„ЧЕРЕП, КОПИЕТО ГО ВАДИШ В ТРИ СЛЕД ПОЛУНОЩ!“. ВРАГОВЕТЕ ПОНЯКОГА ВЪРВЯТ В УСПОРЕДНА ЛИНИЯ
АФЕРА:
В НЕБЕСНАТА КРЪЧМА „ИЗБОРИ 2021“
ЧЕРВЕНАТА ПАПКА „ВИТИНЯ“. АКО ТРЯБВА ЩЕ ВИ ДОБАВЯ ДВА И ПОЛОВИНА ПРОЦЕНТА!
…
– Череп, сънувах те! – провлече Таки вместо „добро утро“. Гласът му по телефона стържеше като виола на Слави, довлечена за кеф в механата на Шведския.
– Верно ли, бе? – на Черепа много -много не му се говореше с Таки, ама в математиката има и такива уравнения, които от аксиоми трябва да решиш като теореми. – Тоз сън да не ти го диктува Закръгления? – недоверчив бе Черепа и недоверчиво се взря в лаптопа, докато изчакваше какви ще ги накъдри Таки.
– Сериозно бе, още съм изпотен! Направо си беше като наяве… – оживи се припряно гласът на Таки. – Няма интрига, честно…
– Да бе, да, то честно беше и като ме овъртолихте и нямаше интрига… – безизразно отметна Черепа – Аре, разказвай…
Таки преглътна шумно:
-Значи, най-тъпото беше, че мене изобщо ме нямаше в тоя сън!
– И къде беше? За лимонада? – усмихна се ледено Черепа.
– Абе ти ташак си правиш, ама… Що не дойдеш да се видиме? – Таки наистина пелтечеше развълнувано и Черепа изостри внимание. Тука имаше нещо. Имаше нещо и той щеше да го излови:
– Няма да дойда, казвай каквото имаш да казваш, че ми писнА от лайнарските ви интриги!
Таки пое дълбоко дъх и като картечница започна да реди думите:
-Сънувам, Брат…
-Не съм ти Брат… – пресече го смразяващо Черепа.
-Добре де, да му еба майката… Сънувам, то, к’во да ти кажа, то направо не сънувах, ами направо бях там… Сънувам, значи, офиса ти в София, оная голямата зала, дето беше бъкано с ритони и твойте антики, и на голямата маса сте вие двамата с Жоро Илиев… Седнали сте и ядете принцеси. Принцеси, бе … Представяш ли си? От ония, дето на времето ги ядяхме, като млади хаизи, като бяхме гладни… Още ми мирише от съня… И ти му викаш на Жоро: „Извиках те, ей така, като едно време, да си хапнем принцеси, така ми се доядоха…“ И направо не мога да повярвам, Череп, очите ти насълзиха… А Жоро, нали си го знаеш какво конте е, избаран, ти вика: „Череп, не съм гладен, ама е хубаво да си спомним… За друго дойдох.“ …
Черепа слушаше внимателно. Като математик. На всичкото отгоре и записваше разговора, да няма после – кой чул, кой не разбрал какво чул. Гласът на Таки беше искрен, тоя май наистина даже се беше уплашил. Докато слушаше единственото, което се питаше Черепа бе – дали първо на него се обажда или вече е разказал съня на Закръгления.
-… „Слушам те, Жоро!“, каза ти, Череп, и подаде кутията с пури на Жоро Илиев. Направо като на кино, бе, Брат…
– Казах ти, че не съм ти Брат… – процеди тихо Черепа.
