Цвятко Цветков: Намираме се в острия етап на четвъртата фаза от борбата срещу ДАНС

– Г-н Цветков, бихте ли изяснили най-напред – каква е разликата в сегашния скандал между телефонни разпечатки и разпечатки с телефонни разговори. Кое е СРС и кое не е?
– Точно така. Има съществени разлики, а те са следните: прилагането на СРС, когато е подслушване, а не – проследяване, заснемане, филмиране и т.н. – се концентрира върху съдържанието на разговорите, примерно – телефонните разговори, това, което си говориш. А разпечатката, която не е СРС, е това, което и гражданите могат да поискат – от кой телефон или с кой телефон е говорено от телефона на този, за когото е поискана разпечатката, колко е времетраенето на разговора и датата, когато е проведен. Но това няма нищо общо със съдържанието на разговора. Аз да бях частен детектив, щях да започвам разследванията на изневерите с купуване на такава разпечатка, защото не е никак трудно от операторите, срещу съответната сума, да си намериш някой да ти направи разпечатка.
– Как гледате на скандала, който тръгна от вчера, че има подслушване и следене на депутати?
– Скандалът в известна степен е оправдан, защото, ако със силите и възможностите на службите, дали е МВР, дали е ДАНС, се иска такава разпечатка, фактически – от името на службата на МВР, която се занимава с подслушването, значи към определено лице има интерес. И този интерес е свързан с това – да се види: с кого е говорило това лице, и кой е търсил това лице, за което се е искала разпечатката. Това не е описано в Закона за специалните разузнавателни средства и по същество – сега не може да се определи какво е. Но е нещо, което по същество е нередно, защото установява връзките на даден депутат в случая, или – лице от институциите. Другото е – дали това е искано във връзка с работа на службите по това лице или е някаква частна поръчка, изпълнена за „някой” от службите или „група” от службите, без това да е санкционирано от ръководството, в случая – да кажем на ДАНС. Защото злоупотребата с тази възможност, която мобилния оператор в договора с МВР е осигурил, и която не се санкционира по никакъв ред, за разлика от СРС, където има съдия и цяла редица началници, може да бъде използвана от някои хора, които искат да проверят – до каква степен депутат се бърка в съдбата им или се интересува от разни работи… И всичко това сега вероятно някой го е свързал с последните събития около сайтовете и всичко, свързано с тях.
– Заговорихме за сайтовете – как гледате на скандала с анонимността на Интернет изданията и анонимността на изнесената в тях информация?
– Едно е интернет издание, за което се знае официално първо – кой ги стопанисва, второ – кой списва в тях материалите и кой се подписва под тези материали; второ е – когато има интернет издания, които се опитват да бъдат напълно анонимни и никой да не знае кой стои зад тях. Трето е, когато в тези анонимни издания се публикуват материали, и се изнася информация, която може отчасти да е вярна, отчасти – леко манипулирана, отчасти – изцяло конструирана и фалшива информация. И тази информация касае хора от държавата, от институциите, от света на бизнеса и т.н. И тази информация фактически поразява общественото съзнание, манипулира го и се превръща един вид в психологически манипулативен тероризъм върху това съзнание, създава напрежение, насочва мисленето към определен тип поведения и действия… Съвсем друго пък е, когато в информацията, публикувана в тези сайтове, има елементи на класифицирана информация, и сочи към това, че има изтичане от службите, които притежават такава информация. Следователно и в тези случаи самите служби официално трябва да се заинтересуват: кой как подава такава манипулативна информация, кой чрез такива анонимни сайтове се мъчи да създава несигурност и напрежение и да насочва общественото и гражданско мислене… Това е съвсем естествен подход и се прави навсякъде по света, когато се съзират опасности за сигурността на гражданите, институциите и т.