Цветановото МВР = организирана престъпна група?
“Не мога да разбера! Когато задържаме с белезници и тръшкаме на пода сте недоволни, когато не го правим, пак сте недоволни!” Цялото простодушие на скритата милиционерска душица се излива в един увъртян речитатив. Човекът наистина не разбира защо хората са недоволни. Еднозначността на леви-десни, на клекни-стани, на утринната гимнастика, на педагогическия героизъм методически правилно да се преподаде изпълнението на “вълчи капан” и “мелница”, на ежедневния крос, целящ постигане на “здрав дух в здраво тяло”, не са подготвили управленеца-физкултурник за казуистичното и опортюнистично мрънкане на граждани, съдии, опозиция и адвокатура.
Бивш министър е тръшнат на пода, към него са насочени пистолетни дула, ръцете са му оковани с белезници отзад.
Маскирани страшно се блещят, а фоново се чуват геройски реплики на наблюдаващ прокурор.
Министърът е заподозрян в длъжностно присвояване – престъпление на бяла якичка, никога не е бил агресивен, а пистолетът, който законно притежава и държи в касата вкъщи, е наградно оръжие от министъра на вътрешните работи.
Мутра, заподозряна в жестоко убийство, е обгрижвана от дебелички цивилни полицаи от ГДБОП, обещано му е да е анонимен свидетел, заведена е в апартамента си, за да присъства на обиск, като или белезниците му са пред тялото, или въобще е без белезници – различни присъстващи – различно са видели, а там изважда законово притежаван пистолет (кой ли му е разрешил да го притежава, като е криминално проявен?) и се самоубива. “Хак да му е, с всички трябва така”, както се изрази наскоро един известен артист (който не си зададе въпроса – това ли е убиецът, ако е, не трябваше ли да свидетелства за съучастници, помагачи и подбудители, ако не е – тогава истинският убиец си се разхожда спокойно).
Както се казваше в старите вестници и книжки с картинки – открийте десетте разлики/прилики. Отвличат се деца, мъже и жени. Това наистина се случва в целия свят. Но
никъде по света полицията не се крие от семейството на отвлеченото лице,
никъде нагло не се настоява че: тя си пие коктейла в Германия/Гърция; тя се е оженила; тя е виновна, че е отвлечена и изнасилена, защото не е съумяла да избяга.
Пребиват мъж и жена. За този подвиг са събрани над 20 специално обучени полицаи. Двамата са предмет на гениална разработка за притежаване и продажба на цигари без платен акциз. Съвсем случайно дъщерята им има профил в Интернет, в който призовава на следващите избори да не се гласува за сегашния министър-председател. Резултатът от брилянтната акция – конфискация на 5 кутии цигари без бандерол. Нещо за което, ако се биеше, женският пазар и половината София щеше да се превърне в подобие на прословутия стадион на хунтата в Чили.
Полицейските акции без предварителна подготовка, замисъл и инструктаж са по-скоро правило отколкото изключение. За да се стигне до жилището на лицето “Х” се преминава през къщите на цялата махала.
Всеки, който дръзне да иска да се спазва законът, се обявява за “ятак, кулак и на властта враг”. Съдът е отвратителен помагач на организираната престъпност. Той не ще да погледне жертвите в очите и после да отсъди. На заден план остава фактът, че работата на съда е не да се занимава с наблюдение и психология, а с изследване на поднесените доказателства за виновност и невинност. Полицията трябва да гледа жертвите в очите, а не да се крие в миша дупка.
Бандитите, престъпниците и техните помагачи масово си удрят главата в стената, парапета, пода, асфалта. От една страна това е от отчаяние, тъй като властта вече ги е надвила, респектирала, разконцентрирала, овладяла; от друга – те се самонараняват и обвиняват полицаите в ненужна жестокост, насилие, нарушение на конституцията и НПК.
По това и ще ги познаете – видите ли момче, момиче, мъж или жена да си вадят медицинско за побой – ясно е, че са криминално проявени организирани и неорганизирани престъпници, отчаяно опитващи се да компрометират честните, почтени, дисциплинирани служители на Цв. Цв..
Някъде влезли “малко по-силничко”, другаде сбъркали с 50-60 метра и това веднага се използва от мафията, която, както е известно по думите на известен мениджър-физкултурник, се състои най-вече от: съдии и цели съдийски състави, всеки който мрази или просто не харесва Б.Б. Всеки, който се отвращава или просто не харесва Цв. Цв. Всеки, който неправомерно, безрасъдно и отвратително ползва медиите и Интернет, за да заблуждава хората на базата на единични случаи (то всеки случай сам по себе си е единичен).
Цветановото МВР (ЦМВР) е най-добрата организация за защита на гражданите от престъпността. Такава не е имало вече 50 години. Всички са свободни, защитени, неограбени и неокрадени. Апартаментите и вилите им са непокътнати, колите им не горят. Те трябва да благодарят и да се извиняват. Добре е също така да плащат данъци за прекрасно свършената работа по управление на тяхната безопасност. Те – гражданите дишат и живеят спокойно, защото са консултирани правилно:
– не ходи там където ходят дебеловрати бизнесмени;
– не карай колата си по улиците, когато вали сняг;
– не дръж вкъщи нищо ценно (впрочем това през последните години се получава от самосебе си поради естественото изчерпване на резервите в следствие на гениално управление);
– не ходи на рок концерт, а и на всякъкъв друг;
– не се движи в парка по тъмно;
– изобщо не се движи извън дома си, ако не се налага;
– и т. н.
Има две реалности – в едната всичко е прекрасно, в другата – обратното.
В прекрасната реалност сутрин те вземат със служебната кола, разхождат те из телевизиите, а после – да нагледаш апартаментите си. Децата ти са с охрана, жена ти я вози шофьор. Няма престъпници и престъпления или са пренебрежимо малко. Кризата е преодоляна, животът е цветен и евтин. Всички са доволни, а някои дори пеят песни за теб.
В другата реалност – обратното (нека всеки сам си го представи в подробности и определи към коя принадлежи).
Има две министерства на вътрешните работи:
Едното – ЦМВР – на храбрите, безименни (когато сгафят) герои с качулка и пистолет, на телевизионните реалита, на показното пренебрежение към правилата, закона, организираната престъпност и нейните врагове.
Другото – МВР, в което служителите кротко и непрекъснато работят и обезпечават според възможностите си и разрешеното отгоре, подобие на ред, справедливост, минималната възможна разкриваемост на извършените престъпления и поводи за пъчене на другото – ЦМВР.
Какво е организирана престъпна група (ОПГ) – няколко лица (3-5-20-100), обединили се да се възползват и обогатят от нарушаването на закона. Тогава какво са групите маскирани, биещи или арестуващи по особено зрелищен начин и във вопиющо нарушение на законите заподозрени в извършване на престъпление (а както се вижда заподозрян може да бъде всеки, подслушван и разработван – вж. Ваньо Танов и семейството му) както и съвсем случайни потърпевши, за слава и престиж.
Тогава може би трябва да си зададем въпроса дали ЦМВР=ОПГ?
Доцент д-р Николай Радулов