« Върни се назад Публикувано на 15.06.2021 / 14:26

ЦЕНАТА ДА ВЪРВИШ ПО ПЪТЯ НА ИСТИНАТА. И „ПОБЕДАТА“ – ДА ПЕЧЕЛИШ, ИЗБРАЛ ЛЪЖАТА, ЦЕЛУНАЛ ПРЪСТЕНА НА ДЯВОЛА

Пресконференция на служебния кабинет, назначен от Румен Радев, за едномесечното му управление. Пресконференция, обявена в петък миналата седмица за понеделник. След като сайта АФЕРА анонсира през целия петък, че предстои да пусне разследване „кой високопоставен взима плика и от кого“, пресконференцията на правителството е … отменена. 

На финала на пресконференцията, днес, журналист пита Бойко Рашков в прав текст: „Съгласувани ли са назначения във вашето ведомство с Пламен Узунов?“.

Никакъв отговор.

Край на пресконференцията. До тука.

Служебният премиер на Румен Радев – Стефан Янев:Българските граждани заслужават свръх амбиция… Трябва да покажем нов стил управление… Куражът ни се състои в това, че реалистичната картина показва нещо, което може да наричаме корупция, маскирана в законова форма“.

Българите не заслужават „свръхамбиция“. „Свръх амбицията“ е болестно, диагностично състояние, характерно за комплексарски обременени лица. „Свръх амбицията“ винаги е рожба на войнстващото бездарие. Българите заслужават ЧЕСТНОСТ, като начало.

Бойко Рашков, служебен вътрешен министър на Румен Радев:

Процесът с кадрите на високите нива в министерството в общи линии е приключен. Извършени са необходимите промени. Чистка не е извършвана… В момента подобно прочистване, за каквото някой иска да лансира, място няма и не е извършвано. На едната ръка на пръстите се броят освободените, единият от тях е главният секретар….“.

Правилно. НИЩО в МВР не е извършено така, че да се пресекат схемите за фалшификации на изборите, купуването на гласове и корупционните практики. Малкото смени са напълно некадърни и вместо да изкоренят, добетонират същите Схеми. Благодарение на „кадровикът“ – „новият Цветанов“ Пламен Узунов. Бойко Рашков е пионка, направил избора си да е такава. И резултатите от НЕФЕЛНОСТТА НА НИКАКВИТЕ ПРОМЕНИ, А „ПОДМЕНИ“ В МВР, ВОЛНА ИЛИ НЕВОЛНА, благодарение на Пламен Узунов, много скоро ще лъснат на предстоящите избори. По градове и паланки.

Аз съм пълна загубенячка. Несмаслена идиотка. Криво скроена непрагматичка. Тъпо копеле съм аз. Шибана кучка.

Защото избрах да вървя по пътя на Истината.

Цената е толкова тежка, че все едно мъкнеш поне три тира с „бело“ или „китайско карго“ върху гърба си, въобразявайки си, че носиш ангелски пух, докато на „Митницата“, не на Калотина, а Онази, която ще пресечем всички все някога, не прогледнеш, че „печалбата“ е за онези, които са избрали лъжата и са целунали пръстена на Дявола. Тук.

Цената е самотата. Каквато и Истина да изречеш си мразен и разпнат, защото никой не иска да му срутиш градените хартиени кули от илюзии, докато те не се срутят сами и тогава чак да прогледне. Защото никой няма да ти позволи да обречеш михлюзлъка му да  чака друг някой да го изведе уж от блатото, на крах. Защото Истината изпреварва онези, които са затънали в дебелокожие, безотговорност те да поемат отговорността, изпреварва страхливите, сгънатите, службогонците, далавераджиите, еснафите и плашипутарниците, зинали да се намърдат някъде, където и те като другите да крадат и да мачкат, и изпреварайки ги, Истината е тяхната присъда. Която нямам как да понесе Страхливецът.

Цената е самотата, защото вестоносецът е за убиване. Той разваля розовата картинка, изрисувана от илюзиите, той е груб, недодялан, отвратителен, безобразен разбойник, който с един удар разрушава Пъзела на Спогодбата – тайната Спогодба – на Зависимите, огледални образи един на друг на Лъжата.

Цената не си струва, когато живееш сред блюдолизци, гъзолизци, угодници, коленопреклонени главици, без значение на кого и пред кого – важното е да е от властта – и да могат да се докопат до нея. Цената е пагубна и глупава, ако не си разбрал, че нищо няма и нищо не можеш да промениш. Освен собствената си Тъга, че няма как да го направиш.

