ЦЯЛОТО УСИЛИЕ НА УМНИТЕ И КРАСИВИТЕ БЕ ДА СТАНАТ ПЕЕВСКИ – ДА ИМАТ ВЛАСТ И ПАРИ, НО СТИГНАХА САМО ДО ЕДНО МАЗНО КАФЕ В СКУТА МУ. УМНОКРАСИВИТЕ СА ПРОЧЕТЕНА КНИГА – БАНАЛНА, КАТО ЛИТЕРАТУРАТА НА ЖОРО ГОСПОДИНОВ
Умнокрасивите десет години се въргаляха по площадите и получиха този резултат. Би трябвало да се скрият от срам, но те срам нямат. Впрочем борбата на Иво Прокопиев срещу Пеевски винаги е била борба от завист, а не от принцип. Пеевски постигна онова за което Иво мечтаеше (но не успя да направи в такава степен, въпреки че е по-възрастен) – голяма власт и много пари. И Пеевски и Прокопиев започнаха кариерата си млади, но Пеевски успя да влезе по-сериозно в управлението, докато Прокопиев разчита само на отделни капии и американското посолство.
Впрочем първите организирани медии бухалки бяха тези на Иво Прокопиев.
Още по костово време „Капитал“ (и „Дневник“, който се появи в края на правителството на Костов) се държаха като рекетьори в името на бизнес интереса на Иво Прокопиев. Удряха Костов по всички линии, в които имаха бизнесинтереси и мразеха от душа и сърце антикомунизма. Помня добре това. Те са първопроходците в схемата журналистика-власт-пари.
Пеевски и ДПС само копираха този модел, за да защитят собствения си интерес срещу кръга „Капитал“ и го направиха далеч по-успешно.
Тази битка никога не е била борба между доброто и злото.
Цялото усилие на умните и красивите бе да станат Пеевски – да имат власт и пари, но стигнаха само до едно мазно кафе в скута му.
За разлика от тях, той и Борисов имат ум и познания как се управляват българи. Умнокрасивите не знаят, защото не виждат нищо освен себе си. Затова загубиха властта, която държаха в ръцете си. Пеевски е тяхната мечта. Когато се погледнат в огледалото им се иска да виждат него.
За мен са прочетена книга. Банална, като литературата на Жоро Господинов.
Явор Дачков