ЧЕРВЕНАТА ПАПКА „ВИТИНЯ“. АКО ТРЯБВА ЩЕ ВИ ДОБАВЯ ДВА И ПОЛОВИНА ПРОЦЕНТА!

АФЕРА:

В НЕБЕСНАТА КРЪЧМА „ИЗБОРИ 2021“

…

…Боко се пробуждаше кисел. Протегна лявата си ръка, напипа пистолета върху нощното шкафче и изпуфтя. Къв беше тоя сън, мама му да еба – опитваше се да повдигне клепки, но те натежали се стоварваха обратно и го влачеха в смъртта… Защото даже и той беше разбрал, че всеки ден умираме, или поне се учим да умираме, заспивайки вечер.

И значи к’во? Ако всяка нощ умираме, аз къде бях през нощта, бе? – разтърка очи Боко и се опули втренчено – К’во правеше Бай Миле при мене, бе?

Бай Миле го бе навестил в негов стил, точно както слон би стъпил върху ново ремонтираната му магистрала. И участъка се срути, къде ще ходи, дето минеше Бай Миле все дупки оставаха. Дупки от куршуми. Нямаше нужда Боко да се напъва да си възстановява съня. Той бе толкова ярко заседнал в паметта му, толкова ясно се виждаше там, където е бил, че разсънвайки се окончателно, зверски се уплаши.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул, нерде Бай Миле… Отде се сети пък тоя за него, бе?

В едната си ръка Бай Миле държеше пистолет, в другата карта – черна дама пика. „Виждаш ли тая карта?“ – му бе казал Бай Миле. В съня си Боко бе млад, с любимия кожен шлифер, небрежно брадясал и ако имаше нещо, което да го радва в тази реалност бе, че нямаше шкембе. „Виждам я!“ – отвърна Боко. „Виждаш ли тоя пистолет?“ – разтвори длан Бай Миле. „Да!“ – отговори Боко. „Сега ме слушай внимателно! Трябва да свържеш черната дама пика с пистолета в една линия и да слезеш от джипа точно пет минути преди „Витиня“. Пак ще дойда… Запомни! Пет минути преди „Витиня“…“.

Ставайки и за десети пъти преповтаряйки на ум съня си, Боко бе обхванат от ярост. Спъна се три пъти докато стигне до банята, обаче и ледената вода не успя да отмие ожесточаващия се страх.

К’ва черна дама пика, бе, къв пистолет, че и в една линия, к’ва „Витиня“? Не! Нямаше да минава през „Витиня“! И откъде накъде сънуваше Бай Миле? Не можа ли Меркел да сънува, а?

Най-отвратителното бе, че нямаше никакво време да осмисли трансцеденталните си преживявания, защото в 8,30 часа имаше среща с „патриотите“. Сидерът ги беше прецакал през съда и сега пак трябваше да им оправя батаците.

Вече в кабинета си на министър председател, Боко се даврандиса благодарение на гъстото черно турско кафе и огледа презрително тримата насреща си.

Кара -та бе пристискал огромното си шкембе в ръба на масата и се потеше на талази. Снощната водка струеше през порите му толкова напоително, че Боко чак го съжали. Валериев бе вперил монголоидните си очички в него и с тарикатски изкривена усмивка с вдигната вдясно горна устна, си мислеше, че ще го надцака. А Сипаничев повдигаше като тик раменете си нагоре -надолу и се хилеше налудничаво.

Боко изпревари воплите им и отсече:

-Кара, ти се явяваш сам на изборите! Валериев, взимаш Сипаничев и правите коалиция!

-Ааааа, чакайте сега господин премиер… – опита се да се озъби Валериев, но Боко и без това освирепял рано сутринта от идиотския си сън, го сряза:

-Няма какво да те чакам! Кара-та играе сам с партията си, а вие двамата се хващате за ръчичка и действате! Аптеки, бензини, евтини лекарства, Сипаничев знае какво да прави…

-Знам, господин премиер! – изпъна се Сипаничев, виждайки се вече като следващият министър на здравеопазването, за което мечтаеше още докато епилираше тялото си, а мама и жена му въртяха бизнеса с лекарствата.