Цената е да си Сам. Като Единак. С тук таме по някой „ятак“, който да подслони раненото ти тяло в някой сокак, с тук таме по някой „овчар“, който да види зад вълчата кожа светлата ти душа, с тук таме по някой приятел, който никога не се пита защо е останал с такъв непрокопсаник, като тебе, с тук таме по някой брат и Отвъд Смъртта, както и някой, ходещ по тая земя още.

Цената е да вървиш, да вървиш, да вървиш, да вървиш, да вървиш. С изранени колене, с издрани ръце, с ожулено лице, но очите ти, очите ти, очите да са Отворени и Душата ти да се къпе в роса.

Цената е да те бият, да те пребиват, да те тъпчат, да плюят върху лицето ти, да пикаят върху името ти, да серат върху думите ти, да ти извиват ръцете, да ти изтръгват езика и никога да не стигнат докрая му, да те зазиждат между четири стени, да те превръщат в килия, да те погребват, но ти да издрапваш, да те псуват, храчат, да те превръщат в чудовище, за да плашат другите с теб, да се оглеждаш в думите на останалите за теб и да се удивляваш как това вече е твоята „биография“, която никога не си живял и никога не е била част от теб.

Цената е да си Игнорираният. Лошият. Посоченият с пръст. Отритнатият. И въпреки това да се справиш с най-трудното – да не се вкараш в емоцията да мислиш за всичко това лично и да продължиш – да вървиш!

Да вървиш. Да вървиш. Да вървиш. Да вървиш. Да вървиш.

Разликата между мен и Президента.

„….През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор на военните науки, като защитава дисертация през 2000 г.“

През това време водех моята битка с мракобесното управление на мръсната, криминална приватизация на Иван Костов. И тогава избрах пътя на Истината, и последва изхвърлянето ми от журналистиката. Подло. Мерзко. Тогава Сатрапите си мислеха, че завинаги ще се отърват от мен, но възкръснах.

По пътя на Истината се възкръсва винаги. По пътя на Дявола – никога.

„…През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“. На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база. На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г. На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г. На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.  На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.  На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г. Съгласно президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.“

През това време – от първото развяване на кожения шлифер на Бойко Борисов, като главен секретар на МВР, водех вече битката си с онова, което бях провидяла тогава, и което сега новоизлюпени „революционери“ наричат Хунта. И тогава бях сама. Беше истинска Ерес да пишеш и да осветяваш нелицеприятното за всеобщия любимец Бойко Борисов.

Докато сегашният президент е изкласявал методично в кариерата по времето на Бойко Методиев Борисов, аз бях в окопите на война с него и управлението МУ.

И тогава избрах Пътя на Истината, докато всички крещяха и биеха чела в краката МУ „Осанна!“. Днес онези, които му слугуваха и угодничеха покрай него, са първи „борци“ срещу Хунтата му и първи са се наредили до новия „гуру“ – Президента. Мразят го и новия „гуру“ повечето, плюят зад гърба му грозно, но пред камерите са с него, защото заедно ще управляват и покрай него ще се намърдат на поредната Ясла.

Аз нямам нищо общо с това. И никога няма да имам.

Защото по Пътя на Истината цената е жестока.

„Победата“  и „Печалбата“ е за онези, които са избрали Лъжата и са целунали Пръстена на Дявола.

….

Дали е имало смисъл всичко, което свърших и върша по Пътя си?

Сигурно има някаква Божия Промисъл.

Вероятно някога, много назад някога, още преди да съм проплакала за първи път Тук, съм направила своя Избор.

Аз избрах Пътя на Истината и знам това какво ми струва.

Ти, Президенте, избра Лъжата. И си изми ръцете.

Ти „печелиш“, естествено, Тук. Аз, естествено, „губя“, Тук.

Онзи от Горе ще отмерва кое е „печалба“ и кое „загуба“.

Да вървиш по Пътя на Истината не е състезание.

Отдаденост е. С кръста на гърба, докато те „смаже“.

Останалото е да коленичиш пред Дявола. Той има много лица – от секретаря до тебе, през Кулата и Калотина, през „празна му на петко торбичката“,  до Брюксел. За да видиш всичко това обаче, не само очи трябват, а и Душа. Която не се предала и продала.

Веселина Томова

«