Хлъзгаво, мръсно и мътно

Тези дни ще бъде оповестен резултатът от независимата експертиза на поредната порция записи на подслушаните разговори на властта. Ще предизвика ли този резултат трусове в обществото? Едва ли. В актуалния прочит на случващото се морално осъждане от страна на българските граждани няма.

Очевидно сивите кардинали са направили точна преценка на стъписващото безразличие и подчиняемост, с които реагира масата на този скандал и умело съветват премиера как да прилага Наръчника по манипулативни техники, описан прекрасно от философа Ноам Чомски:
Говори на хората сякаш са малолетни или… малоумни!

Първо правило:
стратегията "отклоняване на вниманието" е незаменима за насочване на обществения интерес встрани от истинските социални проблеми. Това е основен елемент за успешно контролиране на народа и за подмяна на дневния ред на обществото.

Второ правило:
заливай хората с поток от несъществена информация, периодично лансирай стари сюжети, особено свързани с чувствителни теми от миналото. Захласнати около клюките, на тях не им остава време нито да мислят, нито да задават въпроси. Активирането на износени сценарии винаги върши работа.

Трето правило:
класически метод за туширане на критичното чувство на индивида е да се използва емоционалният регистър в много по-голяма степен отколкото рационалният. Това въздейства върху подсъзнанието и е успешен способ за насаждане на страхове и несигурност и за внушаване на определен тип поведение.

Четвърто правило:
да се говори на хората сякаш са малолетни или малоумни: "Ако се обръщаш към тях като към 12-годишни, е много вероятно (поради ефекта на внушението) да ти отговарят сякаш наистина са на толкова…", твърди Чомски.

Пето правило:
да се окуражава и разпространява глупостта, вулгарността и необразоваността.

Шесто правило:
качеството на образованието, което се предлага на мнозинството, да бъде възможно най-посредствено, така че разликата между неосведомеността "долу" и информацията "горе" да бъде непреодолима.

Седмо правило:
контролирай хората и не им давай те да те контролират, внушавай им, че те сами са пожелали да бъдат пазени, водени, обгрижвани – така искането за ограничаване на личната им свобода ще бъде отговор на тяхното желание за повече сигурност.

Отврат… Отврат, но на кого му дреме на жилетката?
P.S. Всяка прилика с истински лица и събития не е случайна!

Еми Барух
www.dw-world.de/dw