« Върни се назад Публикувано на 18.03.2014 / 9:29

ЦУГЦВАНГ В ИГРАТА НА „РЕФОРМАТОРИТЕ”

 

Всеки, който е играл шахмат, е попадал в ситуация, в която няма полезен ход. В ситуация, в която каквото и да правиш, знаеш как ще завърши партията.Това особено състояние се нарича „цугцванг“ и прекрасно описва ситуацията, в която се намира Реформаторския блок. В серия от социологически изследвания на различни авторитетни агенции в страната – АФИС, Института за модерна политика, Медиана и други, се вижда ясната констатация, че РБ се намира не просто на ръба, а вече е отвъд него.

Процесите на разложение в дясното „обединение“ вече са болезнено очевидни. Дори и такива очевидни симпатизанти на формата като Евгений Дайнов и Даниел Смилов не се поколебаха да разкритикуват нищонеправенето на блока и то от страниците на издание, което също се смята за приятелско. Това, което имаше енергията да се превърне в сериозен политически фактор, днес падна жертва на три от най-жестоките отколешни проблеми, които десницата така и не успя да преболедува в последните две десетилетия.

Високомерие.

РБ се държи изключително, ама изключително високомерно. Което е тъжно, защото не кореспондира с реалността. Високомерна може да е Мадона, а не Кунева, която се държи просто като примадона на политическата сцена. Това високомерие идва от свръх високата себеоценка. РБ гледа на себе си като най-висш, най-голям политически фактор, най-сериозния играч на полето. И от високомерие, не може да се погледне в огледалото, за да види, че нищо от желаното, не е реално.

Безидейност.

Политиката е игра на идеи, битка на каузи, борба на позиции. Следователно, за да те има в политиката, трябва да има за какво да си там. Ако преследваш просто удобен брюкселски или български пост, хората няма да те търпят дълго. Кариеристи бол, идеолозите са кът. Ако имаш поне няколко визионера в редиците си, кариеристите няма да изпъкват толкова страшно. Но когато нямаш визионери, а само кариеристи… резултатът се вижда в социологическите изследвания на РБ, който падна от ръба на общественото доверие.

Безличие.

Ах, това безличие! Задушаваща посредственост, потресаваща обикновеност, отчайваща обичайност! Това е най-голямото политическо проклятие, което може да се стовари на гърба на една политическа група – да се окаже в ситуация на тотално безличие. Нека си припомним кои са петте партии в РБ – ДБГ на Кунева, ДСБ, но не на Костов, а на Радан Кънев, Касим Дал, земеделци и СДС. Отзад напред – СДС, чийто лидер е по-неразпознаваем от рекламно лице на паста за зъби, земеделците, чието политическо присъствие е близко до абсолютната нула, партията на Касим Дал, която се бори с ДПС като използва нейните методи в смесените райони, но не излъчва и едно политическо послание, ДСБ, което се стопи под вещата безидейност на Радан Кънева и разбира се ДБГ на Кунева, която успя от 2011 г. до сега да стопи 500-хилядната подкрепа за себе си, до електоралните нива на един средностатистически училищен автобус.

Съчетанието на безличие, безидейност и високомерие са способни да убият всеки политически субект. Тук не говорим дали имаш депутати, дали взимаш субсидия, дори дали си сам или в коалиция. Говорим, че за да успяваш да привлечеш обществена подкрепа, ти трябва да представяш на хората политики, трябва да даваш идеи, трябва да работиш активно и публично. Дори с риск за себе си. От Реформаторския блок не виждаме нищо такова в последните месеци. Едно туткане, една административна бумащина, планове и планчета, стратегии и работни групички, сложни процедури, а зад тях… зад тях – нищо!

Партията шах на РБ е приключила, макар да не го осъзнават още. Дали ще прескочат бариерата на евровота или не, няма значение. Значение има, че онова, което носеше промяната във въздуха преди малко повече от 2 десетилетия, вече го няма. Има един „правоприемник“ Борисов, за когото бившия премиер Костов казва, че докато той е начело на дясното, то никога няма да надделее над лявото у нас, просто защото Борисов има много повече противници, отколкото лявото има привърженици. С такива „десни“ като Борисов, дясното е наистина в ситуацията на набързо приключваща партия шах.

Има ли как РБ да излезе от ситуацията на цугцванг? Не. То е призвано да изчезне. А дали ще се роди нещо друго от пепелта му – предстои да разберем. Само знам, че българската политическа сцена има равна нужда, както от ляво, така и от дясно, така и от стабилен център за да има един истински дебат по политиките на България. Дебат, който у нас системно е изместен от разговора за приносителя на посланието, вместо за самото послание. Тук си говорим кой е дебел, кой кривокрак, а не какво се предлага, защо се предлага и как ще стане. И докато си говорим за „кой“, хората по света отдавна разбраха и „какво“, и „защо“, и „как“. А ние дали ще разберем си зависи от нас.

Петър Кичашки,

водещ на предаването на „Таг“ и активист на движението „Модерна България“.

Агенция БГНЕС

 

«