-Ами ако не влезем? – плахо се обади Валериев.

– Е, няма да влезете, айде сега! Ако трябва, ще ви добавя два и половина процента! – протегна се Боко и се обърна към Кара-та – Кара, к’во чета, Калканова си сложил в листите, а?

-Амииии, те в Хасково, господин премиер, събрали се на агне, нашмъркали се и решили да повдигнат интереса към листата с хубава жена, та… – Кара-та продължаваше да се поти, въпреки че бе изпил две бутилки с вода.

-Кара, не се научииии, бе, хубавите жени може да ги ебе всеки, ама с грозните да си лягаш, трябва да си майстор! Айде сега, стискайте ръце! – Боко се изправи, давайки знак, че му е писнало от тях и че разговора е приключен.

Оставайки сам пак го гепи параноята.

Трябваше да пътува с джипа да инспектира един участък от строителството на новата магистрала. И изведнъж главата му разцепи гласът на Бай Миле: „… и да слезеш от джипа точно пет минути преди „Витиня“…“.

Ай сиктир бе! И откъде да мина сега? Да се обадя ли на Алина, да ми разтълкува съня! – трескаво мислеше Боко.

Звънна на Алина, разказа и какво е сънувал, а тя замълча драматично. Секундите течаха и Боко накрая не издържа:

-Що мълчиш? К’во видя?

Алина удължи паузата и рече:

-Това с „Витиня“ е метафора. Може да се свърже с подреждането на петте планети в една линия, революционен преход, но при тебе е възход, защото звездите ти са подредени така, че пет минути преди другите да се наканят, ти вече си на финалната права. Спокойно! Побеждаваш, макар и малко трудно. „Витиня“ е образно казано тунелът през който трябва да минеш, но Бай Миле казва, че пет минути преди това трябва да слезеш от джипа, което обаче не означава да сдадеш властта, а да я трансформираш… Абе, що не се обадиш на Сокола?

Боко първо занемя, после изрева:

-Ти луда ли си, ма? За кво да се обаждам на Сокола, той да не е ходжа? Тебе питам, нали уж в Тибет са те реинкарнирали ли, еба ли му майката кво са те правили? Аз затуй ли ви плащам, бе, да ме пращате при Сокола…

Алина невъзмутимо, без да и трепне гласа продължи:

-Ако питаш мене, по-важна е черната дама пика…

-Ако питаш мене най-важния е пистолета! – озъби се Боко.

-Дааааа, пистолета е символ на фалоса и когато, както казва Бай Миле, са свързани в една линия, това направо си означава – пази се от Черепа! И си заключвай шкафчетата. Коя е черна около тебе?

Боко и тегли една майна и прекъсна разговора.

Веднага след това телефона пак извъня.

-Г-н премиер, срещата е уредена. Пчеличката се съгласи, но при условие, че тя определя мястото, защото се притеснява да не ви изловят. Ще води със себе си и Армо, той пък носел хабер от Закръгления. Трябва да тръгнете веднага…

Боко навлече якето върху раздърпаната си червена блуза и изфуча. Влизайки в джипа първото, което видя върху волана бе залепена с тиксо карта от колода за белот. Черна дама пика.

Ужасен с треперещи пръсти набра шефът на НСО:

-Ей сега ви ебах майката!

На 150 километра, източно от София, Пчеличката очакваше Боко. Първо беше минала през фризьорката си, бе кръстосала крачета и слушаше как Армо и диктуваше какво да  говори.

На още 1200 километра, западно от София Закръгления отвори една червена папка. С черен фулмастер върху нея бе изписано: „Витиня“…

Веселина Томова