н. Така че – за мен в случая, когато на по-късен етап прочетох материали от сайта „Опасните”, и аз самият видях елементи на класифицирана информация. Второ – при всички случаи тези, които списват материалите от този сайт, имат връзка с хора от службите – дали е ДАНС, дали е полицията, дали е структурата БОП… Но най-вероятно една сериозна част от носещите информация за обработка в този сайт са били хора и от ДАНС. И именно тези хора, когато се разкри кой и как е работил с този сайт, най-малкото – излезе името на онова момче с гръцкото име – Йорго или Йоргос, за когото беше установено, че работи в друг сайт, който си има официални стопани и официални пишещи хора в него… информаторите се уплашиха. И започнаха действия, които за съжаление завършиха с най-страшното, най-тежкото – покушението върху журналиста Огнян Стефанов.
– Т.е. – вие смятате, че наличието на елементи на класифицирана информация в част от публикациите в „Опасните” е повод институциите да се интересуват откъде идват те. И в тази връзка – оправдавате действията им за разследване на анонимния сайт, така ли?
– Естествено. Ще дам веднага пример: един от материалите разкрива доста неща, свързани с противодействието на наркобизнеса и лица, участващи в този бизнес. Споменават се лица – участвали в наркобизнеса и други неща… т.е. – има изтичане на информация от разработки, които тепърва сигурно биха могли да дадат резултат!
– Тази година няколко пъти наблюдавахме случаи, в които в обществото се разпространяват слухове – например за повишена радиация, или за фалит на голяма банка… Източникът им се оказаха често пъти форуми в Интернет. След подобна акция срещу анонимността в Интернет това ще престане ли или ще се задълбочава?
– Няма да престане по няколко причини. Първо – в страната вече се е оформила сериозна битка на интереси за заемането на позиции и възможности за влияние от следващото статукво: управленческо и като цяло – бизнес статукво, икономическо, финансово и т.н. Още от 20-те години на миналия век е известна битката между двама банкери – как през един вестник (и това е описано от Димо Казасов) се пускат информации за фалиране на банка и впоследствие това се опровергава, след като обаче хората са си изтеглили спестявания и активи. Така че това, което вие ме питате – за слуховете за една банка или за слухове, свързани с икономиката, бизнеса, т.е. – със статуквото, няма да престане в сега значително по-могъщото от миналото публично интернет пространство. Второ – ние по същество вече се намираме в предизборна обстановка, намираме се в условия, в които редица политически сили, най-вече опозиционни, се мъчат да създадат напрежение с оглед на това – или да подронят позициите на сега управляващите, или да подготвят общественото и гражданското съзнание за идващото следващата година гласуване. И трето – няма как да престане онова, което засега поне превръща институциите в придатък на политическите сили, а не – в независим защитник на истинските интереси на държаната национална политика.
– Какво ще стане с ДАНС в този скандал?
– В цялата история личи, че вече се намираме в острата фаза на четвъртия етап на борбата срещу ДАНС. Ако си спомняме – ДАНС мина през четири етапа. Първо, имаше борба срещу неговото създаване изобщо като служба. Второ – имаше борба каква да бъде ДАНС и дали да я направят обезличена служба, на която резултатите от работата да бъдат реализирани през МВР. Третият етап беше битката – кой да оглави ДАНС. И тогава се опитваха много да се обявят срещу Петко Сертов, който е човек от отбора на държавата, а не – от отборите на този или онзи олигархичен или политически кръг. И сега е четвъртият етап – опитите да се злепостави ДАНС, защото страхът, че тя ще работи нормално като държавна служба, расте. И всичко това беше свързано с едни лица, които през целия този период не искаха ДАНС да успее. Надявам се, че ДАНС няма да обърне внимание на тези недостойни атаки и опити за злепоставяне. И второ – ДАНС ще прочисти от своите редици хората, които използват службата, за да вадят от нея информация, не за да служат на интересите на държавата, а на интересите на някои други. И го пожелавам това на Петко Сертов. Пожелавам му да се очисти от тези, които фактически отвътре предават и злепоставят ДАНС.

Денка Кацарска

Агенция Фокус