНИСТЕРСТВО. ПАРИ НЯМА, АКЪЛ СЪЩО.

Министерство на земеделието и храните, година 2017, много напомняща на последните 15 години назад – същите проблеми, същите протести, същото дередже, но с нови цифри. Без изобщо да се прави заход към наличното по магазините – второ качество ли е, пето ли е, българско не е, няма и да бъде. В това министерство има една дирекцийка, която отговаря за скромните няколко милиарда годишно, поверени на „експертите“, които грижливо трябва да ги „разпределят“ в различни „схеми“, които да са в полза на фермерите и гражданите. Да, ама не.

Макар добре възнаградени с тлъсти заплати от по няколко хиляди на месец, то си е човешко, като им е толкова дълбок казана – да бръкнат.

В момента директор на въпросната скромна дирекция е „експертът“ Антон Аспарухов, назначен на поста от бившия ресорен зам. министър Васил Грудев. Неясната му експертиза в миналото не показва особено впечатляващи умения, но от скромната информация се знае, че добре се е справял като работник в магазин за дрехи, непосредствено преди поста. Та така, от модните тенденции право на „нивата“, образно казано разбира се.

Като директор дирекция „Развитие на селските райони“, господин Аспарухов е натоварен с отговорната задача да планира, координира и разпределя средства по Програма за развитие на селските райони, както и други купища административни дейности, в.т.ч. и да си комуникира с Брюксел (което му задължение изпълнява с преводач, тъй като английският не е от компетенциите му). За почти двете години работа, господин Аспарухов успя с експертните си умения да свърши особени количества работа по Програмата за развитие на селските райони, като някои ще останат ярък пример за способностите на българския чиновник.

Младите фермери, например, трябваше да почакат скромните 12 месеца и след безкрайни усилия, успяха поне да разберат какви са плановете на дирекцияТА за тях. Разбраха и каква ще бъде политиката в сектора и след още толкова месеци и няколко стачки си подадоха проектите. Може би заради това, кратко и ясно в декларация до тогавашния зам. министър Грудев посочиха: „Излизаме на национален протест в отговор на действията и бездействията на Министерството на земеделието и ДФЗ с искане за прекратяване на безобразното отношение на институциите към нас“. Ясно е, че безобразното отношение не е прекратено, но поне хората си подадоха проектите. Друг особен принос на господин Аспарухов е първият прием по инвестиционните мерки за земеделските стопанства – мерки 4.1 и 4.2 от Програмата, където господин Аспарухов постави рекорд – най-много получени жалби от бенефициенти – за незаконосъобразни административни процедури, ограничаващи условия и като цяло разписана „на тъмно“ наредба, в услуга на големите зърнопроизводители. Остава бележита и законодателната инициатива, в резултат на която бяха разтрогнати действащи договори за наем на общински ливади, добре замаскирано зад „да спасим българското животновъдство“.

Освен хаосът, който създадоха, както и хилядите вече пустеещи площи, ударното множене на плевели, хиляди съдебни дела, ощетени фермери и общини с намалени приходи, сигурно някъде някой е имал добър замисъл, но можеше да се сети, че има места, на които животновъдство просто не може да се прави или поне да беше питал.

Може би с това действие се е целяло подобряване на сектор животновъдство, но в крайна сметка резултатът сам говори за себе си – днес млякото е по-евтино от литър минерална вода.

Господин Аспарухов също така добре затвърди и познатата практика „да промениш правилата, по време на играта“. Така де, трябва да има приемственост.

По общинската мярка 7.2 за строене на пътища и ВиК, тъкмо общините подали проекти за участие и се надяват някой друг лев да влезне в общинската хазна, и хоп господин Аспарухов изпратил тайно писмо за промяна на условията за одобрение и даване на точки.

Ами така де, нали „нашите“ трябва да са вътре, как да стане иначе.

Тук може би трябва да се спомене и непрестанната мантра на отговорния за ресора Васил Грудев, според който проблеми няма, само пари няма и трябва да се реагира своевременно, да се пази финансова дисциплина и да се планира. Вероятно самият Васил Грудев добре навигира господин Аспарухов по пътя на административната му кариера и взимането на държавническите решения, или поне му помага с английския.