– Добре де…. После запалихте пурите и Жоро ти вика: „Ние от Горе, от „Небесната кръчма“ решихме да помогнем… Аз съм с тебе, Череп. На Боко бай Миле вече му прати картата „черна дама пика“, но аз съм тука, за да не объркаш ти картите… После изведнъж, не знам как, Череп, може и нещо тука да съм пропуснал, ама после изведнъж виждам как Жоро се вбесява… Не че му е сефте, ама беше много бесен и ги нахрани всичките. А ти го слушаш само и мълчиш. Каза, че на него много му се искало вие двамата да приключите веднъж завинаги Играта тук Долу, както си знаете, ама Горе нещо объркАли намерението му и затуй беше бесен… И да ти кажа, Череп, най-фантастичното беше, че всичко виждах и чувах, обаче докато говорехте в дадени моменти все едно някой натискаше копчето „муте-то“ и нищо не чувах… После пак чувах…
Черепа се разсмя:
-Значи сме си казали нещо, което не трябва да знае Закръгления и Боко Тиквата…
Таки обидено продължи:
-Виж сега, аз не искам с никого конфликти, обаждам ти се добронамерено, ти ме правиш на лайна, да му еба майката… Можеше и да не ти се обадя…
-Ама ми се обади! – отсече Черепа.
-Е, да де, ама… И накрая Жоро ти вика: „Череп, копието го вадиш в три след полунощ, за да няма време никой да реагира. Аз ще го намажа с нещо, което не ти е дадено да знаеш. През това време папката „Витиня“ вече ще е в ход и макар и да не ти се вярва, един от враговете ти ще играе в угодна твоя посока… Щото понякога дори и без да знаят враговете имат успоредни линии на действие срещу някого… Ще дойда пак, когато трябва, готви се. И не прави повече грешки, нямаш вече какво да губиш“. Туй с папката „Витиня“ никак не го разбрах, Череп… Ами това беше. И се събудих.
– Ти сега медиум ли го играеш? – хладнокръвно попита Черепа.
Таки замълча. Вече съжаляваше, че се поддаде на моменталния устрем веднага след като се събуди да се обади на Черепа. Обаче толкова силен бе напъна да го направи, че даже чак сега се изненада, че изобщо го е направил. Нещо отвътре му дойде. Само да не научеше Закръгления, че мамата си трака.
Черепа се обади:
– Слушай ме сега веднага, Окултисте! Ще ви намачкам до един. Вий полудяхте ли бе, остана да ми пратите след Зико и Алина тука, да врачува…
Таки се поокопити:
-Ами хубаво, айде чао тогава. Казах ти каквото трябваше, пък ти прави каквото искаш. – и прекъсна разговора.
Докато в Дубай слънцето се провираше между облачетата в дима от пурата на Черепа, в София, Трифон Славиев уплашено се взираше в очичките на Симеон Орлинов и му каза:
-Пич, ако знаеш какво сънувах… Васил Илиев! Разкрити сме!…
Докато пръстите на Трифон Славиев трепереха нервозно, в другия край на София Манолка Маева за първи път бе без скрупольозно скопосана прическа. Насреща и Армо Бабукян я гледаше внимателно, докато тя пърпореше истерично:
-Яви ми се Фатик! И насън получих стресница. Точно, както получих стресница като ми се обади Цветанов преди време, помниш ли, като ти разправях, как ме наруга, че не играя по уговорените с тях правила… Яви ми се Фатик, бе, Армо, и ако знаеш какво ми наприказва! Не съм луда… не знам какво ще правя, ще ни извадят всичко, охххх, нали знаеш кой е Фатик…
Армо продължаваше да я гледа внимателно, толкова внимателно, колкото се наблюдава пациент от „Четвърти километър“. Но нещо му подсказваше, че става нещо сериозно, нещо извън контрола му, даден му от Закръгления…
Докато Бабукян трескаво премисляше как да даде хабер на Закръгления, някъде по хълмовете на София Закръгления барабанеше с пръсти по бюрото си. Всичко вървеше по ноти. „Истинският Бос никога не излиза напред и не се пъчи, той винаги е в сянка и така върти цялата Игра, че никой даже да не го подозира…“ – чуваше се реплика от тъп екшън, вървящ в момента по телевизора.
Закръгления спря тропота на пръстите си. И натисна копчето на секретарката си:
-Да влезе.
През вратата на Закръгления приведен влезе бъдещия министър председател…
Веселина Томова