ХВЪРЧАЩАТА ДЕПУТАТСКА СТАЯ /НА ГЕРБ/
За онези, които са прочели единствено „Винету”, е уточнението, че следващите редове са от Ерих Кестнер. Не, че ще вникнат в тях, но да си знаят!
„Директорът на девическото училище, господин Килиан, се слисва истински, когато диригентът Палфи и неговата жена се явяват да запишат втората си дъщеря, която прилича досущ на първата. Но като стар учител, който е преживял доста не по-малко забележителни неща, той бързо възвръща присъствието на духа си.
След като записват според правилата новата ученичка в една голяма книга, той се обляга удобно назад в креслото на писалището си и казва:
— Като млад стажант-учител веднъж ми се случи нещо, кoето трябва да разкажа на вас и на двете момиченца. Тогава беше Великден, в моя клас дойде едно ново момче! Бедно дете, но твърде спретнато и както скоро забелязах, много ученолюбиво. Напредваше добре. Дори за кратко време стана пръв по смятане. Но не винаги! Отначало помислих: „Кой знае на какво може да се дължи това!“ След това си рекох: „Чудно нещо! Понякога смята като по вода и не прави нито грешчица, друг път възприема бавно и на това отгоре бърка!“
Господин директорът на училището нарочно млъква за малко й доброжелателно намига на Луиза и Лоте.
— Най-сетне приложих една особена метода. Почнах да отбелязвам в бележника си кога момчето смята добре и кога зле. И излезе нещо съвсем щуро. В понеделник, сряда и петък той смяташе добре. Във вторник, четвъртък и събота смяташе лошо.
— Гледай ти! — казва господин Палфи.
А двете малки момиченца мърдат любопитно на столовете си.
— В продължение на шест месеца наблюдавах — продължава старият господин. — И все същото! Понеделник, сряда, петък: Добре! Вторник, четвъртък и събота: лошо! Една прекрасна вечер отидох в дома на родителите му и споделих с тях моите загадъчни наблюдения. Те се спогледаха полусмутени-полуразвеселени, а след това мъжът каза: „Вярно е това, което, господин учителят е забелязал!“ Сетне сложи два пръста в устата си и изсвири. И ето, от съседната стая дотърчаха две момчета. Двете еднакво големи, а и инак досущ еднакви! „Близнаци са! — каза жената. — Добрият математик е Сеп, другият е Тони!“
Наивно е да се мисли, че подобен добронамерен педагогически подход е възможен в политическата джунгла на България. Старият учител по-скоро щеше да се сети за един друг разказ. Български разказ!
За това как година след година в Българския парламент повечето депутати влизат различни, но единствено в групата на ГЕРБ всички са еднакви. Също като в родната казарма. По-умните страдат, а по-гъвкавите се разтягат като индийски факири, в името на оцеляването и калъпа, в който са влезли – и едните, и другите ги прави еднакви, като тикви в генномодифициран бостан. А на финала отговорните другари в ПГ на ГЕРБ могат да се сменят като близнаците на Кестнер всеки божи и ден и никой няма да забележи разликата. И пак като в казармата умниците носят вода на по-силните. И със селяшка злост всички вкупом защитават улицата, махалата и… класната стая. Понеже си мислят, че е тяхна собственост. На яките и простите! Завинаги! Нищо, че нямат нужда от класна стая, понеже вождът им е с една прочетена книга в живота си, а онези с повечко книги са ги чели преди да ги насадят в генномодифицирания бостан, наречен ГЕРБ.
Ако не им я бяха взели класната стая никой нямаше и да забележи, че са я посещавали.
Не класната стая е хвърчаща, а учениците!
Антон Луков