Може да споменем и че в момента служебният вицепремиер Крумова е изпратила писмо до служебния земеделски министър Бозуков относно непрозначните практики при ранкинга на общинските проекти и рисковете за Програмата от това, както и налагането на спешни мерки. Едва ли ще се случи, но поне писмо има и не е тайно.

Като цяло, практиката за скритата кореспонденция е добре наложена и развита от господин Аспарухов, като тайни и скрити писма до Фонд земеделие, от Фонд земеделие до Брюксел, от Брюксел в последните дни започнаха да никнат като пролетни гъби в дирекцияТА.

В последните дни на дневен ред са проблемите с биологично земеделие и агроекологични практики, летят заплахи, упреци и намеци как господин Аспарухов не си е свършил работата, защото за фермерите по тези мерки вече няма никакви възможности за прием.

Ама го няма зам. министър Грудев, който да повтори мантрата „проблеми няма, само пари няма“ и сега се наложи „експертът“ господин Аспарухов сам да обяснява, да мотивира решенията и „политиките“ си до момента. Как е планирал и какво е правил, само той си знае, даже една официална справка за това какво колко е платено няма.

С половин уста се споменава, че с парите от Програмата до 2020 били платени едни десетки милиони на зърнопроизводители за стари ангажименти от Програма 2007-2013, ама колко точно и наистина ли са близо 40% от всичките пари на мерките, не е ясно и никой не казва.

Господин Аспарухов мълчи като пукал и планира да анализира какво и как самият той е правил. Може би в анализа му трябва да се прегледа как 2 години са изменяни важни текстове от наредби в съвсем други наредби, като че да определим цените на лекарствата, в наредбата за измерване на фините прахови частици. Умно, така трябва, никой да не знае и да не чуе.

Може би това си е част от политиката по планиране на зам. министър Грудев – проблеми няма, защото никой не знае за тях, а господин Аспарухов как да не подкрепи ресорния си министър, като същия му помага по английски. Всъщност всичките щуротии на ресорния зам. министър Грудев и протежето му (вероятно отговорно за костюмите му по-преди) на няколко пъти разминаха на косъм спирането на цялата селска програма и тогава вече мантрата щеше да е вярна – пари няма. Впрочем на зам. министър Грудев хич не му дреме, защото като политическо лице не носи отговорност за действията си за периода, в който е бил зам. министър (това право по закон прилича малко на временна невменяемост, при която не се носи отговорност).

Интересно е как се оказа, че за био и агроекологични стопани пари няма, но преди няколко месеца зам. министър Грудев гордо съобщи как от 2017 за пръв път ще има по тези мерки пари за пчеларите. Тука има само скромно заключение – НОУ СЕНС (на английски, та господин Аспарухов да не го разбере, да не се обиди). Като му го преведат на български, може би ще даде отговор на тази мистерия, но само по себе си това толкова си противоречи, че може би само временната невменяемост би го обяснила. Господин Аспарухов обаче носи отговорност и при все беззъбата ни правосъдна система, може би за него ще си сложи ченето, че са толкова много нещата, че ще се намерят на работа – най-малко да открият отговора,

къде е черната дупка в дирекцията – дето така внезапно писма се появяват и изчезват, наредби се менят, милиони изтичат…

Лошото планиране и още по-лошото управление на дирекцията, която отговаря за един от най-чувствителните икономически сектори в България бавно води до катастрофа във всички отрасли.

Ще дойде скоро време, в което различните сектори ще се обединят, вбесени от неспиращата гавра с труда им, с живота им, с бъдещето им от страна на „експерти“ и „политически лица“ с временна невменяемост. Лишени от елементарната възможност да планират дори година напред, незнаейки какво ще хрумне на поредния „експерт“, коя наредба ще се промени на тъмно, кои пари ще бъдат спрени и кога, как внезапно изчезват милиони, ще ги пита ли някой от така ерудираните отговорни за земеделието в министерството, как стоят нещата в действителност и от какво имат нужда, земеделците в България, по трудния начин, разбраха само едно – пари няма, акъл също.

П.С. След малко, когато отидете на щанда в магазина, за да си напазарувате за вечеря от „петото качество“ си спомнете, че земеделието в България започва и за съжаление свършва на бул. Христо Ботев 55.

Вбесени на земеделеското министерство от гаврата с труда им