Червени младежи вкупом напуснаха баба си БСП
Седмици преди изборите БСП получи удар от място, което само вътрешни хора и малцина външни наблюдатели са могли да предположат като източник на тежък упрек: от младите социалисти, членуващи в младежката организация на партията. На свой конгрес в София те обявиха, че продължавали напред, но извън БСП.
Понеже звучи трудно за вярване ( нали в червените редици думата „разцепление“ отдавна е станала доста по – сташна от „капитализъм“), на пръв поглед изглежда като поредната маневра за привличане на допълнителна подкрепа в обществото чрез заблуждаващ ход по посока на създаване на уж граждански структури. Но от думите на лидера на младежите Даниел Георгиев става ясно, че работата е сериозна.
Ако „бутнарите“ се бяха ограничили само с общи приказки за тяхната несъвместичост със „силно носталгичната“ БСП ( както изрично заявява Георгиев), съмненията за бутафорност, подплатени с много подобни хватки в близкото и по – далечното минало, щяха да останат. Обаче младите роптаят срещу …самия Кирил Добрев, смятан за емблема на младежкото крило на партията и автор на най- шумните ( и доста скандални за хората без червени сантименти) рекламни акции на самия Станишев – от червените мажоретки и моторетки, до дъртия трамвай, който като „червен ангел“ се натрапи на националната аудитория дни народ по чисто пртиен повод и с чисто партийни внушения, отправени от вожда Станишев и водещия по рейтинг в партията ( повишен отдавна в генералисимус на пенсионерските червени симпатии) „майор Деянов“.
Заради тези, а може би и заради други изяви, за които, ние, непосветените в партийните завери по късна доба не знаем, младите социалисти с презрение и открито лепват твърде основателно презритело прозвище на вездесъщия любимец на ръководството, наричайки делата му „мажоретни“.Освен това те посочват и други другари от най – близкото обкръжение на премиера, към които имат непоносимест – като Ивелин Николов и Антон Кутев ( може би най изявените „остриета“ на Станишев, използвани за остри сблъсъци в публични диспути).
Обобщението на случката, ако вървим от частното към общото, става за следния финал: младите в БСП ( досега!?) буквално обвиняват ръководството за същото, в което ги обвинява опозицията и ЕС – в липса на реформи.
Интересно, каква ли гласност ще бъде дадена на всичко това на фона на денонощната медийна канонада по темата за „бурните процеси“, „разцепленията“ и „бунтовете „ в СДС срещу коалицията с ДСБ?
Цяла България се информира непрекъснато и поименно кой е пореният желаещ син функционер да се скара на лидера си. При тези вълнения на чуждите гробища, в които отдавна би трябвало да гние безвъзвратно и послената останка от синята идея, дали желаещите да се вайкат и да злорадстват лицемерно колко било жалко, че десните били слаби, ще обърнат поне малко внимание на факта, че 2700 млади социалисти напускат вкупом столетницата?
Бас държа, че тонът ще бъде в точно обратната посока: как това е естествен процес, че на младите им е присъщо да търсят нови хоризонти, че гласовте на БСП не се губят, защото младите другари пак ще си гласуват в червено и изобщо – че няма страшно, дори си е направо прекрасно и супер демократично за една такава истински плуралистична и търпима към чуждото мнение партия да даде пример как дава пътя на младите…
Иво Инджев